№ 21467
гр. С., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110144551 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по предявени от „З.Б.В. И. Г.” ЕАД срещу ЗАД
„О.З.” АД искове за заплащане на сумата в размер на 6142,71 лева, представляваща
незаплатено регресно вземане от престирано на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вредите, причинени на влека
марка „V.“ модел „РН“ с ДК № ... от настъпило на 25.09.2023 г. ПТП, с включени 25 лв.
ликвидационни разноски, заедно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба - 26.07.20204 г. до окончателното заплащане, както и сумата в размер
на 355,01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 13.02.2024 г. до 12.07.2024 г.
Ищецът твърди, че при настъпило на 25.09.2023 г. в гр. В.Т. пътнотранспортно
произшествие бил увреден влека марка „V.“ модел „РН“ с ДК № ..., по отношение на
който била сключена имуществена застраховка „Автокаско”, по силата на която
застрахователят-ищец заплатил разходите за отстраняване на щетите по автомобила,
собственост на застрахованото лице в размер на 6117,71 лева. Твърди се, че вина за
настъпилото ПТП имал водачът на МПС влекач „В.”, с рег. № ..., който при
извършване на маневра на паркинг не съобразил пътните габаритите на управляваната
от него композиция и не упражнил достатъчно контрол, в следствие на което нанесъл
щети върху паркиралия влекач марка „V.“ модел „РН“ с ДК № .... Твърди, че с
възлагателно писмо от 27.09.2023 г., ремонтът е възложен на „В. г. Б.я: ЕООД - В.Т.. За
стойността на ремонта е издадена фактура в размер на 7 341,25 лева. С доклад по щета
дружеството е одобрило да бъде изплатено на сервиза, извършил ремонта, сумата в
размер на 6 117,71 лева, която сума е изплатена с платежно нареждане от 12.10.2023 г.
Собственикът на МПС влекач „В.”, с рег. № ... бил страна по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответника, поради което и със заплащането на
застрахователното обезщетение, ищецът се е суброгирал в правата на увреденото лице
срещу застрахователя по гражданска отговорност на делинквента. Твърди, че е
изпратил писмо изх. № Л 066/08.01.2024 г., ведно с регресна покана за доброволно
плащане на дължимата сума, получено от ответната страна на 11.01.2024 г. със срокът
за доброволно погасяване на задължението съгласно КЗ 30 дневен, като същият е
1
изтекъл на 12.02.2024 г., но така и не последвало погасяване на задължението. Ето
защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 6142,71 лева с включени 25 лева ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане,
както и сумата от 355,01 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 13.02.2024 г. до 12.07.2024 г.
Ответникът ЗАД „О.З.” АД, в депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва
обстоятелството, че собственикът на МПС влекач „В.”, с рег. № ... е застраховал
гражданската си отговорност при ответника. Оспорва се механизма на настъпване на
ПТП-то, както и акцесорната претенция за мораторна лихва. Оспорва наличието на
причинно-следствената връзка между реализираното ПТП и настъпилите вреди.
Оспорва размера на предявения иск като завишен. Навежда възражение за
съпричиняване. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира
и разноски по производството.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните
по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения установителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено з., сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения
автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност,
настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД
се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, със
застрахователно покритие към датата на ПТП.
С приетия по делото и неоспорен от страните доклад са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че е налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника и собственика на МПС влекач „В.”, с рег. № ...; че ищецът е заплатил
разходите за отстраняване на щетите по процесния лек автомобил, собственост на
застрахованото лице в размер на 6117,71 лева.
От събраните по делото писмени доказателства –ДКП от 25.09.2023 г.,
уведомление за щети, депозирано пред застрахователя на 02.11.2020 г., опис на щети,
възлагателно писмо, фактура, както и от приетото по делото заключение с вх. №
356307/06.11.2024 г. на САТЕ, изгответно от експерта Й. Д. Й. се установява, че в
срока на застрахователното покритие, на 25.09.2023 г., около 09:40 часа, водачът на
влекач „.“ с рег. №. предприема маневра за движение на заден ход на паркинг в гр.
В.Т., вследствие на което реализира ПТП с паркирания до него влекач „В. ФХ“ с рег.
№..
По делото са събрани гласни доказателствени средства посредством разпити,
извършени по делегация, на свидетелите Д. А. Н. (водачът на влекач „В. ФХ“ с рег. №.)
и Й. Т. (водачът на влекач „.“ с рег. №.). И двамата разпитани свидетели разказват, че
си спомнят за ПТП, станало с тяхно участие на 25.09.2023 г., около 09:40 часа на
паркинг в гр. В.Т. и разказват следното: Влекач „В. ФХ“ с рег. №. и влекач „.“ с рег. №.
били паркирани на паркинг срещу бензиностанция „Р.“ в посока С.З.а, успоредно един
до друг. И двата влекача били паркирани на места, означени за паркиране, не пречели
на движението. Кабината на влекач „.“ с рег. №. била напред, а кабината на другия
влекач в обратна посока. Влекач „.“ с рег. №. предприел маневра на заден ход за да
излезе от паркинга и да тръгне посока С.З.а и ударил кабината на другия влекач, който
бил в паркирано състояние. Подписали ДКП за станалото ПТП. В тези част
показанията на свидетелите съвпадат изцяло. Съдът в тази част ги кредитира като
2
логични, последователни и безпротиворечиви, подкрепящи се от останалите събрани
по делото писмени доказателства и приетото заключение на САТЕ. Относно вината и
механизмът на ПТП съобразява различната гледна точка на двамата водачи като в
изводите си ще се основе на доказателствения материал в неговата съвкупност.
Разминаванията в показанията на свидетелите касаят следните обстоятелства:
Свидетелят Д. А. Н. твърди, че към момента на удара се намирал до влекач „В. ФХ“ с
рег. №., не бил вътре в него/ в кабината и че другият водач при предприемане манерва
на заден ход не проявил нужното внимание, не се уверил, че зад него има друго
превозно средство. Според него вината била на другия водач. Свидетелят Й. Т.
разказва, че паркирал „.“ с рег. №. на паркинга в петък. В понеделник отишъл да вземе
камиона. Нямало никой на паркинга, запалил камиона за да вземе въздух, обиколил го
за видими дефекти и спукани гуми и след като се уверил, че няма дефекти се качил в
него. Огледал се в лявото огледало-нямало нищо, погледнал и в дясното – и там не
видял нищо и потеглил назад. Изместил си погледа в лявото огледало и понеже
камионът вече бил тръгнал, натиснал вратата на другия влекач. През това време
другият водач се качил в камиона и се пресегнал да си вземе някакви документи,
оставил вратата отворена и точно в този момент станал удара. Натиснал спирачките
веднага, но вече бил натиснал вратата на другия влекач. Имал видимост и още от
самото начало се убедил, че зад него няма друго превозно средство. Твърди, че вратата
на другия влекач била отворена в момента на удара. „Колегата отваря вратата, аз давам
назад и работата стана“. Причината за ПТП-то било „бързане и от двете страни, свид.
Т. да замине за работа, а другият водач да си вземе документите“. Според него вината
им била по равно.
От заключението на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и всестранно
изготвено и разясненията на вещото лице в проведеното на 13.11.2024 г. открито
съдебно заседание се установяват два възможни механизма на реализираното ПТП,
предвид различията в показанията на двамата свидетели, а именно: че в срока на
застрахователното покритие, на 25.09.2023 г., около 09:40 часа, водачът на влекач „.“ с
рег. №. предприема маневра за движение на заден ход на паркинг в гр. В.Т., вследствие
на което реализира ПТП с паркирания до него влекач „В. ФХ“ с рег. №.. Вторият
включва маневра за движение на заден ход на влекач „.“ с рег. №. с отваряне на врата
от водача на „В. ФХ“ с рег. №. при движението му. В проведеното на 13.11.2024 г.
открито съдебно заседание вещото лице посочва, че различията в показанията на
свидетелите по никакъв начин не променят извода за наличието на причинно-
следствена връзка. Единствено, на база на свидетелските показания могат да бъдат
посочени два механизма на настъпване на процесното ПТП, вторият с отваряне на
врата от водача на „В. ФХ“ с рег. №. при движение на другия влекач. Експертът
посочва, че по-вероятно е получаването на повредата при отворена врата, при която
същата се обръща на обратно и достига до фара. При затворена врата би трябвало да
се увреди само вратата, после панела и вероятно да не се достигне до фара. С оглед на
изложеното, заявява, че възприема механизма с отворена врата, тъй като увреждането
на фара е било с вратата. Посочва, че на снимковия материал ясно се вижда
пропуканото на вратата, което може да се получи само и единствено при отворена
врата. И в двата случая обаче щетите по влекач „В. ФХ“ с рег. №. се намират в пряка
и причинно – следствена връзка с настъпилото на 25.09.2013 г. ПТП. Експерът посочва
и че при двата възможни механизма би се стигнало да настъпване на процесното ПТП,
с разлика, че при затворена врата фарът на увредения влекач не би бил повреден.
С оглед изслушаните по делото свидетели, заключението на вещото лице и
разясненията дадени от него в проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание,
съдът възприема, че отварянето на вратата на В. ФХ“ с рег. №. има внезапен характер.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Й. Т., в частта в която същия заявява, че
другият водач се качил в камиона и се пресегнал да си вземе някакви документи,
оставил вратата отворена и точно в този момент станал удара, тоест, че вратата на
другия влекач била отворена в момента на удара, а не тез на другия свидетел, които
заявява, че е бил извън кабината. В тази част показанията на свидетеля Т. се подкрепят
от изложеното в о.с.з. от експерта, който категорично посочи, че на снимковия
материал ясно се вижда пропуканото на вратата, което може да се получи само и
3
единствено при отворена врата, че при затворена врата не би се стигнало до
увреждане на фара и че вратата се намира в задната част на натоварения отсек на
влекача, което в никакъв случай не е мъртва зона, поарди което отварянето има по-
скоро внезапен характер.
При тези факти съдът намира, че събитието е настъпило поради поведението на
водача на „.“ с рег. №., който в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП,
извършва манерва назад като не наблюдава непрекъснато пътя зад превозното
средство, не се е убедил с достатъчна степен че няма да създаде затруднения за другия
паркирал влекач не оставя достатъчно разстояние, блъска отворена предна лава врата и
причинява ПТП. Не се твърдят и установяват обстоятелства, изключващи вината на
този водач, поради което важи презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основателно обаче е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента
е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване
е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия
/т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
застрахования при ищеца водач с действие или бездействие е допринесъл за
настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. Предвид обективния факт на реализиране на
процесното ПТП, съдът намира и че застрахованият при ищеца водач също е
допринесъл за осъществяването му. Съгласно разпоредбата на чл.95, ал. 1 ЗДвП
водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да
слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят,
че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Следователно
застрахованият при ищеца водач също допринесъл за настъпване на удара като не се е
огледал и уверил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението.
Това се потвърждава и от разясненията на вещото лице, съгласно които щети по фара
нямаше да настъпят, ако вратата на В. ФХ“ с рег. №. не е била отворена. Увредени
щяха да бъдат само вратата и панела.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване с 30 %. При така
установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, според което щетите по
процесния автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на
произшествието.
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да
бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно чл. 386 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подз. и з. по договорена застрахователна стойност. С оглед цитираната
разпоредба и практиката на ВКС в подобни случаи съдът намира за меродавна
посочената от експерта цена на ремонта извършен в официален сервиз, с оглед и
представената в производството фактура за извършен ремонт на увредения лек
автомобил. Досежно размерът на разходите необходими за отстраняване на щетите
съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Й. Й. в частта, я която посочва,
че стойността необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 5787,77 лева. Вещото лице Й. е
4
описал подробно по какъв начин е изчислил стойността необходима за възстановяване
на процесното МПС, като е съобразил периода на експлоатация на процесното МПС –
6 години, 2 месеца и 21 дни. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. /така Решение №79/02.07.2009г. по т.дело №156/2009г. на
ВКС/, поради което съдът възприема за меродавна именно тази стойност посочена от
вещото лице.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая по-малката
(действителната е в размер на 5787,77 лева). Общият размер на дълга възлиза на
5787,77 лева, който следва да бъде намален с 30%, колкото е приетият от съда размер
на съпричиняване. Ето защо за ответника е налице задължение за плащане на регресно
вземане в размер на 4051,43 лева и сумата от 25 лева ликвидационни разходи, което
последният не твърди и доказва да е погасил. Поради изложеното предявеният иск за
главница следва да бъде уважен за сумата от 4076,43 лева, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2024
г., до окончателното изплащане на вземането и отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 6142,71 лева.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресна покана за заплащане на процесната щета в исковия размер е получена
от ответника на 11.01.2024 г. (л. 15 по делото). Ответното дружество е станало причина
за завеждане на делото, защото не е изпълнило задължението си по чл. 412, ал. 3 КЗ да
заплати сумата в 30-дневен срок от получаване на регресната покана. Поради
изложеното, искът за мораторна лихва за забава от 23.06.2021 г. до 30.05.2022 г. се
явява частично основателен за сумата от 235,57 лева изчислен от съда по реда на чл.
162 ГПК. за разликата до пълния предявен размер от 355,01 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор и предвид изрично направеното искане, право
на разноски имат и двете страни. Претендират се сторените от ищеца разноски в
исковото производство за заплатена ДТ в размер на 295,71 лева, депозит за САТЕ в
размер на 250 лева, депозит за свидетел в размер на 50 лева и адв. възнаграждение в
размер на 950 лева, което не е прекомерно, а е в рамките на определения в наредбата
минимум. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1025,76 лева. Ответникът е сторил разноски за
депозит за САТЕ в размер на 250 лева, депозит за свидетел в размер на 50 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да бъде
присъдена сума в общ размер от 151,37 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ЗЗ. О. – З.““ АД, ЕИК
... със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „В.“, ул. „С.. С. №, ет да заплати на
ЗАЕД „Б. И Г.“, ЕИК ....ъс седалище и адрес на управление: гр. С. пл. „П...“ № 5
следните суми: сумата в размер на 4076,43 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане от престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вредите, причинени на влека марка „V.“
5
модел „РН“ с ДК № ... от настъпило на 25.09.2023 г. ПТП, с включени 25 лв.
ликвидационни разноски, заедно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба - 26.07.20204 г. до окончателното заплащане, както и сумата в размер
на 235,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 13.02.2024 г. до 12.07.2024 г. като ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 411 КЗ за
горницата над 4067, 43 лева до пълния предявен размер от 6142,71 лева и искът по чл.
86 ЗЗД за горницата над 235,57 лева до пълния предявен размер от 355,01 лева като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗЗ. О. – З.““ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „В.“, ул. „С.. С. №, ет да заплати на ЗАЕД „Б. И Г.“, ЕИК ....ъс седалище и
адрес на управление: гр. С. пл. „П...“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1025,76 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗАЕД „Б. И Г.“, ЕИК ....ъс седалище и адрес на управление: гр. С.
пл. „П...“ № 5 да заплати на „ЗЗ. О. – З.““ АД , ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „В.“, ул. „С.. С. №, ет на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
151,37 лева– разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6