Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 63
гр. Сливен, 26. 03. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 514 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от К.И.К. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, подадена срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата
за развитие на селските райони 2007- 2013 г. за кампания 2017 г. с Изх. №
02-200-6500/4558 от 24.10.2019 г., издадено от Заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд “Земеделие”– София, с което оспорващият е уведомен за
оторизирана субсидия в размер на 0 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че:
оспореният акт не е мотивиран; не е ясно кои изисквания за управление не са
спазени; налице е неизпълнение на задължение на сертифициращата фирма, за което
оспорващият не носи вина; оспорващият е представил доказателства в
административното производство, които не са обсъдени от административния орган.
Моли оспореният акт да бъде отменен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният орган – Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага
съображения за законосъобразност на оспорения акт. Счита, че: не са спазени
изискванията за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност –
неспазване на европейски регламенти; ДФЗ не е страна по договорните отношения
между контролиращото лице и земеделския стопанин; извън компетенциите на
административния орган е да изследва причините, поради които контролиращото
лице е стигнало до извод за неспазване на европейски регламенти и стандарти. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият К.И.К. е регистриран с Уникален регистрационен номер
/УРН/ ****** в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
На 28.12.2012 г. между оспорващия и „К. С.“ АД е
сключен Договор за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007.
Кампания 2017 г. е пета поредна година от поетия от
оспорващия ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ /АЕП/ от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. За кампания
2017 г. оспорващият е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен
номер /УИН/: 20/120617/14125, като по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007- 2013 г.–
направление „Биологично растениевъдство“, е декларирал площ 31,01 ха с код
АП03. Към заявлението са приложени Таблица на използваните парцели 2017 г., съдържаща
данни за идентификация на парцелите; карти на съответните блокове на
земеделското стопанство /БЗС/; приложение за кандидатстване; декларации.
С Писмо Изх. № 139656 от 20.10.2017 г. на „К. С.“ АД,
оспорващият е уведомен, че в резултат на кръстосана проверка е установено
несъответствие между подадената информация към МЗХГ, ДФЗ-РА и „К. С.“ АД, като
не е спазено изискването на чл. 63, параграф 1, буква а) от Регламент ЕО №
889/2008, (към „К. С.“ АД оспорващият не е декларирал всички дейности, и/или
парцели, и/или животни, които е декларирал към ДФЗ-РА). Това е квалифицирано
като несъответствие с Код 4.10 Описанието на единицата, посочено в чл. 63,
параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 889/2008, е непълно, за което се
налага Мярка 5.1 Предписание за предприемане на корективни действия от страна
на оператора при установени пропуски или нередности, които не засягат
биологичното състояние на продукта, с определяне на срок не по-дълъг от 10 дни,
в който предписанието следва да бъде изпълнено. Указано е на оспорващия, че е
необходимо да подаде актуално Заявление за сертификация с пълно описание на
производствената единица съгласно чл. 63 от Регламент (ЕО) 889/2008 в срок от
три дни, като е приложен формуляр MD 182, за който е посочено, че е необходимо
да бъде попълнен, подписан и изпратен до офиса на „К. С.“ АД в срок до три дни
заедно с доказателства за предприетите коригиращи действия.
В отговор, от оспорващия са изпратени с препоръчано
писмо от 31.10.2017 г. до „К. С.“ АД попълнени на 30.10.2017 г. формуляр МД 10
и формуляр МД 182.
На 26.10.2018 г. от оспорващия е подадено Искане до ДФЗ
с Вх. № 02-2600/5576, в което е описана водената с контролиращото лице „К. С.“
АД кореспонденция и констатираното от оспорващия, че „К. С.“ АД не е изпратило
към ДФЗ нито информация, нито попълнения формуляр МД 182. Представени са всички
документи във връзка с тази кореспонденция и е поискано административният орган
да установи фактите от значение за случая.
На 24.10.2019 г. е издаден оспореният в настоящото
производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007- 2013 г. за
кампания 2017 г. с Изх. № 02-200-6500/4558 от 24.10.2019 г. С процесния акт оспорващият К.И.К. е уведомен
за оторизирана субсидия по мярката, направление „Биологично растениевъдство“, в
размер на 0 лева. В акта е посочено, че ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане
поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в шест броя
таблично описани декларирани парцели, за които в колона 7 от таблицата е
посочено, че са площи с неспазени базови и други изисквания. В пояснителен
текст относно колона 7 са изброени различни хипотези на неспазени базови или
други изисквания: констатирано разминаване на предоставената на фонда
информация от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел и
заявеното от земеделския стопанин за същия парцел; неспазване изискването на
чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 от 06.04.2009
г./; площи, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично
земеделие /периода на преход/, след изтичане на минималните периоди на преход
към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на
Комисията /ЕО/ № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола; недопускане увеличение на площите. В същия
пояснителен текст е извършено позоваване на: т. V „Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка
214 от ПРСР 2007- 2013“ и т. IV „Изчисляване и налагане на намаленията“ от
Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания,
утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., със Заповед №
РД 09-235 от 12.03.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите; § 14,
ал. 2 от ПЗР на Наредба № 11 от 06.04.2009г. В таблица на страница 4 от
оспорения акт се съдържат следните данни: Заявена площ за участие с код АП03 –
31,01 ха/колони 1 и 2/; Оторизирана площ за изчисление на субсидия – 31,01 ха
/колона 7/; Установена площ след проверка за базови изисквания – 8, 6 ха
/колона 8/; Санкционирана площ за неспазени базови изисквания – 22,41 ха /колона
9/; Санкционирана площ за неспазени изисквания за управление – 0 ха /колона
11/; Санкция за неспазване на базови изисквания – 26 867,47 лева /колона
13/; Санкция за неспазени изисквания за управление – 10 310,59 лева
/колона 14/; Общо санкции - 37 178,06 лева /колона 21/. В пояснителен
текст относно колона 8 е посочено, че в тази колона се вписва площта, допустима
за подпомагане след изключване на площта с неспазени базови изисквания и други
изисквания, различни от тези, които засягат декларирания размер на площта. В пояснителен
текст относно колона 9 е отразено, че в тази колона се вписва площта,
недопустима за подпомагане, поради неспазени базови изисквания, за което се
налагат намаления съгласно т. V от Методиката за намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания; В пояснителен текст относно колона 11 е посочено, че в
тази колона се вписва площта, недопустима за подпомагане, поради неспазени
изисквания по управление; В пояснителен текст относно колона 13 е посочено, че в
тази колона е отразена санкция за неспазени базови изисквания, съгласно т. V от Методиката за намаляване
и отказване на годишните агроекологични плащания; В пояснителен текст относно
колона 14 е
посочено, че в тази колона е отразена санкция за неспазени изисквания за
управление на заявената от кандидата агроекологична дейност, които са били
установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на
предоставена информация на ДФЗ – РА от външни институции, съгласно чл. 68 от Наредба
№ 11 от 06.04.2009 г., както и чрез проверки на място от Технически инспекторат
към Разплащателната агенция, за които неспазени изисквания за управление се
налагат намаления, съгласно т. VI от Методиката за
намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания. Неразделна част от
оспорения акт са и: Таблица – Оторизирани суми /в лева/ и Таблица– Извършени
плащания /в лева/, видно от които по Направление Биологично растениевъдство
исканата сума е 37 178,06 лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е
0 лева.
Оспореният акт е издаден от З. и. д. на ДФЗ– София, П.
С.
С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017
г. на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, П. Д. С. е избрана за з. и. д. на
ДФЗ.
Със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 11,
ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от
Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д. С. – з. и. д. на ДФЗ, са делегирани
правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките
за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания /т. 1 от Заповедта/.
По делото е представена Методика за намаляване и
отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 АЕП от ПРСР за
периода 2007 – 2013 г., утвърдена със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г.,
изменена със Заповед № РД 09-235 от 12.03.2018 г., и двете издадени от Министъра
на земеделието, храните и горите. Заповедта е издадена на основание чл. 16 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се
прилага за заявления, подадени през кампания 2017 г.
В Методиката – т. IV „Изчисляване и налагане на
намаленията“, са отразени различни начини на изчисляване и налагане на
намаленията. В т. V от Методиката е посочено, че: при неспазване на базови
изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената площ на
парцела, като когато е констатирано неспазване на поне едно базово изискване,
установената площ на парцела се счита за неизбираема за подпомагане и се изключва
от общата избираема площ. В т. VI от Методиката относно процесното направление „Биологично
растениевъдство“ са посочени процентите, с които се намалява финансовата помощ
за неизпълнение на изисквания по управление.
В хода на съдебното дирене е назначена, изслушана и
приета, неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице и. П.Ж.З. със специалност „г., к. и ф.“, който дава заключение, че:
през 2013 г. оспорващият К. е подал заявление за кандидатстване по мярка 214
АЕП от ПРСР с код на дейност АП03„Биологично растениевъдство“, като са заявени
парцели с обща площ 31,54 ха, които са одобрени и се явяват референтни за
площите, заявявани в следващите години; за кампания 2017 г. по мярка 214 АЕП, направление
„Биологично растениевъдство“, заявените от оспорващия парцели са с обща площ
31,01 ха с код АП03 - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза; кампания 2017
г. е пета поредна година от поетия от оспорващия ангажимент по мярката;
изискванията за минимален период на преход към биологично производство в
конкретния случай са неприложими; относно изискванията за управление на
площите, в системата за въвеждане на данни от външни източници контролиращото
лице е въвело данни, че не са спазени изискванията на Регламенти /ЕО/ №
834/2007 г. и № 889/2008 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на оспорващия
на 18.11.2019 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез изпращане по пощата на 28.11.2019
г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен
срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен
директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира,
ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните
директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д,
ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в
съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. е делегирал на своя
заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово
подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган,
действал в кръга на предоставените му правомощия.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, но изложените
в него мотиви не изразяват ясно волята на административния орган, което
обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от
което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение
и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства
този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се
съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и
който се намира в административната преписка.
В разглеждания случай в оспорения акт е налице
неяснота относно изискванията за подпомагане, за които е прието, че не са
спазени от кандидата. В таблицата на страница втора от акта, в пояснителен
текст относно колона 7, са изброени различни хипотези на неспазени базови или
други изисквания, без да е конкретизирано кои от изброените изисквания не са
спазени от кандидата. В таблицата на страница четвърта от акта е посочено, че е
налице санкционирана площ за неспазени базови изисквания и че няма санкционирана
площ за неспазени изисквания за управление. Макар и да не е посочена санкционирана
площ за неспазени изисквания за управление, в същата таблица е отразена не само
санкция за неспазване на базови изисквания, но и санкция за неспазени
изисквания за управление, като в пояснителния текст относно санкцията за
неспазени изисквания за управление са изброени различни видове проверки, чрез
извършването на които са установени неспазени изисквания. Отново липсва
конкретизация кои от изброените проверки са относими към конкретния кандидат. С
оглед на изложеното, основателно се налага извод, че в уведомителното писмо
няма ясни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово
подпомагане на конкретния кандидат. Не е изложено въз основа на какви
обстоятелства органът приема, че са налице неспазени изисквания. Не са посочени
и конкретните изисквания, които не са спазени от кандидата. Евентуалните
фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика. Извършеното
позоваване на точки от от Методиката, не може да преодолее липсата на
фактически основания. Дори и при внимателен прочит на цитираните части от
Методиката, не може да се направи категоричен извод за конкретните изисквания,
които кандидатът не е спазил и заради които му е отказано финансово
подпомагане. Липсата на яснота в мотивите не се променя и от цитирането на
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В тази Наредба са регламентирани различни
изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са
подпомаганите дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват
или намаляват. Но административният орган е следвало да конкретизира кои
условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата.
Посочването на конкретните фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на
административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия.
Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на
оспорения акт и е самостоятелно
основание за отмяна
на същия, с оглед разпоредбата на
чл. 146, т. 2 от АПК.
Волята на административния орган следва да бъде ясно
изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в
преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва
да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния
акт.
В хода на съдебното производство, от административния
орган чрез процесуалния му представител е заявена теза, че отказът от
подпомагане се дължи на информация, въведена от контролиращото лице „К. С.“ АД,
че не са спазени изискванията на Регламенти /ЕО/ № 834/2007 и № 889/2008.
В чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е
предвидено, че ДФЗ- Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система,
в която контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година
проверки. Тези данни се въвеждат в Системата за въвеждане на данни от външни
институции (СВДВИ) в срок до 30 октомври на годината, за която се отнасят /чл. 68, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г./. При установяване на допуснати
технически грешки от страна на външните институции, отстраняването им се
извършва в срок до 31 декември на текущата година /чл. 68, ал. 5, б. „а“ от Наредба №
11 от 06.04.2009 г./. Съгласно чл. 68, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.,
ДФЗ и Министерство на земеделието, храните и горите може да поискат от външните
институции всички необходими документи, свързани с въведените резултати от
извършени през текущата година проверки на земеделски стопани.
По делото е установено, че оспорващият е сигнализирал
административния орган, че контролиращото лице не изпълнява задълженията си за
предоставяне на данни за извършените през текущата година проверки, както и за
отразяване актуалното състояние относно заявените за подпомагане площи. Това е
станало с Искане Вх. № 02-2600/5576 от 26.10.2018 г., което оспорващият е подал
до ДФЗ преди издаването на оспорения административен акт. Административният
орган, в нарушение на изискването по чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 53 от АПК,
не е изискал становище от контролиращото лице, като не се е възползвал и от
възможността по чл. 68, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. да поиска от
контролиращото лице всички необходими документи, свързани с въведените
резултати. Обстоятелството, че има проблеми в работата на контролиращото лице
се установява от Писмо Изх. № 91-307 от 29.03.2019 г. на и. д. Директор на Дирекция
„Растениевъдство и биологично производство“ на МЗХГ, от което е видно, че е
отказано издаване на временно разрешение на „К. С.“ АД за осъществяване на
дейност като контролиращо
лице.
Коректността на данните или липсата на такава
коректност не може да се вмени във вина на земеделския стопанин, от когото не
зависи въвеждането на тези данни. В разглеждания случай земеделският стопанин е
направил постъпки за отразяване действителния резултат от извършени през
текущата година проверки от контролиращото лице. Обстоятелството, че
съответните редакции не са били нанесени, не може да се вмени във вина на
земеделския стопанин. Основателно се налага извод, че бездействието на ДФЗ да
извърши проверка дали е следвало да се направи редакция на данните от контролиращото
лице, е причина при административната проверка да се установят данни, които не
съвпадат с действителността. /В този смисъл Решение № 10272 от 03.07.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 13007/2018 г., IV о.; Решение № 2873 от 07.03.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 4929/2016 г., IV о./ По този начин административният орган е
нарушил задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт като
прецени всички действителни факти от значение за случая и обсъди доводите
относно него, както по чл. 9, ал. 2 от АПК да събере всички необходими
доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Като не е изпълнил
тези свои задължения, административният орган е издал административен акт при
неизяснени факти, при изясняването на които би могъл да достигне до различен
извод от формирания. В този смисъл допуснатите процесуални нарушения са
съществени и са основание за отмяна на оспореното уведомително писмо, с оглед разпоредбата на
чл. 146, т. 3 от АПК.
По изложените съображения, подадената жалба от К.И.К.
следва да бъде уважена, като оспореното уведомително писмо бъде отменено и в
съответствие с нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, следва преписката да се
изпрати на административния орган за ново произнасяне, тъй като не е от компетентността
на съда да се произнесе по заявлението на оспорващия.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което ДФЗ
следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски
в размер на 710 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса, и 700 лева -
договорено и внесено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г. за кампания 2017 г. с Изх. № 02-200-6500/4558 от 24.10.2019 г.,
издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”– София.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, за ново произнасяне по
подаденото от К.И.К.
с УРН: ****** Заявление за подпомагане с УИН: 20/120617/14125 по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г. – направление „Биологично растениевъдство“, за кампания 2017 г., в
14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на К.И.К.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 710 /седемстотин и десет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: