Присъда по дело №204/2021 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда №10 от 07.07.2021г. по НОХД №204/2021 година по
описа на РС-Харманли
Срещу подсъдимият Х. А., с ЛНЧ: ********** /H.A./, роден в Египет гр.Алгиза, с
адрес: гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, ***, египтянин, египетски
гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, безработен, е повдиганото
обвинение за това, че на 28.09.2020г. в гр.Харманли отнел чужди движими вещи: 1
брой мобилен телефон марка „Самсунг S7“ е ИМЕИ: 357350/07/191552/2 на стойност
300,00 лева - собственост на Д. Г. П. от гр.Харманли, 1 брой протектор /повреден/ за
мобилен телефон марка „Самсунг S7“ на стойност 2,00 лева, 1 брой бял на цвят кожен
калъф за мобилен телефон марка „Самсунг S7“ на стойност 10,00 лева, или всичко на
обща стойност 312,00 лева, собственост на Д. Г. П. от гр.Харманли, от владението на Л.
Д. П. от гр.Харманли без нейно съгласие е намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 194 ал.3, вр. ал.1
от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Хасково,
ТО-Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като моли съда да
го признае за виновен за извършеното престъпление, като му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1
от НК да бъде отложени за срок от 3 години.
Защитникът на подс.А. – адв.Алексдандров моли да се наложи наказание
лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК да се редуцира с 1/3 или
наказание глоба.
Подсъдимият Х.А. в съдебно заседание се признава за виновен, изразява
съжаление за стореното и се придържа към становището на защитника си.
В производството по делото няма предявен граждански иск, нито пък е
конституиран частен обвинител.
В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, е направено искане
от защитника на подсъдимия адв.А. за разглеждане на делото по реда на глава 27 от
НПК, предвид което при предварителното изслушване на страните подсъдимият А. се
призна за виновен, като призна изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти и обстоятелства. Предвид направените признания съдът на основание чл.371,
ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
От направените самопризнания на подсъдимия, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 04.09.2020 година подс.А. бил регистриран като бежанец и бил настанен в
РПЦ - град Харманли.
На 31.03.2016 година свид. Д.П. закупил мобилен телефон марка марка
1

„Самсунг S7“ с ИМЕИ 357350/07/191552/2, който предоставил за ползване на
съпругата си свид. Л.П.. Свид.П. поставила на мобилния телефон 1 брой бял на цвят,
кожен калъф за мобилен телефон марка „Самсунг S7“, както и протектор.
На 28.09.2020г, около 18,00 часа, свид.П. се намирала в магазина „Алан маркет“,
находящ се в град Харманли, където пазарувала хранителни продукти. Свид. П. била
сложила дамската си чанта и пазарска чанта на лакъта на лявата си ръка, а в дясната си
ръка държала подарения от съпруга й свид. П. мобилен телефон марка марка „Самсунг
S7“ с ИМЕИ 357350/07/191552/2, който бил с поставения бял калъф за мобилен
телефон и протектор. Свид.П. обикаляла около стелажите със стоки, наредени в
магазина, и пазарувала необходимите и хранителни продукти.
На същата дата - 28.09.2020 година и по същото време в магазин „Алан маркет“,
находящ се в град Харманли, бил и подс. А. заедно с неустановено по делото лице.
Подс.А. видял че свид.П. държала в ръката си мобилния телефон марка марка
„Самсунг S7“ с ИМЕИ 357350/07/191552/2 и решил да го открадне и впоследствие да
го продаде, за да спечели парични средства.
Докато свид.П. обикаляла в магазина, подс.Ахмед тръгнал зад нея, като търсел
удобен момент, за да открадне мобилния й телефон. Докато свид.П. обикаляла в
магазина, подс.А., който вървял зад нея я бутнал леко с ръце по гърба. Вследствие на
това, свид.П. загубила равновесие и паднала на пода на магазина, като изпуснала
държания от нея мобилен телефон. След като изпуснала телефона си, подс.А. взел
падналия на земятя мобилен телефон марка „Самсунг S7“ с ИМЕИ 357350/07/191552/2
, който бил с поставен бял калъф за мобилен телефон и протектор, и напуснал магазина
и се отправил към сградата на РПЦ-Харманли, намираща се в град Харманли, ***.
Същия ден- 28.09.2020 година подс.А. предложил на свид. Т. Х. ИБР.- също
обитател на РПЦ-Харманли да му продаде откраднатия мобилен телефон марка
„Самсунг S7“ с ИМЕИ 357350/07/191552/2.Свид. И. отказал да закупи предлагания му
мобилен телефон. Впоследствие на същия ден- 28.09.2020 година, подс.А. предложил
за продажба откраднатия мобилен телефон на свид.А.А.А.., който също отказал да го
закупи.
Съгласно заключението по назначената на ДП стоково-оценъчна експертиза
стойността на откраднатия мобилен телефон, калъф за мобилен телефон и протектор за
мобилен телефон е, както следва: 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг S7“ с
ИМЕИ 357350/07/191552/2 на стойност 300,00 лева; 1 брой протектор /повреден/ за
мобилен телефон марка „Самсунг S7“ на стойност 2,00 лева, 1 брой бял на цвят, кожен
калъф за мобилен телефон марка „Самсунг S7“ на стойност 10,00 лева или всичко та
обща стойност в размер на 312,00 лева.
Съгласно справката за съдимост на Бюро за съдимост гр.Харманли, подсъдимият
А. е неосъждан.
От съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимия А. се
установява, че същият няма регистрирани криминални прояви и нарушения на
обществения ред.
Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и имотно
2

състояние подсъдимата Г.З. не реализира никакви доходи и не притежава никакво
имущество, има две малолетни деца, които да издържа.
Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства: стоково-оценъчна експертиза и
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, заключенията по които се
възприемат от съда като обективно и компетентно изготвени, писмените доказателства
- протоколи за оглед и за доброволно предаване, справки от мобилните оператори
„Теленор България“ ЕАД и „БТК“ ЕАД, гаранционна карта от 31.03.2016г., справка за
съдимост, характеристика, ДСМПИС и др., които са изцяло в синхрон със събраните на
ДП гласни доказателства – показанията на свидетелите Л.П., Т.И., А.А., Д.П.. Всички
доказателства по ДП са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК, приобщени
са в съдебна фаза също по реда на НПК, като същите са изцяло в съответствие и с
направените от подсъдимият А. признания на вината и на фактите, изложени в
обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
РС-Харманли намира за доказано по несъмнен и категоричен начин
извършването на престъплението, за което е предаден на съд двамата подсъдимият
Х.А..
От обективна страна се доказа, че подсъдимият Х.А. на 28.09.2020г. в
гр.Харманли отнел чужди движими вещи: 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг S7“
е ИМЕИ: 357350/07/191552/2 на стойност 300,00 лева - собственост на Д. Г. П. от
гр.Харманли, 1 брой протектор /повреден/ за мобилен телефон марка „Самсунг S7“ на
стойност 2,00 лева, 1 брой бял на цвят кожен калъф за мобилен телефон марка
„Самсунг S7“ на стойност 10,00 лева, или всичко на обща стойност 312,00 лева,
собственост на Д. Г. П. от гр.Харманли, от владението на Л. Д. П. от гр.Харманли без
нейно съгласие е намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява маловажен случай - престъпление по чл. 194 ал.3, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият А. е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, като е взел
гореописаните вещи, т.е. отнел е владението им от св.Л.П., прекъсвайки нейната
фактическа власт и съответно установявайки своя такава чрез напускането на
хранителния магазин и последвалото им укриване в сградата на РПЦ-Харманли. По
този начин той е довършил извършеното от него резултатно престъпление – кражба,
предвид така установеното настъпване на престъпния му резултат чрез отнемането на
фактическата власт на собственика и установяването на свое държане върху
вещите.
Намерението на подсъдимият А. за противозаконно присвояване на отнетите
вещи, като допълнителен субективен елемент от състава на престъплението кражба, се
доказа по делото, доколкото се установи, че подсъдимият се е опитал да се разпореди с
тях като със свои собствени чрез предлагането им за продажба на свидетелите Т.И. и
А.А..
Безспорно установена по делото е и стойността на отнетото, което съгл.
заключението по стоково-оценъчна експертиза възлиза на сумата от общо 312,00 лв.
3

Като се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи цялостната
престъпна дейност, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК за
квалифициране на деянието като маловажен случай. В този смисъл съдът отчита
стойността на предмета на престъплението, която е под размера на 1 минимална за
страната работна заплата към датата на деянието, и наличието на многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които разкриват една по-ниска
степен на обществена опасност, както на извършеното деяние, така и на дееца. Такива
са изразеното съжаление за извършеното, ниския социален статус на подсъдимия и
недоброто му материално положение. Наред с това са налице и добри характеристични
данни за подсъдимия, като същият не е и осъждан, видно от справката за съдимост,
което го характеризира като личност без трайно изградени престъпни навици. Всичко
това дава основание на съда да приеме, че извършеното от подсъдимия на
инкриминираната дата , макар и неправилна и укорима постъпка, се явява маловажен
случай, преценен на фона на извършеното, неговата личност, стойността на вещта.
От субективна страна подсъдимият А. е действал виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е,
че отнема вещи, чужда собственост, с намерението да ги присвои чрез опита за
последващо се разпореждане с тях.
Така извършеното от подс.А. съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен
начин, до които изводи съдът достигна, изхождайки от самопризнанията на
подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, експертно заключение и
т.н., които подкрепят така направените признания на вината и на всички факти от
обвинителния акт. Съдът се позовава на признанията на подсъдимия и на
доказателствата от ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на
чл.373, ал.3 от НПК.
Предвид така изложените съображения, съдът призна подс.А. за виновен в
извършването на престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, като го призна за
невиновен и го оправдава по обвинението за кражба в маловажен случай на 1 брой сим
карта на мобилен оператор „Теленор“, доколкото същата е на стойност 0,00 лева, т.е.
не може да бъде предмет на кражба като вещ без стойност.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства ниската стойност ан предмета на престъплението, чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрата му характеристика, влошеното му материално
състояние съгл. ДСМПИС, както и изразеното в съдебно заседние съжаление за
стореното. Съдът не установи наличие на оттегчаващи отговорността обстоятелства.
Така, имайки предвид наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства и съгл. чл.54 от НК, съдът определи за най-подходящо от трите
алтернативно предвидении в закона наказания (лишаване от свобода до 1 година,
пробация или глоба от 100 лв. до 300 лв.) именно наказанието „лишаване от свобода”,
като на основание чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, вр. чл.58а ал.1 от НК
определи същото в размер на 6 месеца, като го намА. с 1/3 съгл. чл.58а ал.1 от НК и
така наложи на подс.А. наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието
4

изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за срок от 3 (три) години.
Институтът на узловното осъждане е приложим, доколкото подс.А. не е осъждан за
престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода. Освен това съдът
счита, че според обстоятелствата по делото за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието
ефектвино, като изпитателният срок от три години съдът намира за подходящ с оглед
личността на дееца и достатъчен за превъзпитаване на същия.
Имайки предвид изложеното, съдът счита така наложеното наказание за
справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието и на автора му и
счита, че чрез същото ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
а именно да се превъзпита и поправи дееца да спазва законите в страната, както и да се
въздейства върху него и останА.те членове на обществото предупредително и
превъзпитателно.
Вещественото доказателство – 1 брой кутия за мобилен телефон (на съхранение
в РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково) съдът постанови да се върне на
правоимащото лице Д. Г. П. от гр.Харманли.
Предвид признаването на подсъдимият А. за виновен, и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът осъди същият да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР-Хасково сумата от 299.65 лв., представляваща разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	10
Дата:	7 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия:	Ива Тодорова Гогова

Дело:	20215630200204
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 май 2021 г.

Присъда по дело №204/2021 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите