Решение по дело №6682/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22
Дата: 4 януари 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20211110206682
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110206682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0001075 от
19.04.2021 г., издадено от Началник на ОО „АА“, гр. София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, вр. Приложение 5, част I, т. 3.2.,
буква „в“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на V.F.,
роден на 25.02.1976 г., гръцки гражданин, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лева.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект. НП се обжалва в
срок. В жалбата до съда се твърди, че АУАН е съставен при нарушаване
разпоредбите на ЗАНН. Сочи се, че НП било издадено при допускане на
нарушения на процесуалните правила за това, защото наказаният субект не
владеел български език и било нарушено правото му на защита, а
проведеното административнонаказателно производство било изначално
опорочено. Отделно се изтъква, че издаденото НП не съдържа всички
законоизискуеми реквизити. Иска се отмяна на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от адв. И., който в пледоарията си иска съдът да уважи
жалбата и да отмени процесното НП, както и да му присъди разноски.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В придружителното писмо към жалбата е
изразено писмено становище, в което се иска от съда да потвърди издаденото
наказателно постановление като правилно и законосъобразно, а в случай на
отмяна на НП - да ревизира претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение като прекомерно.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 16.04.2021 г., около 15:00 ч., на автомагистрала „Струма“, на около
100 метра преди втори тунел (Люлин), жалбоподателят управлявал влекач
марка „Волво“ с рег. № **** с прикачено полуремарке „KOEGEL“, с № ****.
Същият се движил с посока на движение град Перник и бил спрян за проверка
от екип на ИААА, като по време на проверката било установено, че водачът
извършва превоз с влекач с опасна техническа неизправност – предното челно
стъкло било спукано на три места в зоната пред водача, две от които били в
зоната за почистване пред водача.
За това нарушение свидетелят Г. АНДР. съставил АУАН в присъствието
на Андрей Георгиев, който не бил връчен надлежно на нарушителя, тъй като
той отказал. Отказът бил удостоверен с подписа на свидетеля К. И..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0001075 от
19.04.2021 г., издадено от Началник на ОО „АА“, гр. София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, вр. Приложение 5, част I, т. 3.2.,
буква „в“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на V.F.,
роден на 25.02.1976 г., гръцки гражданин, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Г. АНДР., както и въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
2

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП е допуснато
нарушение на материалния закон, като същото е квалифицирано погрешно.
Това обаче не е основание за отмяна на наказателното постановление, защото
в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно
решение на ВАС № 8/2021 г. на ВАС.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Нормата на чл. 101, ал. 4 от същия закон повелява, че неизправностите и
тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно
това е НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В
приложение 5, част I, т. 3.2., буква „в“ от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства е посочено, че при визуална проверка ако се установи
стъкло или прозрачна плоскост в неприемливо състояние, то неизправността
се счита значителна, а ако се установи, че сериозно е засегната видимостта
през зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло,
то неизправността се счита опасна.
Административнонаказателната отговорност на водача е ангажирана с
процесното наказателно постановление за управление на товарно превозно
средство с опасна техническа неизправност. А пукнатото предно стъкло не
представлява такъв тип техническа неизправност.
Следва да се посочи, че в приложение 5, част I, т. 3.2., буква „а“ от
НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. е посочено, че ако е налице пукнато
предно панорамно стъкло и е засегната зоната на почистване на устройствата
за почистване на предното стъкло, то неизправността се счита значителна
3
не опасна).
Съдът намира, че в процесния случай не се изменят съществено
обстоятелствата при извършване на нарушението, защото на водача са били
вменени факти, които изцяло покриват буква „а“, а не буква „в“ от
приложение 5, част I, т. 3.2 на посочената наредба. На водача е вменено
нарушение, че е управлявал посоченото МПС с пукнато предно стъкло в
частта обхващаща зоната на почистване на стъклото. Т.е. фактите,
обосноваващи извършването на нарушението, са вменени на дееца по
непротиворечив и ясен начин. Ето защо, съдът приема, че е налице само
неправилна правна квалификация на посоченото нарушение, поради което е
допустимо то да бъде преквалифицирано, защото предвиденото наказание за
управление на МПС със значителна техническа неизправност е по-леко
наказуемо от това, за което е наказан жалбоподателят с процесното НП (за
опасна такава).
Съдът намира, че нарушението е доказано безспорно от обективна
страна, тъй като по време на проверката безспорно е установено наличието на
пукнатини в предното стъкло на влекача на три места, а това се установява от
показанията на актосъставителя.
По възраженията за нарушено право на защита, тъй като не бил осигурен
превод, съдът намира следното:
Налице са изричните норми /съображения/ в Директива 2010/64/ ЕС на
ЕП и Съвета относно правото на устен и писмен превод и Директива 2012/ 13
на ЕС относно правото на информация в наказателното производство.
Изрично в съображение 16 на Директива 2010/64 е изключено приложното й
поле в случаите при които орган, различен от съд с компетентност по
наказателно правни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително
леки нарушения. „Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения,
извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата
директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено
право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси,
настоящата Директива следва да се прилага единствено за производството по
4
обжалване пред този съд.“. Налице е изрична норма в чл. 1, т. 3 със същото
съдържание. Същото съображение и норми, изключващи изискването за
правото на информираност на подходящ език е налично и в съображение 17 и
чл. 2, т. 2 на Директива 2012/13. Двете директиви са транспонирани в
България в създадената нова глава 30 а в НПК и съответно намират своето
пряко приложение.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на чуждия гражданин да
разбере обвинението, и не са ограничени правата му на защита и справедлив
процес, което да налага отмяна на обжалваното НП само на това основание.
Доколкото процесното нарушение следва да бъде преквалифицирано от
такова по чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, вр. Приложение 5, част
I, т. 3.2., буква „в“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., в такова по чл. 139,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, вр. Приложение 5, част I, т. 3.2., буква
„а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., то и наказанието за същото следва да
бъде редуцирано, защото ЗДвП предвижда по-ниско наказание за този вид
нарушения. Предвиденото наказание в нормата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП
е в размер на 200 лева глоба и е в размер, който е фиксиран точно в закона,
поради което това наказание следва да бъде наложено на нарушителя в точно
посочения в закона размер.
Доколкото НП следва да бъде изменено, то на жалбоподателя не следва
да се присъждат разноски. Разноски не следва да се присъждат и на
въззиваемата страна, доколкото такива не са претендирани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 42-0001075 от 19.04.2021 г., издадено от Началник на
ОО „АА“, гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 3
от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, вр.
Приложение 5, част I, т. 3.2., буква „в“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
5
превозни средства, на V.F., роден на 25.02.1976 г., гръцки гражданин, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл.
101, ал. 4 от ЗДвП, вр. Приложение 5, част I, т. 3.2., буква „в“ от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г., в такова по чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от
ЗДвП, вр. Приложение 5, част I, т. 3.2., буква „а“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП НАМАЛЯВА размера
на наложеното наказание глоба от 500 на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6