Р Е Ш Е Н И Е
№
/25.06.2012г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно
заседание, проведено на 30 май през две хиляди и дванадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №894 по описа за
2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 72 ЗС.
Образувано е
по искова молба на П.Д.Е. срещу К.Д.Д.
за заплащане на сумата от 60 000 лв., претендирана
като частичен иск от сума в общ размер на 804 321.00 кв., предявен на осн. чл. 72 ЗС. Ищецът излага, че
с нотариален акт № 43 том XV дело № 4077/1996 год. закупила от Т. В. А. и съпругата му ЛОЗЕ- ОВОЩНА ГРАДИНА в землището
на гр.Варна, съставляващо парцел № XII-1974 с
пространство от 500 кв.м. в кв.127 по проекто-плана на вилна зона „Траката", а с нотариален
акт № 135 том I рег.№ 932 дело № 74/2003 год. купила от Д.Д.С.ЛОЗЕ-ОВОЩНА ГРАДИНА, находящо се в землището на гр.Варна, съставляващо парцел № ХШ-1973 с пространство от
500 кв.м. в кв.127 по проектоплана на вилна зона
„Траката". Със Заповед № Г-661 от 18.03.2004 год.
на Община Варна, район „Приморски" имоти № ХШ-1973 и № XII-1974 са
обединени в един имот. Съгласно Разрешение за строеж № 353/19.08.2004 год. на основание чл.148 ал.1, 2 и 4 от ЗУТ вр.чл.37 ал.1
от ЗУТ и било разрешено изграждане на семеен хотел на два етажа, терасовиден
етаж и ресторант с бар в сутерена в УПИ XII-1973,1974 в кв.127 местност
„Траката" със ЗП -197.00 кв.м. и РЗП - 490.00 кв.м. Съгласно Разрешение за строеж № 648/01.11.2007 год. на основание чл.148, ал. 1, 2 и 4 от ЗУТ, при
условията на чл.147 ал.1 т.4 и чл.47 ал.2 от ЗУТ и се разрешава изграждане на
басейн с обща кубатура от 100 кв.м.в УПИ
XII-1973,1974 в кв.127 по плана на СО „Траката". Ищцата излага, че в този
имот в периода месец август 2004 год.- месец декември
2008 год. построила хотелска сграда и басейн съгласно
горепосочените разрешителни за строеж. Хотелската сграда е двуетажна със
сутерен и терасовиден етаж. Сутеренът се състои от офис, фитнес зала, кухненска
част със складове, ресторант с бар и склад, гардеробно; първи етаж - рецепция, 5
броя хотелски стаи, помещение за ел.табло, коридори и
стълбище; втори етаж - 6 броя хотелски стаи, камериерски
офиси, коридори и стълбище; терасовиден етаж - 2 броя ателиета и стълбище.
Конструкцията на сградата е стоманобетонна безгредова,
стените са от YTONG и тухла, покривът е плосък.
Вложени са следните материали и са извършени следните довършителни работи: силикатна мазилка по фасадите, PVC
дограма, ажурни метални парапети по терасите. Строителното изпълнение на
сградата отговаря напълно на нейното функционално предназначение. Изграден е и
басейн с обем 70 куб.м.,вътрешността е облицована със стъклокерамични
плочи, монтирани са филтриращи инсталации и е пуснат в експлоатация. Изградена
е водопроводна и ел.инсталация. Твърди, че с решение
на ВОС по в.гр.д. № 1734/2008 год.
е осъдена да предаде на К.Д.Д. владението върху имот с площ 500 кв.м., представляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ,
целия с площ 1 000 кв.м., в който е изграден хотела и
басейна. Счита, че е добросъвестен владелец на имота от 2003 год., когато е извършена втората прехвърлителна сделка,
защото владее имота на правно основание, годно да я направи собственик, без да
знае, че праводателят й не е собственик поради което
следва да се ползува от разпоредбите на чл.72 ал.1 и 3 от Закона за
собствеността. Предвид изложеното, моли ответницата да бъде осъдена да и
заплати сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на
гореописаните подобрения. На основание чл.72 ал.3 от ЗС моли да бъде постановено, че до заплащане на тези подобрения има право да
задържа имота. С допълнителна молба уточнява, че целият обект, представляващ семеен
хотел на два етажа, терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена и басейн, е
изграден от нея през периода месец ноември 2004 год.-месец
август 2009 год., като по вид и стойност подобренията
се изразяват в следното: 1. изкопни работи и изграждане на ресторант с бар в
сутерена на площ 333.00 кв.м. през месец ноември 2004
год. - месец март 2005 год.
- 120 000.00 лв.; 2. изграждане на първи и втори хотелски етаж с 11 бр.стаи през периода месец май 2005 год.-
месец юли 2007 год.с РЗП 390.00 кв.м.-
210 000.00 лв.; 3. изграждане на терасовиден етаж с 2 бр. апартаменти през
месец август 2007 г.-месец октомври 2007 год.с площ
100 кв.м.- 90 000.00 лв.; 4. изграждане на
канализация и водопроводна инсталация на целия обект през периода месец ноември
2004 год.-месец октомври 2007 год.-
75 000.00 лв.; 5. изграждане на ел.инсталация през
периода месец ноември 2004 год.-месец октомври 2007 год.- 50 000.00 лв.; 6. полагане на подови настилки,
мазилки, топлоизолация и хидроизолация през периода месец юни 2007 год.-месец октомври 2007 год. -
150 000.00 лв.; 7. изграждане на басейн с кубатура 100 куб.м. през периода
месец ноември 2007- месец юни 2008 год. - 50 000.00
лв.; 8. допълнителни разходи – проектиран, такси по започване, строителен
надзор, инвестиционен контрол - 59 321.00 лв. Посочва, че цената на иска в размер на 804 321.00 лева, от които е предявен частичен в размер
на 60 000 лв. В с.з. искът се поддържа чрез
пълномощник.
Ответницата К.Д.Д. с депозирания писмен отговор излага, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди, че ищцата няма качеството на
добросъвестен подобрител на процесния имот. Счита, че
ищцата има
качеството на държател на процесния имот и ако е извършила процесиите подобрения, то тя не
може да се ползва от разпоредбата на чл. 72 от ЗС. Отношенията й спрямо
ответницата К.Д.Д., която е собственик на процесния
имот, относно подобренията следва да се уреждат в съответствие с договор
помежду им, а ако няма договор, какъвто е настоящия казус, то техните отношения
за подобренията се уреждат от правилата за водене на чужда работа без
пълномощие и неоснователното обогатяване. В тази връзка счита, че ответницата
НЯМА ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ, тъй като няма качеството на владелец по отношение на
земята, върху която са извършвани подобренията. Тъй като праводателите
ищцата не са били собственици на прехвърлените имоти, то тя не е могла да
придобие собствеността върху земята чрез сочените от нея нотариални актове. Още повече, че сделката по Нот. акт № 165, т. XVI
дело 3661, вх. per. 5987 от 16.04.2003г. на Службата по вписвания при ВРС
за процесния имот, в частта с пл. № 1973 по КП на м.
"Траката" е осъществена след като на ответницата е бил вече
възстановяван същия имот по Решение № 503/13.05.1998г. на ПК-Варна.
Твърди, че ищцата недобросъвестно и по време на съдебното производство, касаещо
собствеността на процесния имот, е извършвала
злоумишлено подобрения, с което да предотврати реалното връщане на имота в патримониума на ответницата, поради което счита, че ищцата
е недобросъвестна и не следва да се ползва от предимствата, дадени от
законодателя с разпоредбата на чл. 72 от ЗС, още повече, че не е приложима
хипотезата на §4 в от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Оспорва се качеството на добросъвестен владелец на ищцата,
тъй като нейните праводатели са придобили
правото на собственост по отношение на процесния
ПИ № 4232 по ПНИ на СО "Траката в разрез с правната норма на чл. 5 ал. 2
от ПЗР на ЗОСОИ, влязла в законна сила на 21.11.1997г. /Д.в.
бр. 107/18.11.1997г./. Оспорва се и размерът на подобренията катосе излага, че същият е изключително завишен. Отделно от
това, ответницата счита, че подобрението -
"басейн" следва да бъде изключено от стойността на подобренията,
които увеличават стойността на имота, тъй като разрешението за него е получено
едва през м. 11. 2007г., а след това и
направен, които действия на ищцата следва да се квалифицират като злоупотреба с
право, защото са започнали много след започване на делото срещу нея.
Оспорва се обстоятелството, че ищцата е застроила
законно, при спазване на нормативните изисквания към момента на извършване на
подобренията процесния имот. Счита, че без да притежава права по отношение на процесния имот е осъществила процедура по обединяване на
двата имота с пл. №№ 1973 и 1974 по КП на м. "Траката" в един имот с
пл. № 4232 по ПНИ на СО "Траката", още повече, че заповедта за това
не е станала достояние на ищцата като собственик на имота, обект на Заповед №
Г-661 от 18.03.2004г. на Р-н "Приморски"
при Община-Варна. Заповедта не е била съобщена по
съответния ред на заинтересованите лица, поради което не е влязла в сила по
отношение на тях, а и самата заповед е нищожна. Оспорва се обстоятелството, че
ищцата П.Е. е застроила имота и то в посочения от нея период. Ответницата
твърди, че строителството е започнало едва след предявяване на
иска по чл. 108 от ЗС спрямо нея - 26.04.2006г. Не отговаря на истината
твърдяното, че строежа е започнал през 2004г. и е бил завършен в груб строеж до
края на същата година. Твърди се, че строежът е започнат в края на 2006г., след
предявяване на иска по чл. 108 от ЗС и след вписване на ИМ по ревандикационния иск - 18.09.2006г. като по време на водене
на делото във ВРС и ВОС е изградена постройката в груб строеж. Довършителните
работи продължават и до днес, въпреки знанието на ищцата, че съдът е признал с
влязло в сила съдебно решение по в. гр. дело № 1734/2008г. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като ищцата е осъществила т.нар. подобрения
след завеждане на ИМ по ревандикационния иск и след
вписване на ИМ в Службата по вписванията при ВРС. С тези си действия
ищцата е злоупотребила с право като извършвайки подобрения в процесния имот по време на спора за собственост, се е
стремила във вреда на ответницата да увеличи стойността на имота, за да
възпрепятствува реалното възстановяване на имота от страна на неговия
собственик -ответницата К.Д.Д.. Излага, че тя се е противопоставила на
действията на ищцата като е
подала жалба срещу незаконното строителство в собствения й имот, за което е получила
писмо от РДНСК. В заключение излага, че извършеното
строителство в имота, собственост на ответницата без нейното съгласие и разрешение,
е незаконно и не следва да бъде толерирано от закона с приложението на
хипотезата на чл. 72 от ЗС. Счита, че изградената постройка и басейнът има
характера на приращение по смисъла на чл. 92 ЗС.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения нот.
акт №43, том 4, дело №4077/96г.,
/стр.21/, се установява, че на
14.05.1996г. П. Д. Е. закупува лозе-овощна сгради на
от 0.500 кв.м. находяща се в землището на гр.Варна, съставляващо парцел пл. XII-1974 с пространство
0.500 кв.м., по проектоплана на вилна зона Траката.
Видно от нот. акт №135, том 1, рег. №932, дело№ 74/2003г. /стр.20/, ищцата П.Е. е закупила
вилно място с площ 0.500 кв.м., съставляващо ПИ пл.
1973 по плана на вилна зона “Траката” на 14.94.2003г.
Между страните липсва спор, че по иска на К. Д. Д. с правно основание
чл. 108 ЗС е образувано гр. дело №2835/2006г.
по описа на ВРС. С влязло в сила решение, постановено по в.гр.
дело №1734/08г. по описа на ВОС, ГО, частично отменено с решение на ВКС, съдът е осъдил П.Д.Е., ЕГН ********** да
предаде на К.Д.Д., ЕГН ********** владението
върху следния недвижим имот, находящ се в землището на град Варна, кв.Виница, местност „Траката”, съставляващ ПИ № 1973 по КП от 1989 година
м.”Траката”, при граници ПИ 1972, ПИ 1975, ПИ № 1974 и улица, целия с площ от
500 кв.м., а по сега действащ план съставляващ реална
част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ от 1 000 кв.м.,
придобит от ищцата чрез реституция по ЗСПЗЗ с на Решение № 503/13.05.1998
година на ПК – град Варна, , както и владението
върху ПИ № 1974 по КП от 1989 год., м."Траката", при граници ПИ № 1973, ПИ №
1975, ПИ № 2033 и улица, целият с площ от 500 кв., а по действащ план реална
част от имот № 4232 по ПНИ целият с площ от 1000 кв.м.
на осн.
чл.108 от ЗС
С Решение № 503/13.05.1998 г. на ПК - Варна, на н-ци на Д.Д.Д. се признава правото на собственост на Нива от
6,690 дка., находяща се в параграф 4 на Виница, в местност „Узун
алан", имот № 1333 по КП 1956 г.
Видно от заключението на СТЕ, изслушано в с.з, проведено на 30.05.2011г., съгласно КП на
„Крайбрежието" 1956 г., имот пл. № 1333 е записан в разписния лист на Г. Д. Д. Имот пл. № 1333 е идентичен на имот № 1333 от
решение № 502/1998г. Вещото лице изага, че
възстановеният с Решение № 503/1998г. имот
в м-ст "Узун алан" е идентичен на имот с пл. № 1333 по КП -1956г. ,
съответно с имоти с пл. № 1973 и 1974 по КП на м. "Траката",
включително и с ПИ № 4232 по ПНИ на СО “Траката", като по действаща КК на
гр. Варна, м-ст "Траката” представлява ПИ с
идентификатор 10135.2520.4232. ПНИ на СО "Траката" е одобрен със
заповед № РД-1-7706/20/ от 24.01.2006 г. По данни от отдел „Земеделие" при
Община Варна, плана на новообразуваните имоти на СО "Траката",
одобрен със Зап. № РД-1-7706/20/ от 24.01.2006 г. по
отношение на новообразуван имот ПИ 520.4232 не е обжалван.
Между страните липсва спор, че към настоящия момент в мястото е
изградена постройката, описана в исковата молба, както и басейн.
По делото са представени разрешение за строеж
№353/19.08.2004г. за: „Семеен хотел на два етажа, терасовиден етаж и ресторант
с бар в сутерена" в УПИ XII-1973, 1974, кв.127 по плана на
м."Траката" от Главен архитект на Район „Приморски", Община
Варна, въз основа на одобрени инвестиционни проекти на 30.07.2004г. Издадено е и разрешение за строеж
№648/01.11.2007г. за: „Басейн с обща кубатура от 1100 куб.м"
в горния имот.
Видно
от заключението в.л. П. Л., при огледа на място се
установява изпълнено строителство на сграда със сутерен, два етажа
и терасовиден етаж. Конструкцията на сградата е монолитна, стоманобетонова.
Строежът е незавършен. Кота ±0.00 т.е. ниво под на първи етаж е средно над
нивото на прилежащия терен около 1.20м. Достъпът от терена до централния вход
на обекта се осъществява със седем броя стъпала и стълбищна
площадка в завършен вид. Нивото на приземния етаж е на около 2.30м под нивото
на прилежащия терен. Налице е самостоятелен вход по страничната фасада от
терена до кухнята в сутерена, осъществена със 17 броя стъпала в завършен вид.
Изпълнени са външните мазилки, монтирани са прозорци и врати по фасади, подова
настилка по балкони, парапети при балкони, облицовка на външни стъпала и
площадки. По архитектурен проект е предвидено да бъдат разположени в: в сутерена: офис,
фитнес зала, кухненска част със складове и подготвителни, ресторант с бар и
склад към него. гардеробно помещение. Иззидани са вътрешни разпределителни
стени от итонг. Не е положен гипсокартон,
не са монтирани вътрешни врати, монтирана е частично вентилационна и
отоплителна система за ресторанта. Предвиден е английски двор към ресторанта,
на който е изпълнена подовата настилка. Достъпът до ресторанта се осъществява
от вътрешна стълба към хотела и от английския двор, а от него до терена с 13бр.
стъпала. Денивелацията от 2.30 между терена и английския двор се осъществява с
подпорна стена. В първи етаж са разположени: рецепция, 5 броя хотелски стаи,
тераси към тях, помещение за ел. табло, коридори и
стълбище. Във втори етаж са
разположени: 6 броя хотелски стаи, камериерски офис, коридори и стълбище. В терасовидния етаж са разположени: 2 броя ателиета и стълбища. В първи, втори и
терасовиден етаж са изпълнени вътрешни преградни стени от итонг,
гипсокартон по стени и тавани, подова настилка - на замаска, ВиК инсталация - до тапа, ел.
инсталация - на извод. Не са монтирани вътрешни врати, не са изпълнени
довършителни работи по вътрешно стълбище. ЗП /застроена площ/ = 197.00м2; РЗП /разгъната застроена площ/ по ЗУТ =
490.00м2; подземни площи = 333.00м2; РЗП вкл.сутерен 823 М.; По отношение
на басейна: Басейнът
е изпълнен. Вътрешността е облицована с плочи, монтирани са филтриращите
инсталации. Настилките: По цялата оставаща свободна площ на имота е
изпълнена външна декоративна каменна настилка.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
За да бъде уважен иск по чл. 72, ал. 1
от ЗС, ищецът следва да установи в съдебния процес, че е извършил
подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това
увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал
качеството на добросъвестен владелец. В случай, че е бил недобросъвестен
владелец, претенцията му следва да бъде квалифицирана по чл. 74, ал. 1 от ЗС - като иск за присъждане
на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота.
С оглед представените два броя нотариални
актове, посочени по-горе, съдът приема за установено, че към момента на
закупуване на двата имота / съответно през 1996 и 2003г., в последствие
обединени в един със заповед № Г-661 от 18.03.2004 год. на Община Варна/, ищцата е имала качеството на добросъвестен
владелец, тъй като не е знаела, че праводателите и не
са собственици /не е опровергана презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС/.
Константна е съдебната практика, според която с предявяването на иск по чл. 108 от ЗС владението се превръща в
недобросъвестно. В този смисъл е разрешението, дадено в т. IV oт Постановление № 6 от 27.XII.1974
г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС /”обратното действие на тези актове не
засяга правоотношенията, възникнали от подобряването на вещта, поради което,
ако по време на извършването на подобренията подобрителят нито е знаел за
предстоящото унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание,
нито е бил виновен за това, следва да бъде обезщетен на базата на чл.
72 ЗС.”/. С
предявяването на ревандикационния иск, и по-точно - с получаване на исковата молба
от ответника по него, неговото владение вече е смутено, тъй като от този момент
ответницата е разбирала, че е придобили права от несобственици.
Не е нужно това твърдение да бъде съдебно потвърдено, недобросъвестността на
ответника настъпва с предявяване на иска по чл. 108 от ЗС,
тъй като от този момент тя знае, че всички подобрения, които смята тепърва да
извърши в имота могат да се окажат подобрения на чужд имот.
По висящия иск с правно основание чл. 108 ЗС
ответницата по иска -П.Е. е била редовно призована чрез публикация в ДВ бр. 17
от 23.02.2007г., като пред първоистанционния съд по
гр. дело №2835/06г. е била представляван от служебно назначен и от съда адвокат.
Липсват данни кога точно е узнала за наличието на висящо производство по чл.
108 ЗС. За първи път по въззивното производство е
представено пълномощно /стр.34/, подписано от ответницата П.Д. на 20.03.2009г.
В светлината на изложеното, от съществено
значение е установяването на точното време на извършване на претендираните
подобрения.
В с.з, проведено на 11.04.2012г., е разпитан
свидетелят Ю.П.И., който е бил
строителен техник на обекта построен от ответницата. Твърди, че през 2005
започнало строителството. Ответницата и синовете и се били снабдили с
разрешение за строеж и чертежи пред това. Свидетелят бил технически ръководител
на грубия строеж. Строителството започнало през м. август 2005 г. и до края на
годината грубият строеж бил завършен. Обектът бил три етажа; ресторанта
подземен и още два етажа. Всички документите, които са за приемане на скритите
работи по искане на конструктора предварително били подготвяни и за всеки етаж,
за всяка плоча били разписвани акт 12 за приемане кофраж и армировка. Като
свършили грубия строеж бил издаден акт 14 за завършване в груб строеж. Според
свидетеля документите показват действителното състояние на обекта към всеки
един от моментите, които са посочени като дата на съставяне.
Във връзка с извършеното оспорване от страната на ответника, с
определение от о.с.з, проведено на 11.04.2012г. е
открито производство по оспорване на следните
документи, на основание чл. чл. 193 от ГПК: Констативен акт от
10.11.2008 г., Акт образец 12 № 4 от 03.09.2005 г., Акт образец 12 № 5 от
09.09.2005 г., Акт № 3 от 28.09.2005 г., Дневник за изпълнение на бетонови
работи, Акт образец 12 № 6 от 23.09.2005 г., Акт № 2 от 12.09.2005 г., Дневник
за изпълнение на бетонови работи, - 2
листа, Акт образец 12 № 1 от 17.03.2005 г., Акт образец 12 № 2 от 20.08.2005
г., Акт образец 12 № 3 от 25.08.2005 г., Акт от 16.08.2008 г., Приложение № 5,
Акт от 20.12.2005 г., Протокол от 15.08.2005 г., окомерна скица, Протокол от
15.08.2005 г., Акт № 1 от 25.08.2005 г., Акт № 4 от 17.10.2005 г., Дневник за
изпълнение на бетонови работи, Акт образец 12 № 7 от 10.10.2005 г., Акт № 5 от
03.11.2005 г., Дневник за изпълнение на бетонови работи, Акт образец 12 № 8 от
28.10.2005 г. и Удостоверение № Н-776/13.11.2007 г. и № Н-777/13.11.2007 г.
Частните писмени документи, подписани от Ю.П.И. в качеството му на технически ръководител по част «конструктивна» са
предявени са свидетеля, като той е категоричен, че подписът е негов, както и че
са съставени на датите, посочени в актовете.
В същото с.з. е разпитан и свидетелят П.И.П., който живее в имот, съседен на процесния.
Знае, че грубият строеж в имота на ищцата започнал през лятото на 2005 г. и до
края на същата година грубият строеж бил готов. След това през 2007 отвън правили саниране и външно
мазане, и изолация върху мазилката. Наблюдавал и изграждането на басейна и
полагане покритие от плочи по двора. Първо се изградил басейна, след това се
положила хоризонтална настилка с плочи - може би през 2008 г. В началото –като
го закупили, имотът нямал достъп до път. След това си издействали /ищцата и
синовете и/ път, като взели от имота на свидетеля, за което му заплатили. Това
станало преди 2000 г. – може би 1998 – 1999 г. Първо било закупено едното
място, след това другото, а след това двата парцела били обединени в едно цяло.
И в двата парцела имало паянтови бараки. Масивни постройки нямало.
Св. С.Ш.С., разпитан в същото с.з., братовчед на
ответницата знае за имота на Д.Д. /наследодателя на ответницата/ от преди 1992 г. Когато започнала
реституцията, свидетелят ходел с ответницата К. и със сина й до имотите. До
2005 г. - 2006 г. нямало постройки в имота. След това тя започнала да води
дела. За част от този имот подготвяли въвода във
владение. В северната част от мястото имало постройка. В западната също имало,
но тази част, която е на юг и на изток била празно място. Целият имот бил около
5-6 дка, като една част от това място било празно и
тя очаквала да и го възстановят. Според свидетеля ответницата разбрала, че
имотът не е неин, а на друг човек, след като й отказали въвода.
Трябвало да разбере защо й отказват и кой е там и по какъв начин владее
мястото. Тогава през пролетта на 2006 г.
започнало делото. На това място, за което започнало дело през 2006 г.,
свидетелят ходил през есента на 2005 г. и в ранната пролет на 2006 г. В това
празно място, тогава според свидетеля нямало нищо –нито постройки, нито
строителство, нищо нямало. Нямало дори и път да се отиде до този имот. При
последното му посещение свидетелят видял, че вече има път. Изградена е може би
част от улица. Когато ходил на мястото през есента на 2005 г. и пролетта на
2006 г. се виждала горната част на цялото празно място, но пряк достъп – улица
до това празно място нямало. През оградите на другите като се мине можело да се
стигне до празното място.
Свидетелката М.Д.Й., която е съседка с Д.Д., знае за 6 дка, които имат в „Траката”. Д.Д. е свекър на К.. От
2005 г. те имат 6 дка. Един декар бил свободното място -там имало само една
барака. През 2006 г. построили хотел. Знае, че трябвало да върнат на К. имота,
но не това не станало. Тя взела решение от ПК, но като искала да и направят въвод не й дали, защото други са настанени там.
Свидетелката е ходила на това място преди месец и преди това е минавала. Сега
има голям хотел - изглежда 2005 г. – 2006 г. е построен. Пътят е настрани. През
2005 г. 2006 г., когато е ходила до имота имало път, но тогава бил като пътека,
а сега е по-широк.
В с.з., проведено на 30.05.2012г. е разпитан свидетелят С.Н.Г., който е бил проектант на
конструктивната част на обекта и като такъв е имал задължение да приема
поетапно извършените СМР и да подписва протоколите. На свидетеля са предявени
оспорените документи, под които стои неговия подпис: Акт № 2 за приемане на
извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 12.09.2005 г.
/стр.144/; Акт образец 12 относно
приемане на кофраж и арматура от 00.09.2005 г./стр.138/; Акт за приемане на
конструкцията от 20.12.2005 г. Свидетелят е категоричен, че това е неговият
подпис, а документите са съставени на посочените в тях дати. Излага, че
като проектант има задължение да
контролира строително-конструктивните работи- да
приема бетона, кофраж и армировка. Посетил е обекта на посочената дата, видял е
кофража и армировката на елемента, след което го е приел и е подписал
съответния акт.
Предвид събраните гласни доказателства, съдът приема, че съобразно
разпоредбата на чл. 193, ал.3 изр. Последно ГПК
ищецът е установил истинността на оспорените от ответника частни писмени
документи. С оглед разпоредбата на чл. 194 ГПК, съдът приеме, че след като
оспорването не е доказано, то документите, касаещи изграждането на процесната постройка не следва да бъдат изключвани от
доказателствения материал по делото, а съобразени наред с останалите събрани
доказателства.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено, че следните подобрения са изградени в имота: изкопни работи и изграждане на
ресторант с бар в сутерена на площ от 333.00 кв. м през м.ноември
2004г. - м.март 2005г.; изграждане на първи и втори
хотелски етаж с 11бр. стаи през периода м. май 2005г.-м.юли
2007г. с РЗП 390 кв.м; изграждане на терасовиден етаж
с 2бр. апартаменти през м.август 2007г. - м. октомври
2007г. с площ 100 кв.м; изграждане на канализация и
водопроводна инсталация на целия обект през периода м. ноември 2004г. - м.октомври 2007г.; изграждане на ел.
инсталация през периода м. ноември 2004г. - м.октомври
2007г.; полагане на подови настилки,
мазилки, топлоизолация и хидроизолация през периода м. юни 2007г. - м.октомври 2007г.; изграждане на басейн с кубатура 100 куб.м през периода м.ноември
2007г. - м.юни 2008г.
Според заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з,
проведено на 11.04.2012г., са извършени следните разходи за: 1. проектиране, инвеститорски контрол, надзор, такси:
към момента на одобрения проект за хотела 20.07.2004г. - 52568.30лв.; към
момента на одобрения проект за басейна 10.2007г. - 2212.00 или общо: 54780.30лв.; 2.Груб строеж - към момента на Акт (обр.14)
от 20.12.2005г. за приемане конструкцията на строеж, т.е. изкопни работи и
изграждане на ресторант с бар в сутерена на площ от 333.00 кв.м,
изграждане на първи, втори хотелски етаж и изграждане на терасовиден етаж с
РЗП= 490 кв.м или
общо:191771.21лв. 3.Довършителни работи вкл. дограма, т.е полагане на подови настилки, мазилки, топлоизолация и
хидроизолация през периода м. юни 2007г. - м.октомври
2007г. или общо: 161569.46лв. 4. Инсталации /вътрешни/, т.е. изграждане на
канализация и водопроводна инсталация на целия обект през периода м. ноември
2004г. - м.октомври 2007г. и изграждане на ел. инсталация през периода м. ноември 2004г. - м.октомври 2007г. или общо: 54587.20лв. 5.Комунални връзки
- външни водопроводни мрежи, ел.мрежи общо:
27783.10лв. 6. Изграждане на басейн с
кубатура 100 куб.м през периода м.ноември
2007г. - м.юни 2008г.: 28000.00лв. Вещото лице дава
обща стойност на извършените подобрения в имота към момента на извършването
им в размер на 532 299.07 лв.
В общият случай -както беше посочено по-горе, с предявяване на иска по чл. 108 ЗС, и
по-конкретно с получаване на преписа от исковата молба, владелецът от
добросъвестен се превръща е недобросъвестен. В настоящия случай обаче
посоченото разрешение е неприложимо, тъй като П.Е. в качеството и на ответник
по иска по чл. 108 ЗС не е получила призовка за висящото дело по чл. 108 ЗС. В
цялото първоинстанционно производство по гр. дело №2853/06г. по описа на ВРС, тя е била представлявана от служебно
назначен от съда особен представител предвид невъзможността да бъде призована
на посочения в исковата молба адрес, и редовното и призоваване чрез ДВ. С оглед изложеното липсват данни тя
да е призована, и респективно на коя дата е узнала за воденото срещу нея дело
по чл. 108 ЗС. Съдът приема, че тя е узнала за наличието висящото дело не
по-рано от 20.03.2009г., когато е упълномощила адв. А. да я представлява по в.
гр. дело №1734/2008г.
Следователно, всички подобрения в имота са извършени преди тя да знае,
че срещу нея се води иск по чл. 108 ЗС, предвид което следва да се приеме, че
подобрения са извършени в качеството и на добросъвестен владелец на имота.
Според разпоредбата на
чл.72, ал.1 ЗС, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е
направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения.
Следва да се приеме, че описаните по-горе строителни работи като
вложени труд, средства и материали са увеличили стойността на имота; същите не
могат да бъдат отделени без той съществено да се повреди. Изградената от
владелците вилна сграда представлява подобрение, тъй като, съгласно чл. 92 ЗС, тя се счита за приращение,
с което се обогатява собственикът на земята. Останалите строителни работи
=плочки в двора и басейн също са подобрения, тъй като са трайно прикрепени към
имота - станали са част от него по предназначение.
Ищецът обаче не е представил доказателства за стойността, с която се е
увеличила стойността на имота в резултат на извършените от него подобрения. От
заключението на посочената по-горе СТЕ е видна стойността на самите извършени СМР, а именно 532 299.07лв.
Предвид което съдът намира, че искът за заплащане на сумата от 60 000
лв., на осн. чл. 72, ал.1 ЗС, предявен като частичен от цялата сума от 804 321.00 лв. следва да бъде уважен като
основателен.
Правото
на задържане представлява по своето естество едно субективно обезпечително
право с акцесорен характер, което съществува само доколкото съществува
вземането за подобрения и необходими разноски. Предвид
извода на настоящия състав, че ищцата има качеството на добросъвестен владелец,
и с оглед уважаването на иска по чл. 72, ал.1, съдът счита, че на П.Е., на осн. чл. 72, ал.3 ЗС следва да се признае правото да
задържи вещта до заплащане на подобренията от ответника.
Предвид основателността на главния иск, предявен като частичен,
ответницата следва да заплати на ищцата,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК
сумата от 4300 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
в т.ч. ДТ, депозити за СТЕ и адв. хонорар. Възражението
на адв. К. за намаляване размер на адвокатството възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде оставено без
уважение, тъй като според § 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в
случаите по чл. 78, ал. 5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде
по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Заплатеното
адв. възнаграждение по предявения иск, което се претендира е 1700 лв., а при
интерес 60 000 лв. – минималното възнаграждение, определено по реда на чл.7,
ал.2, т. 4 от Наредбата е в размер на 1650 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН: **********,***
да заплати на П.Д.Е., ЕГН:**********,*** сумата от 60 000.00 /шестдесет хиляди лв/, представляваща частичен иск от цялата сума в размер 804 321.00 лв., претендирана
като сума, с която се е увеличила
пазарната стойност на процесния имот,
с идентификатор 10135.2520.4232 по
действаща КК на гр. Варна,
м-ст "Траката”, включващ обединени
имоти УПИ №XII-
1973 по КП от 1989 година м.”Траката”, при граници ПИ 1972, ПИ 1975, ПИ №
1974 и улица, целия с площ от 500 кв.м., а по сега
действащ план съставляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ от
1 000 кв.м., и УПИ №XII -1974
по КП от 1989 год., м."Траката", при
граници ПИ № 1973, ПИ № 1975, ПИ № 2033 и улица, целият с площ от 500 кв., съставляващ
реална част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ от 1 000 кв.м., находящи се в землището на град Варна, кв.Виница, местност „Траката”,
в следствие на извършените
в същия от ищцата подобрения, на осн. чл. 72, ал.1
ЗС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска-12.05.2012г., до окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл.72, ал.3 ЗС ПРИЗНАВА на П.Д.Е.,
ЕГН:**********,*** право да ЗАДЪРЖИ имота
с идентификатор 10135.2520.4232 по
действаща КК на гр. Варна, м-ст "Траката”, включващ обединени със
заповед №Г 661/18.03.2004г. имоти УПИ
№XII- 1973 по КП от 1989 година м.”Траката”, при
граници ПИ 1972, ПИ 1975, ПИ № 1974 и улица, целия с площ от 500 кв.м., а по сега действащ план съставляващ реална част от
имот № 4232 по ПНИ целия с площ от 1 000 кв.м.,
и УПИ
№XII -1974 по КП от 1989 год., м."Траката", при граници ПИ № 1973, ПИ №
1975, ПИ № 2033 и улица, целият с площ от 500 кв., съставляващ
реална част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ от 1 000 кв.м., находящи се в землището на град Варна, кв.Виница, местност „Траката”, до заплащане от страна на ответника К.Д.Д., ЕГН: **********,*** на сумата
от 60 000 лв., дължима на осн. чл. 72, ал.1 ЗС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска-12.05.2012г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН: **********,***
да заплати на П.Д.Е., ЕГН:**********,*** сумата от 4300.00 /четири хиляди и
триста лв./ на осн. чл. 78, ал.1 вр.
чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2-седмичен срок връчването му на
страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: