Решение по дело №1326/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна против решение № 743 от 15.05.2023 г., постановено по АНД № 20223110203028/2022 г., по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2200280/20.04.2022 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. /, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ, на "Калида Билд" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че правилно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество, доколкото провеждането и документирането на инструктажа са част от общото задължение на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и грижа за здравето и телесната цялост на работника. Провеждането и документирането на началния инструктаж по безопасност и здраве следва да бъдат извършени не по-късно от деня на постъпване на работа в нарочно определени за това Книги за инструктаж. Установено е, че лицето е полагало труд в полза на „Калида Билд“ ЕООД, поради което дружеството в качеството на работодател е адресат на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Дружеството не е конкретизирало кое лице ще провежда и документира инструктажите в дружеството, поради което е ангажирана отговорността на „Калида Билд“ ЕООД. Навеждат се доводи за доказаност нарушението от фактическа и правна страна. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител.

Ответната страна – "Калида Билд" ЕООД, в депозиран отговор на касационната жалба оспорва същата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Варна като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на "Калида Билд" ЕООД против Наказателно постановление № 03-2200280/20.04.2022 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., вр. чл. 416, ал.5 от КТ, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, на "Калида Билд" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.

От фактическа страна ВРС е установил, че при извършена проверка на 18.03.2022 г. от служители на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна в обект – „едноетажна фамилна сграда”, находящ се в УПИ ****, в гр. Варна, е установено, че четири лица, сред които П. М., извършват кофражни дейности. На управителя на дружеството била връчена призовка за представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна. Въз основа на представените документи било прието за установено, че на работника М., изпълняващ трудови функции „кофражист“, не е бил документиран проведения начален инструктаж по безопасност и здраве в книга за начален инструктаж. Резултатите от проверката били отразени в Протокол №ПР2209046 от 30.03.2022 г. За констатираното нарушение на дружеството е съставен АУАН № 03-2200280/30.03.2022 г., в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., вр. чл. 275, ал. 1 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред районния съд Наказателно постановление № 03-2200280/20.04.2022 година.

От правна страна ВРС е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Последните се свеждали до липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна относно неговите съставомерни признаци, касаещи субекта на неговото извършване. Въззивният съд счел, че от съдържанието на наказателното постановление не става ясно какво точно нарушение административнонаказващият орган /АН0 приема, че е извършено – непровеждане на начален инструктаж или неговото недокументиране. Посочил е, че задължение на работодателя е да осигури провеждането на съответния инструктаж като определи длъжностно лице с необходимата компетентност, което да провежда инструктажите и да ги документира. т. е. документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което следва да го извърши. Така мотивиран ВРС е отменил оспореното пред него наказателно постановление.

След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло, както установената от районния съд фактическа обстановка, така и правните му изводи. Същите са изчерпателни, задълбочени и почиващи на събраните в хода на производството доказателства. Напълно се споделят изводите на въззивния съд, че в конкретния случай административнонаказващият орган неправилно е определил субекта на нарушението. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време. Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и времето на тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. Нормата на чл. 12, ал.1 от същата Наредба сочи, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 с оглед запознаването им с основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; вида и характера на извършваната работа; специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; изискванията към тяхното поведение. От анализа на цитираната правна регламентация се установява, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, т. е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е извършило. В конкретния случай, видно от посочените в санкционния акт фактическо и правно описание на нарушението, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, не е документирало провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в книгата за инструктаж на лицето М., изпълняващ трудови функции на "кофражист".

При действащата правна уредба, след като работодателят няма задължение да документира провеждането на инструктажи, на същия не може да бъде вменено в отговорност неизпълнението на това задължение. Следователно юридическото лице-работодател, не може да бъде субект на описаното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение – недокументиране на инструктаж, и съответно не подлежи на административнонаказателно санкциониране. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лице, което не е субект на нарушението, обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление.

Правилно е отчетено, че в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление липсват факти, от които да се направи извод дали е бил проведен начален инструктаж на М., който не е бил документиран, и въобще не е бил проведен такъв.

Налага се извод, че като е отменил оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Независимо от благоприятния за касационния ответник краен резултат на оспорването, същият не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се присъждат.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 743 от 15.05.2023 г., постановено по АНД № 20223110203028/2022 г., по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: