Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 23.01.2020г. град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и шести ноември 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар:
РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 3868 по
описа за 2019 година
Делото е образувано по иск с правно
основание чл.422 и чл.415 ГПК вр.чл.79 ЗЗД за признаване за установено вземане
на ищеца „Теленор България”ЕАД против Й.Д.А. ***, за което са се снабдили със
заповед по ч.гр.д.№ 2107/2019г. на Районен съд-Стара Загора, за дължима сума в
размер от 496,53лева – неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи
от договори между него и ищеца № ********* от 23.10.2015г., № ********* и
Договор за лизинг от 23.10.2015г., Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни: фиксирани услуги и Договор за лизинг от 09.09.2016г., като
вземанията му са индивидуализирани по пет броя фактури. Молят за присъждане на
направените по двете дела разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е
представен писмен отговор.
В исковата си
молба ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, заявяват, че в законоустановения срок
и във връзка с Разпореждане № 57 от 30.05.2019г. по ч.гр.д № 2107/2019г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, ГК, VI състав, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, предявят настоящия иск за установяване на вземането си
спрямо Й.Д.А. в размер на
496.53лв. (четиристотин деветдесет и шест лева и петдесет и три стотинки).Между Й.Д.А. и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл" ЕАД) били сключени следните договори за
предоставяне на услуги: Договор
за мобилни услуги № ********* от 23.10.2015 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********.Договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 23.10.2015г. Съгласно
Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство НТС Desire 620 White Grey. Предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 413.77лв. с вкл. ДДС. За ползването й
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в
размер на 17,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с
месечните сметки за ползвани мобилни услуги. Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 09.09.2016г.
Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер **********, ползван от ответника съгласно предходно сключен Договор за мобилни
услуги, влиза в сила нов абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно
устройство Huawei
Y3II White. Предоставянето
на устройството било уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 151.57лв. с вкл. ДДС. За ползването й
лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три месечни вноски в
размер на 6.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с
месечните сметки за ползвани мобилни услуги.Към периода на издаване на
процесиите фактури спрямо ползваните от Й.Д.А. мобилни номера и устройства се
прилагат следните условия:За номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
23.10.2015 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 09.09.2016г.; За номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
23.10.2015г.;За мобилно устройство НТС
Desire 620
White Grey - условията, договорени в Договор за лизинг от 23.10.2015 г.;За мобилно
устройство Huawei
Y3II White
- условията, договорени в Договор
за лизинг от 09.09.2016 г.Ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 5бр. фактури, издадени в периода м. май
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител, като е получено писмено становище, в което
поддържат исковата молба, като молят за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, лично се явява, като в съдебно
заседание оспорва размера на претендираните задължения, като неоснователно
завишени.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2107/2019г. по описа на
СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 1155/18.04.2019г.,
по силата на която ответникът в настоящото производство Й.Д.А. е осъден да
заплати на ищеца „Теленор БЪЛГАРИЯ”ЕАД сумата 496,53лв. главница – произтичащо
от неизпълнено задължение по Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги произтичащи от Договор за мобилни услуги № *********/23.10.2015г., Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 23.10.2015г., Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/ фиксирани услуги и Договор за лизинг от 09.09.2016г., по
които са издадени фактурите № **********/10.05.2017г., №
**********/10.06.2017г.; № **********/10.07.2017г., № **********/10.08.2017г. и
№ **********/10.09.2017г.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано
писмено възражение от ответника за недължимост на вземането по издадената
заповед за изпълнение. В предвидения в чл.415,ал.1 от ГПК едномесечен срок,
заявителят е предявил установителен иск против длъжника по отношение на
главницата, в размер на 496,53лева.
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена, с оглед на конкретните твърдения на
страните.
В случая не се спори, че между страните е
възникнало облигационно отношение по сключените договори за предоставяне на GSM услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1
от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
За да бъде основателен искът за реално
изпълнение, следва ищецът да докаже, освен сключването на договора, и
изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него
факти, както и размера на претенцията си. В
настоящия случай, сключването на договора с ответника е доказано, като по
делото са представени доказателства, относно изпълнението на задължението на
ищеца за предоставените на ответника далекосъобщителни услуги. Ищецът се
позовава на неизпълнение от страна на ответника на задължението му по договора,
по който „Теленор България»ЕАД е издал фактурите № **********/10.05.2017г. – абонаментна
вноска и ползвани услуги за 22,31лева с ДДС и лизингова вноска – за обща сума
от 65,48лева; № **********/10.06.2017г. - абонаментна вноска и ползвани услуги
за 23,98лева с ДДС и лизингова вноска – за обща сума от 69,53лева; №
**********/10.07.2017г. - абонаментна вноска и ползвани услуги с ДДС и
лизингова вноска – за обща сума от 57,56лева, № **********/10.08.2017г. –
месечна абонаментна такса, лизингова вноска за мобилно устройство – за сума от
13,94лева и фактура № **********/10.09.2017г. – задължения за претендирани
неустойки от 74,97лева, 99,99 лева за предсрочно прекратяване на ползваните
абонаменти, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски.
В конкретния случай, ответникът оспорва дължимостта на
претендираното вземане. С оглед това оспорване, за ищеца стои разпределението
на доказателствената тежест, а именно – установяване дължимостта на вземането.
Оспорено е задължението по фактура, издадена от ищцовото дружество, като в
производството по оспорването не са ангажирани доказателства от ищеца,
установяващи дължимостта на вземането по процесния договор.
Клаузите за
неустойка в случай са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, за
спазването на които съдът е сезиран от особения представител на ответника с
отговора на исковата молба. Според т. 3 от задължителното за съдилищата ТР
1-2010-ОСТК на ВКС, преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване
на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на
сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и на неизпълнението на задължението, което обезпечава - съществено
или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като нормативно закрепен в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД коректив на недопускане тя да
бъде използвана като средство за несправедливо обогатяване на кредитора (Р
234-2016-III г.о., Р
74-2011-ІV г.о., Р 88-2010-І
т.о., Р 702-2008-ІІ т.о., Р 776-2011-IV г.о. и Р 4-2009-I т.о.).
В случая претенцията за заплащане на неустойка се основава на едностранно
предсрочно прекратяване на договор от ищеца по вина на длъжника, като в
договорите за мобилни услуги било уговорено, че в случай на предсрочното им
прекратяване по вина на потребителя, последният дължал неустойки в размер на
сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването им
до края на уговорения срок на действието им.
Едностранното прекратяване (включително и автоматично) на действието на
тези договори обаче, поради виновното им неизпълнение от длъжника, преди
изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същите договори. С оглед характера на
уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя
(по предоставяне на мобилни услуги по договорите за такива и по предоставяне
ползването на лизинговата вещ по договорите за лизинг) и за периодично
изпълнение на длъжника (за ежемесечно заплащане на мобилните услуги и
лизинговите вноски), това разваляне има действие само занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Допустимо е уговарянето на неустойка за вредите от развалянето им, но
само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Иначе клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение и/или
претендирана/начислена неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за
неустойка при предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за мобилни
услуги от мобилния оператор, в размер на всички неплатени по договора месечни
абонаментни такси до края на срока му на действие, излиза извън посочените
функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор
получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и
ако договорът не беше развален, без обаче да предоставя мобилни услуги, което
води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща
отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер (в този смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р
193-2016-I т.о.).
Съобразявайки тези присъщи за процесните договорни правоотношения
обстоятелства, съдът намери, че претендираните договорни неустойки излизат
извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още
към момента на сключване на процесните договори за мобилни услуги и лизинг
създават възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо
добрите нрави и обуславящо нищожността им на това основание по чл. 26, ал. 1,
пр. 3 и ал. 4 ЗЗД, а клаузата по чл.12 от посочените общи условия - и защото е
неравноправна (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).
Съдът счита, че по отношение на претенцията за главница по представените
фактури същите следва да бъдат уважени до размера на търсените суми – до общо 56,25лева
– представените с отговора платежни се отнасят за платени от пълномощник на
ответника – съпругата му Анка Атанасова Петкова суми към ищцовото дружество,
като в платежните е посочено основание за плащане– вноска за телефон, без
посочване на номер и титуляр на същия.
Съдът счита, че по отношение на главницата установителният иск следва да
бъде уважен. За фактурата № **********/10.09.2017г. следва да бъде уважена
претенцията за признаване на вземането до размера на 115,06лева, начислени
лизингови вноски, като в останалата й част – за сумата от общо 174,96лева
неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, до размера
на общо търсените 290,02лева.
На осн.чл.78,ал.1 ГПК следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска – от
общо 385лева по заповедното производство и 385лева в настоящото производство –
общо 770лева, до размера на 498,67лева разноски в заповедното и в настоящото
производство.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Д.А. ЕГН **********, адрес ***, дължимостта
на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес гр.София,
ж.к.”Младост
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК *********, седалище и
адрес гр.София, ж.к.”Младост
ОСЪЖДА Й.Д.А. ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД
ЕИК *********, седалище и адрес гр.София, ж.к.”Младост
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :