№ 78
гр. Свиленград, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100716 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, и чл.342 от ТЗ.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор
България“ ЕАД), с ЕИК *********, е поискал от съда да признае за
установено по отношение на ответника О. Н. О., с ЕГН **********, че
съществуват вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
469/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 61,40 лв. -
неплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги за мобилен № +************* от 08.12.2018г.,
дължими за периода 15.07.2020г. – 04.11.2020г., сумата 78,39 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на този договор по вина на длъжника, сумата 9,59
лв. - неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.12.2018г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 25.07.2022г.
до изплащане на задължението. Претендира разноски по делото, както и тези,
направени в заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 08.12.2018г. сключил с ответника Договор за
мобилни услуги с предпочетен мобилен номер ************* и Договор за
лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Black. Ответникът не
изпълнил задълженията си по сключените договори и дължала на ищеца
суми, обединени в крайна фактура № **********/15.11.2020 година, в която
била включена и дължима неустойка за неизпълнение, съгласно т.11 от
договора за услуги и чл.45, вр. чл.19б от ОУ на мобилния оперетор.
1
За събиране на вземанията си ищецът подал в Районен съд —
Свиленград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. дело № 469/2022
година по описа на съда и издадена Заповед за изпълнение срещу ответника,
връчена му по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това, ищецът имал правен
интерес да сезира съда с настоящите установителни искове.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител,
с който са прави признание на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но депозира
молба, с която поддържа предявените искове и с оглед отговора моли съда да
постанови решение съобразно признанието, на основание чл.237 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен
представител, поддържа отговора и направеното с него признание на
исковете. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства намира, че са налице предпоставките за постановяване
на съдебно решение съобразно признанието.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца ще следва да се присъдят
направените в производството съдебни разноски, които се установиха в
размер на 705,00 лв., включващи сумата 125,00 лв. – за внесена държавна
такса /ДТ/, сумата 400,00 лв. – за възнаграждение за особен представител на
ответника и сумата 180,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от ТР № ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ето защо, на
ищеца следва да се присъдят и направените в заповедното производство
разноски, които са в размер на 205,00 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.237, ал.1, вр. ал.2 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес съществуват вземания
на ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор
България“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, от
ответника О. Н. О., с ЕГН **********, с адрес: гр. Свиленград, ул. „Спартак“
№ 22, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 469/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград,
а именно: сумата 61,40 лв. - неплатени месечни абонаментни такси за
потребени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за мобилен №
+************* от 08.12.2018г., дължими за периода 15.07.2020г. –
04.11.2020г., сумата 78,39 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на този
2
договор по вина на длъжника, сумата 9,59 лв. - неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 08.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда - 25.07.2022г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА О. Н. О., с ЕГН **********, с адрес: гр. Свиленград, ул.
„Спартак“ № 22, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата 705,00 лв. – разноски по делото и сумата 205,00 лв. –
разноски по частно гражданско дело № 469/2022г. по описа на РС-
Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3