№ 174
гр. Пазарджик , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201195 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „*****“ № **, представлявано от управителя А.
С. Г., против Електронен фиш Серия Г № 0014434, издаден от ОДМВР –
Пазарджик, с който на дружеството за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и
незаконосъобразсност на издадения ЕФ. Твърди се, че липсва ясно описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, което е
рефлектирало върху правото на защита на санкционираното лице, тъй като
същото не е разбрало за какво нарушение е ангажирана отговорността му.
Изтъкват се доводи, че в ЕФ не е посочено ясно и точно мястото на
нарушението, както и липсва посочване на дата на издаване на същия. На
следващо място се възразява, че не е приложена съответната на нарушението
санкционна норма, доколкото е следвало да се наложи наказание на
1
основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Излагат се аргументи, че посочената
санкционна норма на чл. 638, ал. 4 от КЗ е приложима единствено при
нарушения на чл. 647, ал. 3 от КЗ, но не и при нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ. Също така се твърди, че е налице съществено процесуално нарушение
и във връзка с наложената санкция, доколкото разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП предвижда да се издава ЕФ, когато за извършеното нарушение е
предвидено наказание „глоба“, но не и „имуществена санкция“. Формулирано
е искане за отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата и претендира присъждането на
разноски съгласно представен списък.
Въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, редовно призована не
изпраща законов или процесуален представител. От упълномощен служител
на дирекцията с юридическо образование е депозирано писмено становище с
кратко изложение по същество с искане за потвърждаване на издадения
електронен фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището
на пълномощника на въззиваемата страна и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че на 08.01.2020 г. в
15:08 часа в обл. Пазарджик на АМ Тракия км. 76+400 в посока на движение
към гр. Пловдив, дружеството като собственик на МПС - лек автомобил
„******“, регистрирано на територията на РБългария с peг. № ****** и което
не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. По този начин било установено нарушение
на Кодекса на застраховането, което било заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 № 11743bb.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен процесния електронен фиш,
серия Г № 00144434.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
2
за което се установило нарушението, е собственост на дружеството-
жалбоподател.
Въз основа на тази данни срещу дружеството бил издаден процесният
електронен фиш за налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ, установено и
заснето с АТСС.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
и надлежно приобщени писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
От приложеното по делото известие за доставяне /л. 9/ е видно, че ЕФ е
връчен на санкционираното дружество на 24.03.2020 г. Жалбата против ЕФ е
подадена от управителя на дружеството - жалбоподател чрез наказващия
орган на 30.03.2020 г., поради което е процесуално допустима, като подадена
в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На първо място настоящата инстанция не споделя възражението на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, поради липса на пълно и
ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
В електронния фиш е посочено, че нарушението на разпоредбите на КЗ е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
какъвто специален ред е предвиден в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която
гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение да бъде
3
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на всяко лице,
което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със
санкция по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба
предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено
управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на собственика на МПС се налага санкцията по алинея първа.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 638, ал. 4 от КЗ и чл.
438, ал. 1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с
електронен фиш по вменения административен състав, следва да са налице
кумулативно следните елементи от фактическия състав: санкционирания
субект да е собственик на процесното МПС; за процесното МПС да няма
сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност; да е установено управление на процесното МПС по пътната
мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач и на четвърто място
управлението да е установено с АТСС, по реда, предвиден в ЗДвП, респ. по
реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата за
движение по пътищата. Тези съставомерни обстоятелства следва не само да се
установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото
само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото.
По отношение на допустимостта за издаване на ЕФ при установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, КЗ препраща към условията и реда за
издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата. Легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От посоченото следва, че електронният фиш
представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
4
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш, като относно формата на електронния
фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4,
изр. 2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл. 647, ал. 3
от КЗ.
Настоящата инстанция констатира, че съдържанието на обжалвания ЕФ
напълно съответства на изискуемото съдържание, регламентирано в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като са посочени данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Освен това са изложени и всички обстоятелства, очертаващи
елементите на допуснатото нарушение и даващи неговото точно описание, а
именно: ЮЛ, което притежава МПС, регистрирано в Република България и не
е спряно от движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС „******“ с рег. № ******, като установеното
нарушение на КЗ е заснето с автоматизирано техническо средство. Указаната
в ЕФ посока на движение на МПС е несъмнена индиция, че с АТСС е
установено МПС именно в момент на движение, макар и изрично в
съдържанието да не е отразена думата "управление", то за съдът не е налице
съмнение, че се касае именно за такова и то по отношение на автомобил, за
който не е имало сключен договор за ЗЗГО, което съставлява нарушение на
КЗ по посочените в ЕФ текстове. Освен това електронният фиш се издава по
образец, който се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Предвид
изложеното настоящият състав, счита че процесният електронен фиш
съдържа всички реквизити съгласно ЗДвП, поради което намира за
неоснователни възраженията в тази насока, направени в жалбата.
Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално
5
нарушение, изразяващо се в липса на ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, доколкото, както се посочи по-горе,
атакуваният ЕФ съдържа всички съставомерни признаци на вмененото в
отговорност на дружеството-жалбоподател нарушение.
Нарушението е било установено с АТСС – АRH CAM S1, което е с
фабричен № 11743bb и е вписано под номер 5126 в Регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване и към датата на нарушението –
08.01.2020 г. съответства на одобрените типове средства за измерване. Видно
от Протокол за проверка № 54-С-ИСИС/30.09.2019 г. на БИМ, периодичната
проверка е установила съответствие с одобрения тип.
По отношение на възражението на пълномощника на жалбоподателя, че с
използваното АТС не може да бъде установено посоченото нарушение по КЗ,
следва само да се посочи, че според настоящия състав на съда правилното
тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да
се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите,
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на МПС. Т. е. достатъчно е с АТСС да е установено и
заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо процесното
АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност". Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към
определена дата се установява чрез справка по електронен път в
„Гаранционния фонд", като установяването на този факт не е поставен на
преценката на контролните органи, за да е необходимо издаването на АУАН,
а е по данни от информационна система, като в тази насока съдът намира за
неоснователно и възражението на пълномощника за необходимост от
съставяне на АУАН и НП.
Съдът констатира, че в процедурата по използване на АТСС не са
допуснати нарушения. В приложения по делото протокол за използване на
АТСС /лист 84 от делото/, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
6
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, е отразено мястото на разположението на АТСС, а
именно АМ Тракия км 76+400 в посока гр. Пловдив, както и че последното е
било в режим на измерване „С“ – стационарен, с посока на действие „П“ –
приближаващ, протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в
периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в
работен режим, посочен е броят на установените нарушения, поставен и
подпис срещу имената на пътния полицай, който е позиционирал уреда.
Настоящата инстанция намира, че протоколът отразява всички важни
обстоятелства, които са от решаващо значение за нормативната възможност
за издаване на ЕФ.
Електронният фиш е съпроводен и от снимков материал, като снимка с №
0234531 /на гърба на л. 7/ представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП, като може да се заключи, че
снимката е заснета от техническото средство, с което е било регистрирано
нарушението, и е напълно валидна и изготвена в съответствие с техническите
изисквания. Визираните реквизити най-долу на снимката съответстват на
възприетото като време, начин и място на установяване на управление на
процесното МПС, изображението също така обективира разпознат рег. номер
и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането им план.
Посочени са координатите на местоизвършването, които са напълно
достатъчни за „индивидуализация на мястото на контрол“, като в този смисъл
е и Решение 1018/16.12.20 г. на АС - Пазарджик по КАНД 1138/29.
По делото липсва снимка на разположението на уреда, което безспорно
съставлява нарушение на процедурата по използване на АТСС, но същото не е
съществено и само по себе си не води до незаконосъобразност на издадения
ЕФ, респ. не влече неговата отмяна, като в този смисъл е и преобладаващата
съдебна практика /Решение № 1018/16.12.2020 г. по КАНД № 1138/2020 г. по
описа на АС – Пазарджик, Решение № 774/09.10.2020 г. по КАНД № 866/2020
г. по описа на АС – Пазарджик/. Това е така, защото в протокола е налице
достоверно отразена информация за разположението на мобилното
техническо средство, а освен това използваната мобилна система за контрол
притежава техническата възможност чрез външна антена да определя
автоматично разположението на уреда посредством GPS координати, които се
7
отразяват на всяка една изготвена снимка при работа на системата, като по
този начин най-точно се извежда и индивидуализира мястото за контрол, а
освен това не и без значение обстоятелството, че за целия участък на АМ
Тракия е валидно задължението на собственика за сключване на ЗЗГО, а не
само за посочения в ЕФ км 76 +400 в посока гр. Пловдив.
Не се споделя и направеното е жалбата възражение за несъответствие
между посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна
норма, като в тази насока следва да се направи следното уточнение:
Обжалваният електронен фиш е издаден на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ
за нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като и двете норми в своето изр. първо
предвиждат състав на едно и също нарушение: „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата“. По този начин е въведен напълно
самостоятелен и независим от визираните с ал. 1 и ал. 3 на чл. 638 състави на
нарушения (съответно за собственик и водач), като препратката в ал. 4 на чл.
638 към чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ е единствено по отношение на наказанието,
което следва да се наложи при констатирано нарушение на чл. 638, ал. 4 от
КЗ.
В чл. 647, ал. 1 и 2 от КЗ е предвиден общия ред за търсене на
административнонаказателна отговорност с издаване на АУАН и НП при
установени нарушение по чл. 638, ал. 1 и ал. 3. За нарушението обаче по ал. 4
на чл. 638 редът е различен и е регламентиран с чл. 647, ал. 4 КЗ, а именно
издаване на ЕФ на основание въведеното с нея изискване - да е установено
управление ( за разлика от чл. 638, ал. 1, където е достатъчно само
притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) на МПС, за което не е сключен
задължителен договор за ЗЗГО, като самото установяване трябва да е по
специален начин, а именно с АТСС.
От своя страна разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ предвижда чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП да се ангажира абсолютната
8
отговорност на собственика на МПС за несключване на договор за ЗЗГО, без
значение дали МПС е било управлявано или не. За разлика от състава на чл.
638, ал. 3 от КЗ, който освен, че визира различен субект на нарушение – водач
на МПС, изисква и да е налице управлението на МПС, за което не е сключен
договор за ЗЗГО.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ въвежда своеобразно нарушение, при
което следва да е налице управление на МПС, което управление да е
установено с АТСС, като отговорността за това управление на МПС, за което
няма сключен договор за ЗЗГО, следва да се понесе от собственика предвид
изрично предвиденото в посочената норма. В този смисъл собственикът ще
носи отговорност и когато собственото му МПС се управлява от друго лице,
когато това управление е установено с АТСС – чл. 647, ал. 3 и чл. 638, ал. 4 от
КЗ.
Неправилно в жалбата са развити съображения, че щом е налице
управление на МПС, то отговорност следва да носи само водачът и то по чл.
638, ал. 3 от КЗ.
Първо – както се посочи вече препращането от чл. 638, ал. 4 към ал. 1 е
само досежно размера на предвидената имуществена санкция, тоест досежно
наказанието, но не и досежно основанието за реализиране на отговорността –
тоест самото нарушение. На следващо място в подкрепа на законодателното
решение за въвеждането на самостоятелен състав за ангажиране на
отговорността на собственика на МПС, когато за същото по специален ред е
установено управление и не е налице валидно сключен договор за ЗЗГО по
реда на чл. 638, ал. 4 от КЗ, е и предвиденото препращане единствено към
реда и условията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, но не и към основанията за
издаване на ЕФ, като в тази връзка е неприложима и разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, а именно отпадане на отговорността на собственика на МПС,
ако декларира кое лице го е управлявало на посочената в ЕФ дата.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в ЕФ е дадена
правилна правна квалификация на нарушението, същото е подведено и под
относимата санкционна норма. От извършената от съда служебна справка в
Гаранционен фонд е видно, че за същия автомобил към датата на
констатираното нарушение – 08.01.2020 г. не е имало валидно сключена и
9
действаща застраховка "Гражданска отговорност". От приложената по делото
справка за собственост на МПС /л. 7/ се установява, че лек автомобил
„******“ с рег. № ****** е собственост на дружеството-жалбоподател. От
изложеното следва, че е налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
638, ал. 4 от КЗ, доколкото от доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се доказа, че с автоматизирано техническо средство е
установено управление на автомобил, собственикът на който не е изпълнил
задължението си да сключи задължителната застраховка "ГО".
Неоснователно се явява и въведеното в жалбата твърдение за допуснато
съществено процесуално нарушение във връзка с наложената в ЕФ
имуществена санкция, доколкото в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
предвидено, че в ЕФ следва да се посочи размерът на глобата, от което се
извежда аргумент, че няма как да бъде наложена имуществена санкция, а
единствено глоба, която пък от своя страна няма как да бъде наложена на
ЮЛ. Подобно буквално тълкуване на нормата, определяща съдържанието на
ЕФ, направено извън контекста на нарушението, за което е санкционирано
дружество и специалните правила, уреждащи го, не се споделя от настоящата
инстанция. Следва да се посочи, че КЗ, който изрично предвижда налагането
на "имуществена санкция" за собственика юридическо лице при несключен
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, а не глоба, се явява специален законов акт
спрямо ЗДвП и съответно е приложим в настоящата хипотеза, поради което и
напълно в съответствие със закона на ЮЛ е наложена именно „имуществена
санкция“.
В обобщение на изложеното дотук следва да се заключи, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на
защита, респ. за нарушение на материалния закон, при издаването на
обжалвания ЕФ.
Настоящият състав на съда намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател
„***“ ЕООД като собственик на МПС във връзка с чието управление, заснето
с АТСС, е установена липсата на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв.
10
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен, като и самата санкция е определена в твърд
размер от закона. Поради всичко изложено съдът счита, че издадения
електронен фиш е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37
от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Във
въззивното производство наказващият орган не е защитаван от юрисконсулт,
но от упълномощен служител, притежаващ юридическа правоспособност, е
депозирано писмено становище по спора, поради което съдът намира, че все
пак страната е валидно представлявана пред въззивната инстанция, поради
което има право на юрисконсултско възнаграждение. След като съобрази
предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, съдът намира,
че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0014434, издаден от
ОДМВР – Пазарджик, с който на „***“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*****“ № **, представлявано от
управителя А. С. Г., за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 4
вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*****“ № **, представлявано от управителя А. С. Г., ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пазарджик сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11