№ 4410
гр. ......., 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110136333 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от А. И. С. против „........... ........ .......“ ООД
осъдителни искове, с правно основание чл. 221, ал.1, вр. чл. 327, ал.1, т.3 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 4009,74 лева, представляваща обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие за срока на предизвестието
(след допуснато увеличение на иска с протоколно определение от 03.07.2024 г.); с правно
основание чл. 200 КТ за сумата 500,00 лева, представляваща разликата между полученото
обезщетение за временна неработоспособност и неполученото брутно трудово
възнаграждение за периода 21.01.2020г.- 06.03.2020г., както и за сумата 7000,00 лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания,
вследствие на трудова злополука на 20.01.2020г.; с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45
ЗЗД, вр. чл. 127, ал.2 КТ за сумата 3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от уронване достойнството по време на изпълнение на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху сумите от 09.09.2022г. до окончателно
изплащане на вземанията.
Ищецът поддържа, че се е намирал в трудовото правоотношение с ответника на
основание сключен трудов договор №1881/09.08.2019 г. заемайки длъжността „.........“.
Поддържа, че през време на правоотношението работодателят системно е нарушавал
трудовото законодателство въвеждайки почорна система за сумирано отчитане на работното
време и не е заплащал положен извънреден труд. Посочва, че изготвените графици
непрекъснато били променяни, като често се работело и в почивните дни. Заявява, че
извънредно отработените часове, в случаите в които се отчитали, се включвали е т.нар.
часова банка като част от тях се използвали за „дни компенсация“, а други се заплащали.
Процесът на работа бил организиран по начин, по който работодателят разполага изцяло с
времето на служителя, вкл. с времето на междуседмичната почивка и празниците като била
налице възможност във всеки един момент да се промени продължителността на работното
време. Никога не били съставяни графици за целия отчетен период, както и за ползването на
редовни годишен отпуск на служителите. Нарушения са допускани и по отношение на
здравословните и безопасни условия на труд. По време на работа се съвместявал ремонт и
проверка на техническата изправност на .......а с боядисване по същия или източване на
1
гориво, което било строго забранено. Поддържа, че работата със силни химикали е довело
до главоболие, гадене, парене, зачервяване на очите, като въпреки оплакването
работодателят не предприел никакви мерки. Сочи, че на 20.01.2020г. претърпял трудова
злополука, призната за такава с разпореждане на НОИ №29227 от 31.01.2020г.. Посочва, че
по време на работа при слизане по стълба за достъп до предно авионикс отделение му
прилошало и паднал от стълбата, при което получил контузия на кръста, дясна гривнена
става и дясно коляно. При извършена след деня на злополуката рентгенография на лумбални
прешлени му била поставена диагноза увреждания на междупрешлени дискове в поясния и
други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия – дископатия Л4-Л5, Л5-Ес1. Ползвал
отпуск поради временна неработоспособност , след което се върнал на работа, но това
предизвикало влошаване на здравословното му състояние и отново ползвал отпуск поради
временна неработоспособност за периода 03.02.2020 г. до 06.03.2020 г. Поддържа, че
уврежданията на междупрешлени дискове на гръбначния стълб са се оказали трайни и
необратими. Трудовата злополука довела то увреждания с изключителен интензитет, не бил
в състояние да се движи, срещнал трудности при извършване на обикновени ежедневни
дейности, като и към момента изпитваните болки и страдания не са отшумели. На следващо
място твърди, че работодателят системно и цЕ.сочено уронвал човешкото му достойнство
чрез ежедневни ехидни подмятания и др., оправяни от тийм лидера. Посочва, че при
осъществяване на трудовите му функции скъсал работното си облекло като не му
предоставено резервно и не бил пуснат вкъщи да се преоблече, което го принудило да
работи по бельо, предизвикало силно чувство на притеснение, неудобство и срам и бил
унижен пред всички колеги. Сочи, че системното потъпкване на правата му и потъпкването
на човешкото му достойнство довели до упражняване правото по чл. 327, ал.1, т.3 КТ. Моли
съда да уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника. Оспорва твърдените от
ищеца нарушения от страна на работодателя и изложените във връзка с това фактически
обстоятелства. Поддържа, че уговореното работно време е спазвано и ответникът е бил
предварително уведомен и е бил длъжен да спазва приложимата за всички процедура за реда
и условията за регистрация в системата за отчитане на работното време. Сочи, че спазва
задължението за предоставяне на безопасни и здравословни условия на труд, вкл. по
отношение работата с химикали. Оспорва да е възможно и да се е случвало едновременното
боядисване на .......а или източване на гориво от него с извършване на дейности от
механиците. Посочва, че в деня на трудовата злополука ищецът не се е чувствал толкова зле,
колкото се твърди, тъй като е помагал на друг колега при това клекнал. Оспорва твърдените
неимуществени вреди предвид времетраенето на ползвания от служителя отпуск поради
временна неработоспособност, а именно 8 дни. Счита, че изложените от ищеца твърдения за
действия уронващи достойнство и престижа му не са подкрепени с доказателства. Оспорва
иска за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, като
сочи, че ищецът без валидно правно основание едностранно е прекратил договора. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните са сключени договор за квалификация от 07.02.2019 г.
Страните не спорят и че ответникът е приключил успешно обучението си в срока за това, за
което му е издадено Удостоверение от „Институт по въздушен транспорт“ за преминат курс
“.........” 11.02.2019 – 19.08.2019 г. , както и Сертификат за обучение за „...... от 23.08.2019 г.,
Сертификат за обучение за „.......“ от 23.08.2019 г., Сертификат за обучение за „........“ от
23.08.2019 г.
След успешното приключване квалификационния курс е сключен и трудов договор
№1881/09.08.2019 г., връчен на служителя ведно с длъжностна характеристика и Правилник
за вътрешния трудов ред на ........... ........ ....... ООД. Съгласно трудовия договор служителят
2
ще изпълнява длъжността „......... – входящо ниво“, код по НКПД 31553001 с основно
месечно възнаграждение в размер на 1300 лева и допълнително възнаграждение за придобит
стаж и професионален опит в размер на 0,60% за всяка година при пълно работно време от 8
часа и работна седмица с продължителност 40 часа. Мястото на работа е на адреса на
дружеството гр. ......., район С, ........... ......., ........, Х 3 , както и работните помещения на
дружеството в комплекс “.........”, находящ се в гр. ....... на ул. „---------“ -- или на друго място
в гр. ......., определено от работодателя за изпълнение на задълженията от страна на
служителя. Договорено е, че при необходимост работодателят може да въвежда график на
работа с продължителност на работна смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното
време за определен период, които се определят със заповед на работодателя и в Правилника
за вътрешния трудов ред. Според чл. 4, ал. 6 от договора служителят се съгласява да поеме
задължението да бъде на разположение на работодателя в гр. ......., извън територията на
предприятието, с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция съгласно
утвърждаван от работодателя месечен график на времето на разположение и дежурство на
работниците при спазване на всички ограничения, предвидени в Наредба №2 за реда за
установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя. Съгласно
трудовия договор работодателят се задължава да осигури на служителя работно място и
условия на работа, които съответстват на характера на работата и изискванията за
безопасност. Според чл. 3, ал. 2 договорът може да бъде прекратен от всяка от страните чрез
тримесечно писмено предизвестие. Според приобщената длъжностна характеристика за
длъжността „......... – входящо ниво“, подписана от ищеца, основната работа на служителя е
извършване на всякакви механични и електртически рутинни и нерутинни задачи по
поддръжка на .......а, както и модификационни работи под наблюдение на ......... ниво 1и/или
ниво 2, и/или тим лидер.
С нотариална покана, връчена на работодателя на 06.03.2020 г. А. С. е прекратил
едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ поради
неизплащане на трудови възнаграждения за извънреден труд и неизпълнение на задължения
на работодателя, уговорени в трудовия договор и установени с трудовото законодателство,
касаещи сумарното изчисляване на работното време и изготвянето на работните графици,
полагането, отчитането и заплащането на извънредния труд, осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, възлагане на различни от договорените трудови функции,
осигуряване на минималните законоустановени почивки, зачитане достойнството на
служителя и др. Работодателят е издал Заповед №54/06.03.2020 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, вписвайки че не е налице валидно правно основание за това.
За безспорно между страните е отделено и че на 20.01.2020 г. ищецът е претърпял
злополука по време на работа в работно помещение на ответника – Х, за която
работодателят (осигурителят) е подал декларация за трудова злополука в ТД на НОИ ....... –
град с вх. №86 от 30.01.2020 г. В представения по делото протокол за разследване причините
и обстоятелствата за настъпилата злополука е посочено, че пострадалият е имал за задача да
обозначи компютрите в предно авионикс отделение на .......а като достъпът до това отделени
става чрез стълба и при слизане по стълбата , пострадалият пропуска последното стъпало
преди пода и пада на него като при падането на пода се подпира върху ръцете и краката си.
С влязло в сила разпореждане №29227 от 31.01.2020 г. на длъжностно лице при ТП на
НОИ ....... –град е констатирано, че декларираната от осигурителя „........... ........ .......“ ООД
злополука станала 20.01.2021 г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, като е посочено, че
същата е станала по време и във връзка с извършваната работа – при слизане по стълба за
достъп до предно авионикс отделение пострадалият пада и получава контузия на долна част
на гърба и таза, контузия на дясна гривнена става и дясно коляно.
Според представения амбулаторен лист от 21.01.2020 г. непосредствено след падането
на ищеца е поставена диагноза контузия на долната част на гърба и таза, направена му е
рентгенография като му е предписан покой и с мнения за временна неработоспособност.
От приобщените болнични листове от 21.01.2020 г., 03.02.2020 г. и 18.02.2020 г. се
установява, че за периода 21.01.2020 г. до 24.01.2020 г. ищецът е ползвал отпуск поради
3
временна неработоспособност поради настъпилата трудова злополука с диагноза „контузия
на долната част на гърба и таза“, както и за времето от 03.02.2020 г. до 07.03.2020 г. поради
общо заболяване с диагноза „увреждане на междупрещлените дискове в поясните и другите
отделения на гръбначния стълб с радикулопатия – дископатия Л4-Л5, Л5-Ес1“
Видно от извадката от Книга за начален инструктаж на ищеца е бил проведен такъв
при постъпване на работа на 19.08.2019 г., за което му е издадена служебна бележка
№153/19.08.2019 г.
Като доказателства по делото са приети заповеди за установяване на сумирано
изчисляване на работното време с период на отчитане шест месеца за периода 23.01.2019 –
22.07.2019 г. , 23.07.2019 г. – 22.01.2020 г., 23.01.2020 г. – 22.07.2020 г., и за периода
23.07.2020 г. – 22.01.2021 г. Сумарното изчисляване на работното време е установено и за
отдела и длъжността на ответника – „.........“.
За установяване релевантни по делото факти като писмени доказателства са приети,
представените от страните Правилник за вътрешния трудов ред на „........... ........ .......“ ООД,
Правилник за организация на работната заплата, Процедура за реда и условията за
регистрация и отчитане на работното време на служителите в „........... ........ .......“, Наръчник
на служителите на „........... ........ .......“ ООД, Ръководство относно мерките за безопасност,
Инструкция на „........... ........ .......“ ООД за получаване и използване на лични предпазни
средства, специално работно облекло и работно облекло от 02.11.2022 г., Оторизация на
персонала, извършващ базово техническо обслужване¸ издание №4 от 05.08.2015 г. , Писма
до „Инспекцията по труда“ от 23.01.2020 г. и от 22.01.2021 г. с приложени книги за
извънреден труд за 2019 г. и 2020 г. Извлечение от САО системата за отработените часове,
извадки от отчети за работното време, имейл кореспонденция, фишове за работна заплата на
ищеца, както и медицинска документация.
За вида и характера на получените от ищеца увреждания и техния интензитет е
допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена след запознаване с
наличната по делото медицинска документация и допълнително образно изследване, според
заключението на която вследствие претърпяната от А. С. от падането травма на долната част
на гърба и кръста са увредени междупрешлените дискове в поясния отдел на гръбначния
стълб с радукулопатия. Констатирано е, че в резултат на тази травма са настъпили късни
усложнения, изразяващи се в дискретни протрузии на дисковете между лумбалните
(поясните) прешлени 3и 4, 4 и 5, както и межди 5 поясен и първи сакрален прешлен. Също
така е настъпило и компримиране на предното арахноидално пространство без данни за
рецесуални и неврофораминални стенози като тези изменения отговарят да са се развили в
срок след претърпяната злополука, тъй като за образуването им е необходимо време.
Разпитана пред съда вещото лице посочва, че констатираните увреждания, вкл.
травматичните изменение са вследствие на трудовата злополука. Посочва, че лицето трябва
да следи състоянието си, тъй като тези травми могат да прогресират и да се стигне до
оперативна намеса. Заявява, че травматичното увреждане е придружено със силни болки
като може да се достигне до обездвижване. При разместен диск болката може да продължи
до края на живота като лечението е индивидуално.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза размерът на брутното
трудово възнаграждение на служителя за последния пълен отработен месец е в размер на
1300,00 лева, а обезщетението за тримесечно предизвестие възлиза на сумата 4009,74 лева.
Вещото лице е установило, че за периода 21.01.2020 г. до 06.03.2020 г. ищецът е получил
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 740,90 лева за 22 дни. Разликата
между обезщетението, което е получил ищеца и нетното възнаграждение, което би получил
за периода 21.01.2020 г. до 06.03.2020 възлиза на 331,12 лева.
По делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, според което
след запознаване на приет на оптичен носител запис от намираща се в Ха видеокамера е
посочил, че на записа се установява работник в най – горната част на платформа – площадка
със стълба и с десния крак започва слизане по стълбата с нормална скорост, без да бърза. С
4
всяка крачка слиза по едно стъпало надолу, движейки се от дясната страна на парапета. В
дясната си ръка държи листове хартия и не се държи за парапета. Прави шест крачки надолу
като от предпоследното стъпало пристъпва с десния крак напред и прави по – голяма крачка
от предходите, след което тялото му пропада напред. Губи равновесие, извръща глава надолу
към краката, продължава да се накланя напред и тялото пада. Няма реакция на ръцете с цел
захващане за парапета.
По делото са разпитани свидетелите А. И. И., .......в и ДД ГГ - служител при ответника.
За претърпените от ищеца болки и страдания вследствие злополуката по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на А. И. И., който свидетелства, че вследствие
падане на работа ищецът получил болки в дясната ръка и в дясното коляно, които отшумели
за около две седмици, но болките в кръста се увеличили. Непосредствено след падането не
бил освободен, за да отиде на лекар. Първоначално бил болничен само три дни, но после
болките се увеличили и взел по –дълъг болничен. След инцидента ищецът се променил, тъй
като при по – дълги разходки го заболявал кръста, при продължително седене – също. Вече
не можел да вдига и носи тежки предмети, тъй като кръста го болял. Избягвал да върши
ремонтни дейности, което преди правел. Тези ограничения в действията му тежали. За
лечение на болките в кръста само болкоуспокояващи са му изписвали. Ищецът споделил на
свидетеля за случка със скъсан панталон на работа, при което не му било позволено да го
смени и през цялата смяна работел със скъсан на чатала панталон като всички колеги го
видели, вкл. и жени. Знаел, че от силните миризми на химикалите, които се ползвали при
ответника, на С му лютяло на очите и имал главоболие, но не бил преместен на друга
станция.
Според показанията на свидетеля К, който заедно с ищеца е започнал обучение в ..... с
цел назначаването му в „........... ........ .......“ на длъжност „.........“, проведеният курс е бил
проформа. Посочва, че непосредствените му задължения като „младши .........“ включвали
изпълнение на възложените от прекия ръководител задачи прикрепени към по – опитни
колеги, които да ги наблюдават. Задачи обаче били поставяни само на определени служители,
а останалите е следвало да почистват работната станция и общите помещение на .......а.
Същевременно след постъпване на работа всеки от новоназначените служители
авиомеханици е следвало да изпълнява определени практически задачи, описани в т.нар. .....
книга. Посочва, че някой от колегите напредвали по – бързо от други, тъй като преките им
ръководители им възлагали задачи, но за него и за С не било така. Попълването на .....
книгата било част от практическото обучение, след което отново се полагал изпит. С
споделял, че неговият ръководител не му възлага задачи по книгата, както и че не говорел с
него. Разказва, че работата се извършвала по график, който се изготвял седмица за седмица,
като се изпращал на служителите по имейл. При постъпване на работа им било обяснено, че
се работи на шестмесечен график, но по – дълъг от една седмица не е имало. За промените в
графика също били уведомявани по имейл непосредствено преди смяната. Смените
започвали в различно време – от 06.00 часа, от 07.00 часа, както и се е случвало да се работи
след края на работния ден. Изработените часове и съответните неработни дни - компенсация
се отбелязвали в т. нар. часова банка. В случай, че служител е на минус часове в часовата
банка трябва да остане по нареждане на прекия си ръководител, за да ги изработи. Ако е на
плюс часове го пускали компенсация. Имало е случаи да се работи извънредно и тези часове
да се отчитат и заплащат като извънреден труд. Разказва, че мястото на работа на
авиомехника е в Хите на дружеството ответник, в които не е имало действаща
вентилационна система. Често е имало запрашване или силни миризми от използваните
химикали за почистване. Макар да не е присъствал на място е чувал, че докато авиониците
работят по .......а едновременно с това в другия му край да се пребоядисва част или елемент
на .......а, или да се източва гориво. Свидетелства, че от използваните при ответника
химикали на С започнали да му излизат обриви и да му пари на очите, независимо от
използваните предпазни средства – ръкавици, маски, очила, които най – често не били
достатъчни. Разбрал от С, а и от други колеги, че по време на работа работният му панталон
се сцепил на чатала, но не му бил даден нов панталон и той е трябвало да продължи да
5
работи със скъсани дрехи, по бельо, което много го притеснило, тъй като в Ха имало и жени
на линиите, както и тези, които изготвяли графиците за работа. След това С дълго време
търпял подигравки за скъсания панталон.
Свидетелят Г – пряк ръководител на ответника в ответното дружество свидетелства, че
С като обучаем ........ е следвало да изпълнява задачите, описани в ..... книгата, която била
одобрена от ..... Изпълнението на задачите следвало да се направи в рамките на 6 месеца
като обучаемият сам намери задачите, да си попълни работната карта. Следвало да прояви
самоинициатива. Задачите били изпълними и постижими. При изпълнението им обучаемите
следва да са под наблюдението на човек, който има съответния допуск ниво 1 или ниво 2.
Обучаемите самостоятелно не могат да правят нищо. При свършена задача се поставяли два
печата. Лицензиран персонал след като вид какво е направил обучаемия поставя и своя
печат. Разказва, че ищецът почти не контактувал с колегите и с него и все странял, нищо не
питал, показвал незаинтересованост. При свидетеля имало двама обучаеми и когато
обяснявал на другото момче, А. седял две минути и си грабвал телефона. Счита, че затова не
си е попълнил книгата, а другите момчета са го направили. Посочва, че се работи с
химикали, но на работната станция имало най -необходимите предпазни средства, като при
нужда можело да се вземат от склада допълнителни. При описанието на задачите е включено
и какво трябва да се носи като предпазни средства като служителят трябва да отиде и да си
ги вземе. При повреждане на работното облекло имало процедура и давани им били нови –
тениски, панталон, но С. не е искал ново облекло. Не му било известно ответникът да е имал
проблем със скъсан панталон по време на работа. Не помни на четвърта линия да е имало
служители от женски пол. Ответникът не бил специализиран нито да боядисва по .......а,
нито да източва гориво, което се правело на специална станция. При източване на гориво от
.......а останалите служители по другите станции били длъжни да напуснат Ха. Посочва, че
докато са обучаеми служителите не могат да работят извънредни, както и през почивните
дни. Свидетелства, че графикът се изготвял от него седмица за седмица, тъй като работата е
много динамична с различни обеми и срокове за изпълнение. Според задачите по .......а и
плана на .......а се изготвяли графиците за работа и за компенсация. Разказва, че часовата
банка е само за хора с овъртайм, но обучаемите нямали право да остават след 16.45 часа. Ако
служител остане на работа след края на работния ден, тези часове отивали в часовата банка.
С. нямал право на компенсация. Обяснява, че часовете компенсация се отчитат като минус
осем часа в часовата банка. Служителите били викани на работа и през уикендите, като сами
си заявявали през кой уикенд са дежурни и могат да бъдат извикани. Било възможно да се
работи максимум два уикенда в месеца. Посочва, че в Ха имало вентилационна система,
както и че се работи с химикали, но за всичко имало предпазни средства. Случвало се да е
студено при отворени врати на Ха, за да влезе .......а, но служителите имали ръкавици,
шапки, зимни дрехи. Всички били предупредени за условията на работа още преди да
започнат. Посочва, че обучението, което преминават в ..... е задължително, за да започната
работа. Счита, че преминавайки това обучение служителите могат да работят и в друга
компания и много от тях впоследствие го правят. Като пряк ръководител на ищеца е
следвало да предава документите във връзка с трудовата злополука. Не помнел кога точно се
е случило, но С. му казал, че е паднал от стълба и го боли коляното, за което е поискал малко
време за почивка в рамките на работния ден. Случило се към 15,00 часа , а към 16.45 часа се
приготвяли вече да си тръгват от работа. На другия ден отишъл на лекар, защото го боляло
коляното. Впоследствие като представил болничен за около 30 дни в него пишело, че има
травма в кръста и долната част на гърба, а не в коляното.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По иска по чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ
Според разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1 ,т. 2. 3 и 3а
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
6
действителните вреди при срочно трудово правоотношение. За основателността на иска
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение поради неизпълнение на задължения в трудовия
договор или установени с нормативен акт от страна на работодателя, размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, респ. размера на
действителните вреди, чието обезщетяване се претендира. В тежест на ответника е докаже,
че е заплатил претендираното обезщетение, или да установи своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения.
Не е спорно, че трудовият договор е прекратен едностранно от служителя на основание
чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 06.03.2020 г. посредством връчена на работодателя
нотариална покана, въз основа на което последният е издал заповед №54/06.03.2020 г. за
прекратяване на правоотношението с А. И. С.. Според разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ
трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление на
работника за прекратяване на договора, като заповедта на работодателя за прекратяването на
трудовото правоотношение в случая има само констативен характер и се издава в
изпълнение на задължението му по чл. 128а, ал. 3 /опр. по ч.гр.д. №123/12 г. на трето г.о. на
ВКС/. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и
писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на
някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника
или служителя основание. Ето защо работникът или служителят, който претендира
заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и при изричното оспорване от страна на
работодателя, че соченото основание не е било налице, следва да докаже, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на използваното
основание, а именно неизпълнение от страна на работодателя на уговорени в трудовия
договор или установени с нормативен акт задължения. Това разрешение следва от
принципната недопустимост да се черпят права от собствени незаконосъобразни действия. В
този смисъл е и съдебната практика, обективиране в Решение № 234 от 21.01.2020 г. по гр. д.
№ 1708 / 2019 г. на ВКС, 3-то ГО и Решение № 59 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 3418 / 2019 г.
на ВКС, 3-то ГО, която настоящия съдебен състав споделя.
Ищецът извежда субективното си право да прекрати трудовия договор на твърдения,
че работодателят е допуснал нарушения при сумираното изчисляване на работното време
паралелно с фактическо въвеждане на ненормиран работен ден, което счита за нарушение на
чл. 142, ал. 2 КТ. Твърдят се нарушения и изразяващи се в едностранно определяне на дни
„компенсации“, неосигуряване на минималните законоустановени почивки, както и при
полагането, отчитането и заплащането на извънреден труд. Според уговореното в чл. 4 от
трудовия договор служителят се задължава да изпълнява трудовите си задължения при
пълно работно време от 8 часа и работна седмица с продължителност 40 часа. Договорено е,
че при необходимост работодателят може да въвежда график на работа с продължителност
на работна смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното време за определен
период, които се определят със заповед на работодателя и в Правилника за вътрешния
трудов ред. В тежест на работника е да установи завишаването на месечната
продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени
средства в това число и свидетелски показания (определение №136 от 15.04.2014 г. по гр.д.
№7540/2013 г. на ВКС).
По делото са представени заповеди на работодателя за установяване на сумарно
изчисляване на работното време с период на отчитане шест месеца за времето от 23.01.2019
– 22.07.2019 г. , от 23.07.2019 г. – 22.01.2020 г., от 23.01.2020 г. – 22.07.2020 г., и от
23.07.2020 г. – 22.01.2021 г., видно от които сумарното изчисляване на работното време е
установено и за отдела и длъжността на ищеца – „.........“. Събраха се доказателства
независимо от правото на работодателя да въвежда едностранно със заповед сумирано
7
изчисляване на работното време, че такива заповеди не са представяни на служителите,
респ. не са били доведени до тяхното знания, както кои длъжности се обхващат, така и за
какъв период на отчитане.
Представени са и месечни графици, по които А. С. е работил, но за които се установи
от събраните гласни доказателства и извадки от електронна кореспонденция, че са били
променяни по няколко пъти в рамките на съответния месец, както и че са достигали до
знанието на служителите непосредствено преди започване на съответния месец. От
показанията на свидетелят Г се установи, че той е изготвял графиците седмица за седмица
независимо от определения от работодателя период за отчитане на работното време. Съдът
кредитира показанията на свидетеля К касателно липсата на установени графици за работа
за период от 6 месеца, в който смисъл следва да се цени и фактът, че такива не бяха
представени от ищеца, вкл. и за период от 4 месеца, което представлява нарушение на чл. 9а
от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
От приетите при ищеца Правилник за вътрешен трудов ред, Наръчник на служителя и
Процедура за реда и условията за регистрация в системата за отчитане на работното време
на служителите в „........... ........ .......“ се установява, че за служителите, които работят по
график е установено сумирано изчисляване на работното време. Те работят по
предварително утвърдени седмични графици, които включват работа през събота и неделя и
нощен труд.
Законодателят е предвидил възможност за сумарно изчисляване на работното време за
период не по – дълъг от 6 месеца съгласно приложимата редакция на КТ (ДВ, бр. 48,
13.06.2006 г.), при който по – голямата натовареност да се компенсира с почивки, за да се
достигне до опредЕ.та в чл. 136 КТ продължителност на работното време. При така
възприетото отчитане на работното време за един календарен месец, то не може да
надвишава нормативно установената продължителност по чл. 136 КТ, нито да се полага над
12 часа дневно и 56 часа седмично. При този начин на отчитане на работното време
работодателят е длъжен в края на отчетния период да отчете времето отработено от
конкретния работник като часовете получени над опредЕ.та норма са часове извънреден
труд. Видно от представените графици заложената от работодателя продължителност на
работното време е при осем часов работен ден, поради което ако при сумарното отчитане на
работното време за отчетния период действителната продължителност я надхвърля, това
превишение, отчитано на съответната база представлява извънреден труд.
Според Наръчника за служители на дружеството за работа извън установената
продължителност на работния ден се води специален отчет. Часовете, които са над
официално установените работни часове за месеца се сумират и се сравняват с т.нар. „часова
банка“. Ако има часове на минус от предишни месеци, те се компенсират. След което
часовете, които остават в повече за съответния месец се разделят на две като половината от
тях се заплащат с увеличение, а другата половина се слагат в т.нар. „часова банка“ и могат
да се ползват като компенсация. Часовата банка се нулира два пъти годишно на 22 април и
на 22 октомври. Съдът намира, че при възприетия начин за отчитане на полагания труд извън
установената продължителност, работодателят неправомерно не отчита положения от
служителя извънреден труд, в случай че такъв е налице. Компенсирането с налични минус
часове в т. нар. часова банка не съответства на възприетото от законодателя сумирано
изчисляване на работното време. От една страна се касае за часове, които според
работодателя са натрупани през времето на „компенсация“, за което категорично се
установи, че служителят следва да е на разположение на работодателя в гр. ......., извън
територията на предприятието, с готовност да осъществи при необходимост трудовата си
функция съгласно утвърждаван от работодателя месечен график на времето на
разположение и дежурство. От друга страна ако служителят е отработил по – малко от
установената норма за определение за сумиране период, неуплътненото работно време
следва да остане за сметка на работодателя. От друга страна съгласно разпоредбата на чл.
127, ал. 1, т. 1 КТ работодателят е длъжен да осигури на работника работата, която е опредЕ.
при възникване на трудовото правоотношение и в този смисъл да не допуска недоработване
8
от страна на служителя. Това от своя страна е свързано и по – прецизно изготвяне на
графика при сумирано изчисляване на работното време, така че да не се допуска
работниците да завършат отчетния период с по – малко часове. (така в решение №14 от
27.03.2012 г. по гр.д. №405/2011 г. на ВКС и решение №14882 от 26.11.2012 г. по адм. д.
№4915/2012 г. на ВАС)
При възприетия от работодателя начин на сумирано изчисляване на работното време
не се предвижда и изработените в повече часове да се компенсира с почивка, тъй като е
предвидено една част от тях да се заплащат с увеличение, а другата половина да се слагат в
т.нар. „часова банка“, за да ползват за последваща компенсация. Действително при
сумираното изчисляване на работното време е възможно продължителността на работното
време за определени дни да надвишава нормалната, но работата в повече следва да се
компенсира с почивка в рамките на отчетния период. По този начин балансът на работното
и свободното време се запазват средно за периода на отчитане (решение №14 от 27.03.2012 г.
по гр.д. №405/2011 г. на ВКС). При ищцовото дружество не е възприет такъв вид
компенсиране с фактическа почивка и то при спазване на междудневните и
междуседмичните почивки съгласно КТ, доколкото се установи, че т.нар. „дни
компенсация“ не представлява почивен за служителя ден. Няма спор и че служителите не са
имали възможност да избират да бъдат в компенсация, а това се е определяло от прекия
ръководител, който е изготвял графиците за работа.
Установява се разминаване в шест месечните периоди за сумарно изчисляване на
работното време предвид издадените заповеди от работодателя с времето, в което се нулира
т. нар. часова банка, поради което към м. 01, респ. м. 07 на съответната календарна година не
може да се определи точно продължителността на работното време. Констатираното
разминаване навежда на извода, че сумираното изчисляване на работното време по смисъла
на чл. 142, ал. 4 КТ, при което максималната продължителност на работна смяна може да
бъде до 12 часа, а продължителността на работната седмица - до 56 часа не се е прилагало
при ответното дружество независимо от представените заповеди.
Като противоречащи на останалите събрани по делото доказателства, вкл. и такива
представени от ответника, следва да се определят показанията на свидетелят Г, че
полаганият от А. С. труд не е бил отчитан посредством т.нар. часова банка, поради което
съдът счита, че установените нарушения при сумираното изчисляване на работното време
касаят и ищеца.
Наведените от ответника твърдения, че независимо от продължителността на
работната седмица и наличието на дни компенсация служителите са получавали пълния
размер на трудовото си възнаграждение не променя извода на съда за допуснати от страна
на работодателя нарушения при сумираното отчитане на работното време в дружеството.
По наведеното от А. С. твърдение, че работодателят системно му е възлагал
извършването на дейности различни от първоначално уговорените са събраните гласни
доказателства, от които се установи, че завършилите успешно изпитите по техническо и
практическо обучение преминават на етап обучение на работното място (.....), за което
следва да изпълняват задачи, описани в т. нар. ..... книга. Според длъжностната
характеристика за длъжността „......... – входящо ниво“, подписана от ищеца, основната му
работа е извършване на всякакви механични и електртически рутинни и нерутинни задачи
по поддръжка на .......а, както и модификационни работи под наблюдение на ......... ниво
1и/или ниво 2, и/или тим лидер. Възлагането , приемането и изпълнението на трудови
функции, които не са свързани с естеството на длъжността може да бъде доказано с всички
доказателствени средства. По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля К, който обаче не е имал преки впечатления от изпълняваните от ответника
трудови задължения. Не е спорно, че като всички обучаеми А. С. е следвало да изпълнява,
описаните в т. нар. ..... книга задачи, както и това че не е успял. Според показанията на
свидетеля К прекият ръководител на ищеца не му е възлагал задачи от тази книга, поради
което той не можел да ги изпълни, а според показанията на прекия му ръководител ищецът е
бил незаинтересован и често с телефон в ръка. Липсата на конкретни доказателства за
9
осъществяваните от А. С. трудови функции през периода на трудовото му правоотношение с
ответника води до невъзможност да се направи преценка дали те съответстват на
уговорените в договора.
Задължение на работодателя е да осигури на служителя нормални условия за
изпълнение на работата по трудовото правоотношение като му осигури работата, която е
опредЕ. при възникване на трудовото правоотношение; работно място и условия в
съответствие с характера на работата;както и здравословни и безопасни условия за труд (чл.
127КТ). От събраните доказателства се установи, че на служителите е предоставено работно
облекло (зимно и лятно), както и лични предпазни средства, като при нужда от
допълнителни такива е съгласувана процедура за получаването им от склада. Свидетелите
разказаха, че при осъществяване на опредЕ. дейност е описано и какви предпазни средства
следва да се използват. Не се доказаха твърденията на ищеца, че боядисване на ....... или
източване на гориво се е извършвало едновременно с дейности, осъществявани от
механиците, както и че работните помещения са често запрашени и обгазени.
Съобразявайки гореизложеното съдът счита, че ищецът законосъобразно е упражнил
потестативното си право по чл. 327, ал.1 КТ, тъй като причината за прекратяването на
трудовоправната връзка между страните е неправомерното поведение на работодателя,
изразяващо се в неизпълнение на уговорени в трудовия договор и в трудовото
законодателство задължения относно сумираното изчисляване на работното време,
заплащане на извънредния труд, спазване на минималните законоустановени почивки.
Предвид законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение за ответника се
поражда задължение да заплати на служителя обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, чиито размер според заключението на вещото
лице възлиза на 4009,74 лева, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в
цялост.
По иска по чл. 200 КТ
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,
като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.
За основателността на предявените искове е необходимо ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника, че през времетраенето на трудовото му
правоотношение при изпълнение на служебните му задължения, е настъпила посочената
злополука, че същата е призната за трудова по надлежния ред, както и че вследствие на
злополуката са претърпени имуществени и неимуществени вреди, и в какво се изразяват
същите, както и размерът на вредите, причинно-следствената връзка между твърдените
вреди и настъпилата трудовата злополука. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания
По делото е безспорно установено, че между пострадалия А. С. и ответното дружество
е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор, сключен на
09.08.2019 г.. На 20.01.2020 г. А. С. е претърпял злополука, вследствие на която е настъпила
временна неработоспособност. Посочената злополука има характер на трудова по смисъла
на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при
които е настъпила са отразени в посочените по-горе Разпореждане №29227-31.01.2020 г. на
длъжностно лице при ТП на НОИ ....... –град и декларация за трудова злополука. Няма спор,
че като служител на длъжност „.........“ ищецът е имал за задача да обозначи компютрите в
предно авионикс отделение на .......а като достъпът до това отделени става чрез стълба и при
слизане по стълбата, пострадалият пропуска последното стъпало преди пода и пада като
получава контузия на дясна гривнена става и дясно коляно. От заключението на съдебно –
10
медицинската експертиза се установи, че вследствие злополуката на по – късен етап
ищецът е получил увреждане на междупрещлените дискове в поясните и другите отделения
на гръбначния стълб с радикулопатия – дископатия Л4-Л5, Л5-Ес1.
Съдът счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя.
Според разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, приложима на основание чл. 212 КТ обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
случая отговорността на работодателя ответник е обективна и безвиновна и произтича от
обстоятелството, че между него и ищеца е било налице трудово правоотношение и че
злополуката е приета за трудова, станала по време и във връзка с извършваната работа от
пострадалия. Обстоятелството, че трудовия договор е бил сключен със срок на изпитване не
изключва отговорността на работодателя, тъй като определящо е наличието на трудово
правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука (така в решение №21
от 08.03.2017 г. по гр.д. №2645/2016 г. на ВКС,4-то ГО).
При това положение следва да се разгледа възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия поради проявено невнимание при слизане по
стълбата, с което е допринесъл за своята телесна увреда.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. В съдебната практика (решение № 1026 от 18.12.09г. по гр.д. № 4001/08г. на І
г.о. и № 348 от 11.10.11г. по гр.д. № 387/10г. на ІV г.о. по чл.290 от ГПК, както и в № 977 от
14.01.2010г. по гр.д.№ 298/09г.на ІV г.о.) се приема, че грубата небрежност е степен на
небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-
небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия, както и че
небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В решение от 21.06.2011г. по гр.д.
№1248/2010г. ІІІ г.о. на ВКС е посочено, че не всяко нарушение на правилата на безопасност
на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това,
при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на
увреждането, при подчертано субективно отношение (груба небрежност). като преценката е
конкретна и зависи от фактите по делото.
Според заключението на съдебно – техническата експертиза, установения на
видеозаписа работник е започнал да слиза по стълбата с нормална скорост, без да бърза като
с всяка крачка слиза по едно стъпало надолу, движейки се от дясната страна. При
последната крачка от предпоследното стъпало пристъпва с десния крак напред и прави по –
голяма крачка от предходните, след което тялото му пропада напред. Губи равновесие,
извръща глава надолу към краката, продължава да се накланя напред и тялото пада. Според
протокола за разследване на злополуката причина за падането е пропускането на едно
стъпало от страна на служителя. Не е спорно, че на ищеца е проведен начален инструктаж
при постъпване на работа. При този механизъм на падане съдът не счита, че се установяват
действия, които да се квалифицират като груба небрежност от страна на ищеца.
Обстоятелството, че е носел листове хартия в ръката си не установява виновно допринасяне
от страна на пострадалия за настъпване на увреждането. Изводът на вещото лице по съдебно
–техническата експертиза, че причина за инцидента е невнимание от страна на работника е
правен и не обвързва съда. Обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, съдът
намира за житейски възможна ситуация, при която травматичния резултат не е могъл да бъде
избегнат. По тези съображения искът по чл. 200 КТ се явява доказан по основание.
По исковете за имуществени вреди
Ищецът претендира присъждането на разликата между получаваното от него през
периода на отпуск поради временна неработоспособност обезщетение и трудовото
възнаграждение, което би получил за същия период с твърдения, че е претърпял загуба в
размер на 500,00 лева. Според разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда и обезщетението по общественото
11
осигуряване. Вредата по смисъла на посочената разпоредба е разликата между трудовото
възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и
полученото обезщетение по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини
има причинно-следствена връзка. Безспорно е между страните, че ищецът е ползвал отпуск
поради временна неработоспособност и е получил обезщетение в общ размер на 740,90 лева
за периода 21.01.2020 г. до 06.03.2020 г. Според заключението на приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза при съобразяване на нетното трудово
възнаграждение, което ищецът би получил, ако е полагал труд през периода на временна
неработоспособност (2622,27 лева) и обезщетението ведно с трудовото възнаграждение,
които ищецът е получил за срока на временната неработоспособност (2291,15 лев), се
получава разлика в размер 331,12 лева, която следва да му се присъди като за разликата до
пълния предявен размер от 500,00 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за неимуществените вреди
Начинът за определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени
вреди и съдържанието на понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД са изяснени
в Постановление № 4 от 23.12.68г. на Пленума на ВС, съгласно което следва да се преценят
всички съотносими обективни обстоятелства - вид, характер на увреждането, начин на
извършване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания,
загрозявания, реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия,
общественото му положение, както и всички други релевантни към конкретния случай
факти и обстоятелства.
Вследствие злополуката ищецът е получил контузия на дясна гривнена става и дясно
коляно, а на по – късен етап е получил увреждане на междупрешлените дискове в поясните
и другите отделения на гръбначния стълб с радикулопатия – дископатия Л4-Л5, Л5-Ес1, в
който смисъл е заключението на съдебно – медицинската експертиза, поради което съдът
намира, че се установява наличието на причинна връзка между настъпилото увреждане на
здравето на А. С. и претърпените от него болки и страдания. Според събраните гласни
доказателства болките в ръката и коляното продължили около две седмици, но болките в
кръста били значителни и продължавали и към настоящи момент. При движение започнал да
се изморява, не можел дълго да се разхожда, изморявал се и по – дълго седене. Вече не
можел да вдига и носи тежки предмети, тъй като кръста го болял. Избягвал да върши
ремонтни дейности, което преди правел. Тези ограничения в действията му тежали. Според
представените болнични листове възстановителният период е продължил 37 дни, като няма
данни за провеждани рехабилитационни или физиотерапевтични курсове, а само за
приемане на болкоуспокояващи при нужда. Установи се влошаване на здравословното
състояние предвид получените увреждания на междупрешлените дискове, за които вещото
лице по СМЕ заяви, че няма конвекционално лечение, тъй като е строго индивидуално, но
които следва да се проследяват предвид възможността от усложнения. Вещото лице заяви, че
поради разместване на диска болките могат да продължат до края на живота.
Неизбежно от психологическа гледна точка ищецът е търпял и търпи и душевни
страдания, свързани с конкретните фактически обстоятелства около настъпване на
злополуката, ограничените физически възможности, предвид болките при разходка,
застояване прав или седнал, невъзможността да се носи тежко. Несъмнено болките в кръста
се отразяват на изградените му житейски и трудови навици, в който смисъл са и събраните
свидетелски показания. Не на последно място се е наложило да организира трудовата си
дейност по начин, по който да не се натоварва физически. При съобразяване на всичко
гореизложено - характера и степента на полученото увреждане, периода на лечение и
възстановяване, настъпилите усложнения, които могат да останат до края на живота,
възрастта му, както и съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, то следва да бъде определено по справедливост обезщетение в размер на 7000,00
лева, поради което исковата претенция следва да се уважи в цялост.
Върху така определените размери на обезщетенията за имуществени и неимуществени
12
вреди следва да се присъди и законна лихва 09.09.2022 г. като законна последица от
осъждането.
По иска по чл. 127, ал.2 КТ
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже поведение (действие или
бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е
възложил, довело до уронване на неговото достойнство; настъпили неимуществени вреди и
причинна връзка между поведението и вредите; размера на вредите.
Ищецът поддържа, че през време на действие на трудовия му договор неговият пряк
ръководител (тийм лидер) цЕ.сочено уронвал достойнството му чрез ежедневни обиди, вкл.
и не му позволил да си смени панталоните след скъсване по време на работа в областта на
чатала.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 КТ задължение на работодателя е да осигури на
служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение като
му осигури работата, която е опредЕ. при възникване на трудовото правоотношение;
работно място и условия в съответствие с характера на работата; здравословни и безопасни
условия за труд. Работодателят е длъжен и да пази достойнството на работника или
служителя по време на изпълнеие на работата по трудовото правоотношение.
Установи се по делото, че ищецът заедно с още един обучаем са били под прякото
ръководство на свидетеля .Д Г. Не се събраха доказателства, вкл. и чрез разпита на свидетеля
К за начина, по който тийм лидерът е общувал с обучаемите и по – конкретно с А. С..
Напротив според свидетеля К А. се е оплаквал, че въобще не си говори с прекия си
ръководител, както и че последният не се е занимавал с него, не му е възлагал задачи. По
делото не е установено да е имало пренебрежително или обидно отношение към ищеца.
Предвид това съдът намира, че не се доказа твърдяното от ищеца поведение на работодателя
чрез неговия служител в лицето на .Д Г, с което ищецът да е бил поставен в уронващо
достойнството му положение – обиди, нападки или подигравки в техните отношения.
Не е спорно между страните, че за изпълнение на служебните им задължения на
служителите на ответника е предоставяно работно облекло (зимно и лятно) –
гащеризон/панталон и тениски, за чиято издържливост се събраха доказателства, че не е
била на нужното ниво, предвид честите разкъсвания на панталоните и тениските. От
показанията на свидетеля К се установи, че много от служителите работят със скъсани
панталони, които са пригодени с тел или свински опашки. При клякане по време на работа
панталонът на ищеца също се е скъсал в областта на чатала, като е останал до края на
работната смяна с него, за което прекият му ръководител разпитан пред съда отрича да е
знаел, респ. да не му е позволил да се преоблече вкъщи. Съобразявайки данните по делото
съдът приема, че да се работи със скъсано работно облекло не е нещо инцидентно при
служителите на ответника, поради което и случилото се на ищеца не може да се определи
като постъпка, чието цел е служителят да бъде унижен. Твърденията, че в този ден и на тази
работна линия е имало служители от женски пол, което да е притеснило или смутило ищеца,
не се установиха. Няма данни и за това какви са били реакциите на останалите служители по
време на случилото се и след това. Действително чувството на чест и достойнство е
субективно, но от установеното по делото не може да се направи извод, че работодателят с
поведението си е станал причина за накърняване достойнството на ищеца, което е
допълнително основание да се приеме за неоснователен предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
По разноските
При този изхода на спора разноски се селдват и на двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000,00 лева по представен договор за правна защита и съдействие с бл. №
887724/17.08.2022 г., от което съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъди сумата 781,60 лева предвид представените доказателства за реалното му заплащане.
Ответникът претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК
13
за заплатено адвокатско възнаграждение. Независимо, че с нормата на чл. 359 КТ
законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове,
каквото е и настоящото, от заплащането на дължимите държавни такси и разноски за
съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са освободени от
репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете, поради което на ответника
следва да се присъди сумата 917,00 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавната такса и
депозити за вещи лица съразмерно на уважената срещу него част от исковете , от които
453,63 лева за държавна такса и 586,20 лева за депозити за вещи лица.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и депозитите за вещите
лица за разглеждане на отхвърлената част от исковете следва да остане за сметка на бюджета
на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „........... ........ .......“ ООД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.
......., район С, летище ......., Х 3 да заплати на А. И.а С. ЕГН ********** с адрес: гр. .......,
ж.к ........... на основание чл. 221, ал.1, вр. чл. 327, ал.1, т.3 КТ сумата 4009,74 лева,
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие за срока на
предизвестието, на основание чл. 200 КТ сумата 331,12 лева, представляваща разликата
между полученото обезщетение за временна неработоспособност и неполученото нетно
трудово възнаграждение за периода 21.01.2020г.- 06.03.2020г., и сумата 7000,00 лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания,
вследствие на трудова злополука на 20.01.2020г., ведно със законната лихва върху сумите от
09.09.2022г. до окончателно изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПк сумата 781,60 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 КТ за
имуществените вреди за разликата над 331,12 лева до пълния предявен размер от 500,00 лева
и иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 127, ал.2 КТ за сумата 3000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от уронване
достойнството по време на изпълнение на трудовото правоотношение, ведно със законната
лихва от 09.09.2022г. до окончателно изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА А. И.а С. ЕГН ********** с адрес: гр. ......., ж.к ........... да заплати на
„........... ........ .......“ ООД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ......., район С,
летище ......., Х 3 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 917,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ........... ........ .......“ ООД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.
......., район С, летище ......., Х 3 да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата 453,63 лева – държавна такса и 586,20 лева – възнаграждения за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14