№ 1111
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502346 по описа за 2020 година
С решение № 60/14.07.2020г. постановено по гр.д. № 2565/19г. на ВКС, Iг.о.
е отменено решение № 589/11.03.2019г. , постановено по гр.д. № 4607/18г.
на САС, с което са уважени отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Н. С. М. и Д. С. М. и делото е
върнато за ново разглеждане на въззивния съд.
Въззивното производството е образувано по жалби на Министерство
на вътрешните работи /МВР/ срещу решение №9161/19.12.2016г. и решение
№ 4031/ 20.06.2018г., на СГС, ГО, 12 състав , постановени по гр.д. №
14063/15г., с което са отхвърлени предявените от него искове, както и
искането му по чл.537, ал.2 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че с влязло в сила решение на 04.03.2013г.
на СГС, ГО, 8 състав, постановено по гр.д. № 5987/10г. е уважен иск,
предявен от него срещу Н.М. по чл.26, ал.1 от ЗЗД- поради противоречие със
закона, като е признат за нищожен договор за покупко- продажба на
ведомствен недвижим имот, заедно с избено помещение. С нот. акт №
1
77/04.10.2006г. тя го е дарила на синовете си Д. С. М. и Н. С. М. като е
запазила за себе си вещното право на ползване. Поради това МВР се
легитимира като ведомство, на което е предоставено правото на
стопанисване и управление съгласно АДС № 6561/1970г. Въззивникът
поддържа, че дарителят Н. М. не е била собственик и не би могла да
прехвърли правото на собственост чрез сключения на 04.10.2006г. договор за
дарение.
Затова моли съда да отмени решението № 9161/ 19.12.2016г.,
постановено по гр.д. № 14063/15г. на СГС, ГО, 12 състав, с което са
отхвърлени исковете по чл.124, ал.1 от ГПК, предявени срещу Н. С. М. и Д. С.
М. като вместо него постанови друго, с което да ги уважи.
Третото лице помагач МРРБ като представляващо Държавата не взема
становище по жалбата.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представители ответниците оспорват жалбата.
СГС е сезиран с отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от
ГПК. В исковата молба ищецът МВР твърди, че между нето и Н.М. е бил
сключен договор за покупко- продажба на 10.07.2006г., вписан под №
46790/21.07.2006г., с който тя е закупила недвижим имот – държавна
собственост от ведомствения жилищен фонд на Министерството,
представляващ апартамент № 31, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*,
ет.*, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения с площ от 90, 90 кв.м., както и избено помещение № 31
с полезна площ от 2, 04 кв.м. и 1, 938 ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото при съседи на жилището: изток- стълбище,
запад- зелена площ, север- ап.32, юг. – зелена площ и на мазето- изток-
коридор, запад-зелена площ, север- абонатна станция и юг- мазе № 30. С
влязло в сила решение на 04.03.2011г. на СГС, ГО, 8 състав, постановено по
гр.д. № 5987/10г. е признат за нищожен договорът от 10.07.2006г., с който Н.
М. е купила от ищеца описания по- горе недвижим имот. С нот. акт №
77/04.10.2006. тя го е дарила на ответниците Н. и Д.М.и като е запазила за
себе си ограниченото вещно право на ползване. Тя не е била собственик на
2
имота, поради което не би могла да го прехвърли. Затова моли съда да
признае за установено по отношение на Н.М. и Д.М., че не са собственици
описания по- горе недвижим имот, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК
да отмени нот. акт № 77/04.10.2006г. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответниците Н. и
Д. М.и считат, че исковете са неоснователни, тъй като решението по гр.д. №
5987/10г. е постановено по дело, което е заведено четири години след като
са придобили правото на собственост. СПН на решението по него не се
разпростира по отношение на тях. Те имат самостоятелни права на
собственост и са трети лица, които не са били страни по горното дело. Към
момента на завеждането му ищецът е знаел за прехвърляне на правото на
собственост, но е предявил иска за нищожност само спрямо прехвърлителя,
но не и спрямо тях. Поддържат, че договорът за дарение, обективиран в нот.
акт № 77/04.10.2006г. е породил вещноправно действие и те са придобил
правото на собственост. Ищецът следва да установи , че договорът за
продажба, с който се легитимира дарителката, страда от пороци и по
отношение на тях. Считат, че нот. акт № 77/04.10.2006г. не подлежи на
отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Не се спори, че с договор за покупко- продажба на имот, сключен на
10.07.2006г. на основание чл.36, ал.2 от ведомствената Наредба за жилищния
фонд на МВР ищецът е продал на Н.М. описания в исковата молба недвижим
имот с прилежащото му избено помещение.
Безспорно е, че с влязло в сила решение по гр.д. № 5987/10г. на СГС,
ГО този договор за продажба е признат за нищожен на основание чл.26, ал.1
от ЗЗД поради противоречието му на закона.
Не се оспорва, че с договор за дарение, обективиран в нот. акт №
77/04.10.2006г. Н. М. е дарила на синовете си Н. С. М. и Д. С. М. по ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот, като е запазила за себе си ограниченото вещно
право на ползване.
Към гр.д. № 14063/15г. е приложено гр.д. № 5987/10г. на СГС, ГО, 1
състав.
3
При тази фактическа обстановка СГС е отхвърли исковете по
отношение на Н.М., Д.М. и Н.М.. САС с решението си, постановено по гр.д.
№ 4607/18г. ги е уважил. С определение № 588/27.12.2019г., постановено по
гр.д. № 2565/19г. ВКС, I г.о. касационният съд не е допуснал до касация
въззивното решение по отношение на Н. М., поради което спрямо нея то е
влязло в сила. Пред настоящата инстанция тя не е страна в спора.
Като страни при новото разглеждане на спора от въззивния съд следва
да се считат МВР – ищец, сега жалбоподател, Н. и Д.М.и- ответници.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Предявени са отрицателни установителни искове при условията на
обективно и субективно съединяване с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК. Предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес
както към момента на предявяване на исковата молба, така и към
постановяване на решението. С тях се търси защита на едно претендирано от
ищеца право или на отричането от него право, но претендирано от ответника.
Правният интерес по предявения отрицателен установителен иск е
обусловен от претендирано от ищеца, сега жалбоподател, като процесуален
субституент на държавата, право на собственост върху придобития от
ответниците имот. Снабдяването с нотариален акт за това право от страна на
последните налага извода за наличието на правен интерес, като абсолютна
4
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск в полза на
ищеца. Наличието на конкуренция на права на страните е достатъчно, за да
породи правен интерес от предявяване на иск като вида на защитата е право
на ищеца.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца, сега
жалбоподател, е да установи с всички допустими и относими доказателства,
правото, което противопоставя на ответниците. При уважаването на такъв
иск за собственост, претендираното от ответника право се отрича със сила на
пресъдено нещо без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания./ТР №
8/2012/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.
По делото МВР е процесуален субституент на Държава, която
притежава правото на собственост върху спорния имот. Правото му да
предяви иск за защитата на това право произтича от чл.14, ал.1 от ЗДС и
чл.26, ал.2 от ГПК.
Вещното право на собственост на държавата произтича от АДС №
6561/525/09.11.1970г. С него жилищният блок, в който се намира процесното
жилище, е предоставен за стопанисване и управление на МВР, считано от
03.11.1970г. Поради това и като се позовава на влязлото в сила решение за
прогласяване на договора за продажба от 10.07.2006г. за нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, МВР твърди, че държавата продължава да бъде
собственик на имота, дарен на ответниците Н. и Д.М.и.
Във връзка с дадените указания в отменителното решение на
касационния съд настоящата инстанция е разпределила доказателствената
тежест във връзка с установената по предишното въззивно дело правилна
правна квалификация на предявените искове, а именно – чл.124, ал.1 от ГПК.
Така в тежест на ищеца МВР е да установи фактите, водещи до нищожност
на договора от 10.07.2006г., а ответниците имат задължението да установят
правото си на собственост и основанието, от което то произтича.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест страните не са
ангажирали доказателства.
5
В същото решение на ВКС е посочено, че, ако правоприемството е
настъпило преди завеждане на делото срещу прехвърлителя и
правоприемниците не са били страни по него, то постановеното решение
няма да има действие срещу тях. Т.е. влязлото в сила решение на СГС по
гр.д. № 5987/10г., с което е прогласена нищожността на договора за продажба
от 10.07.2006г. по отношение на МВР и Н.М., не обвързва Н. и Д. М.и със
сила на пресъдено нещо. То не може да им се противопостави в спора за
собственост и да се приложи принципът, че никой не може да прехвърли
повече права, отколкото притежава. Затова ищецът МВР следва да докаже в
настоящия процес, че договорът за попукпо- продажба, сключен на
10.07.2006г. между него и Н.М. е нищожен. Позовавайки се на влязлото в
сила решение МВР поддържа основанията за нищожност, свързани с липсата
на качеството на наемател на купувача към момента на издаване на заповедта
на министъра на вътрешните работи, поради което последната е нищожна,
респективно договорът за продажба на процесния имот, сключен на
10.07.2006г., няма транслативен ефект.
Релевантното законодателство към този момент, което е уреждало
условията и редът за разпореждане с недвижими имоти частна държавна
собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР е
Наредбата за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими
имоти- частна държавна собственост, включени във ведомствения фонд на
МВР./ ДВ бр.36/20.04.1999г., отм. ДВ бр.62/31.07.2007г./, както и ППЗДС/отм,
ДВ бр.78/26.09.2006г./
Подзаконовият нормативен акт/Наредбата/ предвижда, че в този
жилищен фонд могат да се настаняват само служители на МВР с установени
жилищни нужди в населеното място, където работят-чл.27, ал.1. Разпоредбата
на чл.30 от същата предвижда отрицателни предпоставки, които, ако са
налице, създават пречка служителят да бъде настанен под наем във
ведомствено жилище. Една от тях е и условие за прекратяване на наемното
правоотношение, а именно придобиване от служителя или член от
семейството му на собствено жилище, задоволяващо нуждите им по чл.5 от
ЗНО. Действащият по същото време ППЗДС/отм/ в чл.24, ал.1 също урежда
предпоставките, при наличието на които едно лице може да бъде настанено
във ведомствено жилище, които са формулирани с отрицание. Те също са
6
основание за прекратяване на наемното отношение съгласно чл.30 от
ППЗДС/отм/. Видно от доказателствата, приложени по гр.д. № 5987/10г.,
присъединено към първоинстанционното производство е, че С. М., съпруг на
Н. М., е бил служител на МВР и е настанен заедно със семейството си по
наемен договор от 25.10.1971г. във ведомствено жилище. С договор за наем
от 31.07.1995г. той и семейството му са настанени в процесното жилище. Не е
спорно, че С. и Н. М. са придобили апартамент по време на брака им, който
с нот. акт № 94/23.12.1994г. са дарили на ответника по настоящото дело Д.М..
Това обстоятелство е декларирано от С. М. през 1995г. и от С. и Н. М.и през
1997г. На това основание с писмо от 13.07.2004г. и във връзка с чл.24 от
ППЗДС/отм/ с едномесечно предизвестие наемното правоотношение е
прекратено. Писмото е получено от Н. М. на 21.07.2004г. и на 21.08.2004г.
договорът за наем е бил прекратен. Затова към 10.07.2006г. тя като купувач
не е имала качеството на наемател по смисъла на Наредбата за управление,
отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти – частна държавна
собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР/отм/. Това
качество е предпоставка за закупуване на жилище от ведомствения жилищен
фонд на МВР- чл.30, ал.1, т.5 от цитираната Наредба. Продажбата се
осъществява чрез осъществяването на елементите на смесен фактически
състав с гражданскоправни последици, включващ административен елемент-
заповед на министъра на вътрешните работи- чл.36, ал.2 от Наредбата и
договор за покупко- продажба. Продажбата на ведомствени жилища се
извършва на лицата по чл.30 от Наредбата, ако отговарят на условията на
чл.78 от ППЗДС/отм/-чл.31 от Наредбата. Нормата препраща към чл.78 от
ППЗДС/отм/, който изрично предвижда, че такъв вид жилища се продават на
настанени в тях наематели, които отговарят на посочени в разпоредбата
условия. Н.М. не е отговаряла, както на условията на чл.30 от Наредбата,
така и на чл.78, ал.1, т.2 и ал.2 от ППЗДС/отм/. Това е било пречка
министърът на вътрешните работи да я определи за купувач и да издаде
заповедта по чл.36, ал.2 от Наредбата. Издаването на заповедта от
министъра на вътрешните работи предпоставя да са налице всички
предпоставки, предвидени в Наредбата и една от тях е купувачът да има
качеството на наемател. В случая това условие не е било налице, поради което
тя не е породила правни последици. След като не е налице
административният елемент от смесения фактически състав, то договорът за
7
продажба на жилище от ведомствения фонд на МВР, сключен на 10.07.2006г.,
е нищожен поради противоречие със закона и не поражда правни последици,
които сключилите го и закона свързват с него, а именно преминаването на
правото на собственост от държавата в патримониума на купувача Н. М..
Затова, тя не може да дари на ответниците правото на собственост върху
процесния имот с договора за дарение от 04.10.2006г., респективно те не са
станали негови собственици. Макар, че дарението на чужда вещ не е
нищожно, то няма вещнотранслативни правни последици и не прехвърля
правата, които са дарени след като праводателят- дарител не ги е притежавал.
Поради тези изводи процесният недвижим имот е останал собственост на
държавата, респективно продължава да е част от ведомствения жилищен
фонд на МВР. Той е частна държавна собственост. Тези правни изводи
обосновават основателност на предявените отрицателни установителни
искове.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са отхвърлени исковете по отношение на Н. и
Д.М.и.
Не следва да се уважава искането п очл.537, ал.2 от ГПК, доколкото
нотариалният акт № 77/04.10.2006г. удостоверява правна сделка и не е
констативен.
По разноските.
При този изход на спора на МВР се дължат разноски за производството
пред всички инстанции в размер на 1521, 80 лв., от които 400лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На ответниците не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 9161/ 19.12.2016г. на СГС, ГО, 12 състав ,
постановено по гр.д. № 14063/15г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение
на Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул. „6ти септември“ №
29, че Н. С. М., ЕГН ********** и Д. С. М., ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 26А, ет.1, ап.2 чрез адв. Л. Д.
не са собственици при равни квоти от ½ ид.ч. за всеки един от тях на
апартамент № 31, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ет.*, построен
върху държавна земя, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения с площ от 90, 90 кв.м., както и избено помещение № 31 с полезна
площ от 2, 04 кв.м. и 1, 938 ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото при съседи на жилището: изток- стълбище, запад-
зелена площ, север- ап.32, юг. – зелена площ и на мазето- изток- коридор,
запад-зелена площ, север- абонатна станция и юг- мазе № 30.
ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН ********** и Д. С. М., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 26А, ет.1, ап.2
чрез адв. Л. Д. да заплатят на Министерство на вътрешните работи, гр. София,
ул. „6ти септември“ № 29 сумата от 1521, 80 лв./ хиляда петстотин двадесет и
един лева и осемдесет стотинки/ разноски по делото пред всички инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10