Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 408
гр. Враца,
30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, втори състав, в публично заседание
на 30.10.2023 г. /тридесети октомври две хиляди двадесет и трета година/ в
състав:
АДМ.СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 515 по описа на Адм. съд -
Враца за 2023 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК
/Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО
/Кодекса за социално осигуряване/.
Образувано е по ЖАЛБА на П.И.Т. ***, против Решение №
1012-06-65/2 от 07.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е
оставена без уважение, като неоснователна жалба против Разпореждане №
********** /**.**.**** г. на Р. „П. о.“ при ТП на НОИ – Враца, в частта, в
която не е включена в определения размер на пенсията за осигурителен стаж и
възраст от 01.07.2023 г. и сумата от 60,00 лв. по ПМС № 479/30.12.2021 г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Сочи се, че неправилно с
потвърденото от ответния орган разпореждане на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ,
не е включена добавка от 60,00 лева, отпускана на всеки пенсионер в България,
независимо от размера на пенсията на основание ПМС № 479/ 30.12.2021 г., за
което няма нормативен документ, който да го е отменил или променил. Иска тази
добавка да му бъде възстановена, считано от 01.10.2022 г.
В молба вх. № 2996/02.10.2023 г. с изразено становище по
същество на спора и в с.з. поддържа и доразвива изложените в жалбата
съображения.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Враца в с. з. се
представлява от * Ц. Ц., която оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана, а оспореното решение намира за правилно и законосъобразно, като
моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя и писмена защита.
По делото са приети представените с административната
преписка писмени доказателства.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168
от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено
следното:
Във връзка подадено от жалбоподателя П.И.Т. заявление на
**.**.**** г. за ежегодно преизчисляване на личната му пенсия с допълнително
придобития от него осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след
отпускането, съответно след нейното последно преизчисляване, от ръководителя на
ПО при ТП на НОИ – Враца е издадено Разпореждане № **********/**.**.**** г., с
което на основание § 7з от ПРЗ на КСО пенсията е преизчислена, въз основа на
общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд – ** г. ** м. и **
д.; процент за годините и месеците осигурителен стаж, определен съобразно
действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията – **.**.**** г.
-1.; проценти за осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно
§ 7з, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО, както следва: ** г. ** м. * 1.% = 53.75% и
получен размер на пенсията 53.75% от ** = ** лв. в разпореждането е посочено,
че така получения размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година,
следваща годината на отпускане на пенсията, следваща 2008 г., с процент, който
е равен на по-високия от: процента на нарастване на осигурителния доход или
процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната
календарна година. За 2022 г. – ** *
1.093 (9.30% за 2021 г.) и се получава ** лв. съгласно § 7з, ал. 2 от ПЗР на
КСО получения размер се сравнява с размера на пенсията относим към 30.09.2022,
който е ** лв., поради което от 01.12.2022 г. е определен размер на пенсията в
по-високия от двата размера – ** лв., като е отказано да бъде преизчислена
пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането,
тъй като изчисления индивидуален коефициент 1.74 е по-неблагоприятен.
С Разпореждане № **********/30.06.2023 г., считано от
01.07.2023 г., размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69,
ал. 1 от КСО на жалбоподателя е определен към 30.06.2023 г., като по-високия
размер от ** * 1.12 = ** лв., с месечен размер на пенсията от ** лв.
Разпореждането
е връчено лично на П.И.Т. на 17.07.2023 г., видно от собственоръчно положения от
него подпис /л.12 от делото/, който го е обжалвал по административен ред пред
Директора на ТП на НОИ гр. Враца с жалба вх. № ** от 17.07.2023 г. /л. 13 от делото/.
Във връзка
с подадената жалба на П.И.Т. било издадено оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 1012-06-65/2 от 07.08.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ – Враца, с което Разпореждане № **********/30.06.2023 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Враца е прието за правилно, законосъобразно и оставено в сила, а жалбата против
него е оставена без уважение.
Делото
е основано само на писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка, сред които разпореждания за определяне на размера на пенсията на
жалбоподателя от 01.07.2022 г., 30.09.2022 г., както и Решение № 1012-06-249
2/20.01.2023 г., с което директора на ТП на НОИ Враца се е произнесъл по
оспорено от П.И.Т. Разпореждане № **********/30.09.2022 г., като оспорването е
оставено без уважение. Всички те са непротиворечиви по съдържание,
последователни по хронология, като логично представят развилите се събития.
Съдът ги кредитира с доверие и основава на тях фактическите си констатации.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния
акт, а именно П.И.Т., при
спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО /решението е получено
от оспорващия чрез член на семейството на 09.08.2023 г. видно от известието за
доставяне – л. 9 от делото, а жалбата против него е предявена на 23.08.2023 г. и
регистрирана в ТП на НОИ с вх. № ** от 17.07.2023 г.
По тези съображения жалбата се явява
процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспореното решение е издадено след
надлежно сезиране с жалба, от материално и териториално компетентен орган,
какъвто се явява Директорът на ТП на НОИ – гр. Враца, в съответствие с
предоставените в чл. 117, ал. 3 от КСО правомощия, поради което е валиден и
допустим административен акт. Обективирано е в писмена форма и съдържа регламентираните
в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Същото е мотивирано, като са изложени
направените при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административният орган в съответствие с чл. 35
от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на
случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.
36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към
конкретния случай, като при анализа им е достигнал до правилни и обосновани
правни изводи, в съответствие с материалните разпоредби на закона.
По делото не е спорно, че
жалбоподателят П.И.Т. е
носител на правото на пенсия, което е субективно материално право на осигуреното
лице, възникващо при наличието на определени предпоставки, както и, че датата
на отпускане на пенсията е **.**.**** г., което обстоятелство е отразено и в
Разпореждане № ********** от 07.02.2023 г. Спорен е момента следва ли в
осъвременения размер на пенсията с Разпореждане № **********/30.06.2023 г. да
бъде включена добавка по ПМС № 479/30.12.2021 г., за която оспорващия твърди,
че му се полага и че същата отсъства още с определянето на размера на пенсията
му с Разпореждане № ********** от 30.09.2022 г.
Принципно
вярно е, че няма нарочен акт, който да отменя или изменя ПМС № 479 от 30 декември 2021 г. за
одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване
за 2021 г. /Обн., ДВ, 4.01.2022 г., в сила от 30.12.2021 г./, каквито доводи
изтъква жалбоподателя, но това не означава, че същото все още действа, с оглед
настъпилото прекратително условие заложено в чл. 1, ал. 1 от същото, а именно:
Министерски съвет одобрява
допълнителен трансфер в размер до 750 000 000 лв. по бюджета на държавното
обществено осигуряване за 2021 г. за изплащане на допълнителна сума към пенсиите
за януари, февруари, март, април, май и юни 2022 г. Т.е. допълнителната сума,
определена в ал. 2 от същия член в размер от 60.00 лв. месечно, се изплаща към
пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях на
всеки пенсионер независимо от размера на получаваната пенсия до м. юли 2022 г. Затова
и в периода от 01.07.2022 г. до 01.10.2022 г. добавката от 60,00 лв. се изплаща
допълнително на всеки пенсионер, но не по силата на цитираното ПМС, каквито
твърдения излага оспорващия, а на основание приетия нов § 7ж, ал. 2 от ПЗР на
КСО (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Съгласно тази разпоредба размерът,
определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022 г., на пенсиите, свързани с
трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., се увеличава
от 1 юли 2022 г. с 10 на сто. След увеличението по изречение първо в размера на
пенсията се включва сумата от 60 лева, изплащана на основание Постановление № 479 на
Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета
на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 1 от 2022 г.), и
сумата по §
7, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за 2022 г., когато има такава.
От представените по делото доказателства
се установява, че с Разпореждане на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Враца №
**********/01.07.2022 г., на оспорващия е определен нов размер на пенсията от **
лв., към който в съответствие с цитираното по-горе правило е добавена сумата от
60,00 лв. и месечния размер на пенсията е определен в размер на ** лв. Тази
добавка жалбоподателят Т. е получавал към пенсията до 01.10.2022 г., когато на
основание § 7з, ал. 1 от ПЗР на КСО, пенсиите за трудова дейност, отпуснати
с начална дата до 31 декември 2021 г. /какъвто е конкретния случай/ включително,
се преизчисляват от 1 октомври 2022 г. при съответното прилагане на чл. 70,
75
и 79,
като:
1. средномесечният осигурителен доход
за страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент
на лицето към 30 септември 2022 г. и с продължителността на осигурителния стаж
на лицето, зачетен към 30 септември 2022 г., умножен със съответния процент за
годините и месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото
законодателство към датата на отпускане на пенсията. За пенсиите, отпуснати с
начална дата до 31 декември 2007 г. включително, се взема предвид средномесечният
осигурителен доход за страната за 2007 г. – 398,17 лв. За пенсиите за
инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се вземат предвид
коефициентите по чл.
79, определени в действащото законодателство към датата на отпускане на
пенсията.
2. определеният по реда на т. 1 размер
на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на
отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на
нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на
потребителските цени през предходната календарна година. За пенсиите, отпуснати
с начална дата до 31 декември 2007 г. включително, размерът се увеличава с
процентите по изречение първо за всяка календарна година след тази дата.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба
обаче, когато преизчисленият по ал. 1 размер на пенсията и размерът ѝ към
30 септември 2022 г. не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.
Така в изпълнение на вмененото в
закона задължение за преизчисляване на пенсията от 1 октомври 2022г. и след
направените изчисления със съответните проценти и индивидуален коефициент,
ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Враца с Разпореждане № ********** от
30.09.2022 г. е определил размер на пенсията на П.И.Т. ** лв., който е по-висок от размера
на пенсията до този момент – ** лв. включвал и сумата от 60,00 лв., поради
което считано от 01.10.2022 г. на жалбоподателя е определен месечен размер на
пенсията от ** лв. Следва да се посочи, че за разлика от § 7 ж в следващия §
7з, въз основа на който е преизчислена пенсията на жалбоподателя от 01.10.2022
г., никъде не се споменава добавка от 60,00 лв., а задължава пенсионния орган при
липса на равенство да определи по-високия размер.
Впрочем от представеното по делото
Решение № 1012-06-249 2820. 01.2023 г. се установява, че Разпореждане № **********
от 30.09.2022 г., с което е определен по-високия размер на пенсията без
включена добавка от 60,00 лв. е било предмет на оспорване пред Директора на ТП
на НОИ, който с горното решение е оставил жалбата без уважение и е потвърдил
разпореждането като правилно и законосъобразно, за което е изложил подробни мотиви,
включително за начина на изчисляване на пенсията. Няма данни, липсват и
твърдения това решение да е било обжалвано по съдебен ред, поради което същото
е влязло в сила.
По същия начин Ръководителят на „ПО“
при ТП на НОИ е действал и при издаване на Разпореждане №
**********/30.06.2023г., потвърдено с оспореното в настоящото производство
Решение на Директора на ТП на НОИ – Враца. В решението подробно е описан механизма
за преизчисляване на пенсията от 01.10.2022, задължително прилаган на основание
§ 7з, ал. 2 от ПЗР на КСО. Правилно и обосновано на закона ответникът е
посочил, че след определения условен
размер на пенсията към годината на отпускането ѝ, се установява средно месечният
осигурителен доход за страната за 12-те календарни месеца преди месеца на
отпускане на пенсията и се умножава с индивидуалния коефициент на лицето към 30.09.2022
г. и с продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към
30.09.2022 г., умножен със съответния процент за годините и месеците
осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към
датата на отпускане на пенсията (тежест на стажа). Така полученият размер се
увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на
пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на
осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските
цени през предходната календарна година. Това е и начинът по който е определен
размера на пенсията на оспорващия с коментираното по-горе Разпореждане № **********/30.09.2022
г., с което на основание §7з от ПРЗ на КСО личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 696, ал. 1 от КСО на Т. е преизчислена в по-благоприятния за
него размер от ** лв. в сравнение с размера на пенсията към 30.09.2022 г. от **
лв.
Следвайки
същото нормативно правило и в съответствие със заявеното от Т., за ежегодно
преизчисляване на личната му пенсия с допълнително придобития от него
осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно
след последното ѝ преизчисляване, с Разпореждане № **********/07.02.2023
г. и на основание чл. 102, ал. 1, т. 2, и ал. 3-5 КСО, във вр. с § 7з от ПРЗ на КСО пенсията е преизчислена и
считано от 01.12.2022 г. е определен по-висок размер от ** лв. При сравняване с
размера на пенсията към 30.09.2022 г., съобразно правилото по § 7з, ал. 2 от
ПЗР на КСО, който е ** с включена добавка от 60,00 лв. и изчисления
индивидуален коефициент -1.74, правилно органът е определил по-високия размер.
На основание чл. 100 от КСО размерите
на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2022 г. се
осъвременяват от 1 юли с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването
на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през
предходната календарна година. Осъвременяването от 1 юли 2023 г. е с 12 на сто
по Решение на Надзорния съвет на НОИ по протокол № 7 от 05.06.2023 г. и в
съответствие с чл 100 КСО.
Увеличението от 1 юли 2023 г. с 12 на
сто се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията към 30 юни
2023 г. без изплащаните към нея добавки. Ако в размера на личната пенсия преди
прилагането на чл. 100 КСО е включена сума по ПМС № 479/30.12.2021 г. считано
от 01 юли тази сума също се обхваща с осъвременяването с 12 на сто.
Тъй като в размера на личната пенсия на
оспорващия преди прилагането на чл. 100 КСО не е включена сумата по ПМС №
479/30.12.2021 г., която да се осъвремени с 12 на сто, по изложените по-горе
съображения, а именно, че прилагайки правилото на § 7з, ал. 2 от ПЗР на КСО е
определен по-високия размер, в сравнение с размера към 30.09.2022 г. с включена
в него сума по ПМС № 479/30.12.2021 г., както и че към 30.06.2023 г. пенсията е
била **, определена по същото правило с Разпореждането от 07.02.2023 г., считано
от 01 юли 2023 г., с Разпореждане № **********/30.06.2023 г. личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО е преизчислена, по следния
начин:
Към 30.06.2023 г. – ** лв. * 1.12 =
нов размер - ** лева.
Предвид
изложеното, въз основа на извършената цялостна проверка за законосъобразност на
оспорения акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, не се установи наличието на основания по чл. 146
от АПК за отмяната му.
Настоящият съдебен състав приема, че
решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи,
в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма,
съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени фактически и правни основания. В хода
на административното производство са били изследвани и изяснени относимите
факти, като направените изводи са обосновани на събраните в хода на
административното производство писмени доказателства, при правилно приложение
на релевантните правни норми и в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ гр. Враца
за правилно и законосъобразно, а подадената жалба за неоснователна.
Предвид изхода на правния спор и
съобразно разпоредбата на чл.
143, ал. 4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза на
НОИ разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство по делото, към минимално определения в разпоредбата на чл.
24 от Наредба за заплащането на правна помощ, във връзка с чл. 37
от Закона за правната помощ, а именно 120,00 лв. /сто и двадесет лева/.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Т.
***, против Решение № 1012-06-65/2 от 07.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ –
Враца, с което е оставена без уважение, като неоснователна жалба против Разпореждане
№ **********/30.06.2023 г. на Р. „П. о.“ при ТП на НОИ – Враца, в частта, в
която не е включена в определения размер на пенсията за осигурителен стаж и
възраст от 01.07.2023 г. и сумата от 60,00 лв. по ПМС № 479/30.12.2021 г.
ОСЪЖДА П.И.Т. ***, да заплати в полза на Национален
осигурителен институт разноски - сумата от 120 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез АдмС
Враца, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок
от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: