РЕШЕНИЕ
№ 912
гр. Плевен , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430102126 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК:
Производството по делото е образувано по повод на предявени от
“Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***,
представлявано от *** срещу И.М. *** ЕГН **********, с адрес в с. Садовец
кумулативно обективно съединени главни искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата 940 лева — главница по извлечение от
счетоводни книги по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 16.06.2017 г.; сумата 582.55 лева
възнаградителна договорна лихва за периода 20.07.2017г. до 17.06.2020г.,
сумата 8.88 лева- обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост за периода 18.06.2020г. до 21.07.2020г., сумата 133.20 лева-
заемни такси, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
21.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението.
Сочи се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, връчено на длъжника по
1
реда на чл.47, ал.5 ГПК , поради което за ищеца се породил правният интерес
да предяви настоящия иск. Твърди се, че съгласно Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
16.06.2017 г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 1 000
лева, със срок на издължаване 36 месеца и с възможност за автоматично
подновяване действието на договора. Излага се, че кредитът е усвоен изцяло
по сметка на кредитополучателя, който с подписването на Договора за кредит
се е задължил да заплаща дължимите лихви, такси и комисионни и да върне
кредита в уговорения срок. Сочи се, че съгласно чл. 1.5 от Договора за кредит
падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца.
Навеждат се доводи, че от 2017 г. ответницата е започнала да не изпълнява
точно договорните си задължения, като е допускала забава в погасяването на
дължимите вноски по кредита. Сочи се, че на 20.08.2017 г. не е внесена
дължимата сума за револвиране, а след това обслужването на кредита било
преустановено. Твърди се, че не са внесени изцяло дължимите вноски за
периода 20.08.2017 г. - 20.01.2018 г. — общо 6 вноски с падеж 20-то число на
съответния месец. Излага се, че съгласно чл. 32, Раздел IX на ОУ по Договор
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка
ДСК, за Банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което обаче ищецът не е сторил. Сочи се, че кредитът е станал
изискуем поради настъпване на крайната падежна дата - 18.06.2020г. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск, да му присъди разноски по делото и
постанови неприсъствено решение
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е
реализирал процесуалното си право да депозира отговор на ИМ.
В първото по делото редовно заседание ответник не се е явил и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
2
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: Вземанията на ищеца произтичат от сключени между него и
ответника Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 16.06.2017 г. ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 1 000 лева, със срок на издължаване 36 месеца и
с възможност за автоматично подновяване действието на договора, по който
договор ответникът не е внесъл изцяло дължимите вноски за периода
20.08.2017 г. - 20.01.2018 г. — общо 6 вноски с падеж 20-то число на
съответния месец, поради което Банката е могла да обяви кредита за
предсрочно изискуем, но не е сторила това, а същият е с изтекъл срок -
18.06.2020 г .
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в разпореждане № 2360/13.04.2021 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвеният с определение № 1630/22.06.2021г., проекто-
доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по
делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С депозиране на възражение в заповедното
3
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите
суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото,
поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца
така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На
заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 83.29
лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 116,71 лв, от които 66,71 лв. заплатени
държавни такси и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.М.
*** ЕГН **********, с адрес в с. Садовец дължи на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***,
следните суми: сумата 940 лева — главница, дължима по извлечение от
счетоводни книги по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 16.06.2017 г.; сумата 582.55 лева,
представляваща възнаградителна договорна лихва за периода 20.07.2017г. до
17.06.2020г.; сумата 8.88 лева, представляваща обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемост за периода 18.06.2020г. до 21.07.2020г.;
сумата 133.20 лева, представляваща заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.07.2020г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.М. *** ЕГН **********, с адрес в с. Садовец да заплати
на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***,
представлявано от ***, сумата от 83.29 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 3359 по описа за 2020 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.М. *** ЕГН **********, с адрес в с. Садовец да заплати
4
на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***,
представлявано от ***, сумата от 116,71 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5