Р Е Ш Е
Н И
Е № 4402
гр. Пловдив, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 6102 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова
молба от Р.В.Р. срещу С.Е.И., с която е предявен иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяваща се в претърпени болки и страдания за
сумата в общ размер на 8000 лева, от които 1000 лева – за отправена му закана
от ответницата, че „иска да дойде в ***“, ведно със законната лихва за всяко
едно от тях, считано от 05.09.2018 г. до окончателното плащане и по 1000 лева
за всяка една от отправените му седем обиди от ответницата – „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, всички деяния извършени на 04.09.2018
г., ведно със законната лихва за всяко една от обидите, считано от 05.09.2018 г. до окончателното плащане. В исковата
молба се излагат твърдения, че по отношение на описаните деяния е налице влязла
в сила присъда по внчхд № 192/2019 г. по описа на ПОС. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който счита, че
претендираният размер на вредите е изключително завишен и същия следва да се
сведе до сумата в размер на 500 лева, която отговоря на справедливия размер на
вредите, които е претърпял ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи вследствие
на противоправното поведение на ответника, да са настъпили неимуществени вреди,
какви точно, причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и противоправното
поведение на ответника, както и конкретния размер на неимуществените вреди,
изискуемост на претенцията. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
посочените обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземането, следва да докаже, че го е погасил.
С влязла в сила присъда по внчхд
№ 192/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд /л.5/ ответницата С.Е.И. е
призната за виновна за това, че на 04.09.2018 г. в гр. П. е нанесла обида по
отношение на ищеца Р.В.Р., отправяйки му по телефона следните реплики: „***“, „***“,
„***“, „***“, „***“, „***“ и „***“, както и за това, че се е заканила на ищеца
с престъпление против неговата личност, а именно: че ще дойде с ***,като това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид
което съдът приема, че са извършени деянията, описани в исковата молба, че
същите са противоправни и виновни.
От
показанията на свидетелката А.М.Б. /л.36/ се установява, че в резултат от
отправените заплахи от ответницата спрямо ищеца същият изпитвал страх за живота
си, започнал да се заключва в *** си, каквото не е правил преди това, чувствал
се унизен и подтиснат от отправените му обиди. Свидетелката установила и
отрицателна промяна в здравословното състояние на ищеца. В същата насока са и
показанията на свидетелите В. Г. Т. и В. Л. Б., които установяват, че в
резултат от отправените заплахи на ответницата ищецът започнал да се заключва в
*** си. Преди да отидат в *** трябвало да му се обаждат, за да отключи,
чувствал се неспокоен, не бил средоточен в работата и ежедневието си. Дори се
случвало свидетелката В. Т. и свидетелят Б. да го придружават когато излиза из
града, отива до съда, защото изпитвал страх да се придвижва сам. Свидетелите
установяват, че било накърнено достойнството на ищеца от нанесените му обиди,
който споделил, че в цялата си практика не бил обиждан така.
Предвид
изложеното съдът намира, че по делото се установи, че на ищеца в резултат от
поведението на ответницата са причинени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на
чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността
на причинените болки и страдания, продължителността на възстановителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64
г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства са например характера на извършеното,
начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него.
Съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за отправените от ответницата срещу ищеца закани, че „иска да
дойде в *** с *** е в размер на търсената от ищеца сума от 1000 лева. Същата
съответства на причинения стрес, страх и дисконфорт на ищеца, изразяващ се в
затваряне в себе си, страх да излиза сам, заключване на работното си място,
нарушаване на съня и здравословното състояние на ищеца, преминаване на мисли да
се оттегли от *** професия заради тези заплахи.
По отношение на отправените обиди, съдът
приема за справедлив размер на обезвреда сумата от общо 600 лева за всички
изречени обиди - „***“, „***“, „***“, „***“, „***“,
„***“ и „***“, като обезщетението следва да е едно, доколкото се касае за едно
деяние и произлизащите от него вреди. Още повече по делото не се установи да са
настъпили конкретни, отделни вреди от всеки един от обидните изрази, за това и
съдът ще присъди общ размер на обезщетение. Посочените обиди са от естеството
си да предизвикат накърняване на честта, достойнството и самочувствието на
ищеца, каквото се установи и от разпита на свидетелите по делото. Следва да се
отчете обстоятелство, че същите са отправени от ответницата по телефона, без да
е имала за цел да стават достояние на други хора. Ищецът сам и целенасочено е
решил да сподели разговора със свидетеля Б., като е пуснал високоговорител. Тези
обиди не са станали достояние на широк кръг лица, а единствено на ищеца и на
негов служител, като сам той се е съгласил последният да чуе разговора. Самите
изрази, отправени по телефона, с намерение да бъдат възприети единствено от
ищеца, съдът не приема, че са довели до вреди които могат да бъдат оценени в
общ размер на 7000 лева. Действително с тях се накърнява за момента честта,
достойнството и самочувствието на адресата им, но не се установява да са довели
до по-големи вреди, до влошаване на физическото и психическото здраве на ищеца,
както и не се установява да имат трайно въздействие върху него. От
свидетелските показания може да се направи извод, че ищецът се е почувствал по-дълбоко
унизен и е изпитал по-голям срам от други прояви на ответницата, касаещи
отправяне на сигнал до Адвокатска колегия – П., както и статия в публичното
пространство, с които вероятно ищецът е бил злепоставен пред по-широк кръг от
хора, изразяващи се в срам и притеснение да ходи да си заплаща членския внос в
Адвокатската колегия и да изпада в ***. Тези вреди, обаче, не се установява да
са в резултата от конкретните обиди, изречени при телефонен разговор, с които
съдът е сезиран.
Предвид изложеното съдът намира,
че предявените искове са основателни до сумата в общ размер на 1600 лева, от които
1000 лева за отправените закани и 600 лева, за изречените по телефона седем
броя обиди.
На основание чл.84, ал.3 ЗЗД се
дължи и законна лихва от датата на увреждането до окончателното плащане каквото
искане изрично е направено в исковата молба от ищеца. Главницата следва да се
присъди ведно със законната лихва от 05.09.2018 г. до окончателното плащане на
вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни. Ищецът доказа
следните разноски – 600 лева, платено адвокатско възнаграждение /л.34/. На
основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част от претенцията на ищеца следва
да му бъдат присъдени разноски в размер на общо 120 лева.
Ответникът
не е представил доказателство за направата на разноски. На основание чл.78,
ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат да заплати по сметка на
Пловдивския районен съд таксите и разноските по делото с оглед уважената част
от претенцията на ищеца, доколкото последния е освободен от такива, а именно 64
лева – държавна такса и 4 лева – депозит за свидетел или общо 68 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Е.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Р.В.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в
общ размер на 1600 лева, от които
1000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди за отправените закани по
телефона на 04.09.2018 г., че иска да дойде в *** с *** и че ще го пребие и
сумата в общ размер на 600 лева, представляваща неимуществени вреди за
отправени по телефона на 04.09.2018 г. обиди - „***“, „***“, „***“, „***“, „***“,
„***“ и „***“, за които ответницата е призната за виновна с влязла в сила присъда по внчхд №
192/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата от 05.09.2018 г. до окончателното
плащане на вземането, както и сумата в общ размер на 120 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1600 лева до
пълния предявен размер от 8000 лева.
ОСЪЖДА С.Е.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка
на Пловдивския районен съд сумата в общ размер на 68 лева – такси и разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ