РЕШЕНИЕ
№ 260011
гр. Перник, 02.02.2021 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: АНТОНИЯ А. - АЛЕКСОВА |
|
|
МЛ. СЪДИЯ: МАРИНЕЛА
МАРИНОВА-СТОЕВА |
при участието
на секретаря ЕМИЛИЯ ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдия А.-Алексова възз.
гр. д. № 228 / 2020 по описа на ОС -
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано
по въззивна жалба подадена
ОТ: адвокат С.В., като представител по
пълномощие на И.В.П. ответник по гр. дело № 2895 / 2019 г. по описа на Районен
съд – Перник.
ПРОТИВ: Решение № 2025 от 27.12.2019 г.
постановено по
гр. дело № 2895 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение постановено гр.дело № 2895 / 2019 г. по описа на
ПРС, се оспорва за разликата от присъдените 3 220.00 лв., представляващи
стойността на претендираните от ищцата подобрения до размера на 1 450.00
лв. или с обжалваем интерес 1 770.00 лв., поради което се
иска да бъде отменено в тази обжалвана част, а исковата претенция за същата
част отхвърлена, както и да бъдат присъдите разноските пред въззивната
инстанция.
Решението
било неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила съдът бил дал квалификация на спора между страните,
като такъв по чл.59 от ЗЗД и съобразно това бил разпределил и доказателствената
тежест, но в мотивите на обжалваното решение посочил, че при решаване на спора
се отклонява от дадената правна квалификация и приема, че спорът е по чл.61
ал.1 от ЗЗД.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че ако
правната квалификация на иска е по чл.61 ал.1 от ЗЗД, в разрез със събраните
доказателства и съдебната практика първоинстанционния съд не бил приложил
нормата на чл.62, ал.2 от ЗЗД, която предвижда намалена отговорност на
собственика до размера на обогатяването, а това било в размер на 2 900.00
лв. За да не приложи тази разпоредба съдът приел, че ищцата била извършила
чужда работа без пълномощно, без да има интерес от това. Съдът бил приел, че
ищцата възнамерявала да живее в този
имот, но не било важно намерението, а наличието на собствен интерес, когато
извършилият работата /гесторът/ се ползвал от подобрението, а ищцата никога не
била ползвала този апартамент. Този извод на съда бил неоснователен и противоречал
на цитираното от самия него определение №411 по гр. № 1455/2016 г. ВКС III
г.о., където се разглеждал аналогичен казус. Там също се касаело за подобрения
върху чужд имот, който не бил годен за обитаване, но съдът е приел, че гесторът възнамерявал да живее там, поради което е
приложил и разпоредбата на чл.62 ал.2 от ЗЗД.
Дори да се приемело, че съдът правилно бил
квалифицирал спора по чл.61 ал.1 от ЗЗД, то неправилно бил определил сумата на
изразходваните за подобренията труд и материали от 6440 лв. Неправилно била
интерпретирана допусната комплексна експертиза за стойността на извършените СМР
без да била съобразена с останалия доказателствен материал, че за сумата от
6 440 ищцата била участвала наравно със собственика на имота, за вратата
на стойност от 570.00 лв., за която нямало съвместен принос; за 2 бр. радиатори
на стойност от 480.00лв. закупен по равно със средства на родителите на
страните, който бил включен като съвместен принос. Съдът в мотивите си бил
допуснал предположение за вероятното заплащане на комисионна от 1050.00лв.,
което било недопустимо, като вместо доказани факти да има вероятности.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба по електронен път. При подробно
изложени съображения по съществото на спора моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя. Действията на процесуалния представител са надлежно
потвърдени в хода на въззивното производство.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение, тъй като първоинстанционния съд не бил обсъдил всички доказателства в контекста
на доводите на страните, поради което бил постановил едно немотивирано решение.
Претендират се направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адв. Д..
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител моли да бъде оставена въззивна жалбата без уважение,
а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено,
по подробно изложените съображения в подадения отговор на въззивната жалба.
Претендира разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишкият окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 2025 / 27.12.2019г.
по гр.д. № 2895/2019 по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд e осъдил
ответника по делото И.В.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ищецата И.О.П.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 3 220 лева, представляваща
стойността на направени от ищцата подобренията в жилище с адрес ***, както и сумата в размер
на 617,17 лева – разноски по делото.
От събраните гласни доказателства, с оглед
оспорването на цената на която е било придобито жилището, в което са извършени
подобрения – от свидетелските показания
на св. П. и св. Б., както и от представеното писмо от
Агенция за недвижими имоти „Изток“ – осъществила посредническа дейност по
сделката за закупуване на жилището, в което са извършения подобренията – районния съд приел,
че продажната цена на имота е в размер на сумата от 35 000лв.
От
свидетелските показания на И. Д. и М. Б., установил, че основните ремонтни
дейности били започнати след сключването на брака между страните, както и че
бил извършен ремонт на банята и на една от терасите, поставен е бил гипсокартон
в стаите, сменен бил прозореца в спалнята, както и че са били монтирани
радиатори в кухнята и хола, като ищцата се била разплащала с работниците,
извършващи ремонтните дейности, като плащала за набавянето на строителни
продукти или за поставянето на прозореца в спалнята и вратата в банята. Бившите
съпрузи били заедно при покупката на плочките в банята и двамата заедно
решавали колко да се плати за ремонта в банята. По делото се установило, че
половината от стойността на радиаторите била платена от родителите на ищцата, а
другата – от родителите на ответника. От изслушаната по делото комплексна
технико – оценителна експертиза, приета като неоспорена от страните се
установило, че общата стойност на СМР за подобренията в жилищното е в размер на
сумата от 6 440.00 лв., като след подобренията стойността на имота увеличи със
сумата от 2 900.00 лв., както към момента на извършването на СМР така и
към настоящия момент, увеличената стойност на имота не зависела от неговата
пазарна цена.
Районният съд при подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства
намерил, че не била оборена
презумпцията за съвместен принос на бившите съпрузи за извършените подобрения в
имота по време на брака им. Приел, че страните по делото имат равен принос за
извършените подобрения в имота. Обстоятелството, че ищцата е извършала
плащанията, не водел до друг извод, тъй като е от значение не била фактическото
плащане, а произходът на средства. Страните в производството бивши съпрузи по
време на извършване на строително ремонтните дейности, за които се претендират
подобрения били трудово ангажирани, при което ищцата получавала доход от около
950 лева за времето през което са извършвани (лятото и есента на *** г.), а за
ответника страна липсвали данни за размера на получаваната заплата. Установил,
че не били правели разходи за наем и консумативи (ток, вода, парно и други),
тъй като са живеели при родителите на ищцата, които плащали сметките и
осигурявали храната. Ответникът имал ежемесечни задължения около 360 лева (сбор
на месечна вноска на ипотечния и потребителския кредит) и пътни разходи до
местоработата в друго населено място, но за същият не се било установило да има
други големи разходи, същевременно бил получил парични средства от кредити в
общ размер на 36 700 лева, а оставащата цена на жилището е 31 000 лева (след
приспадане на капарото в размер на 4000 лева от действителната цена - 35 000
лева), и имал на разположение 5 700 лева, като с тях най – вероятно били заплатени
комисионната от 1 050 лева и разходите по сделката (нотариални такси, местен
данък и други). Което водело до извода, че ответникът също имал парични
средства за заплащане на подобренията в жилището.
Тъй като подобренията били извършени по време на
брака (с малки изключения като например монтирането на входна врата, когато
страните са живеели на съпружески начала). В този смисъл страните по делото
имали еднакъв принос (средства и усилия) за извършените подобрения, които били
предмет на настоящия спор.
Първоинстанционният съд съобразявайки разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 85 от 2.12.1968 г. по гр. д.№ 149/68г. на Пленума на ВС, приел, че предявения
иск е с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД (различаваща се от първоначално
посочената). Съгласно
трайно установената съдебна практика в случаите, когато се касае до подобрения
в чужд имот, извършени от лице, което не е владелец, не е държател и не се
намира в договорни отношения със собственика на имота, за извършването на тези
подобрения, правата на това лице следвало да се уредят съобразно разпоредбите
на чл. 60 - 62 ЗЗД (в този смисъл било и определение № 411 от 22.04.2016 г. по
гр. д. № 1455 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
С оглед изложеното районния съд приел, че ищцата била извършила подобрения
в чужд имот, на обща стойност 6 440 лева., съвместно със собственика на имота,
т. е. страните по делото имали еднакъв принос. Това означавало, че вложените
средства от ищцата били на стойност от 3 220 лева. Ищцата знаела, че извършва
подобрения в чужда имот, като това било извършено с намерението да ползва имота,
като семейно жилище заедно с ответника.
Отговорността на заинтересования (лицето, в чиято полза е извършена
работата) била да върне на гестора всички разноски, които е направил и да го
обезщети за поетите лични задължения и се пораждала само ако работата била предприета уместно и добре управлявана.
В настоящия случай отговорността на ответника била до размера на направените от
ищцата разноски за подобренията в жилището на стойност 3 220 лева.
Районния съд преценил, че в случая не намирала приложение разпоредбата чл.
62, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща намаляване на отговорността до размера на
обогатяването, тъй като ищцовата страна не била обитавала това жилище и следователно
не се била ползвала от извършените подобрения, т. е. не бил налице собствен
интерес от извършената работа.
След като обсъди направените
с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да
се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен
съд намира следното :
Фактическата обстановка е възприета
и възпроизведена правилно от първоинстанционният съд, не е спорна между
страните по делото, поради което и настоящата въззивната инстанция приема за
установено следното:
Страните не спорят, че през ***г. с оглед съжителство на семейни начала и сключване на граждански брак - И.П. придобил недвижим имот находящ се в ***, на който били извършени строително монтажни дейности.
Не спорят и че СМР се изразявали в ремонт на баня - тоалетната, поставяне на нов PVC прозорец в спалнята, шпакловка на стени и тавани, гипсокартон и минерална вата на тавани, поставяне на нова входна врата.
Стойност на извършените СМР в апартамента била както следва: Метална входна врата - 570 лв.; PVC прозорец в спалня - 350 лв.; AI врата за баня - 260 лв.; Теракот в баня - 140 лв.; Фаянс в баня - 920 лв.; Вентилатор за баня - 60 лв. Вградено осветление и таван на баня - 170 лв.; Моноблок - 250лв.; Тръбно окачване (душ) - 130 лв.; PVC шкаф с порцеланов умивалник, огледален шкаф и смесители - 650 лв.; AI радиатори 2 бр. в хол и кухня - 480 лв.; Шпакловка на тавани и стени - 980 лв.; Гипсокартон и минерална вата на тавани - 1480 лв. .
Не се оспорва и обстоятелството установено от първоинстанционния съд, че жилището, в което са извършения подобренията предмет на исковата претенция е било с действителна продажната цена от 35 000лв.
По отношение на посоченото във въззивната жалба съществено
нарушение на съдопроизводствените правила поради разминаване на правната
квалификация дадена от първоинстанционния съд, с доклада по делото по реда на
чл. 146 от ГПК и посочената в обжалваното решение, с протоколно определение от13.10.2020г., въззивния съд след като съобрази постоянната
практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г.
по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 2/, че въззивният съд не следи служебно за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, даде
указания за подлежащите на доказване факти, като указа, че в настоящото
производство подлежат на доказване вида и характера на извършените подобрени,
увеличената стойност на имота в следствие на тях и сумата представляваща
разлика от увеличената стойност на имота до размера на обогатяването, като прие
и служебна бележка от ТД на НАП изх. № ***г. и
№ ***г. за доходи по трудови правоотношение придобити от И.В.П.
през ***г. и ***г.
С оглед трайно установената съдебна практика постановена
реда на чл.290 от ГПИ и изразена в Решение
№108/08.07.2015 по дело №415/2015 на ВКС, ГК, I г.о.: „основанието на
претенцията за пресъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд
имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на
облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на
облигационни отношения, предвидени в разпоредбите чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 –
62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Разпоредбите задават правната рамка на отношенията между
подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното правно
основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на
чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я
извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но
и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата
молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия
имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по
който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената
стойност на вещта”, „по-малката от двете суми”, „до размера на обедняването”,
„до размера на обогатяването”, „връщане на необходимите и полезни разноски”,)
не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно
основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно
предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на
предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното представлява
обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 129/ 13.07.2011 г. по гр. д. № 72/
2010 г. І-во отд, решение № 131/ 10.07.2013 г. по гр. д. № 913/ 2012 г, І-во
отд, решение № 159/ 14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/ 2013 г, ІІ-ро ГО, решение №
180/ 25.04.2012 г. по гр. д. № 198/ 2011 г, І-во ГО, решение № 820/ 20.09.2011
г. по гр. д. № 20.09.2011 г, І-во ГО, решение № 912/ 02.02.2010г. по гр. д. №
4713/ 2008 г. ІV-то ГО, решение № 134/ 31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/ 2013 г.)“
В подадената искова молба въззиваемата е извела качеството си на кредитор по частично предявеното вземане с твърденията, че 1) през *** г. със съгласието и по искане на ответника, е вложила собствени средства за ремонтни дейности на жилище собственост на ответника; 2) ремонта е бил извършен със знанието и без противопоставянето на ответника, с цел да живеят заедно в отремонтираното жилище; 3) всички ремонтни дейности и разходи за задоволяване на нуждите на семейството били поемани от ищцата до ***г. ; 4) на *** г. ищцата и ответника сключили брак; 5) ремонта на жилището продължил до месец ***г.; 6) на ***г. ответникът заявил на ищцата, че всичко е приключило; 7) ищцата разбрала, че жилището в което смятали да живеят с ответника било обявено за продажба на цена много по – висока от тази на която го били закупили;
Въззивникът е заявил, че: 1) ищцата не била влагала лични средства за разходи и подобрения; 2) само за времето след сключването на брака важала презумпцията за съпружеска имуществена общност и 3) металната врата на стойност 570.00 лв. била закупена преди сключване на брака; 4) 2 бр. ал. радиатори – 480.00 лв. били закупени по равно със средства дадени от родителите и на двете страни; 4) за възникналото вземане се дължала сумата само до размера на обогатяването в размер на 2 900.00 лв.
Твърденията в исковата молба според настоящия съдебен състав обуславят приложението на разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД – ищцата твърди, че е извършвала строително ремонтните дейности, с цел да живее в отремонтираното жилище с ответника, тези изводи се подкрепят и от факта, че на ***г. преди да завърши ремонта през ***г. страните сключили граждански брак. Желанието за ремонтиране на жилище, в което ще живее бъдещото семейството е и логически и житейски обосновано. Събраните доказателства не опровергават, а провеждат извода, че презумираният факт е и осъществен. При съвкупната им преценка се установява, че финансирането на ремонтните дейности ищцата е извършила в собствен интерес, макар същата да не живяла в жилището, което е ремонтирала.
Подобрение
на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му, тоест направени са полезни разноски, с оглед
конкретното предназначение на имота, макар и те да не са били необходими. Същите
представляват полезни разноски, водещи до увеличаване стойността на жилището и
подлежат на обезщетяване с оглед забраната за неоснователно обогатяване.
Отговорността следва да бъде ограничена до размера на по-малката сума между
стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията
стойност на съсобствения имот. Поради това отношенията между страните следва да
се уредят по правилата на член 61, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, доколкото липсва изрично
съгласие на ответника за извършването им, но и няма данни за противопоставянето
му. Както беше посочено в тази хипотеза, заинтересованият отговаря до размера
на обогатяването си, като това следва да бъде помалката стойност от двете
изследвани величини - стойността на подобренията и увеличената стойност на
имота. От приетата и неоспорена от страните комплексна съдебно технико –
икономическа експертиза и даденото разяснение в открито съдебно заседание от
06.11.2019г. се установява, че увеличената стойност на имота е в размер на
сумата от 2 900.00 лв. а извършените подобрения са в размер на
6 440.00 лв. От заключението на вещите лица се извличат сведения за
всички, посочени в исковата молбата подобрения, тяхното извършване и стойността
им. Заплащането на стойността на подобренията се основава на забраната на
неоснователното обогатяване, тъй като несъсобственик е направи разходи за
увеличава стойността на имот, чужда собственост, а собственика се е обогатил, като е придобил имот с по-висока стойност, без да е
участвал в това увеличаване, с част от средствата. В този смисъл Решение № 160 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 948/2019
г., I г. о., ГК.
Направеното възражение, за неправилна интерпретация на допусната комплексна експертиза за стойността на извършените СМР без да била съобразена с останалия доказателствен материал, че за сумата от 6 440 ищцата била участвала наравно със собственика на имота, за вратата на стойност от 570.00 лв., за която нямало съвместен принос; за 2 бр. радиатори на стойност от 480.00лв. закупен по равно със средства на родителите на страните, който бил включен като съвместен принос не променя фактическите и правни изводи за вида, характера и стойността на извършените подобрения, които подлежат на обезщетяване.
С оглед изложеното подадената въззивна жалба се явява
основателна, поради което следва да бъде уважена, като първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, в частта в която исковата претенция е уважена
за сумата над 2 900.00 лв., до присъдената от 3 220.00 лв. и да бъде
потвърдено решението в останала обжалвана част, като правилно и
законосъобразно.
По разноските
С оглед резултата от обжалването
на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал. 3 от ГПК на въззивника се дължат, направените
в хода на въззивното производство разноски, съразмерно с отхвърлената
част с въззивното решение част от иска – а именно размер на 190.84 лв. С оглед
изхода на делото и съображенията за дължимост на направените от насрещната
страна разноски за производството пред Районен съд Перник, жалбоподателят -
ответник има право на разноски за производството пред този съд съразмерно на
отхвърлената част, като решението в
частта за разноските следва да бъде отменено за сумата над 480.92 лв. до
присъдената от 617.17 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и като последица от потвърждаването на отхвърлителната част от първоинстанционното решение въззиваемата - ищца има право на разноски за въззивното производство по съразмерност, а именно в размер на сумата от 96.67 лв.
При възражение за прекомерност, в
контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени
дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на
извършените процесуални действия.
Съдът съобразявайки, че институтът на
чл.78, ал.5 от ГПК е насочен по-скоро към установяване на социална
справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право, а не установява
задължение на съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния
минимум, настоящият съдебен състав счита, че съобразно предмета на делото размера
на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 / 2004г.,
възлизащ на 300.00+7% лв., направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение за размер на 400 лв., се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното и след съвещание СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 2025/27.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2895/2019 по описа
на Районен съд Перник В ЧАСТТА, с която И.В.П., ЕГН **********, с адрес ***
е осъден да заплати на И.О.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата над 2 900.00 лв. /
две хиляди и деветстотин лева/ до присъдените 3 220.00 лева,
представляваща стойността на направени от ищцата подобренията в жилище с адрес ***, както и за сумата над
480.92 лв. /четиристотин и осемдесет лева и 92ст./ до присъдената
от 617.17 лв. сума, представляваща разноските направени в хода на първоинстанционното
производство, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.О.П.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу И.В.П., ЕГН **********, с адрес *** иск за заплащане на представляваща стойността
на направени от ищцата подобренията в
жилище с адрес *** за размера над 2 900.00лв. / две
хиляди и деветстотин лева/ до размера от 3220.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
И.О.П.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на И.В.П., ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 190.84 лева / сто и деветдесет лева и 84ст./, представляваща
направени разноски във въззивното производство съразмерно на отхвърлената част
на иска.
ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.О.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата в размер на 96.67лв. / деветдесет и шест лева и 67ст./
– заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.