Р Е Ш
Е Н И Е
№ .......
гр. Велико Търново, 21.01.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на десети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря Милена Радкова и в присъствието на
прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 2795 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
Ищецът Т.Л.Т., чрез пълномощника си адвокат Б.М. твърди
в исковата си молба, че пострадал от настъпило на 19.06.2019г. увреждане на
автомобла му, причинено от неизвестен извършител – целия автомобил бил жестоко
надран почти по всички детайли и единият стоп бил счупен. Ищецът позвънил на
тел 112 като била образувана преписка № ЗМ 546/20.06.2019г. на РУ В.Търново.
Ищецът твърди, че в резултата на този деликт е претърпял имуществени вреди на
собстевеното му МПС – БМВ 525 Д, рег. № Р 7225 КВ, в размер на 2335 лв. Ответникът,
с когото имал застраховка „Каско”, валидна от 28.09.2018г. до 27.09.2019г.
отказвал да му запплати дължимото застраховтелно обезщетение, позовавайки се на
разпоредбата на т.27.23 от ОУ, че не се обезщетяват щети, възникналипо причина
или в следсвие на експлоатационни увреждания; завеждане на съвкупност от
отваряне на врати /увредени ръбове/, селди от камъчета, умора на детайл,
нарушен лак и т.н. Ищецът счита за неоснователен отказът на застрахователя да
му заплати застрахователното обезщетение и моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата 2335 лв. застрахователно обезщетение за вреди от настъпили на 19.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до
окончеталното й изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД гр. София, чрез
упълномощения си процесуален предсатвител адвокат З.Т. оспорва механизма на
настъпването и размера на причинените вреди, както и те да са покрит риск,
позовавайки се на ОУ и закона. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди
разноските.
Съдът след
като прецени
приетите писмени доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна и прави следните правни изводи:
Стратите не спорят сключената помежду им застраховка
„Каско”, валидна от 28.09.2018г. до 27.09.2019г. Ответникът оспорва настъпилите
вреди, които да са покрит риск по застрахователния договор.
На основание чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Аналогична е
разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при имущественото застраховане. Вредата в
процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество.
В тази връзка, по делото е прието заключение на САТЕ,
което съдът кредитира изцяло като пълно, компетентно, задълбочено и добросъвестно
дадено. Според вещото лице, пазарната цена на имуществената щета с включена
цена на частите в ново състояние и вложения труд, възлиза на сумата от 2412.60
лева с ДДС. Тя се следва на застрахованото лице на основание чл. 400, ал. 1 КЗ.
Според вещото лице, в конкретния случай и от приложения снимков материал по
делото е видно, че автомобилът е
надраскан с дълги ивици, което не може да бъде нарушаване на лаковото покритие
и стареене на материалите.
С цел доказване на настъпилите вреди по лекия
автомобил на ищеца по делото бяха разпинати свидетелите ххх. Същите са видяли
надраскванията по лекия автомобил в деня на настъпването им – драскотините били
дълбоки и според свидетелите били направени умишлено от трети лица. Съдът
кредитира показанията на свидетелике, тъй като същите излагат двои преки и
непосредствени впечатления.
Съгласно разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. За възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени
ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. Освен
това, вредите по МПС изцяло кореспондират с описаните в опис-заключението на
застрахователя от 19.06.2019г., подписано след оглед от експерт на ответното
застрахователно дружество.
При така
установеното от фактическа страна за наличие на валидно застрахователно
правоотношение, възникване на застрахователно събитие, конкретни по вид и
стойност щети, констатирани след сключване на застрахователния договор, и след
като взе предвид заключението на вещото лице инж. С.С., което изцяло кредитира
като всестранно и компетентно дадено, съдът намира предявеният иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за основателен.
Ответното
дружество не е доказало да са налице основания, изключващи отговорността му по
застраховката „Каско”. В чл. 408 КЗ са изброени хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение – при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования или от трето ползващо се лице, при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, или в други случаи, предвидени със закон. В
случая не е доказана нито една от тези предпоставки. Не е налице и някоя от хипотезите
на т.27.23 от ОУ на застрахователния договор, предвид ангажиираните по делото
гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице.
От друга страна, ищецът успя да докаже в
производството настъпилите и незаплатени му от застрахователя имуществени вреди
и тяхната стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие – 19.06.2019г. Дължимото обезщетение следва да е равно на
размера на вредата към настъпването на застрахователното събитие. Относно
размера на дължимата от застрахователя сума същата се установи посредством
заключението на вещото лице. Съдът намира предявения иск за изцяло основателен,
тъй като размерът му е по-нисък от този, посочен от вещото лице.
Доколкото
действителната стойност на увреденото МПС към деня на настъпване на
застрахователното събитие е в размер на 2412.60 лв., исковата претенция в
размер на 2335 лв. следва да бъде уважена в цялост. Върху така определената
главница и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи и законната лихва
върху главното задължение, считано от датата на депозиране на исковата молба - 13.09.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея
разноски по делото в размер на 593.40 лв., съобразно приложения за това списък.
Водим от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, представлявано по пълномощие от адвокат З.Т., да
заплати на Т.Л.Т. с ЕГН ********** ***, сумата от 2335 лева /две хиляди триста тридесет и пет лева/ - представляваща
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 19.06.2019
г. и съставляващо покрит риск по застраховка „Каско”
на МПС по застрахователна полица № 93001810077529 от 24.09.2018 г., ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД за
времето от подаване на исковата молба – 13.09.2019г., до окончателното й
изплащане, както и сумата 539.40 лева
/петстотин тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ - разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: