Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,
16.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр.Берковица……………III
състав,гражданска колегия в публично заседание на 30 септември………………………………………… през две хиляди
и двадесета година……......………..………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при
секретаря Св. П.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като
разгледа докладваното от съдията Филипова……….……………………….……….гр.дело 69 описа за
2020 г………………....……………..и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по иск за делба на съсобствен
недвижим имот с правно основание чл.69 ЗН и се
намира във фазата по допускане на делбата.
Предявен е иск от С.И.Й.,
по който са конституирани като ответници Т.С.П., А.Д.А. и Н.Д.П..
Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици
по наследство на недвижим имот, находящ се в гр. Берковица, подробно описан в
исковата молба. Твърди, че не могат да си поделят доброволно съсобствения им
имот. Правото й на собственост произтича
от наследяване на съпруга й Славчо А., поч. на 18.10.2013 година и на свекър й А.
Петков, поч.на 25.09.1975 година.
Моли съда
да постанови решение, с което да допусне делба на недвижими
имоти, а именно: ПИ с идентификатор 03928.508.106 по КК и КР на град Берковица,
с площ: 309 кв.м., номер на предходен план: 585, квартал: 45, част от парцел
ХХ, при съседи: 03928.508.409, 03928.508.104, 03928.508.105 и 03928.508.108,
ВЕДНО с намиращите се в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор
03928.508.106.1, със застроена площ от 67 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с
идентификато 03928.508.106.2, със застроена площ от 22 кв.м. при права: 4/12 за
ищцата , 2/12 за ответницата Т.П. и по 3/12 за ответниците А.а. и Н.П..
Заявява,
че едноетажната сграда с идентификатор 03928.508.106.2 макар да е отразена в
КККР на град Берковица, не представлява жилище по смисъла на чл.40 ЗУТ, а е
сграда от допълващо застрояване.
Двуетажната
массивна жилищна сграда е обособена по етажи на два самостоятелни жилищни
обекта, които не са отразени в КККР.
В срока по
чл. 131 ГПК ответниците Т.С.П., А.Д.А. и Н.Д.П.
оспорват иска по отношение на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, като
твърдят, че той е изключителна собственост на наследодателя им Димитър А.
Петков, поради което се явява и недопустима делба на ПИ 03928.508.106.
Съсобствеността върху втория етаж наследодателят им придобил по давност,
започнала от 1987 година. Правят възражение и за недопустимост на делбата по
отношение на дворното място, като твърдят, че същото е обща част по смисъла на
чл.38 ЗС.
От
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прие за установено
следното :
Предмет на делба е
недвижим имот и построените в него двуетажна жилищна сграда и едноетажна
такава. Имотът е придобит от общия за съделителите наследодател А. Йорданов
Петков, който го закупил през 1966 година и го владял като УПИ XXIII до смъртта си. В имота Петков построил двуетажна жилищна
сграда, където до смъртта си на първия етаж живял със съпругата си и
семейството на единия си син Славчо. След смъртта на последния на този етаж
продължила да живее и до момента съделителката С.Й., преживяла съпруга. На
втория етаж от жилищната сграда след брака си със съделителката Т.П. заживяло
семейството на другия син на общия наследодател – Димитър, а след неговата
смърт на 16.11.1999 година, този етаж продължава да се ползва от неговите
наследници – съделителите Т., А. и Н.. След
като семейството на Димитър се отделило да живее на втория етаж, поради
възникнало неразбирателство между двамата братя – Славчо и Димитър (синове на А.
Йорданов Петков), двамата си разпределили на практика и ползването на дворното
място, като за всеки от тях обособили дори отделен вход към Парцела. От
заключението по назначената съдебно – техническа експертиза е видно, че
двуетажната жилищна сграда с идентификатор 03928.508.106.1, заснета по КК като
еднофамилна, представлява двуфамилно жилище, като всеки от етажите представлява
самостоятелен жилищен обект. В имота е налице и още една сграда, заснета като
едноетажна жилищна с идентификатор 03928.508.106.2, която напрактика е обект на
допълващо застрояване с едно помещение. Другото помещение, изградено в тази
сграда е функционално свързано с първия етаж от жилищната сграда и представлява
входно предверие към него. Разпитаните по делото свидетели – съседи, еднозначно
установяват пред съда, че двамата братя Димитър и Славчо на практика „са се
поделили по етажи” още когато „Димитър се оженил за Т.”, както и че никой от
семействата им не е ползвал и не е претедирал да ползва етажа на другия.
При така установените факти, съдът намира,
че делба не следва да бъде допусната.
Иска се делба на жилищна сграда с обособени
два самостоятелни обекта. Всеки от тях е владял непрекъснато със знанието и без
противопоставянето на другите съделители както следва : първия етаж от
семейството на Славчо А., а втория етаж от семейството на Димитър А.. Това
владение е установено около 1987 година и продължава и към настоящия момент.
Законът предвижда, че за да бъде трансформирано едно владение в право на собственост,
то следва да е продължило необезпокоявано и непрекъснато в период от десет
години. Наред с това следва у владелеца да е налице и психологическия момент,
че владее имота като свой. В отношенията между сънаследници, когато всеки от
тях има право да ползва имота, се приема, че владеещият владее своите части за
себе си и е държател по отношение на останалите части. За да придобие
собствеността, то следва владеещият недвусмислено да демонстрира пред
останалите съсобственици промяната в намерението си. Тази демонстрация се
изразява по различен начин и се извежда от съвкупната преценка на действията на
съсобствениците.
Пред съдебната практика е поставен въпроса и е допуснато касационно обжалване „на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?”.
В отговор на този въпрос, пред който е
изправено разрешаването на конкретния идентичен казус, ВКС е дал в Решение 97
от 19.10.2020 година, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.325/2020
година, I г.о. –
„Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при
което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен
имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение
на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо
разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за
упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са
действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за
своене и установяване на владение за себе си…….. Когато се упражняват в
продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност,
визирани в чл. 79 ЗС са реализирани. Противопоставянето и оспорването на начина
на разпределение след изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като
позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването
по давност”.
С оглед фактите по
делото и възприетото становище на ВКС, настоящият състав намира, че по
отношение на процесните имоти съсобствеността е прекратена, поради което и не
следва да бъде допускана делба – С.И. е придобила собствеността по наследство и
давностно владение върху първия етаж от построената в имота двуетажна жилищна
сграда, към който функционално е присъединено помещение от сградата с
идентификатор 03928.508.106.2. Последната няма самостоятелен характер, на
практика извън входното предверие към първия етаж, се състои от едно помещение
и представлява допълващо застрояване, поради което следва да се разглежда като
обща част на главната вещ. Поземленият имот не подлежи на делба поради
забраната на чл.38 ЗС.
При такъв разбор на доказателствата,
съдът
Р Е
Ш И :
НЕ ДОПУСКА
ДЕЛБА между С.И.Й.
с ЕГН **********,*** Честименски №2, Т.С.П. с ЕГН **********,***, А.Д.А. с ЕГН **********,***
и Н.Д.П. с ЕГН **********,*** ПО ОТНОШЕНИЕ на ПИ с идентификатор 03928.508.106 по КК
и КР на град Берковица, с площ: 309 кв.м., номер на предходен план: 585, квартал:
45, част от парцел ХХ, при съседи: 03928.508.409, 03928.508.104, 03928.508.105
и 03928.508.108, ВЕДНО с намиращите се в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 03928.508.106.1, със застроена площ от 67 кв.м. и едноетажна
жилищна сграда с идентификато 03928.508.106.2, със застроена площ от 22
кв.метра.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :