О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 469

 

гр. Русе, 15.05.2023 г.

 

 

Административен съд Русе, VІІ състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                     

                                                                                     СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 213

по описа за 2023 год.,  за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 159 и сл. от АПК.

          Образувано е по жалба на Е.Л.С. *** срещу Решение № 629 от 30.08.2011 г. на Министерския съвет на Република България, с което имоти - публична държавна собственост се обявяват за имоти – частна държавна собственост, както и едновременно се намалява и увеличава капитала на „Проинвекс“ ЕООД.

Жалбоподателят твърди, че с обжалвания акт се засягат неговите права като собственик на недвижим имот в гр.София, на ул.“Цветан Минков“ № 2.

Предявено е искане до съда решението на Министерски съвет да бъде отменено.

Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез своя процесуален представител А.Георгиева, в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, подържа възражение за недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес от оспорването на акта, както и поради липса на предмет, тъй като обжалвания акт не съставлява административен акт, подлежащ на обжалване.

Административен съд Русе, при направена преценка за допустимостта на жалбата, намира че същата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да бъде прекратено.

          Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДС държавната собственост е дефинирана като публична и частна. В ал. 2 и ал. 3 от същият текст и чл. 3 от ЗОС са определени обектите публична държавна собственост и тези, частна държавна собственост. С чл. 6 от ЗОС е регламентирана възможността и процедурата за преобразуване на държавната собственост от публична в частна и обратно, както и случаите спрямо които е налице забрана за трансформиране на собствеността.

Обявяването на обектите от публична в частна държавна собственост и обратно по реда на чл. 6 от ЗДС е въпрос на управление на държавната собственост. Това е едновременно конституционно правомощие и задължение на Министерския съвет, регламентирано в нормата на чл. 106 от Конституцията на РБ. В рамките на предоставена му от Конституцията, като централен орган на изпълнителната власт, оперативна самостоятелност по стопанисването и управлението на държавното имущество и при съобразяване с изисквания на  чл. 6 от ЗДС, МС на РБ, взема решение за преобразуване на държавната собственост от един вид в друг вид. Касае се до актове по оперативното управление на държавната собствеността, които не засягат права и не вменяват задължения на трети лица и нямат за адресат такива. Тези актове нямат белезите на едностранно властническо разпореждане, насочено към правната сфера на други правни субекти. По тази причина, те не са нито индивидуални, нито общи административни актове, спрямо които в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ да е допустим съдебният контрол. В този смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика, напр. определение № 5310 от 11.04.2012 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 14394/2011 г., потвърдено с определение № 9146 от 25.06.2012 г. по адм. д. № 7068/12 г. на ВАС, Четвърто отделение, както и Определение № 15032 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2020 г., IV отд.

Оспореното решение № 629 от 30.08.2011 г. на Министерски съвет е издадено и на основание чл. 149 и чл. 203 от Търговския закон ТЗ/ - за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на търговско дружество „Проинвекс“ ЕООД, със стойността на конкретно посочени недвижими имоти.

Оспореното решение, в тази част, е израз на волята на едноличния собственик на капитала на търговското дружество за едновременно намаление и увеличение на капитала на „Проинвекс“ ЕООД, по реда на чл. 149, ал. 1 и чл. 203 ТЗ. Тези актове по своята правна същност са граждански волеизявления, насочени към търговската дейност на дружеството с държавно участие. Те не изразяват волята на орган на централната изпълнителна власт, в това му качество, за да са насочени към пораждане на права и задължения, или да създават опасност от засягане на права и интереси на други заинтересовани правни субекти, поради което не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

Възникналите правоотношения по повод едновременното намаление и увеличение на капитала на търговско дружество не са административноправни и не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК.

С оглед установеното наличие на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК производството, като недопустимо, следва да бъде прекратено.

Налице е и второ основание за недопустимост на настоящото производство, поради наличие на основание за прекратяването му по чл. 159, т. 4 АПК.

Правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в административното производство е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера на съответния субект - негов адресат.

По аргумент от чл. 147 АПК, очертаващ кръга на лицата, притежаващи правото да оспорват пред съда административните актове, за обосноваване на процесуалната легитимация е необходимо актът да уврежда правната им сфера било чрез нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения. С приемане на решението на Министерски съвет такива права и интереси на жалбоподателя не са били нарушени.

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК урежда правния интерес от оспорването като положителна процесуална предпоставка. Правният интерес следва да е личен, пряк и непосредствен /тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г., ОСК на ВАС/. В случая, решението касае търговското дружество.

Доводите на жалбоподателя, с които обосновава наличие на правен интерес, навеждат на спор за собственост, който не може да бъде решен в съдебно административно производство.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.Л.С. *** срещу Решение № 629 от 30.08.2011 г. на Министерския съвет на Република България, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 213/2023 г. по описа на Административен съд Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Р България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

          На основание чл. 138 от АПК препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                  

                                                                                     СЪДИЯ: