РЕШЕНИЕ
№ 2231
гр. Бургас, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120104378 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269 от КТ вр. чл.
128, т. 2 от Кодекса на труда.
Производството е образувано по подадена искова молба от А. Р. К. с
ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. Бургас, ***, срещу „ТАГ
СЪРВИСИЗ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр. Бургас, Северна промишлена
зона, ул. „Крайезерна“ №121, представлявано от Валентин Дамянов
Каравълчев - управител, с която е предявен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 933 лв., представляваща неплатено
трудовото възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., на
основание трудово правоотношение между А. Р. К. и „ТАГ СЪРВИСИЗ“
ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на ответното
дружество, като трудовото правоотношение възникнало въз основа на
сключен между тях трудов договор №11 от 23.11.2017 г. Съгласно този
договор, ищецът бил назначен на длъжност „Рулеви“ с код по НКПД 8341.
Страните се договорили, че за извършената работа работодателят дължи на
служителя си основно месечно трудово възнаграждение в размер на 789 лв.,
платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
Договорено било още, че служителят ще получава допълнително
възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0, 6 % от трудовото
възнаграждение за всяка прослужена година.
1
Твърди се също така, че трудовото правоотношение било изменено в
частта относно размера на дължимото трудово възнаграждение чрез
Допълнително споразумение от 29.12.2023 г. Съгласно това изменение,
работодателят дължал на служителя основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 933 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на
полагане на труд.
Въвежда твърдения, че ищецът полагал труд в периода от 01.05.2024 г.
до 31.05.2024 г., като изпълнявал стриктно и отговорно възложената му
работа, съобразно уговореното в трудовия договор и съпътстващата го
длъжностна характеристика. Въпреки това, ищецът не получил дължимото му
месечно трудово възнаграждение в уговорения срок – тоест най – късно до
25.06.2024 г., нито до настоящия момент.
Моли се за осъждане на ответника да заплати сумата за трудово
възнаграждение в размер на 933 лв., представляваща неплатено трудовото
възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., на основание
трудово правоотношение между А. Р. К. и „ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се
разноски. Представя доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се излага становище за неоснователност на предявените
искове.
Сочи, че дружеството имало не малко на брой назначени работници.
Възложил всички дейности по оформяне на трудови договори, декларирането
им в НАП, изготвяне на ведомости и за РЗ, както и всички други счетоводно –
административни функции на счетоводна кантора. Посочва, че по обективни
причини понастоящем не разполагат с трудовите досиета на работниците и не
могат да проверят дали действително този работник е бил назначен в
дружеството, на каква длъжност и с каква заплата.
С оглед защитата на интересите на дружеството, оспорва като
неистински приложените към исковата молба писмени доказателства. Така
приложените доказателства били неавтентични, като твърди, че подписите,
положени в тях не били на сочените лица. Прави възражение, че суми не се
дължат, поради направено плащане на дължимото трудово възнаграждение. За
този месец плащането на заплатите било сторено в брой.
Възразява в насока неоснователност на предявения иск, поради това че
се претендира брутно трудово възнаграждение, а работодателят дължи
нетното, тоест след удържане на личните осигуровки и заплащане на данък
общ доход.
Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски. Прави
доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
2
следното:
По делото трудов договор №11 от 23.11.2017 г., сключен между А. Р. К. с
ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. Бургас, ***, и „ТАГ
СЪРВИСИЗ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр. Бургас, Северна промишлена
зона, ул. „Крайезерна“ №121, представлявано от Валентин Дамянов
Каравълчев – управител, по силата на който ищецът е заел длъжността
„Рулеви“ при ответника, като последният е следвало да му заплаща основно
месечно възнаграждение в размер на 460 лв. Уговорено е получаването на
допълнително възнаграждение за прослужено време, възлизащо на 0, 6 %.
Приложена е и длъжностната характеристика към договора. Посочените
документи са представени в заверен от адвокат препис, както и в оригинал.
Представена е справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ от 23.11.2017 г. от НАП.
По делото са представени Заповед за едностранно увеличаване на
трудовото възнаграждение от 29.12.2017 г., Допълнително споразумение от
01.01.2020 г., Допълнително споразумение от 31.03.2022 г., Допълнително
споразумение от 29.12.2023 г. Съгласно последното, трудовото
възнаграждение се изменя в размер на 933 лв. месечно., платимо до 25-то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
По делото е приета от ТД на НАП, гр. Бургас, справка за регистрирани
трудови договори, както и справка за деклариран осигурителен доход за
периода от 01.11.2017 г. до 30.09.2024 г. Видно от същите, ищецът е имал
регистриран трудов договор с работодател „ТАГ СЪРВИСИЗ“ ЕООД, сключен
на 23.11.2017 г. и прекратен на 30.05.2024 г. Видно е, че осигурителния доход,
посочен в НАП и НОИ за лицето за 2024 г. е в размер на 933 лв., отново от
същия работодател.
По делото е разпитан свидетел.
От показанията на свидетеля И.С., бе родство и дела със страните по
делото, се установява, че в периода 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. с ищеца били
колеги и работили заедно за ответното дружество. Той бил моряк на кораб, а
А. К. бил механик на влекач. Към настоящия момент свидетелят не работи в
ответното дружество. Ответното дружество не им изплатило заплати за месец
май 2024 г. А. К. идвал на работа през този период и не ползвал отпуск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. между страните да е било налице трудово правоотношение,
което да не е прекратено през процесния период; 2. ищецът да е полагал труд
съобразно уговореното в трудовия договор. При доказване на посочените
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите
трудови възнаграждения.
По делото е спорно наличието на трудово правоотношение между ищеца
и ответното дружество. В тази връзка е оспорена автентичността на
3
подписите, положени върху представения по делото трудов договор, сключен
между страните. В резултат от това е открито производството по реда на
чл.193, ал.1 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК тежестта
за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го
оспорва, тоест ответната страна, доколкото върху трудовия договор е положен
подпис на управителя на работодателя /В този смисъл Решение № 18 от
13.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2233/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 60263 от
12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3723/2020 г., III г. о., ГК и др./.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от ГПК съдът извършва
проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на
свидетели или чрез вещи лица. Съдебната практика приема, че автентичността
на подписа може да бъде установена не само с графологична експертиза, но и
по другите начини, посочени в чл. 194, ал. 1 ГПК включително чрез
сравняване с други безспорни документи и разпит на свидетели /Така Решение
№ 57 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 871/2012 г., III г. о., ГК, Решение №
254 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 569/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 38
от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2016 г., II г. о., ГК и др./. Няма пречка
да се установява фактът на неистинността и чрез представяне или
приобщаване по делото на други писмени доказателства и документи, каквито
са и справките от държавни органи като НАП и НОИ, от които би могло да се
установи и съпостави съдържанието на оспорените документи.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че ответното дружество не
доказа, че подписите, положени върху оспорените от него документи - трудов
договор № 11/23.11.2017 г., в длъжностната характеристика, както и в
допълнителните споразумения, са неистински, тоест не изхождат от лицата, от
които е придадено вид, че са. Напротив, по делото се установява с
представените писмени доказателства, както и от свидетелските показания, че
подписите, положени върху оспорените документи, изхождат именно от
управителя на ответното дружество, както и от работника /ищеца по делото/.
Няма причина да не бъдат кредитирани в тази насока показанията на
разпитания по делото свидетел. Неговите показания са логични,
последователни и непротиворечиви, като се подкрепят от останалите, приети
по делото доказателства, които съдът кредитира. Нещо повече, показанията на
посочения свидетел се подкрепят изцяло от приетите по делото справки от ТД
на НАП, от които се установява, че в изпълнение на административните
изисквания на трудовото и осигурително законодателство, трудовото
правоотношение между ищеца и ответното дружество е вписано в регистрите
на компетентните държавни институции.
При това положение съдът намира за доказано наличието на
трудовоправна обвързаност между ищеца и ответното дружество. Установи се
от свидетелските показания, че ищецът е полагал труд за процесния период.
Следва да се посочи, че от представените писмени доказателства –
справка за регистрирани трудови договори от ТД на НАП, се установява, че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 30.05.2024 г., тоест
4
същият не е полагал труд за пълните 19 работни дни за м.май 2024 г., а за 18
работни дни, за които се дължи трудово възнаграждение, доколкото по делото
не се доказва от ответната страна изплащане на това, дължимо трудово
възнаграждение. Същото се явява в размер на 883, 89 лв., което е дължимото
от работодателя брутно трудово възнаграждение за 18 работни дни за м. май
2024 г. /от 01.05.2024 г. до 30.05.2024 г./.
По тези съображения, съдът намира предявеният иск за основателен и
доказан до размера от 883, 89 лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 933 лв. исковата претенция се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, които са в размер на 473, 68 лв. за заплатен
адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса
съобразно ТДТССГПК върху уважения размер на иска, която е 50 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, ал. 1 от КТ „ТАГ СЪРВИСИЗ“ ЕООД с
ЕИК ********* с адрес гр. Бургас, Северна промишлена зона, ул.
„Крайезерна“ №121, представлявано от Валентин Дамянов Каравълчев, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Р. К. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр.
Бургас, ***, сумата от 883, 89 /осемстотин осемдесет и три лева и осемдесет
и девет стотинки/ лв., представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода 01.05.2024 – 30.05.2024 г., ведно със законната
лихва от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 933 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „ТАГ СЪРВИСИЗ“ ЕООД с
ЕИК ********* с адрес гр. Бургас, Северна промишлена зона, ул.
„Крайезерна“ №121, представлявано от Валентин Дамянов Каравълчев, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Р. К. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр.
Бургас, ***, сумата от 473, 68 /четиристотин седемдесет и три лева и
шестдесет и осем стотинки/ лв., представляваща направените в исковото
производство съдебно – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ТАГ СЪРВИСИЗ“ ЕООД с
ЕИК ********* с адрес гр. Бургас, Северна промишлена зона, ул.
„Крайезерна“ №121, представлявано от Валентин Дамянов Каравълчев, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Бургас сумата от 50 лв. - ДТ върху уважения
размер на иска.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено,
тоест от 11.11.2024 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6