№ 362
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100902233 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „ХВТ и ко“ ЕООД твърди, че има изискуемо вземане срещу
длъжника „А.****“ ООД по договор за проектиране и конструиране на
комплекс от миялни машини от 25.09.2017 г. С анекс от 10.08.2018 г.
страните уговорили и допълнителна работа – конструиране и изготвяне на
работна документация за изработване на разтоварващ транспортьор към
система за измиване на нанопорест полиетилен. Изпълнението следвало да
бъде на три етапа – изготвяне на идеен проект; изработване на технически
проект и изготвяне на работен проект. Молителят посочва, че е извършил
работата по първите два етапа, която работа е приета от длъжника с
протоколи от 02.10.2017 г. и 31.07.2018 г. Преди извършването на работата по
третия етап, възложителят изразява желание да се изработи реален прототип
и иска да му бъде изпратена оферта за такъв. Молителят изпраща оферти №
40 от 27.04.2018 г. и № 43 от 05.05.2018 г., в които е посочена дължимата
цена. Възложителят приема така изпратената оферта и молителят започва
изпълнение на работата, като закупува нужните материали и детайли, които
са остойностени в количествена сметка на стойност 53116 лева. Работата по
етап три е приета с протоколи от 31.07.2018 г. и 12.11.2018 г. Молителят е
издал авансова фактура № 406/20.02.2019 г. на стойност 2400 лева, която е
аванс по оферти №№ 40 и 43 и авансова фактура № 425/22.04.2019 г.на
1
стойност 2400 лева, която отново е аванс по оферти №№ 40 и 43. За
останалата дължима сума от 48316 лева с ДДС, след приспадане на двете
авансови фактури, е издадена проформа фактура № 29/31.05.2021 г.
Авансовите фактури са платени от възложителя, но сумата по фактурата от
31.05.2021 г. е останала неплатена, въпреки че вземането по фактурата е
станало изискуем на датата, на която е издадена фактурата – 31.05.2021 г.
Поддържа, че липсата на плащане на това изискуемо задължение обосновава
извод, че длъжникът се намира в състояние на неплатежоспособност, на
основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ. При условията на кумулативност твърди, че
длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, тъй като имуществото му не е
достатъчно да покрие паричните му задължения. Моли съда да постанови
решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, като му присъди направените в
производството разноски.
Длъжникът „А.****“ ООД оспорва наличието на твърдяното в молбата по
чл. 625 от ТЗ вземане. Оспорва някой от вписаните в търговския регистър до
13.05.2021 г. двамата законни представители на ответното дружество да е
отправял до ищеца волеизявление, че желае да бъде изработен и иска да му
бъде изпратена оферта за такъв. Оспорва и обстоятелството, че изпратените
от молителя оферти № 40 от 27.04.2018 г. и № 43 от 05.05.2018 г.са получени
от бившия управител на „А.****“ ООД С.Ж.. Посочва, че описаните от
кредитора дейности по тези две оферти не са част от правоотношението
между страните по договора от 25.09.2017 г. и уговорените с него етапи на
работа. От съдържанието на тези оферти е видно, че с тях е уговорено
авансово плащане, поради което не е ясно защо преди такова да е направено
изпълнителят е извършил предварителни разходи. Твърди още, че има
несъответствия в изпратените до бившия управител Ж. и настоящия такъв
Станчева документи от страна на молителя – в част от тях тези предварителни
разходи се описват като такива по договора от 25.07.2017 г., а в друга част
като такива, включени в оферти 040 и 043. Оспорва и реалното извършване на
твърдените от кредитора предварителни разходи за материали, механичната
обработка на детайли и техния монтаж, както и логистика и транспорт.
Оспорва да е приемана работата по етап 3 на договора от 25.09.2017 г. с
протоколи №№ 249/31.07.2018 г. и 270/14.11.2018 г., тъй като първият от тези
протоколи касае единствено първия от 5те отделни подетапа, включени в
трети етап – изработка на конструктивна и технологична документация, а
2
втория протокол касае извършената по анекс № 1 работа, за която кредиторът
не твърди да е останала незаплатена. Оспорва посочените от кредитора
фактури №№ 406 и 425 да са били платени от него, евентуално твърди, че са
платени във връзка с изпълнението на дейност по договора от 25.09.2019 г. и
осъществения първи подетап по етап 3 от този договор, във връзка с което е
издаден протокол за приемане на работа № 249. Поддържа, че не се намира в
състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Иска от съда да
остави без уважение молбата на кредитора по чл. 625 от ТЗ. В представеното
в о.с.з. на 10.02.2022 г. становище на ответника се съдържа и искане за
присъждане на разноски за настоящето производство.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
„А.****“ ООД е вписано като търговско дружество в Търговския регистър
на 04.06.2015 г., като му е предоставен ЕИК ****.
За установяване на вземанията си, молителят кредитор представя договор
за проектиране и конструиране на комплекс от миялни машини от 25.09.2017
г., с който ответникът възлага на молителя следното: конструиране и
изготвяне на работна документация за изработване на комплекс от миялни
машини, което следва да бъде направено на три етапа: изготвяне на идеен
проект; изготвяне на технически проект и изготвяне на работен проект.
Третият етап изготвяне на работен проект включва пет подетапа: изработване
на конструктивна и технологична документация; изработване на прототип от
сглобена единица /миялна машина/; тестване на прототип; коригиране на
конструктивна и технологична документация и изготвяне на документация за
редовно производство. Конструирането следва да се извърши по техническо
задание на възложителя – приложение № 1, неразделна част от договора, но
това приложение не е представено по делото. Страните постигат съгласие
срокът за изпълнение да бъде сто работни дни след превеждане на аванс,
съответно за първи етап – 20 дни след авансово плащане; за втори етап – 30
дни след първи етап и за трети етап – до 50 дни след приключване на втори
етап. Цената за изпълнение на възложената с договора работа е 28354 лева, в
която цена не е включено изработката и тестването на прототипа, която се
договаря след изработване на документацията за производство на прототипа.
Цената от 28354 лева се заплаща на части, след приемане на всеки етап от
изпълнение на договора, съответно аванс от 8506 лева за първи етап; 11342
3
лева за втори етап и 8506 лева за трети етап. На 10.08.2018 г. е подписан анекс
№ 1 към този договор, с който страните допълват предмета на договора, с
възлагане на конструиране и изработване на работна документация за
изработване на разтоварващ транспортьор към система за измиване на
нанопорест полиетилен на стойност 9700 лева без ДДС, със срок на изработка
до 30 дни от превеждане на аванса, срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 9700 лева без ДДС, платимо 50 % като аванс и 50% след предаване
на документацията. Уговорените с анекса промени влизат в сила от
подписване на анекса и след превеждане на 50 % аванс от възложителя.
Представен е протокол № 160/02.10.2017 г. за авансово плащане по
договора в размер на 10207.20 лева с ДДС /8506 лева без ДДС/. Представен е
протокол № 248/31.07.2018 г. за авансово плащане по втори етап на договора
в размер на 13610.40 лева с ДДС /11342 лева без ДДС/.
Представени са и подписани от управителя на дружеството молител оферти
№ 40/27.04.2018 г. и № 43/05.05.2018 г. Оферта № 40 е за изработка на миялна
машина прототип по договор от 02.10.2017 г.; мотор-редуктор; ножов шибър
с двойнодействаща пневм. задвижка и помпа на обща стойност от 89369 евро
без ДДС. Посочено е, че в офертата не са включени стойностите на тръбните
връзки, арматура и пневматични вентили, за които ще бъде представена
допълнителна оферта след 02.05.2018 г. В офертата е посочен начин на
плащане аванс 50 % и и 50 % преди проби и пуск, а срокът на изработка е 3
месеца след превеждане на аванса. Оферта № 43 е за тръбна разводка
рециркулация по приложена спесификация и схема на стойност от 4700 евро
без ДДС. Посочено е, че в стойността на офертата е включено и ел. табло с
командно пускова апаратура. В офертата е посочен начин на плащане 100 %
авансова, а срокът на изработка е до 10 работни дни.
Представени са подписани от двете страни по договора протоколи №№
249/31.07.2018 г. и 270/14.11.2018 г., съответно за изготвяне на работен
проект по договор от 25.09.2017 г. – трети етап-изработка на конструктивна и
технологична документация и за документация за разтоварващ транспортьор
към система за измиване на нано-порест полиетилен по оферта №
65/06.08.2018 г. и анекс № 1 към договор от 25.09.2017 г.
Представени са и три фактури № **********/20.02.2019 г., №
**********/22.04.2019 г. е № 29/31.05.2021 г., които не са подписани от
представител на ответното дружество. Фактурата от 20.02.2019 г. е за аванс
4
по договор от 25.09.2017 г. /подетап 2 на етап 3/ и оферти 40/27.04.2018 г. и
№ 43/05.05.2018 г. за сумата от 2400 лева с ДДС. Фактурата от 22.04.2019 г. е
за аванс по договор от 25.09.2017 г. /подетап 2 на етап 3/ и оферти
40/27.04.2018 г. и № 43/05.05.2018 г. за сумата от 2400 лева с ДДС. Фактурата
от 31.05.2021 г. е проформа фактура издадена за изработката на прототип на
миялна машина за нанопорест полиетилен по договор от 25.09.2017 г.
/подетап 2 на етап 3/ за сумата от 48316 лева /от дължимата за изработването
на прототипа сума са извадени сумите по предходните две фактури в общ
размер на 4000 лева/.
Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива
при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни
предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение
следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината,
свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест
при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради
което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база
на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се
разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а
единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на
чл. 608 от ТЗ.
В случая молителят кредитор, чиято е доказателствената тежест, не
установи съществуването на твърдяното в молбата по чл. 625 от ТЗ
задължение на ответника спрямо него, произтичащо от търговска сделка. От
ангажираните от него доказателства не се установи, че твърдяното вземане по
фактура № 29/31.05.2021 г е дължимо от ответника, като част от поетото по
договора от 25.09.2017 г. задължение за заплащане на възнаграждение по
втори и следващи подетапи на етап 3. Съгласно постигнатото от страните
съгласие, в уговорената с договора цена не е включено изработката и
тестването на прототипа, която се договаря след изработване на
документацията за производство на прототипа. Следователно страните следва
да постигнат съгласие /договорят/ относно дължимото възнаграждение за
изработването и тестването на прототипа. Такова съгласие не се доказва от
5
представените от молителя оферти № 40/27.04.2018 г. и № 43/05.05.2018 г.,
тъй като липсват доказателства тези оферти да са приети от представител на
ответното дружество. Представените от „ХВТ и ко“ ЕООД двустранно
подписани протоколи №№ 249/31.07.2018 г. и 270/14.11.2018 г., не доказват
договарянето на такава цена, тъй като в тях е вписано, че същите се издават
във връзка с изготвяне на работен проект по договор от 25.09.2017 г. – трети
етап-изработка на конструктивна и технологична документация и за
документация за разтоварващ транспортьор към система за измиване на нано-
порест полиетилен по оферта № 65/06.08.2018 г. /която оферта е различна от
офертите, от приемането на които молителят извежда дължимостта на
процесното вземане по фактура № 29/ и анекс № 1 към договор от 25.09.2017
г. Самият факт на плащане и осчетоводяване на фактури №
**********/20.02.2019 г. и № **********/22.04.2019 г. не обосновава извод
за дължимост на вземането на проформа фактурата, тъй като не доказва по
безспорен начин постигането на съгласие обективираното в проформа
фактурата вземане да е дължимото за втори и следващи подетапи от трети
етап по договора от 25.09.2017 г. възнаграждение.
Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда
да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Затова Съдът
приема, че молителят не се явява активно легитимиран по молбата по чл. 625
от ТЗ, тъй като не установи наличието на свое вземане, породено или
отнасящо се до търговска сделка.
Освен това, от събраните доказателства и приетото, като неоспорено от
страните, заключение на вещото лице В.П. по съдебно-икономическата
експертиза, което заключение Съдът кредитира като безпристрастно и
компетентно дадено, не се установява наличието на състояние на
неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника.
Съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а
именно: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с
търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно вземане.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, която възлага в доказателствена тежест на ответника
6
да докаже възможността да посреща краткосрочните си задължения. Такова
спиране на плащанията не е установено, напротив - задълженията се
обслужват регулярно и това е констатирано в заключението на вещото лице.
Извършеният от вещото лице анализ на обективното икономическо състояние
на предприятието на ответника обосновава извод, че дружеството е в
състояние да обслужва задълженията си, без никакви рискове за кредиторите.
През целия анализиран период коефициентът на обща ликвидност и
коефициентът на финансова автономност на дружеството съответстват на
референтните стойности, като съществуващите задължения на дружеството са
обезпечени с достатъчно имущество. Собственият капитал е положителна
величина за целия период. Дори за определени времеви периоди
показателите за незабавна и абсолютна ликвидност да не съответства на
референтните стойности, това състояние е преодоляно и към 31.10.2021 г.
показателите са отново в референтни стойности. Влошаването на
коефициента на задлъжнялост към 31.10.2021 г. не е доказателство за наличие
на неплатежоспособност. Този коефициент показва степента на зависимост
на предприятието от сроковете и взискателността на своите кредитори за
уреждане на задълженията им. В случая коефициентът на задлъжнялост на
дружеството към горепосочения момент е над единица, т. е. дружеството
зависи в по-голяма степен от външни източници на средства, отколкото от
своя натрупан капитал. Влошаването на този показател може да бъде
обяснено и с негативния ефект на пандемията от COVID-19 върху
икономическата активност. Предприетите с цел ограничаване
разпространението на коронавирусната инфекция ограничения се отразяват
пряко върху стопанските субекти и по данни на Националния статистически
институт през 2020 г. е отчетено свиване на брутния вътрешен продукт на
страната и спад при предлагането в редица сектори и отрасли. Затова
влошаването на коефициента на задлъжнялост към 31.10.2021 г. не е
обстоятелство, което само по себе си обосновава извод за наличие на
състояние на неплатежоспособност, което да обуслови откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото
на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения
/чл. 742 ТЗ/. Въз основа на неоспореното заключение на вещото лице, съдът
намира, че състояние на свръхзадълженост не е налице, тъй като имуществото
7
на ответното дружество през целия изследван период е достатъчно да покрие
задълженията му.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството, ответникът има право на направените в
производството разноски, на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
но предвид липсата на доказателства за реално направени разноски, то такива
не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „ХВТ и ко“ ЕООД, ЕИК **** за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника „А.****“ ООД, ЕИК ****,
поради настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8