Р Е Ш Е Н И Е
№434
град Велико Търново,14.1.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно
заседание на шестнадесети декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана
Костова
при участието на секретаря П.И., разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 518/2021 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл. 145
-178
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по постъпила жалба от И.Т.И. *** чрез адв. В.Ш. *** против Решение № 1012-04-104 #1/23.7.2021г. на Директор на ТП на НОИ гр. В. Търново, с което е оставена без уважение подадената жалба против Разпореждане № 041-05-15-2/7.6.2021г. и Разпореждане № 041-05-15-3/10.6.2021г. на Ръководител на осигуряването по безработица, като с първото се отменя Разпореждане, с което на жалбоподателя е било отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода от 10.1.2019г.- 9.5.2019г. , а с второто се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и потвърдените с него разпореждания, като счита, че същите са постановени в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административно-производствените правила, несъответствие с целта на закона, липса на компетентност и неспазване на законоустановената форма. Сочи се, че административният орган неправилно е тълкувал и приложил материалноправните разпоредби на КСО и АПК и КТ. АО в противоречие на нормата на чл. 74, ал.1 от КТ и ал.5 от КТ е приел, че сключеният между жалбоподателя и неговия работодател трудов договор е недействителен, поради което по него не е била престирана работна сила и от там е направен неверния извод за изначална липса на осигурително правоотношение. Само съдът по специално предвидения от закона ред може да обяви недействител ността на трудовия договор, но не и АО в производство по отпускане на обезщетение по безработица. Позоваването на извършена корекция от страна на работодателя в Регистъра на осигурените лица, в резултат на издадени задължителни предписания е правно необосновано, доколкото се касае за различни правоотношения, които нямат корелативна връзка. Твърди, че не са налице визираните в закона – нормата на чл. 54ж КСО предпоставки за издаване на процесното решение, а освен това не е спазено изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като в него не са изложени мотиви. Допуснато е нарушение и на чл. 35 от АПК, тъй като решението е постановено без да е изяснена фактическата обстановка по спора. С оглед на горното от съда се иска да отмени обжалваното решение и потвърдените с него разпореждания. В открито заседание се представлява от адв. Ш., която поддържа така подадената жалба. Счита, че при условията на пълно и главно доказване АО не е установил основанията за издаване на обжалваните разпореждания, потвърдени с атакуваното решение. Счита, че разпорежданията, с които са отпуснати обезщетения за безработица и за неработо способност са стабилни административни актове и могат да бъдат отменяни само въз основа на нови доказателства, каквито не са ангажирани от АО. Допълнителни аргументи развива в представена по делото писмена защита. Претендира заплащането на направените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Велико Търново чрез ... М. оспорва така подадената жалба, като неоснователна и недоказана. Счита, че в случая са налице предпоставките, предвидени в чл. 54л от КСО, който регламентира , че при отпускане на парично обезщетение за безработица се прави преценка на подадените данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО. В случая тези данни са заличени от работодателя на жалбоподателя, поради което е отпаднало правното основание за отпускане на обезщетение за безработица. Налице са и нови доказателства, резултати от извършена проверка в МААТ РЕКС КОНСУЛТ ООД, които по безспорен начин са установили, че лицето не е престирало труд. Подробни съображения развива в представена по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Административен съд Велико Търново, осми състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: И.И. е подал заявление вх. № 041-05-15/29.01.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В него декларира, че последното му правоотношение с „МААТ РЕКС КОНСУЛТ" ЕООД е прекратено, считано от 10.01.2019 г. и към заявлението прилага Заповед № 25/10.01.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и документ, удостоверяващ лична банкова сметка.
*** № 041-05-15-1/01.02,2019 г. на оправомощеното лице
за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Велико Търново
на И.И. е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж,
ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал.4 от КСО за периода от
10.01.2019 г. до 09.05.2019 г. в размер на 9,00 лв. дневно.
Със Заповед № ЗР-5-04-00882107/18.02.2021 на
ръководителя на ТП на НОИ - Велико Търново на основание чл. 108, ал. 1 от КСО е
възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „МААТ
РЕКС КОНСУЛТ" ЕООД, гр. Стражица, ЕИК *********, инициирана по подаден
сигнал за И.Т.И., назначен по трудово правоотношение, за установяване дали
лицето действително е полагало труд, възникнало ли е основание за осигуряване
или сключения трудов договор е с цел получаване на парични обезщетения за
временна неработоспособност и парични обезщетения за безработица. Проверката е
извършена въз основа на представените от осигурителят „МААТ РЕКС КОНСУЛТ"
ЕООД, документи и писмени обяснения, поискани с писмо изх. № Ц1012-
04-46#4/18.02.2021 г.: трудов договор, допълнителни споразумения, ведомости за
заплати, присъствени форми, заповед за прекратяване на трудово правоотношение,
писмени обяснения, справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от Кодекса на труда (КТ), молба за назначаване, заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, длъжностна характеристика, правилник за вътрешния
трудов ред, вътрешни правила за работна заплата и други. От контролните органи е
установено, че жалбоподателят е бил
назначен по трудов договор на длъжност „пазач - невъоръжена охрана" в
„МААТ РЕКС КОНСУЛТ" ЕООД. За лицето освен това след направена справка е
установено, че: до 14.07.2017 г. е ползвало парично обезщетение за безработица;
от 14.07.2017 г. има сключен трудов договор с МААТ РЕКС КОНСУЛТ" ЕООД; от
19.07.2017 г. до 09.01.2019 г. вкл. ползва парично обезщетение за временна
неработоспособност;от 10.01.2019 г. до 09.05.2019 г. ползва парично обезщетение
за безработица.
На същия работодател- осигурител през 2018 г. е извършвана предходна проверка,
която е инициирана по подаден сигнал за 12 лица
кратка продължителност на
правоотношението, за установяване дали лицата действително са полагали труд,
дали е възникнало основание за осигуряване или сключените трудови договори са с
цел освобождаване на лицата от работа на основание, даващи им право за по-
висок размер на обезщетението и по-голяма продължителност на същото. Още тогава
при нея е установено, че основната дейност на фирмата е предоставяне на
счетоводни услуги и финансово консултиране. Това се доказва, както от
представените документи от управителката
Асенова, така и от нейните писмени обяснения. От представените
разпечатки на оборотна ведомост, хронологичен регистър на счетоводните сметки,
справка за издадени документи (фактури), банкови извлечения и заверени копия на
договори за счетоводни услуги е видно, че през периода от 2016 г. до 2018 г.
осигурителят „МААТ РЕКС КОНСУЛТ" ЕООД е упражнявал основната си дейност, а
именно „Счетоводни услуги“. За периода
от 2016 г. до 2018 г. могат до се обособят 4 категории длъжности назначени във
фирмата - „оперативен счетоводител", „технически сътрудник",
„чистач" и „пазач - невъоръжена охрана", за които проверяващите е
следвало да установят дали действително назначените по тези 4 категории
длъжности са упражнявали трудова дейност във фирмата, дали тяхната дейност
съответства на предмета на дейност на фирмата. В длъжностната характеристика на
пазач-невъоръжена охрана са посочени следните задължения: Носи невъоръжена постова
патрулна служба,осъществява пропускателния режим и контролира влизането и
излизането в предприятието на работниците и служителите, външни лица и МПС,
както изисква и проверка документи за самоличност,проверява редовността на
документите при изнасяне и внасяне на вещи, материали и апаратура,следи за
недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения и при констатиране на такива
случаи уведомява ръководството и полицейските органи, следи за поддържане в
изправност и правилно използване на техническите устройства, монтирани за
охраната на обекта, и при повреди уведомява съответните длъжностни лица, изпълнява
и други конкретни възложени задачи, свързани с длъжността. От снетите
обяснения, се установява, че счетоводната кантора се намира в апартамент в
жилищен блок,поради което не са били
изпълнявани нито едно от тези задължения, а дейността е била свързана с
получаването на документи от клиентите на фирмата, докато управителката
отсъства от офиса. Тази проверка от контролен орган на НОИ, е приключила с
констативен протокол № КП-5-04-00899713\24.03.2021 г., в който е посочено,че
жалбоподателят не е упражнявал трудова
дейност във фирмата и за него не е възникнало основание за осигуряване съгласно
разпоредбите на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С този протокол
са издадени и Задължителни предписания на работодателя, които не са били
обжалвани от него. Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от
17.07.2017 г. до 09.01.2019 г. касаещи жалбоподателя са заличени. От страна на АО е прието, че това
са нови доказателства, които са основание за отмяна на постановеното разпореждане за отпускане на обезщетение за
безработица. Предвид това и на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО с
разпореждане № 041-05-15- 2/07.06.2021 г. на оправомощеното лице за ръководител
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Велико Търново е отменено
разпореждане № 041-05-15-1/01.02.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО. В мотивите на същото е посочено, че са
представени нови документи - констативен протокол № КП-5-04-00899713\24.03.2021
г., за извършена проверка от контролен орган на Националния осигурителен
институт в „МААТ РЕКС КОНСУЛТ" ЕООД, гр. Стражица, при която е установено,
че жалбоподателят не е упражнявал
трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване и след издадени
задължителни предписания данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от
17.07.2017 г. до 09.01.2019 г. включително са заличени.
С разпореждане №
041-05-15-3/10.06.2021 г. на оправомощеното лице за ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Велико Търново на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускането на
парично обезщетение за безработица с мотив, че лицето не е упражнявало трудова
дейност, подлежаща на задължително осигуряване във фонд „Безработица" за
12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Срещу
разпореждане № 041-05-15-2/07.06.2021 г. и разпореждане № 041-05-15- 3/10.06.2021 г. е
постъпила жалба от И., чрез адв. Ш., в която оспорва законосъобраз ността на
двете разпореждания. Мотивите в административната жалба са, че при
постановяването на ИАА административният орган не се е съобразил с факта, че
жалбоподателят не е участвал в
административното производство протекло между НОИ и МААТ РЕКС КОНСУЛТ"
ЕООД, гр. Стражица. Посочил е, че с дадени задължителни предписания
осигурителят е бил задължен да коригира регистъра на осигурените лица. Тези предписания са били изпълнени като са заличени данните досежно жалбоподателя
по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО по реда на чл.
3, ал. 13 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Но изпълнените задължителни предписания от
осигурителя, не следва да влекат след себе си неблагоприятни последици за жалбоподателя,
поради това, че те не представляват влязъл в сила административен акт. Изразява
становище, че не споделя извода на контролния орган, че не е престирал работна
сила. Счита, че административният орган не е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства имащи значение
за случая, което е довело до издаване на порочен акт.
По така подадената административна жалба се произнася с Решение № 1012-04-104 #1/23.7.2021г. Директор на ТП на НОИ гр. В. Търново, с което е оставена без уважение подадената жалба против Разпореждане № 041-05-15-2/7.6.2021г. и Разпореждане, с което се отменя Разпореждане с което на жалбоподателя е било отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода от 10.1.2019г.- 9.5.2019г и Разпореждане № 041-05-15-3/10.6.2021г. на Ръководител на осигуряването по безработица, с което се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Решението е връчено на 28.7.2021г, а жалбата до Административен съд В. Търново е подадена на 11.8.2021г., по която е образувано настоящото производство.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от правна страна намира следното : Жалбата е подадена от заинтересовано лице, за когото издаденият индивидуален административен акт има негативно действие следователно е налице правен интерес от обжалването, в законоустановения срок, пред компетентния да я разгледа съд и като такава се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 54 а, ал. 1 от КСО, в относимата редакция, създава право на парично обезщетение за безработица за тези лица, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването преди прекратяване на осигуряването, и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а или професионална пенсия по чл. 168 и които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114 а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава.
Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4 а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Наличието на валиден трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение е необходимо кумулативно осъществяване на основанията, изброени в чл. 10 от КСО Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето.В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВАС напр. Решение № 4718 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 924/2021 г., Решение № 11888 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2021 г., п Решение № 2268 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2020 г., Решение № 6614 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2019 г и други.
Съгласно чл. 54л
от КСО „Отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането,
прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за
безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните,
декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Съответно чл. 54 ж, ал.2 от КСО (2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) предвижда, че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;
2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.
С оглед на така очертаната правна рамка,
настоящата инстанция намира, че два са основните спорни въпроса по делото :
дали са налице основания за отмяна на постановен положителен за жалбоподателя
акт – отпуснато обезщетение за безработица и дали същия е полагал труд по
трудовото правоотношение, което да е основание за възникването на осигурително
правоотношение.
Съгласно чл. 168 от АПК съдът
служебно следва да установи липсата на всяко едно от основанията за
незаконосъборазност на ИАА по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само от
доводите на жалбоподателя.
При извършената служебна проверка се установи, че оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – В. Търново е издадено от оправомощен орган, тъй като
по делото е представен болничен лист на титуляра П.Й.и Заповед №
1016-40-666/3.6.2016г. на Управител на НОИ, в резултат на което за И.Р.е
възникнало правомощието да замества титуляра при негово доказано отсъствие.
Освен това органът се е произнесъл в
рамките на неговата компетентност, съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО. Спазено е изискването за форма с
оглед разпоредбите на чл.
117, ал. 3 и ал.
5 от КСО вр. чл.
59, ал.2 АПК, като решаващият орган
е изложил мотиви, обосноваващи изводите му за неоснователност на подадената
пред него жалба. Спазени са административно-производствените правила,
регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. В този смисъл неоснователно е
възражението за неспазване на чл. 35 от АПК т.е., че АО не е изяснил обективно
фактическата обстановка по спора, преди да издаде ИАА. От приложените
доказателства безспорно се установява, че от негова страна са изяснение всички
факти, включително и горепосочените спорни такива. Освен това доказателствата,
събрани в хода на друго производство по проверка на осигурителя са надлежно
приобщени в преписката, с тях е запознат жалбоподателя, като повторно му е
дадена възможност да даде обяснения, което същият не е сторил. От негова страна
не е оспорена истинността на двата
официални документа- Протокол за проверка съдържащ и Задължителни предписания
за осигурителя и извлечение от публичния регистър по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съгласно нормата
на чл. 179 от ГПК във вр. С чл.144 от ГПК същите има задължителна материална
сила за настоящата инстанция.
По приложението на материалния закон съдът намира следното : Както се посочи по- горе първият спорен въпрос е дали са налице предпоставките на чл. 54ж, ал. 2 т. 1 от КСО. При така установеното от фактическа страна съдът намира, че АО е доказал, че представените официални документи Задължителни предписания, констативен протокол и извлечение от публичния регистър на осигурените лица, че са налице нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. Тук следва да се посочи, че макар жалбоподателят да не е бил страна в производството по проверка на осигурителя, същият не е адресат на ИАА – Задължителни предписания, да не е могъл да има качеството този заинтересована страна, тъй като в административното производство по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО участват контролните органи на НОИ и проверяваните лица, а издадените задължителни предписания по ал. 3 от КСО се съобщават на задължените лица – адресати на акта, задължителната сила на горепосочените официални писмени доказателства по силата на чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК спрямо него не е отпаднала. В този смисъл неоснователно е възражението, че отмененото разпореждане е стабилен акт, от който жалбоподателя черпи права и съответно не може да бъде отменяно. Както се посочи нормата на чл. 54 ж, ал.2 от КСО дава изрично такава възможност при представяне на нови доказателства, какъвто е процесния случай, поради което АО е имал материална компетентност да постанови оспорваното Решение.
Както се посочи по- горе наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. То е условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, последното възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, както и че за целите на социалното осигуряване, в понятието „трудова дейност“ се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност. Представените от АО официални писмени доказателства установяват именно липсата на трудова дейност за посочения период от жалбоподателя, поради което за него не може да възникне потестативното право на получаване на обезщетение за безработица. В този смисъл позоваването на жалбоподателя на нормите на чл. 74 от КТ е неправилно, тъй като ответникът не оспорва действителността на сключения трудов договор, а единствено доказва липсата на трудова дейност от него.. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателя по сключения трудов договор не са ангажирани нито в хода на административното производство, нито в хода на настоящото Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност /чл. 10, ал. 1 КСО/, а упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде доказано, при условията на пълно такова. След като за посочения период жалбоподателят не е престирал труд в посоченото дружество, то същият няма качеството на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица и след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО /в този смисъл напр. Решение № 17639 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2019 г., VI о. Решение № 16773 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2019 г., VI о., Решение № 13266 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 394/2019 г., VI о. и мн. др./.
Предвид изложеното жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответника, в полза на последния следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението е окончателно по арг. от чл. 119 от КСО, тъй като същото е
постановено по жалба срещу актове по чл.
117, ал. 1, т.
2, буква „б“ от КСО.
Водим от горното осми състав на Административен съд Велико Търново т
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.И. *** против Решение № 1012-04-104 #1/23.7.2021г. на Директор на ТП на НОИ гр. В. Търново, с което е оставена без уважение подадената жалба против Разпореждане № 041-05-15-2/7.6.2021г.,което отменя Разпореждане, с което на жалбоподателя е било отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода от 10.1.2019г.- 9.5.2019г и Разпореждане № 041-05-15-3/10.6.2021г., с което се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО .
ОСЪЖДА И.Т.И. *** да
заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико
Търново сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 119 от КСО.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ