Р Е Ш Е Н И Е № 11

гр. Сливен, 20.01.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на тринадесети януари

през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                                     Радостина Желева                         и с участието на прокурора          Х. Куков                                                            като разгледа докладваното от                  съдията        административно  дело № 518       по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано по искова молба на от И.Н.Г.,***, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 300 лева. В исковата молба се твърди, че по отношение на ищцата било издадено Наказателно постановление № 19-0804-000794/22.04.2019 г. за нарушение по ЗДвП. Ищцата обжалвала посоченото наказателно постановление. По жалбата било образувано АНД № 821/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, по което заплатила за адвокатска защита сумата от 300 лева. С Решение № 358/25.07.2019 г. постановено по АНД № 821/2019 г. на Районен съд – Сливен, наказателното постановление било отменено, като незаконосъобразно. Твърди, че от посочения незаконосъобразен акт - наказателно постановление, ищцата претърпяла имуществени вреди в  размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, поради което моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати посочената сумата. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Х.Х. ***, поддържа предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.

Ответната страна – Областна дирекция  на МВР гр. Сливен в писмено становище от пълномощника и счита, че искът е неоснователен и  недоказан. Твърди, че в приложения по АНД № 821/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен договор за правна защита и съдействие нямало вписано нищо относно размера на възнаграждението, данни за срока на плащане, както и каква сума е платена. Твърди, че посочената сума е вписана по-късно и е посочено, че е платена на 30.10.2019 г., а решението по делото е постановено от 25.07.2019 г. Счита, че не следва да бъдат присъждани посочените разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита че искът е неоснователен и недоказан. Претенциите по исковата молба били за действия, развили се пред Районен съд – Сливен, а в този съд нямало представен финансово-счетоводен документ, който да отговаря на съответните изисквания, от който да е ясно, че е направен разход за адвокатска защита. В тази връзка моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

 Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.02.2019 год. в 11,47 часа в гр. Сливен на ул. „Банско шосе” срещу бензиностанция „Саки-М” в посока кв. „Речица” с АТС „ARHCAMS1“ с № 11743сс било заснето движението на лек автомобил „БМВ 530 ХД” с рег. № *******, с наказуема скорост от 122,22 км./ч. при ограничение 70 км./ч. за населено място, въведено с пътен знак В-26, като превишението на скоростта било от 52,22 км./ч. След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР – Сливен установили, чия собственост е автомобилът – „Аполон - В“ ООД. Във връзка с установеното нарушение – снимката, заедно с придружаващите документи били изпратени за връчване на представляващия дружеството, като била изпратена декларация за попълване от собственика, който да посочи кой е управлявал автомобила. В декларацията от 20.02.2019 год. били попълнени данните на собственика на автомобила и същата била подписана от него, като в същата той отразил, че автомобилът на 08.02.2019 год. в 11,47 часа е бил предоставено на И.Н.Г..

На 29.03.2019 год. бил съставен АУАН, с бл. № 0723810 против ищцата за това, че на 08.02.2019 год. около 11,47 часа в гр. Сливен, бул. „Банско шосе” пред бензиностанция „Саки-М“ в посока кв. „Речица“ управлява лек автомобил „БМВ 530 ХД” с рег. № *******, собственост на „Аполон - В“ ООД при до 70 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26 със скорост 122,22 км/ч, превишение 52,22 км/ч, приспаднат толеранс от 3%. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателката на 29.03.2019 год.. Въз основа на акта било издадено процесното НП № 19-0804-000794 от 22.04.2019 год., издадено от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на ищцата било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки. В НП било отразено, че водачът е превишил разрешената максимална скорост за населено място над 50 км./ч.

Наказателно постановление НП № 19-0804-000794 от 22.04.2019 г. е обжалвано от Г. и във връзка с тази жалба в РС Сливен е образувано АНД № 821/2019 г. по описа на съда. Делото е разгледано и с Решение № 358/25.07.2019 г., съда е отменил наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Решението на РС Сливен като необжалвано е влязло в сила на 15.08.2019 г., когато е изтекъл последния срок за обжалването му

Видно от представен по АНД № 821/2019 г. по описа на РС Сливен договор за правна защита и съдействие серия С № ********** (л.38 от това дело), липсват данни за уговорено между адвоката и клиента възнаграждение, както и за заплащане на суми по него.

От представения по настоящото дело екземпляр от същия договор за правна защита и съдействие, е посочено договорено възнаграждение 300 лв., което е заплатено на 30.10.2019 г.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства между които няма противоречие и си кореспондират изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи незаконосъобразен акт - Наказателно постановление № 19-0804-000794 от 22.04.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, което е отменено с влязло в законна сила Решение № 358/25.07.2019 г. по АНД № 821/2019 г. по описа на РС Сливен. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника Областна дирекция  на МВР гр. Сливен, която е юридическо лице съгласно чл.37 ал.2 от Закона за Министерство на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Доколкото законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производства по ЗАНН, а искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, подлежат на разглеждане по същия ред.

За да бъде успешно реализирана отговорността на ответника по делото, следва да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е претърпял твърдените от него имуществени вреди. Видно от приложеното към настоящото дело АНД № 821/2019 год. по описа на Районен съд Сливен, в производството пред въззивния съд ищцата е била представлявана от адв. Х. въз основа на представено и прието по делото пълномощно от 27.06.2019 год., в което на обратната страна се съдържа и договор за правна защита и съдействие от 27.06.2019 год.. В същият обаче не са попълнени реквизитите за договорено възнаграждение и платена сума. Същият договор с тези попълнени реквизити е представен едва с исковата молба за претендиране на обезщетение за вреди. Разноските представляват направени от страните разходи по водене на делото – държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в договора за правна помощ, а самият договор се прилага по делото. В приложения към исковата молба Договор за правна защита и съдействие е посочено, че същият е съставен на 27.06.2019 год., но заплатената сума е от 30.10.2019 г. и документът с това съдържане не е бил представен своевременно по АНД № 821/2019 год. по описа на Районен съд Сливен. На репариране подлежат действително направени от страната разноски, а възможността за установяване на щетите от незаконосъобразния акт, представляващи направени от ищеца разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар, е ограничена до представените във въззивното производство доказателства за това до приключване на устните състезания. Такива доказателства в случая не са били представени, следователно остава недоказано твърдението на ищцата за претърпени от нея вреди, като пряк и непосредствен резултат от отмененото наказателно постановление. (В този смисъл е Решение № 3358 от 7.03.2019 г. на трето отделение на ВАС по адм. д. № 6084/2018 г., цитираното от ответника Решение № 8833/06.07.2017 г. по АД № 3433/2016 г. на трето отделение на ВАС, както и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК)

Горните изводи на съда не се опровергават от представения едва в настоящото производство договор за правна защита и съдействие. Същият е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и не обвързва съда с материална доказателствена сила да приеме, че фактите са настъпили, както са описани в документа. Такъв документ няма достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучастващи в съставянето му, какъвто е ответникът в производството. Следва да се посочи, че няма пречка, доказателствата за плащане на възнаграждението да бъдат представени в производството по предявения иск за обезщетение, но е задължително договорът за правна защита и съдействие, с уговорен размер и начин на плащане, да е представен най-късно до приключване на съдебното заседание пред съответната съдебна инстанция, в конкретния случай – пред районния съд. С оглед изложеното, по-горе, съдът намира, че недоказана по делото е втората кумулативно изискуема предпоставка – настъпили имуществени вреди за ищеца. При липса на една от законоустановените предпоставки, безпредметно е да се поставя на обсъждане дали е налице и последната такава, а именно претендираната имуществена вреда да е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

Съгласно чл. 10, ал.4, предл. второ ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника - юридическо лице възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед изхода на правния спор същото следва да бъде присъдено в размер на 100 лв., определен на основание чл.144 във вр. с чл.78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ  във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Г., ЕГН **********,***, против Областна дирекция на МВР – Сливен, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ  за заплащане на сумата от 300 лв. (триста лева) представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт -  Наказателно постановление № 19-0804-000794/22.04.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И.Н.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Сливен Бургас направени по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: