№ 912
гр. Велико Търново, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102446 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Р. А., действащ със
съгласието на своята майка и законен представител И. И. Т., срещу Р. Р. А., с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплаща на сина си месечна
издръжка в размер на 200.00 лева – за напред и за период от една година
преди подаване на исковата молба, като е поискано и осъждането на
ответника за сумата от 6 400.00 лева, представляваща еднократна добавка към
определената издръжка, необходима за покриване на изключителна нужда на
детето.
В молбата се твърди, че непълнолетният М. Р. А. е роден от съвместното
съжителство на И. И. Т. и Р. Р. А., както и че след раздялата на родителите
грижите за детето се полагат от неговата майка, която е подкрепяна от своите
родители и от последващия си съжител. Заявява се, че в началото на 2023 г.
майката е започва да забелязва промени в поведението и във физическото
състояние на сина си, който започнал да пренебрегва отговорностите и
интересите си, личната си хигиена, мисловната му дейност се нарушила,
загубил значителна част от теглото си, което установила, че се дължи на
употреба на наркотични вещества. Сочи се, че майката е взела решение за
настаняване на сина си в специализирано лечебно заведение за оказване на
здравна помощ на лица, борещи се със зависимости, в изпълнение на което на
1
19.7.2023 г. детето е прието в Център за рехабилитация „***“ в к.к. „Златни
пясъци“. Твърди се, че при постъпването на детето същото е прегледано от
психиатър, при което са установени данни за злоупотреба с психоактивни
вещества и е констатирано, че М. е с психотично мотивирано поведение, с
разкъсан мисловен процес, като информативен и пълноценен контакт с него
не е възможен. В резултат на това е започнато лечение с медикаменти и е
препоръчано лечение в срок до края на месец октомври. Заявява се, че
стойността на лечението и рехабилитацията за периода, необходим за
постигане на стабилен и дълготраен ефект, ще възлиза на сумата от 12 400.00
лева, от която към настоящият момент майката е заплатила 9 400.00 лева.
Сочи се, че както преди раздялата на родителите на ищеца, така след нея
бащата не е полагал никакви грижи по отношение на сина си и не е
осигурявал средства за неговата издръжка. Твърди се, че ответникът няма
регистрирани трудови договори в Република България, тъй като от години
работи в чужбина, където реализира доходи.
Ответникът признава за основателен иска за присъждане на издръжка за
бъдеще време, но оспорва претенцията за присъждане на добавка към
издръжката. Не оспорва, че синът му има поставена диагноза, предвид на
която е необходимо същият да бъде подложен на лечение в лицензирано
лечебно заведение и за него да се полагат медицински грижи. Сочи обаче, че
детето е настанено в център за рехабилитация, която рехабилитация не може
да замести нуждата от лечение. Заявява, че това подлага под съмнение
обстоятелството дали такъв тип услуга е подходяща и би била ефективна по
отношение на детето, предвид на което счита, че настаняването във
въпросния център не се явява прилагане на адекватно лечение и в този смисъл
задоволяване на изключителните нужди на детето. Сочи, че не е ясно как е
формирана цялата сума, необходима за рехабилитацията, както и че от
претендираната сума от 6 200.00 лева следва да се приспадне сумата от 200.00
лева за месечната издръжка или поне последната да бъде намалена, доколкото
в месечната такса към центъра за рехабилитация е включена пълната
издръжка на пребиваващите там. Изразява принципната си готовност да
поеме половината от разходите за лечението на сина си, стига това лечение да
бъде адекватно и подходящо за неговата диагноза, както и паричните
средства, необходими за него, да бъдат плащани директно на самото
заведение. Оспорва и иска за издръжка за минал период, като заявява, че е
2
заплащал на майката средства за издръжка на сина им, включително, че е
пращал средства на самото дете. Сочи, че синът му е бил подпомаган и от
леля си и от баба си по бащина линия - както с парични средства, така и със
закупуване на дрехи и на всичко, от което е имал нужда, както и че за
периода, когато майката е живяла в чужбина, детето е живяло в апартамент,
негова собственост, и той е заплащал битовите сметки.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
прави изявление за оттегляне на иска за издръжка за бъдещ период, на иска за
добавка към издръжката, както и отчасти на иска за издръжка за минал
период – за разликата над 2 191.50 лева. В тази връзка заявява, че след
образуване на делото ответникът е превел сума в общ размер от 6 908.50 лева,
с която е погасена издръжката за бъдещ период /до навършване на
пълнолетие/, добавката към издръжката и отчасти издръжката за минал
период /до сумата от 208.50 лева/.
Процесуалният представител на ответника оспорва дължмостта на
издръжка за минал период, като твърди, че с внесената от ответника сума
задължението за въпросната издръжка е погасено изцяло. Оспорва
доверителят му да е дължал добавка към издръжката, излагайки конкретни
съображения в тази насока.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че ответникът
Р. Р. А. е баща на М. Р. А., а И. И. Т. е негова майка.
Според изготвения социален доклад след раздялата на родителите
основните грижи по отглеждането на детето са поети от майката, а
впоследствие – от бабата и дядото по майчина линия, тъй като през м. август
2022 г. майката е заминала за чужбина.
В показанията си св. Иван Иванов – дядо на момчето по майчина линия,
заявява, че след раздялата на родителите първоначално неговата дъщеря, а
впоследствие – той и съпругата му са полагали грижи за М. и са осигурявали
средства за издръжката му. Сочи, че бащата не се е интересувал от сина си и
не е пращал средства за издръжката му. Твърди, че през м. юли-август 2023 г.
внукът му е бил настанен в клиника във връзка със зависимост към наркотици
3
и е останал там до м. ноември 2023 г. Заявява, че бащата не е посещавал сина
си във въпросната клиника и че не е предлагал да даде средства за заплащане
престоя му там. Определя въпросната клиника като лечебно заведение, тъй
като в същата са работили психиатри-нарколози и благодарение на престоя
там състоянието на М. се е подобрило.
Св. Ани Костадинова споделя, че през 2019 г. М. и майка му са заживели
в нейното жилище, като последната е заминала за чужбина през 2022 г.
Заявява, че не е чувала бащата да е пращал издръжка за сина си или каквито и
да било други средства. Потвърждава, че м. юли 2023 г. М. е постъпил в
клиника във връзка със зависимостта му към наркотици, където е останал
няколко месеца.
От събраните писмени доказателства става ясно, че на 20.7.2023 г.
майката на М. А. – И. Т. е сключила с „***“ ООД, наричан Център за
рехабилитация, договор, според който центърът се е задължил в продължение
на определен период от време да предостави комплекс услуги, рехабилитация
и повторно интегриране в социалната среда на клиента, изпаднал в алкохолна,
наркотична и/или друга зависимост, срещу сума в размер на 4 450.00 лева
месечно. Във въпросния договор е посочено, че основен метод за повторно
интегриране в социалната среда и рехабилитация е предоставяне на социлано-
психологична поддръжка през рехабилитационния период.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като размерът на издръжката следва да се определи след при
съобразяване възможностите на дължащия родител и нуждите на детето, с
оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му
потребности. Нуждите на децата се определят съобразно условията на живот,
като се вземе предвид възрастта, социално-икономическата обстановка в
страната, както и всички особености на конкретния случай.
Претенцията за издръжка за минало време е основателна при
установяване на нейната дължимост и неплащането й от задълженото лице. В
случая ответникът не ангажира доказателства, че е участвал финансово в
издръжката на сина си в период от една година преди подаването на исковата
молба, като така въведеният отрицателен факт не е опроверган чрез насрещно
4
доказване, поради което съдът намира, че за този период е налице
бездействие за предоставяне на издръжка от страна на бащата. Ето защо,
съдът приема за установена по основание претенцията за заплащане на
издръжка за периода 22.8.2022 г. - 22.8.2023 г.
По отношение размера на алиментното задължение съдът съобразява
обстоятелствата, свързани с възможностите на бащата, който е лице в активна
трудоспособна възраст, което може да полага труд и да реализира доходи от
същия, както и нуждите на непълнолетния от храна, облекло, здравеопазване
и свободно време. С оглед на това, съдът намира, че издръжка в
претендирания размер от 200.00 лева месечно се явява дори занижена
предвид интереса на детето и възможностите на бащата.
Претенцията за минало време обхваща период от една година и възлиза на
2 400.00 лева. От тази сума следва да се приспадне заплатената от ответника в
хода на процеса издръжка в размер на 208.50 лева, като с оглед приетия от
съда размер на издръжката претенцията за минало време е основателна за
претендирания размер от 2 191.50 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че със
заплатената от него сума в общ размер на 6 908.50 лева е погасил изцяло
дължимата издръжка за минало време, приемайки че с тази сума е заплатена
издръжката за бъдещ период /до навършване на пълнолетие/, добавката към
издръжката и само част от издръжката за минал период – до сумата от 208.50
лева. До този извод съдът достигна, след като се запозна с представените
платежни документи, според които с внесените от ответника суми са погасени
именно задълженията за издръжка за бъдещ период и за добавка към
издръжката за лечение на М. А.. В тази връзка съдът не споделя възражението
ответника, че случаят не касае изключителна нужда на непълнолетния,
доколкото настаняването в посочения по-горе център за рехабилитация не
представлява прилагане на адекватно лечение, от каквото обаче ответникът не
спори, че синът му е имал нужда. Това е така, доколкото ефикасността на
проведената терапия не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото
решение, а и щом ответникът е считал, че синът му е имал нужда от по-
адекватна помощ е можел да предприеме съответните стъпки в тази насока, а
не да разчита всечи действия да се предприемат от майката. В случая е
очевидно, че изключителна нужда на непълнолетния е била налице, като
обстоятелството, че при условията на спешност майката е избрала именно
горепосочената услуга, а не друга по-ефективна такава, не променя този
извод. Междувпрочем, обстоятелството, че се касае за изключителна нужда
5
на непълнолетния се признава от ответника и чрез осъщественото от него
плащане с основание „лечение“.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати направените от
ищеца разноски в размер на 500.00 лева – заплатен адвокатски хонорар.
Съдът намира, че възнаграждението следва да се присъди в пълен размер,
доколкото оттеглянето на част от исковете се дължи на доброволното
заплащане на тези задължения от ответника, което обаче е станало след
подаване на исковата молба.
Ответникът следва да заплати и държавна такса от 87.66 лева върху
размера на издръжката за минал период.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН ********** да заплати на М. Р. А., ЕГН
**********, сумата от 2 191.50 /две хиляди сто деветдесет и един лева и
петдесет ст./ лева, представляваща издръжка за минало време - за периода от
една година преди подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН ********** да заплати на М. Р. А., ЕГН
********** сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща направените в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда държавна такса в размер на 87.66
/осемдесет и седем лева и шестдесет и шест ст./ лева, както и държавна такса
в размер на 5.00 /пет/ лева – при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6