РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 06.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 335 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.238 ГПК.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, предявени от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
********* с адрес гр.София, п.к. 1766,
жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Д.Д.-зам.управител, чрез юрк.Н.М., против М.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***,
с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1092.45 лв., представляваща главница по револвиращ кредит, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-25.11.2019г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 102.11 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, за периода от 01.12.2018 до 09.05.2019; сума в размер на
56.67 лв.,
представляваща мораторна лихва, за периода от 09.05.2019 до11.11.2019, за които
суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 642 от 26.11.2019
г., по ч. гр. дело № 1237 по описа на съда за 2019г., евентуално съединени с
осъдителен иск с правно основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, за осъждане на
ответника да му заплати сума в размер на 1092.45 лв., представляваща главница по револвиращ кредит; сума
в размер на 102.11 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода от 01.12.2018 до
09.05.2019; сума в размер на 56.67 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 09.05.2019 до11.11.2019г.
Ищецът
- „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, излага, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК от № 642 от 26.11.2019 г., по ч. гр. дело № 1237 по
описа на съда за 2019г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания
за предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице правен
интерес. Твърди, че по силата на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-15899619, на М.Н.П. е
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 24.04.2018 г. М.Н.П. е активирала,
предоставената и от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България кредитната карта No
CARD-15899619, с максимален кредитен лимит в
размер 1000.00 лв.. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания,
чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта.
Излага се, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Сочи се, че съгласно чл.1 и чл.14 от Договор за
отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Твърди се, че М.Н.П. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта
на 01.12.2018, когато е последното й плащане по нея, като балансът по същата е в
размер на минус 1194.56лв., поради което кредиторът е блокирал използването й.
Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените й покани да
погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължавала виновно да не
изпълнява, поради което се моли исковете да бъдат уважени. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен,
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, се
моли
съдът да приеме за основателен евентуално предявените
осъдителни искове за същите суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от
ответника М.Н.П..
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответницата М.Н.П. е връчен препис от исковата молба и
доказателствата, с указания за възможността за представяне на отговор и за
последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подала
отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призована и не е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като от представените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето
защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на
исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от
исковете или на сума в общ размер на 300.00 лв., представляващи платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
платени държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК ********* с адрес гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван
от Д.Д.-зам.управител, чрез юрк.Н.М. против
М.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, че М.Н.П.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА
„БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, ЕИК *********, сумата от 1092.45 лева, представляваща главница по
Договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard, кредитна карта
CARD-15899619, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 25.11.2019г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 102.11 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018г. до
09.05.2019г., сумата от 56.67 лева,
представляваща мораторна лихва за
периода от 09.05.2019г. до 11.11.2019г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 642 от 26.11.2019г., по ч.гр.д. № 1237, по описа
ВРС за 2019г..
ОСЪЖДА М.Н.П.,
ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на„БПН Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
********* с адрес гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв., представляваща сторените по делото разноски от ищеца в исковото и
заповедно производство.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА