РЕШЕНИЕ
№. 940
гр. Пловдив, 12.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав в
открито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М. Г. и участието на прокурора Калоян Димитров, като
разгледа докладваното от съдия съдия ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 524 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от С.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
адв. М. К. К., срещу решение № 260068 от 14.01.2021 г., постановено по а.н.д №
7421 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив, XVIII – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №20-1030-008396/21.08.2020г.,
издадено от началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОДМВР/ – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на оспорващия, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че е налице противоречие
в съдържанието на АУАН и издаденото наказателно постановление. Поддържа се, че
контролните органи не са дали ясно описание на вмененото административно
нарушение и не са изяснили фактическата обстановка, при която се твърди да е
извършено. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР- Пловдив, в отговор на жалбата чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Г.Б., поддържа становище за неоснователност на
оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира се
присъждане на съдебни разноски и се оспорва размерът на разноските на другата
страна..
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП №20-1030-008396/21.08.2020г. на
началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № АА 937121/27.07.2020г., съставен
от С.С.Д.– на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР
– Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На
27.07.2020г. около 19.40 часа в община Родопи на път PDV1192–км 1+900, в посока с. Оризари, С.Т.Т., управлявал личния си мотоциклет „Кавазаки
ЕР 6 Н“, с рег. ***, като при движение с несъобразена с пътните условия скорост
блъска л.а. „Шкода“ – *** и допуска пътно транспортно произшествие, от което
произтекли вреди. За вредите бил съставен констативен протокол от дата
27.07.2020г. Нарушението е квалифицирано по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП наложил на нарушителя глоба в размер на
200 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Възраженията на оспорващия са неоснователни. Тътренията за наличие на
противоречие в установената фактическа обстановка не се подкрепят от
приобщените по делото доказателства. Съдържанието на АУАН и издаденото въз
основа на него НП без противоречие описват мястото, времето и обстоятелствата
при които оспорващият е извършил нарушението на правилата за движение по
пътищата.
Предвид разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, водачът е длъжен да управлява МПС
по начин и с внимание, които да му позволят да избегне настъпването на ПТП, а когато
не съобрази поведението си на пътя и причини произшествие, какъвто е настоящият
случай, е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от НК във
връзка с чл.11 от ЗАНН, което по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 175
от ЗДвП е наказуемо.
При така установената фактическа и парвана обстановка, отговорността на
нарушителя се явява законосъобразно ангажирана. Наказанието е определено във
фиксирания от закона размер, поради което не подлежи на ревизия от съда.
В конкретиката на настоящия казус, не са налице и обстоятелства, които да
обосновават по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което същото не може
да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
От изложеното до тук следва, че като е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260068 от 14.01.2021 г.,
постановено по а.н.д № 7421 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив, XVIII
– ти наказателен състав.
ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.