Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..................2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИРИНА СТОЕВА
при
секретаря Гергана Христова и с участието на прокурора Нина Кирилова, като
разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНАХД
№ 1052/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.378 ал.5 от НПК вр.
с глава XXI НПК.
С
решение от 27.10.2020 година по НАХД № 11657/2019 година на СРС, НК, 12 състав,
е признал обвиняемата А.В.Г. за невиновна в извършването на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК я е оправдал изцяло по повдигнатото й
обвинение.
Срещу
решението в законоустановения срок е постъпил протест от СРП, както и
допълнение към него, с който се иска обвиняемата да бъде призната за виновна,
като й се наложи справедливо наказание. В протеста не се иска събиране на
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на обвиняемата, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на СГП поддържа протеста и допълнението към него. Счита,
че първоинстанционният съд не е възприел правилно фактическата обстановка по
делото, както и доказателствата относно предотвратимостта на удара, вследствие
на което е достигнал до погрешни изводи, че не обвиняемата Г., а свидетелката Т.
е нарушила правилата за движение. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение, с което обвиняемата е призната за невиновна и да постанови друго, с
което да я признае за виновна и да наложи наказание по реда на чл. 78а от НК.
Защитникът
на обвиняемата – адв. М., намира протеста и допълнението към него за
неоснователни. Приема, че първоинстанционният съд правилно, задълбочено и
обективно е анализирал фактическата обстановка в следствие, на което е стигнал
до съответните правни изводи относно това, че обвиняемата не е извършила инкриминираното
деяние. Изразява несъгласие единствено с изводите на съда относно констатацията
за извършена от обвиняемата маневра „завой наляво“. Намира за категорично
установено, че причина за настъпване на ПТП се явяват множеството нарушения,
извършени от велосипедиста. Приема за недоказано нарушаването на който и да е
било текст от ЗДвП или Правилника за приложението му от обвиняемата. Моли съда
да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Обвиняемата
Г. се придържа към казаното от адвоката си.
Софийски
градски съд, след като се запозна с протеста и обсъди доводите, посочени в
него, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, констатира, че са налице основания за неговата отмяна и за връщане на
делото на СРС за ново разглеждане:
Делото
пред СРС е образувано по внесено от СРП постановление
по реда на чл.78а от НК, с което А.В. Г. е
обвинена в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК за това, че на 23.04.2018 година, около 8.00 часа, в гр. София, по
ул. „Дунав“, управлявала МПС с рег. № *******и в района на кръстовището с ул.
„Московска“ е нарушила правилата за движение, регламентирани в чл. 5, ал. 2 от
ЗДВП, вследствие на което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда
на Р.Ч.Т., представляваща трайно затруднение в движението на долния десен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
В
постановлението на СРП е изложена фактическа обстановка, съдържаща времето и
мястото на извършване на деянието и неговото описание, както и сочената за
нарушена разпоредба от ЗДвП, изискваща поведение от водача на моторното
превозно средство, да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението. Описани са и медико-биологичните характеристики на полученото в
следствие на ПТП телесно увреждане. От изложената в постановлението на СРП
фактология се установява, че прокурорът е възприел следния механизъм на ПТП: „Обвиняемата
Г. навлиза в кръстовището с управлявания от нея автомобил и след като възприема
насрещно движещия се велосипедист, спира
автомобила. Велосипедистката също спира.
Обв. Г. вместо да задържи педала на спирачката, докато велосипедистката се
отклони от коридора пред автомобила, натиснала
газта, при което автомобилът ускорява, продължавайки завиването и се ударил
в стълб от уличното осветление, намиращ се отдясно на ул. „Московска“. Ударът е
с предната дясна зона /калник, фар, капак/, като при движението си велосипедът
е увлечен от предната зона на автомобила и притиснат към стълба, а св. Рада Т.
се намирала на предния капак в средната му зона и при удара в стълба паднала
пред автомобила на тротоара“.
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на глава 28 НПК и е приключило с
решение, с което съдът е признал обвиняемата за невиновна и я оправдал изцяло
по повдигнатото ѝ обвинение. От фактическа страна СPC е приел за
установени нови фактически положения, касаещи механизма на ПТП, относими
към инкриминираното деяние, а именно, че при предприемане от страна на
обвиняемата на маневра ляв завой, при навлизането ѝ в кръстовището,
„обвиняемата и пострадалата се възприели, като първата предприела спиране на
автомобила, без обаче последния да е установен в покой преди удара. Последвал
сблъсък между двете превозни средства, в следствие на който св. Т. била
отхвърлена напред и нагоре и паднала върху предния капак на автомобила. Преди
окончателното спиране автомобилът продължил движението си в посока към десния
тротоар на кръстовището заедно с велосипедиста и се ударил в стълб за улично
осветление, където се установил в покой.“.
В хода
на съдебното следствие са били събрани гласни доказателствени средства и е била
назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. При
преценка на доказателствената съвкупност, съдът е кредитирал изготвената в
рамките на съдебното следствие КСМАТЕ относно механизма на ПТП, мястото и
времето на удара между автомобила и велосипеда, скоростта на двете ППС,
опасната зона на спиране и причинно-следствената връзка между ПТП и телесната
повреда. На база изведените новоустановени експертни изводи и фактически
положения, различни от тези описани в постановлението на прокурора, съдът е постановил
своите фактически и правни изводи.
При така
възприетите различни фактически положения от първостепенния съд, настоящия
състав намира следното:
Производството
по делото е протекло по реда на глава XXVIII от НПК, с основание за
образуването му внесено от Софийска районна прокуратура постановление на осн.
чл. 375 от НПК.
Съгласно
чл. 375 от НПК, когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а
от НК, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано
постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Именно с това
постановление прокурорът се произнася по съществото на делото и в случая то
изпълнява ролята на обвинителен акт. Мотивите на постановлението по чл. 375 от НПК следва да съдържат наред с правната квалификация на деянието и всички
фактически обстоятелства, индивидуализиращи конкретното престъпление, за което
се прави предложение по чл. 78а от НК, защото те именно определят предмета на
доказване. Съгласно императивната разпоредба на
чл. 378, ал. 3 от НПК, на свой ред съдът е длъжен да разгледа делото в
рамките на фактическите положения, посочени в съответното постановление.
В
настоящия случай, при постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият съд е
допуснал съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 335, ал.
2 вр. с чл. 378, ал. 3 от НПК. Видно от мотивите на решението,
първоинстанционният съд е приел различни от описаните в постановлението на СРП
фактически обстоятелства, имащи и съществено значение относно направените
правни изводи. В мотивите на решението на СРС са приети фактически
обстоятелства по отношение на механизма на извършеното ПТП, действията на
обвиняемата и свидетелката Т., състоянието на превозните средства
непосредствено преди ПТП-то и времето за реакция на обвиняемата и пострадалата,
различни от тези, описани в постановлението на СРП.
Въззивният
състав намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение. В
диференцираната процедура по глава XXVIII НПК съществува основния принцип, че
при установяване на нови фактически положения съдът няма право да разгледа
делото по същество, а следва да го върне на прокуратурата, съобразно
разпоредбата на чл. 378, ал. 3 изр. 2 от НПК. Поради същността си, както и
поради императивния характер на нормата на ал. 3 на чл. 378 от НПК допуснатото
нарушение не може да бъде санирано и представлява основание за отмяна на
постановения съдебен акт и връщане на делото на СРС, с оглед установените в
съдебната фаза на процеса нови фактически положения.
Констатираното
нарушение на процесуалните правила е самостоятелно основание за отмяна на
постановеното решение. Същото е отстранимо, но не на този етап от наказателното
производство, поради което делото следва да се върне на друг състав на
първоинстанционния съд за новото му разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание.
При констатираното основание
за отмяна на решението, настоящата въззивна инстанция не намира за необходимо
да вземе отношение по изложените в протеста доводи по същество на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
от 27.10.2020 година, постановено по НАХД № 11657/2019 година по описа на СРС,
НК, 12 състав.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на
разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.