Номер 178 29.01.2024 г. град Добрич
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич първи състав На шестнадесети януари 2024 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: М. МИХАЛЕВА
Като разгледа докладваното
от председателя
Адм. дело № 145 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
Наредба № 3/ 17.02.2023 г. за условията и реда за прилагане на схемите за
директни плащания.
Делото е образувано по жалбата на Д.Н.Б. ЕГН ********** като
представляващ ЕТ“ ДАВИД – Д.Б.“ ЕИК *********, със седалище: с. Фелдфебел
Дянково, общ. Добричка – селска, обл. Добрич, ул. „Пета“ № 3, чрез адв. М.И. ***,
със съдебен адрес:***, кантора 504 против Уведомително писмо с изх. №
02-080-2600/4691 от 21.06.2022 г. на зам.- изп. директор на ДФЗ за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за предходна финансова
помощ и свързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №
3/ 17.02.2015 г. за Кампания 2019 г., В
ЧАСТТА, с която е намалено финансовото
подпомагане по схема ЕЖСК /мляко/ с 29 353, 64 лв. по УРН 182665.
Жалбоподателят сочи в жалбата, че в оспорената част
процесния АА, е неоснователен, необоснован и незаконосъобразен, като при
тълкуване се излича нарушение на материалния закон. Излага доводи за
неоснователно постановени откази за замяна на исканите от него животни. Относно твърдяната незаконосъобразност на УП
се подържа, че мотивите на административния орган, послужили като основание за
налагане на намаление по заявлението за подпомагане за 2019 г. са не само непълни, но може да се приеме,
че липсват, което възпрепятства както упражняване правото на защита на адресата
на акта, така и съдебния контрол. От тях се твърди, че не може да бъде
определено въз основа на какви фактически установявания и правни изводи
зам.изпълнителния директор на ДФЗ е достигнал до заключителен извод за налагане
на намаление за заявената субсидия по мярка СМКЮ. Жалбоподателят се позовава на
утвърденото разбиране на съдебната практика в насока - твърде общите и неясни
мотиви се възприемат като липса на мотиви, което от своя страна е неспазване на
установената форма на акта - отменително основание по чл.
146 т. 2 АПК.
Твърди се, че не са налице основания за намаление на подпомагането по
процесната мярка - заявените за подпомагане животни са отглеждани в
стопанството на жалбоподателя по всички изисквания на приложимото
законодателство. Предвид това не е ясна причината за направеното намаление.
Заявено е, че административният орган не е връчвал на жалбоподателя протоколи
за нередности, както и не е изисквал обяснения и писмени доказателства в
производството по разглеждане на подаденото заявление за 2019 г. във вр. с кандидатстването по мярка
ЕЖСК (мляко).
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно
призован не се явява, а се представлява от адв. М.И. ***, която поддържа
жалбата и изразява становище за отмяна на процесния АА. Пледира за присъждането
на разноски по делото. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – зам.-изп.директор на
ДФ”Земеделие” гр. София, редовно призован се представлява от гл.юрк. Д.М.,
редовно упълномощена и приета от съда, която изразява мотивирано становище за
неоснователност на жалбата и пледира за присъждането на разноски в размер на
юрк. възнаграждение.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна – адресат на акта, налице е правен интерес от оспорването,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна,
поради следното:
Жалбоподателят е земеделски
производител видно от представените заявления за замяна на животни (стр. 12 до
36 от делото), който отглежда овце, биволи, говеда и крави-млечни.
Жалбоподателят кандидатствал като
ЕТ/ЮЛ със заявление за подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за
млечни крави под селекционен контрол – ЕЖСК (мляко) според представеното
Заявление за подпомагане за Кампания
2019 г. от 07.05.2019 г. (стр. 156б и сл.) за ЕТ/ЮЛ, като представил
списък на отглежданите животни (168б и сл. от делото).
За изясняване на делото от
фактическа страна е разпитан един свидетел Д.Д.М. – дъщеря на управителя на
жалбоподателя и негов служител. Според показанията на свидетелката, тя е подавала
заявленията за замяна на животните в ДФЗ. След като подадат заявление за
субсидия имали 80 дневен срок за задържане на животните. Все пак това са
животни и не се знае, какво може да се случи. Когато има проблем, заменяли животното
с друго подходящо, за да получиш подпомагане за бройката, която си заявил за
подпомагане. След първите две заявления, с които кандидатствали за замяна на
животни, третото е било отказ. Това се правело от страна на ДФЗ, когато предстояла
проверка. От там нататък тя получавала
само откази. Те и входирали нейното заявление и и издавали отказ за замяна. Тя
не могла да замени 28 животни с подходящи, но проверка за тези животни нямали.
Трябвало да имат проверка, тя да предостави документите, които имала на тези
проверяващи и от там нататък да нямат санкции. В края на годината видели, че са
орязани с пари за тези 28 животни. Проверка за млечни крави нямали. Имали
проверки за биволи и площи. За проверка научавали един ден преди проверката. В
периода не са били известявани и не са имали проверка за млечните крави. Като
получили уведомление за отказ чакали проверката. Първо звъннали в София за това
нещо и, те казали, че имат липсващи животни от БАБХ от тези бройки и те им казали,
че те липсват, но имали били уведомление за отказ и от ДФЗ не са им заменили
животните, а не че тя не била искала замяната. В БАБХ информацията я имало
винаги. Още като се роди едно животно и му се сложи ушна марка и тази
информация отивала в БАБХ и ДФЗ черпят тази информация от БАБХ. Те имали достъп
до системата и, ако някой бил си направил труда да провери са щели да знаят. С
животните нещо се случвало. Имало е било нужда да бъдат заменени. Някоя куцала,
друга е била с мастит, трета да умре там не е решение. Тя била имала и
подходящи животни за замяна. След като била счета за правилно, че може да замени
тези животни и имала подходящи по-млади животни, за да ги замени. Имала била и
право да го прави. Тя не била ги заменила. Те с това уведомление за отказ и
били стопирали заменките. Тя била заменила 8 животни в началото на този 80-дневен
период, но нататък за 28 животни и е било отказано. Те винаги са били в
стопанството. Докато не го продадеш едно животно или докато не умре, то е в
стопанството. Те го били продали в този период и имала 20 дни гратисен период
да уведоми за замяната. Животното като отидело в кланица, тя нямало как да го
върне в стопанството им. Или може да има умряло животно, или да са отишли към
кланицата.
Данните са били верни, но тя не била направила нищо
погрешно. Подавала била заявленията в срок. Имала била 20-дневен срок да уведоми
ДФЗ за промяната, която е настъпила. Те нямали били проверка за говедата. ДФЗ ги
санкционирали за нещо, което те ги били карали да правят. Те им отказвали
замяна с мотив, че ще имат проверка, а проверка нямали и после орязвали
субсидията.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката като правдиви и непротиворечащи на събраните писмени доказателства
по делото.
По делото е допусната и изслушана ССЕ.
Видно от заключението на ВЛ по
делото са били подавани заявления за замяна на животни на 26.06.2019 г. 6 бр. говеда,
на 08.07.2019 г. 8 бр. говеда; на 19.07.2019
г. – 6 бр. говеда; на 29.07.2019 г. – 6
бр. говеда; 07.08.2019 г. – 2 бр.говеда; на 13.08.2019 г. – 3 бр. говеда и 10 бр. овце;
на 26.08.2019 г. – 3 бр. говеда, на 03.09.2019 г. – 3 бр. говеда; 13.09.2019 г.
– 3 бр.говеда и 20.09.2019 г. – 2 бр. говеда. Призната е замяна само на
животните по заявления от 26.06.2019 г. и 08.07.2019 г. По останалите заявления
е постановен отказ за замяна за общо 28 животни.
ВЛ е посочила във въпрос четири, че
в резултат на адм. проверки у жалбоподателя са установени 347 животни,
допустими за подпомагане, като в Заявлението за подпомагане жалбоподателят е
посочил 376 бр. животни, като от тях 29 животни, не са били включени в
оторизацията като допустими за подпомагане и са приложени намаленията по чл. 31
от Делегиран Регламент (ЕС) 640/ 2014 г. на Комисията от 11 март 2014 г. За 3
бр. животни от общо 29 бр. животни, не са били включени в оторизацията като
допустими за подпомагане, а кандидатът не се е възползвал от правото си на
замяна.
На петия поставен въпрос съдебният
експерт е дал отговор, че в изготвената таблица № 1, подробно е описал всички
изчисления, извършени до достигане на оторизираната сума за плащане по Схемата
за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол ЕЖСК (мляко),
като съдът препраща към нея и приема същата за част от съдебното решение. От
същата таблица е видно, че оторизираната сума за жалбоподателя след извършените
изчисления и корекции за финансова дисциплина е в размер на 143 941, 79
лв., която сума съвпада със оторизираната сума за плащане по процесното УП
(стр. 62 от делото).
На шестия поставен въпрос
назначеното по делото ВЛ е дало отговор, че процентът за несъответствие, съгл.
Чл. 31 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/ 2014 г. на Комисията е равен на 29 бр. неустановени
животни.
За размер на санкцията в следващият
поставен въпрос съдебният експерт е отговорил, че декларираните животни са 376
бр., неустановените животни са 29 бр.,
установените животни са 347 бр., 318 бр. са допустимият брой животни за
подпомагане ( 376-29=347-29 санкция). Санкционирани животни са 58 бр. размер на
санкцията в лева – 27 201, 42 лв. = 58 бр.Х468, 99 лв.)
На последния поставен въпрос ВЛ е
дало отговор, че на жалбоподателя е направено намаление със сумата от
2 152, 22 лв. за корекция на финансовата дисциплина = 150 545, 82 лв.
(сумата за оторизиране след проверка на реализацията) – 318, 00 лв. (сума,
неподлежаща на корекция за финансова дисциплина) Х 1, 432635% (процент на
корекция за финансова дисциплина).
Съдът намира заключението на ССЕ за
компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор
и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я
представлява. Държавният фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от
Закона за подпомагане на земеделските производители), а
Разплащателната агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки. В разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", съответстваща на
законовите норми на чл. 20а, ал. 3 и, ал. 4 от ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г. /, е предвидена възможност за
изпълнителния директор да делегира част от предоставените му правомощия за
вземане на решения на заместник-изпълнителните директори на ДФЗ. В случая със Заповеди № 0З-РД/ 771 08.03.2022 г. и
Заповед № ОЗ-РД/ 772/ 08.03.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, на П. С. - заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, са
делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите
и мерките за директни плащания. Следователно, оспореният акт е издаден от
компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, поради което е валиден
административен акт.
Оспореното уведомително писмо е издадено в
предвидената от закона писмена форма, но без задължителни реквизити от
съдържанието си и при съществено нарушение на административно-производствените
правила - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Административният орган не е спазил императивните
изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на
административния акт, което накърнява правото на защита на неговия адресат, и
препятства възможността за извършване на контрол и проверка. Съдържанието на
акта сочи на пълно отсъствие на фактически и правни основания за издаването му,
с оглед на което наведените в жалбата оплаквания за липса на мотиви, са
основателни. Органът не е посочил фактите, от които черпи упражненото право на намаление от 29 353, 64 лв. на оторизираната сума.
Че правилно е извършено
намалението, че установява едва след назначаване по делото на ССЕ и то по
инициатива на съда, тъй като мотиви за намалението не се съдържат в преписката
и липсва процесуална активност за изясняван на делото от страна на страните.
В настоящия
случай, с оспорения акт е извършено намаление от
оторизираната сума за финансово подпомагане на жалбоподателя, като това засяга изцяло одобрената сума по схемите и мерките за
директни плащания. Основанията за извършеното намаление не
могат да бъдат извлечени и от съпоставка на данните в таблиците, а в
обясненията към Таблица "Извършени плащания" в относимата част за
колона "Редукции", административният орган единствено е изброил
възможните хипотези за изчисляване на суми, без да посочва коя е приложил в случая и
защо. Няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на размера на оторизираната сума и нейнотоизчисление без
наличието на специални знания. Данни и
доказателства, обосноваващи приложимостта на предвидените хипотези, не се
съдържат в акта, като волята на административния орган не се изяснява и от
документацията, съпътстваща издаването на оспореното уведомително писмо.
Действително мотивите могат да бъдат изложени
и след издаване на административния акт (от издателя на административния акт),
ако с жалба срещу последния е сезиран горестоящия административен орган (в
случай че има такъв). При сезиране на горестоящия орган с жалба срещу
законосъобразността или целесъобразността на административния акт последният не
страда от порок при липса на мотиви, ако актът бъде потвърден и горестоящият
орган изложи самостоятелни мотиви. При всички случаи обаче излагането на мотиви
следва да предхожда сезирането на правораздавателния орган с жалба срещу
законосъобразността на този акт.
Налага се извод, че административният акт
недопустимо е мотивиран едва в съдебната фаза на производството.
Съдът намира за
нужно да разясни, че в случая становището (стр. 66 до 67 от делото), което
единствено дава някаква насока за основанията за извършените от
административния орган намаления и редукции, е документ, който не би могъл да
се приеме за част от административната преписка и за такъв, който допълва
мотивите на оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в Тълкувателно
решение № 16/ 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК.
Макар първоначално жалбата да не е била
подадена до министъра на земеделието в качеството му на горестоящ
административен орган и същият не се е произнесъл по същество с оглед наличието
на изрична процесуална норма, с която се дерогира тази досега съществуваща
възможност в чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, поради което изложеното от издателя на акта
становище следва да се разглежда като такова, дадено след сезирането на съда.
Цитираната в предходния абзац разпоредба - чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, е изменена, в сила
от 01.01.2023 г. и предвижда оспорване на тази категория актове директно пред
съд, нормата е процесуална и действа занапред. Същата е била действаща към
момента на подаване на жалбата, поради което издателят на акта е разполагал с
възможност да мотивира акта си най-късно до този момент.
В оспорения акт липсват фактически
установявания и мотиви, което съставлява съществено нарушение на изискването за
форма на акта и основание за неговата отмяна по чл.
146, т. 2 от АПК. Тази липса препятства осъществяването на ефективен
съдебен контрол по повод материалната законосъобразност на акта.
С оглед
изложеното, дължимо е решение за отмяна на уведомителното писмо на зам.-изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие" в частта, в която е извършено намаление на оторизираната сума в размер на 29 353, 64 лева, като при усл. на чл. 173, ал. 2
от АПК се следва връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне по заявлението на земеделския производител при спазване на
указанията в настоящото решение.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на
разноски по делото. Съгласно представения списък по дължимите разноски възлизат
общо на 3 300 лева, включващи чл. 80 от ГПК 50 лева държавна такса и 3000
лева адвокатско възнаграждение, изплатено по приложен Договор за правна защита и
съдействие (стр. 47 от делото), както и депозит за ВЛ от 250 лв., които следва да се присъдят в пълен размер.
Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-080-2600/4691 от
21.06.2022 г. на зам.- изп. директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите за предходна финансова помощ и свързано с
производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/ 17.02.2015 г. за
Кампания 2019 г., В ЧАСТТА, с която е намалено финансовото подпомагане по
схема ЕЖСК /мляко/ с 29 353, 64 лв. по УРН 182665.
ИЗПРАЩА преписката на органа за ново произнасяне по
заявление за подпомагане с УИН 08/290519/13145 за кампания 2019,
подадено от ЕТ“ ДАВИД – Д.Б.“
ЕИК *********, при спазване на дадените указания по прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати
на Д.Н.Б. ЕГН **********
като представляващ ЕТ“ ДАВИД – Д.Б.“ ЕИК *********, със седалище: с. Фелдфебел
Дянково, общ. Добричка – селска, обл. Добрич, ул. „Пета“ № 3 сумата от 3300 лева, сторени
разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ВАС на
Р.България.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: