№ 8913
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110106194 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
от М. Т. Г. срещу П.Р.Б. за заплащане на сумата от 14000,00 лeва,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - платено
адвокатско възнаграждение, настъпили в резултат повдигнато незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда по
НОХД №10180/2016 г. по описа на СРС, потвърдена с решение по ВНОХД
№2627/2021 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.04.2023 г.,
до окончателното й изплащане. В искова молба са изложени твърдения, че от
незаконосъобразно воденото наказателно производство, като пряка и
непосредствена последица на ищеца са причинени имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разноски за правна помощ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по размер и като
недоказан. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между обвинението за
престъпление и заявения вредоносен резултат. Намира иска като предявен в
прекомерно завишен размер - възнаграждението е прекомерно и не отговаря на
фактическата и правна сложност на делото.
В съдебно заседание ответникът поддържа, че спорното материално право
е погасено предвид сключено между ищеца и М.П. споразумение от 05.02.2024
г. Ищецът оспорва споразумението от 05.02.2024 г. като неотносимо.
Претендира съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
1
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.
Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от
ищеца право за обезвреждане на имуществени вреди, причинени му от
Държавата чрез орган на П.Р.Б. вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато
обвинение за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал
подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му
обвинение е незаконно; 3) на ищеца са причинени имуществени вреди,
съобразно сочените конкретни негативни изживявания и претърпени загуби, и
4) причинените вреди да са необходима последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения
вредоносен резултат.
Не се спори, а и от НОХД №10180/2016 г. по описа на СРС се
установява, че с Присъда №20044158/16.02.2021 г. на СРС, влязла в законна сила
на 28.04.2023 г., ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнато му
обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал.2, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Видно от приложените договори за правна
помощ ищецът е заплатил на адвокат за защита и процесуално представителство
за досъдебно и съдебно производство (за първа и въззивна инстанция) сумата
общо 14 хил. лв., от които 1800 лв., с ДДС, в брой, на 21.02.2017 г.; 6400 лв. в
брой на 03.12.2020 г. и 5800 лв. в брой на 03.09.2021 г. Наказателният процес е
образуван срещу ищеца, съгласно Постановление от 29.04.2010 г. за
привличането му като обвиняем и предаден на съд през 2012 г., като съдебното
производство е прекратено 2014 г. и върнато за отстраняване на съществени
процесуални нарушения; през 2015 г. е внесен нов обвинителен акт, по който
делото е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, допуснати в хода на разследването; през 2016 г. е
внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД10180/2016 г. В досъдебна
и съдебна фаза са разпитани множество свидетели, в т.ч. с повече от две съдебни
заседания, а повдигнатото обвинение касае усложнена престъпна дейност -
продължавано престъпление от 46 деяния, при условията на съучастие с още
един подсъдим.
В наказателното производство липсва правна възможност сторените от
обвиняемия разноски за правна помощ да бъдат възмездени, поради което
същите е допустимо да се заявяват по реда на ЗОДОВ, като настъпили за ищеца
имуществени вреди. С Тълкувателно решение №1 от 11.12.2018г. по т.д.
1/2017г., ВКС прие, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение,
в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Предвид това, когато
ответникът навежда възражение, че възнаграждението е прекомерно и не
отговаря на фактическата и правна сложност на делото, правомощията на съда
по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е
положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с
оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална
принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него.
Установените фактически положения дават основание на съда да прием,
2
че през релевантния период ищецът е извършил разходи за правна помощ, които
се намират в пряка причинно-следствена връзка със задължителното му участие
в процесуални действия и за осъществяване на процесуална защита пред
разследващите органи и съда по незаконното обвинение. При това положение,
претенцията за възстановяване на претърпени загуби подлежи на уважение по
основание и в предявения размер. Съдът счита, че уговореното възнаграждение
за адвокат кореспондира с развитието на наказателния процес, който е бил
усложнен на стадия на досъдебната фаза – действия на прокурора след
приключване на разследването-повдигане на обвинение и надлежно предаване
на съд. С оглед на обема и характера на доказателствения материал, както и
естеството на повдигнатото обвинение, делото се е очертало с фактическа и
правна сложност, предвид разясненията дадени с Тълкувателно решение №
35/06.11.1990 г. по н. д. № 26/1990 г., ОСНК на ВС. Конкретиката на случая
налага извод, че платеното възнаграждение за правна помощ е необходима и
разумна разноска, и в справедлив размер. Търсеното парично задължение за
главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи
поисканата законна мораторна лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 28.04.2023 г . до окончателното й изплащане (вж. т. 4
от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ВКС).
От Споразумение с рег. №*********/05.02.2024 г., сключено между М. Г.
и М.П. се установява, че на ищеца е изплатена сумата 6400 лв., представляваща
обезщетение по чл. 60е, ал.2 от ЗСВ за нарушаване на правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на наказателния процес по НОХД №10180/2016 г.,
СРС, ведно с ДП№5244/2010 г., СДВР и ВНОХД №2627/2021 г., СГС. Според
чл. 3 от споразумението, обезщетението е за всички вреди, разходи и разноски,
във връзка с нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок.
Съдът счита, че обезщетението, което е получил ищеца е за друго правно
основание, а именно нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. Обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител в
досъдебната и съдебната фаза на производството, произтича от факта на
повдигнатите против него обвинения, по които е бил принуден да се защитава,
но не е в пряка причинна връзка с продължителността на воденото наказателно
производство и дали то е приключило в разумен срок, поради което претенцията
за плащане на обезщетение за имуществени вреди не може да се отъждестви с
полученото обезщетение по споразумението; в т.ч. по чл. 2б от ЗОДОВ ще
липсват всички елементи от фактическия състав на тази разпоредба; евентуално
има отношение при претенция на ищеца по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ, следва да се пресъдят на ищеца сторените съдебни разноски –
сумата общо 1710 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, П.Р.Б.,
Булстат:*********, с адрес: **********, да заплати на М. Т. Г., с
ЕГН:**********, с адрес: ************, сумата 14000,00 лева – главница,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение, настъпили в резултат от повдигнато незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал.2, вр. чл. 20, ал.
3
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което М. Т. Г. е оправдан с Присъда
№20044158/16.02.2021 г. по НОХД №10180/2016 г. по описа на СРС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, П.Р.Б.,
Булстат:*********, с адрес: **********, да заплати на М. Т. Г., с
ЕГН:**********, с адрес: ************, сумата 1710,00 лева- съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4