№ 35
гр. ХАСКОВО, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20245600900127 по описа за 2024 година
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Търговско дело № 127/2024 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано
по искова молба вх. №9023/25.09.2024г. на Ж. С. В., подадена чрез пълномощник, срещу
„ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД, ЕИК *******. Претендира се застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв. и за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 17,40лв., ведно със законна
лихва за забава върху главниците, считано от 05.03.2024г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения за настъпило на 21.01.2024 г. около 06:52ч.
в гр.Хасково, на кръстовището на бул.“Г.С.Раковски“ с ул.“Дунав“ пътно-транспортно
произшествие, при което И. А. Г., управлявайки лек автомобил марка „**********“ с рег.
№*****, удря с предната дясна част на лекия автомобил Ж. С. В., в момента в който е
пресичала на пешеходна пътека и светещ зелен светофар. За пътния инцидент бил съставен
Констативен протокол с пострадали лица №8/21.01.2024г. по описа на ОДМВР-Хасково, в
който било отразено, че спрямо участника в ПТП И. А. Г. е взето отношение и е съставен
АУАН №1159829/21.01.2024г. Твърди се, че управляваният от И. А. Г. лек автомобил
„**********” с рег. №***** е застрахован в ответната застрахователна компания по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със
застрахователна полица №BG/30/123002114497, валидна от 15.07.2023г. до 14.07.2024г.
Непосредствено след ПТП ищцата била откарана по спешност в Спешното
отделение на „МБАЛ-Хасково“ АД със съмнение за фрактура и с болки в таза, в дясна
раменна става и мишница, със затруднение в движението и невъзможност за движение на
1
ръката. Били установени следните увреждания, а именно: контузия на раменния пояс,
контузия на мишницата, контузия в областта на тазобедрената става, наличие на хематом в
размери 10/10см и затруднени по обем движения с болезнена дъга в абдукция. Назначена
била терапия и бил издаден болничен лист за нетрудоспособност от 14 дни, като лечението
продължило в домашни условия. Твърди се, че периода на възстановяване бил дълъг и
мъчителен, поради множеството болки в лумбалната област,опашката и изтръпване на
дясното бедро. От удара в главата ищцата изпитвала силно главоболие и замаяност, което се
засилвало при силен звук,което наложило и прием в отделението по Неврохирургия на
„МБАЛ-Хасково“ за период от няколко дни със съмнение за мозъчно сътресение. Предвид
другите оплаквания било проведено изследване с ЯМР,което посочило,че в следствие на
удара ищцата е получила Дегенеративна болест от остеохондрозен тип,дискова херния на
ниво Л-5-ЕС1. След изписване от болницата отново се наложило домашно лечение,
допълнителни болнични за нетрудоспособност, но вече от 24 дни и лечение с медикаменти.
Сочи се, че през целия възстановителен период от няколко месеца приемала
болкоуспокояващи и седативни медикаменти. Уврежданията причинили и множество
неудобства и невъзможност да се обслужва сама битово и хигиенно. Вследствие влошаване
на здравословното състояние имало отражение и върху психиката вследствие изживения
шок.Наложило се посещение на лекар психолог,който констатирал остра стресова реакция,а
в последствие и постравматично стресово разстройство.
Твърди се, че виновният за пътния инцидент водач попадал в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
,,гражданска отговорност“, сключена със ЗК ,,ДаллБогг: Живот и Здраве‘‘ АД. В изпълнение
на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ на 05.03.2024г. ищцата отправила молба-претенция до
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“АД-София за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. По повод на претенцията била
образувана преписка по щета по описа на ответното дружество.
Предвид изложеното се претендира съдът да осъди ответното застрахователно
дружество да й заплати сумата в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 21.01.2024 г. в гр. Хасково, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която е уведомила ответника за
настъпилото ПТП-05.03.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на
17,40лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило
на 21.01.2024г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата,
на която е уведомила ответника за настъпилото ПТП-05.03.2024г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът ЗК „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в законоустановения едномесечен
срок по чл. 131 от ГПК, чрез упълномощения юрк. П. Н., оспорва исковете в цялост както по
основание, така и по размер.
Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, като противопоставя възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата-нарушение на разпоредбата на 114 ал.1 от ЗДвП и
2
чл.108 ал.1 от ЗДвП. Поддържа, че ищцата се е движила по платното за движение в
нарушение на посочените правни норми и е предприела внезапно пресичане без да се
съобрази с приближаващия автомобил, като сама е поставила водача на МПС в
невъзможност да я види и да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност.
Поддържа също, че ищцата като пешеходец е създала предпоставките за
настъпването на ПТП и е станала единствената причина за осъществяването му.
Оспорва причинените увреждания на ищцата-губенето на съзнание и мозъчно
сътресение. Твърди, че оплакванията й са свързани с дегенеративна болест и дисковата
херния не е във връзка с ПТП. Оспорва психическия стрес и употребата на лекарства за
лечението му. Поддържа, че възстановяването на ищцата е продължило от 7 до 10 дни, което
не обосновава големия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва размера
на исковите претенции и намира същите за завишени. Оспорва се акцесорният иск за лихва,
поради неоснователност на главния иск. Иска се съдът да отхвърли предявените искове,
евентуално – да намали същите, поради прекомерност, както и с оглед наличието на
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Претендират се разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните, обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, с оглед
разпоредбата на чл. 12 от ГПК и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена електронна справка, от която се установява, че по
отношение на лек автомобил „**********“ с рег.№***** е налична валидна застраховка
,,гражданска отговорност“, сключена със ЗК ,,ДаллБогг: Живот и Здраве‘‘ АД, валидна от
15.07.2023 г. до 14.07.2024 г.
За установяване механизма на настъпване на ПТП е назначена съдебна
автотехническа експертиза, съгласно която на 21.01.2024 г. около 06:50 ч. в гр. Хасково, на
кръстовище на ул. „Дунав‘‘ и бул. „Г.С. Раковски”, пешеходката Ж. С. В. е предприела
пресичане на бул. „Г.С. Раковски", в посока запад-изток, северно от кръстовището, като след
преминаване на разделителния остров между двете платна за движение променя
траекторията си на движение косо на пътното платно. Движението се е извършвало на прав
хоризонтален участък, без препятствия и неравности по него, сухо и ясно време. В същия
момент лек автомобил марка „**********„ с рег. № ******, управляван от И. А. Г.
предприема маневра „Завой” наляво в посока от ул.,,Дунав” към гр. Д.град. При така
създалата се ситуация е възникнал удар между лекия автомобил и пешеходеца. Ударът е
възникнал в лявата лента на североизточното платно на бул. „Г.С. Раковски”. В момента на
удара пешеходеца се е намирал на разстояние около 2,4 - 2,6 м. в дясно от левия ръб на
източното платно на бул. „Г.С. Раковски” и на 4,4 - 4,6 м. в ляво от десния ръб на платното за
движение, в лявата лента за движение. От техническа гледна точка причина за възникване на
произшествието е липса на реакция от страна водача на л. а. марка „**********‘‘ с рег.No
3
***** да изчака и пропусне движещия се в посока запад-изток, северно от кръстовището
пешеходец Ж. С. В.. Именно поведението на водача на лекия автомобил е предпоставката за
настъпване на инцидента, тъй като е следвало да изчака и пропусне пешеходеца.
Местопроизшествието е настъпило през тъмната част на денонощието, ясно време, като
пешеходеца е имал възможност да вижда превозните средства в района на кръстовището и в
частност включените светлинни източници /фарове/ на автомобилите. Процесния л. а. марка
„**********‘‘ с рег.No***** първоначално се е намирал в дясно на пешеходеца, в
последствие след промяна на траекториите им на движение автомобила се е озовал зад
пешеходеца. Пешеходеца не е разполагал с техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието. В района на местопроизшествието е налице пешеходна
пътека с широчина 3,20м. В експертното становище е отбелязано, че данните в материалите
по ТД 127/2024 г. относно това дали ищцата се е намирала върху пешеходната пътека в
момента на произшествието, са разнопосочни, като са налице данни, че непосредствено
преди удара ищцата се е движила косо на платното за движение извън пешеходната пътека.
Наличието на разделителен остров и метална ограда между двете платна на бул. „Раковски”
северно от кръстовището предполага, че ищцата е променила траекторията си на движение
и е напуснала очертанията на пешеходната пътека след преминаване на разделителния
остров. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че ако пешеходката е била точно на
пешеходната пътека, ударът пак е щял да настъпи. Дали пешеходката е била точно на
пешеходната пътека или леко се е отклонила, за да съкрати движението си, пак е щял да
настъпи ударът, тъй като пешеходката остава в динамичния коридор на движение, но
водачката пак е имала възможност да я забележи и да реагира.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, според която вследствие на
настъпилото ПТП ищцата е получила следните телесни увреждания: Травма на дясната
раменна става и мишница с оплаквания от болки и затруднени движения, хематом на
дясното бедро и кръвонасядания по двете подбедрици, травма на гръбнака с оплаквания от
болки в поясната област, опашката и изтръпване на дясното бедро и главоболие. Причинено
е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Провеждано е консервативно
лечение с медикаменти. Състояние на ищцата е проследявано до изписването й от болницата
в Хасково, т.е. до 01.02.2024 г. Тя е ползвала отпуск по болест до 21.02.24 г.
Възстановителният и оздравителен процес при ищцата е приключил напълно към настоящия
момент. Оплакванията от болки в поясния отдел и изтръпването на дясното бедро са
субективни оплаквания регистрирани след пътната злополука, на фона на вече
съществуващи дегенеративни промени на гръбнака. Вещото лице е посочило, че тези
оплаквания се лекуват с медикаменти и не налагат обездвижване на снагата. Не може да се
прави сравнение на тези оплаквания с такива възникнали при счупване на кост.
Установените при Ж. В. увреждания са в пряка причинно следствена връзка с процесното
ПТП. Не са налични трайни последици за ищцата, свързани с процесното ПТП.
Извършените до момента разходи от Ж. В. в общ размер на 17,40лв. са били необходими и
относими за правилното протичане на лечението й. Няма обективни данни ищцата да е
губила съзнание в резултат на процесното ПТП. Не може да се изключи възможността да е
4
претърпяла леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието под формата
на зашеметяване, което да обясни посветвалите оплаквания от главоболие. Дегенеративната
болест от остеохондрозен тип и дисковата херния на ниво Л5- Ес1 са съществували преди
процесното ПТП. По делото не се съдържат писмени доказателства относно това дали
ищцата е закупувала предписаните й медикаменти.
По делото в качеството на свидетели са разпитани И.В.М. и И. А. Г..
Според показанията на св. М., преценени в аспекта на чл. 172 от ГПК, с оглед
обстоятелството, че същата е дъщеря на ищцата, на 21.01.2024 г. ищцата й се обадила по
телефона около 07:00 часа и й казала, че е блъсната от кола на ул. „Раковска“. Пристигайки
на място свидетелката видяла, че ищцата е на земята отляво на пешеходната пътека по
посока Д.град, като е имало много разстояние до пешеходната пътека. До ищцата стоял
приклекнал мъж, който придържал главата й. Първите думи на ищцата към свидетелката
били: „мамо, много ми е студено и много ме боли кръста, ръката и не си усещам крака, не
мога да го мърдам, нямам никакви движения и не мога да направя никакво движение с
крака“. В спешното отделение на МБАЛ – гр. Хасково било установено, че на ищцата са
причинени само контузии - на рамото и таза, но няма счупено, при което били предписани
болкоуспокояващи медикаменти, а за хематома – кръворазреждащи и била освободена за
домашно лечение. Свидетелката сочи, че хематомът бил в дясната част на ръка, на крак и на
таза, на цялата дясна част, на някои места от дясната й част. Ищцата не можела да се
обслужва сама и затова й помагала св.М.. Последната сочи още, че ищцата заспивала трудно
и се стряскала в сън заради настъпилото ПТП – връщала си картината на самата катастрофа
и била много стресирана. Влошеното й здравословно състояние повлияло и на
психическото й такова, сънувала кошмари, изпитвала безпричинна тревожност. Наложило се
да посетят психолог, който й предписал лекарства за сън. Резултатът бил минимален и при
повторно посещение медикаментите били сменени, но и до ден днешен състоянието й и
психическото й не било в рамките на доброто. След инцидента поради силните болки и
страдания ищцата нямала възможност да се обръща настрани, което продължило около 3 – 4
дни. По – късно била приета в неврологичното отделение на МБАЛ-гр.Хасково с
оплаквания за гадене, повръщане, замайване и главоболие при силен звук. Там било
установено, че е имала мозъчно сътресение. От друга страна заради силни болки в дясното
бедро, в таза и в раменната част, в дясната страна бил й извършен ЯМР, чрез който било
установено, че има дискова херния, болки в гръбнака, изтъняване на прешлените.
Свидетелката твърди, че ищцата никога преди не е имала оплаквания от болки в кръста, таза
или в ръката. Сега изпитвала болки при стоене и изправяне, имала кризи, които се появяват
при движение и не може да направи крачка. Имала болки дори и във врата, не била още
напълно възстановена. Ищцата провела рехабилитационни процедури, имала е и домашни
посещения от кинезитерапевт за облекчаване на болките в ръката.
Според показанията на свидетелката И. А. Г., водач на л.а. ,,**********“ с peг.
№*****, в деня на ПТП пътувала за работа и идвайки от ул.,,Дунав‘‘ завила нагоре по ул.
„Раковска“, на светофара била първи автомобил, при което в един момент видяла човек пред
5
себе си и натиснала спирачки. Въпреки предприетата маневра блъснала ищцата. Спряла
колата, обадила се на телефон 112 и поискала да изпратят полиция и линейка, защото не
знаела, какво е състоянието на пешеходката. Последната била откарана в болница, а на св.Г.
й били извършени тестове за употреба на алкохол и наркотични вещества, които били с
отрицателен резултат. Свидетелката сочи, че преди удара най-вероятно се е движила с 30
км/ч. Твърди, че не е била повече от 30 км/ч, защото спряла на светофара и после
предприела маневра завой на ляво. Идвала от посоката откъм ул. „Г. Кирков“ срещу магазин
„Лидъл“ и завивала наляво и ищцата била малко над пешеходната пътека, не била точно на
пешеходната пътека, а малко над пешеходната пътека. Според показанията на св. Г.
автомобилът й подминал пешеходната пътека, когато е станало първоначалното
съприкосновение. Свидетелката не помни точно момента, в който е настъпил ударът, но
когато е слезнала от колата, пешеходната пътека е била зад л.а. Преди да възникне
първоначалното съприкосновение, свидетелката не забелязала движение на пешеходец.
Инцидентът по всяка вероятност е станал към 06:00 ч. – 06:30 ч. сутринта, защото св.Г.
тогава отивала на работа. Пешеходката била с тъмен цвят на дрехите, в черно облечена, а
свидетелката карала на къси светлини. Когато станал ударът, сутринта времето било студено,
но не е валяло в същия момент дъжд, имало е видимост. Вследствие удара ищцата паднала
на земята и се държала някъде за крака, защото я боляло. Св.Г. не е възприела движение на
пешеходец, защото е извършвала завоя. Разяснява, че след островчето на бул. „Раковска“ има
две платна и на първото платно след островчето е станал ударът. Предполага, че е имала
видимост към пресичащи пешеходци, идващи автомобили, животни, които внезапно да
минават. Сочи, че не е възможно вследствие на удара пешеходката да е на по-голямо или по-
късно разстояние от пешеходната пътека, защото вследствие на удара тя не е изхвърчала
напред, а била отстрани и малко по-надолу от колата, но била тръгнала да пресича пътното
платно. Свидетелката сочи, че на нейното платно за движение е имало видимост, не е
гледала в платното за движение на пешеходката движи ли се някой, гледала е пред колата си.
По-късно полицаите изготвили снимков материал на местопроизшествието, направили
измервания и връчили на свидетелката констативния протокол с пострадали лица.
От приложените амбулаторни листове се установява, че на 26.01.2024 г. ищцата е
прегледана от специалист психиатър, като й е поставена диагноза остра стресова реакция и е
назначено медикаментозно лечение. На 02.02.2024 г. е извършен повторен преглед от същия
специалист, при който въз основа на променено клинично състояние е поставена нова
диагноза – посттравматично стресово разстройство, като е извършена и корекция на
терапевтичния план.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД
за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава
върху претендираната сума, считано от 05.03.2024 г. (датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП, с отправена застрахователна претенция) до
окончателното заплащане на сумите. Ищцата претендира осъждане на застрахователя, с
6
който Н. Г.ев Г.ев, в качеството му на собственик на л. а. „**********“, рег. No *****, има
сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Искът е предявен от активно легитимирано лице-пострадал от
ПТП, което твърди, че в резултат на станалото ПТП са му били причинени имуществени и
неимуществени вреди. В случая е спазено и изискването на чл. 380, ал.1 от КЗ, тъй като
ищцата е отправила към застрахователната компания писмена застрахователна претенция, по
която е заведена щета, като в законоустановения срок застрахователят не е определил и
изплатил по доброволен ред застрахователно обезщетение.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество, съдът намира следното:
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", съгласно чл. 429, ал.1 от КЗ
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди,които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане
на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и на лихви за забава,
когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на
чл. 432, ал.1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице правото на пряк иск
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия
причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Самият институт на непозволеното увреждане е
сложен фактически състав, елементи на който са деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от посочената правна
норма. В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
По делото не е спорно, а и следва от доказателствата по несъмнен начин (САТЕ,
свидетелски показания, писмени доказателства), че на 21.01.2024 г. около 06:50ч. в гр.
Хасково, на кръстовище на ул. „Дунав‘‘ и бул. „Г.С. Раковски”, Ж. С. В. като пешеходец е
предприела пресичане на бул. „Г.С. Раковски‘‘, в посока запад-изток, северно от
кръстовището. След преминаване на разделителния остров между двете платна за движение,
тя променя траекторията си на движение косо на пътното платно. В същия момент лек
автомобил марка „**********‘‘ с рег. № ******, управляван от И. А. Г. предприема маневра
7
„Завой” наляво в посока от ул.,,Дунав” към гр. Д.град, като при така създалата се ситуация в
лявата лента на североизточното платно на бул. „Г.С. Раковски” е възникнал удар между
лекия автомобил и пешеходката.
Свидетелката Г., управлявала лек автомобил марка „**********”, с рег. № ****** е
потеглила при зелен сигнал на светофарната уредба. Това обаче не я освобождава от
установените за водачите на МПС правила за повишено внимание, бдителност и
съобразяване скоростта на движение с всички фактори на конкретната пътна обстановка.
Съгласно заключението по назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, която
съдът възприе изцяло, като изготвено от безпристрастен специалист в областта, и
отговарящо пълно и обосновано на поставените въпроси, причина за настъпване на
процесното ПТП е липса на реакция от страна водача на л. а. марка „**********‘‘ с рег.No
***** да изчака и пропусне движещия се в посока запад-изток, северно от кръстовището
пешеходец Ж. С. В.. Следователно, ако св. Г. беше проявила необходимата съобразителност,
тя е могла да осуети сблъсъка с пешеходеца. Водачът на л. а. „**********‘‘ с рег.No *****
обективно е могъл да възприеме факта на пресичане на пешеходеца и така да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако би положил необходимата и дължима грижа (да
погледне наляво и да съобрази своите действия с действията на останалите участници в
движението, в частната хипотеза – на пешеходеца, който е предприел пресичане).
Предприетото от Ж. С. навлизане на пътното платно не е било внезапно и непредвидимо. От
заключението на вещото лице, допълнено с разясненията дадени в хода на разпита му в
съдебно заседание, се установява, че Ж. В. е навлязла в северозападния край на пешеходната
пътека на около 2,56сек. преди потеглянето на лекия автомобил от изходна позиция (стоп
линията на светофара), и е можело да бъде видяна от водача на лекия автомобил. Наличието
на обозначена пешеходна пътека е било още един довод тя да следи неотклонно пътната
обстановка пред себе си и при необходимост да реагира в първия възможен момент.
Същевременно в района на ПТП има автобусна спирка, което изисква само по себе си
намаляване на скоростта с очакване да пресекат пешеходци. При тези данни и установен
механизъм на ПТП, изводът, който съдът прави е, че причина за произшествието е
поведение на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по
пътищата – разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, задължаващи водачите
на МПС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, като разпоредбата на чл. 119 ЗДвП изрично предписва водачите на
МПС при приближаване към пешеходна пътека, да пропуснат стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. В случая
водачът на лекия автомобил е бил длъжен да прояви по-голяма бдителност и при появата на
пешеходеца в полезрението му да предотврати вредоносния резултат, чрез предприемане на
съответните действия, адекватни на ситуацията и правилата за движение по пътищата –
намаляване скоростта или спиране на движението на автомобила, чрез навременно
задействане на спирачната система.
При конкретната пътна обстановка и с оглед даденото заключение от вещото лице
8
по съдебна автотехническа експертиза, че водачът на МПС е имал техническа възможност да
реагира своевременно, като спре и с това да предотврати пътно-транспортното
произшествие, съдът приема, че не е изключена гражданската отговорност на деликвента,
респ. тази на застрахователя.
Неспазвайки правилата за движение, визирани в посочените по-горе разпоредби на
ЗДвП водачът на лек автомобил „**********‘‘ с рег. № ****** на 21.01.2024 г. около 07:00
часа на кръстовището на ул. ,,Дунав‘‘ и бул. „Г.С.Раковски‘‘, гр. Хасково е извършил
действие, което е противоправно и от него на ищеца Ж. В. са били причинени вреди-
имуществени и неимуществени такива и тези вреди се намират в причинна връзка с
деянието, а деянието е било извършено виновно-по непредпазливост.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат
предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, периода на търпените
вредни последици и други правнорелевантни обстоятелства с оглед конкретния случай.
От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, се установява, че вследствие на
настъпилото ПТП ищцата е получила следните телесни увреждания: травма на дясната
раменна става и мишница с оплаквания от болки и затруднени движения, хематом на
дясното бедро и кръвонасядания по двете подбедрици, травма на гръбнака с
оплаквания от болки в поясната област, опашката и изтръпване на дясното бедро и
главоболие. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Провеждано е консервативно лечение с медикаменти. Ищцата е ползвала отпуск по
болничен до 21.02.2024 г. Възстановителният и оздравителен процес е приключил напълно
към настоящия момент. Оплакванията от болки в поясния отдел и изтръпването на дясното
бедро са регистрирани след ПТП, на фона на вече съществуващи дегенеративни промени на
гръбнака. Извършените до момента разходи от Ж. В. в общ размер на 17,40лв. са били
необходими и относими за правилното протичане на лечението й. Няма обективни данни
ищцата да е губила съзнание в резултат на процесното ПТП, но не може да се изключи
възможността да е претърпяла леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на
съзнанието под формата на зашеметяване, което да обясни оплакванията от главоболие.
Не са налични трайни последици за ищцата, свързани с процесното ПТП. Установените при
Ж. В. увреждания са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Изложеното обаче не може да бъде споделено относно дегенеративната болест от
остеохондрозен тип и дисковата херния на ниво Л5- Ес1. Болките в тази област са свързани
със съществуващите отпреди (преди процесното ПТП) дегенеративни промени на
междупрешлените пространства, макар и тези болки да са се активизирали вследствие на
претърпения интензивен удар в тази област. При изслушване на СМЕ в о. с. з. вещото лице
пояснява, че дисковата херния и дегенеративната болест от остеохондрозен тип
представляват промяна на хрущяла на дисковите пръстени, които са между прешлените.
Промяната на хрущяла – той старее, изсъхва, деформира се, сплесква се, тази деформация
9
всъщност се нарича „херния“. Вътрешното тяло на хрущяла може да напусне деформирано,
може да остане, това са така наречени „протрузни“ хернии в резултат на възрастови,
дегенеративни изменения. На този фон една травма рязко влошава оплакванията и това
обяснява, че тя непосредствено след травмата заявява тези болки в поясна област, също
изтръпвания към десния крак. Хернията се е активирала. Дегенерацията не може да настъпи
за часове и дни – процес, тя е един продължителен процес, който продължава с години и се
оформя в този вид, в който е установена при изследването с магнитния резонанс. Поради
изложеното съдът приема, че дегенеративната болест от остеохондрозен тип и дисковата
херния на ниво Л5- Ес1 не са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП и не
подлежат на обезщетяване.
Интензитетът на търпените болки и страдания от телесните увреждания, причинени
при процесното ПТП били силни в началния период с последващ спад и постепенно
затихване до настоящия момент. Ищцата към датата на ПТП, е изпитвала неудобства в
ежедневието си, тъй като не е можела да се самообслужва и е имала нужда от чужда помощ.
Като конкретни правнорелевантни обстоятелства следва още да се съобразят търпените
битови и социални ограничения; наложената промяна на жизнените активности; периодът
на пълно възстановяване; емоционалното и психическо състояние, причинено от сблъсъка с
МПС и обществено-икономическите условия на живот към момента на настъпване на ПТП.
С оглед изложеното, съдът намира, че за причинените на ищцата болки и страдания
от нанесените й телесни повреди, справедливо е същата да бъде обезщетена със сумата от 20
000 лева. Към този размер на обезщетението за аналогични травми е ориентирана и
съдебната практика на съдилищата в страната. Основателен е и искът за имуществени вреди
в размер на 17.40лв. Извършените разходи са били необходими и относими за правилното
протичане на лечението й и са доказани с представената по делото фактура.
От страна на ответното дружество е наведено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, обосновано с поведението на ищцата, която се е движила по платното
за движение в нарушение на чл. 114 ал.1 и чл.108 ал.1 от ЗДвП, както и че е предприела
внезапно пресичане без да се съобрази с приближаващия автомобил.
Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато е безспорно
установено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането.
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице съпричиняване,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Обезщетението може да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД при условие, че приносът на пострадалия е установен по категоричен начин при
условията на пълно главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на принос
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
10
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
В разглеждания случай неоснователно е твърдението за намиращо се в причинна
връзка с вредата несъобразяване на ищцата с останалите участници в движението, конкретно
управлявания от застрахования водач лек автомобил. Независимо, че ищцата е имала
възможност да възприеме движението на л.а.,,**********‘‘, съдът кредитира констатацията
на вещото лице, че Ж. В. е навлязла в северозападния край на пешеходната пътека на около
2,56сек. преди потеглянето на лекия автомобил от изходна позиция (стоп линията на
светофара), и е можело да бъде видяна от водача на лекия автомобил. В този смисъл
обосновано е експертното заключение, че дали пешеходката е била точно на пешеходната
пътека или леко се е отклонила, за да съкрати движението си, пак е щял да настъпи ударът,
тъй като пешеходката остава в динамичния коридор на движение, но водачката пак е имала
възможност да я забележи и да реагира. В момента, в който ищцата е започнала пресичането,
лекият автомобил все още се е намирал по-назад (започвайки в същия момент след
разрешаващ сигнал на светофара ляв завой от ул.,,Дунав‘‘ по бул. ,,Г.С.Раковски‘‘ в посока
гр. Д.град), при което водачът е разполагал с техническата възможност да възприеме
пешеходеца още преди да започне левия завой, съответно да предотврати произшествието
било чрез по-късно предприемане на маневрата, било чрез своевременно спиране преди да
достигне точката на съприкосновението. Изложените обстоятелства обосновават извод, че
ищцата е започнала пресичане на пътното платно на пешеходна пътека и в момент, в който
лекият автомобил се е намирал на разстояние и позиция, изключващи необходимостта от
съобразяване по чл. 108 и чл.114 ЗДвП. Същевременно следва да бъде отчетено и това, че
при вече започнало правомерно пресичане на пътното платно върху пешеходна пътека и
съобразно изискванията ЗДвП, какъвто е разглежданият случай, за пешеходеца не
съществува задължение да преустанови движението си. От доказателствата по делото по
безспорен начин се установява, че в случая водачът на МПС е могъл да възприеме ищцата,
поради което не може да се приеме, че начинът на пресичане обективно е възпрепятствал
водача на МПС на отрази пешеходеца. В обобщение съдът намира, че предприетото от
ищцата пресичане не се намира в причинна връзка с настъпилите при произшествието
увреждания съгласно изискването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което предявеното от
ответника възражение в този смисъл е неоснователно.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. В процесната хипотеза застрахователят е сезиран на 05.03.2024 година или законна
лихва за забава е дължима от 05.03.2024 година до изплащане на вземането, поради което
претенцията за присъждането й е основателна за този период.
По отговорността за разноските.
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от
ГПК, право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
11
сторените от ответника разноски за възнаграждения на вещи лица, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 480лева. На страната следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв., определено от съда по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване сложността на спора или
общо дължимата от ищеца сума за разноски по делото възлиза на 780лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощеното от ищцата
Адвокатско дружество ,,Генев и Марков‘‘ сумата от 2232лв., с вкл. ДДС, представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, защита и съдействие по
настоящото дело, определено съобразно уважената част на иска и по правилата на чл. 38, ал.
2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да се
възложи заплащането в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Хасково
дължимата държавна такса в размер на 850лв. и 700лв. депозит за вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве”
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Д.” № 1, да заплати на Ж. С. В., ЕГН **********, с адрес *****,
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания от настъпилото на 21.01.2024 г. застрахователно събитие – ПТП между
Ж. С. В., като пешеходец и И. А. Г., като водач на лек автомобил марка и модел
,,**********“ с рег.№*****, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, КАТО за разликата до пълния предявен размер от
50 000лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве”
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Д.” № 1, да заплати на Ж. С. В., ЕГН **********, с адрес *****,
сумата от 17,40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
разходи за лечение във връзка с настъпилото на 21.01.2024 г. застрахователно събитие –
ПТП между Ж. С. В., като пешеходец и И. А. Г., като водач на лек автомобил марка и модел
,,**********“ с рег.№*****, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве”
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Д.” № 1, да заплати на Адвокатско дружество ,,Генев и Марков‘‘,
12
БУЛСТАТ ******, представлявано от адв.Кирил Генев, сумата 2232 лева, с включен ДДС,
представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство, защита и
съдействие по делото на Ж. С. В., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве”
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Д.” № 1, да заплати по сметка на Окръжен съд-Хасково, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 850 лева, представляваща държавна такса, както и
сумата от 700 лева депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА Ж. С. В., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на
Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве” АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М.
Д.” № 1, сумата от 780 лева, представляваща направени разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
13