Р Е Ш Е Н И
Е № 578
гр. Монтана, 13 ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 7 ноември 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Димитрана Димитрова като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, А.д. № 337 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на М.Н.Т.,*** против Решение № 2153-11-25/27.06.2019
г. на Директора на ТП Монтана, НОИ София, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане № 2186-11-1 от 10.05.2019 г. на ръководител Началник отдел
„Пенсии” при ТП Монтана, с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 285.15 лв., считано от 06.12.2017 г. и 296.07 лв.,
считано от 01.07.2018 г.
Твърди, че оспореното решение е немотивирано и противоречи
на законовите разпоредби за втора категория труд, които не са приложени. Не е ясно какво е основанието да се определи размера на пенсията, както
и кака е изчислен процента след като
е взет период, в които той не е работил и за този период не е
внасял осигуровки. В оспорения акт не се сочат конкретни факти
и обстоятелства във основа, на който да се направи обоснован извод, че пенсията
е определена и изчислена правилно. Счита, че начинът
на определяне размерът на пенсията е неправилен, поради което неправилно е изчислен и самият размер. Посочените от него три последователни години не са
взети като база за получения доход. Не
е ясно как за 18 год. 02 мес. и 28 дни осигурителен стаж от втора категория
труд и 05 год. 08 мес. 15 дни осигурителен стаж от трета категория труд, през които години се
е осигурявал върху средно месечния осигурителен доход за страната,
е изчислено, че следва да получава 32.09 % от 888.58 лв. или
285.15 лв. пенсия. Бил е лишен от правото на ранно
пенсиониране на възраст 57
години поради липсата на 100 точки,
сега на 66 години отново му се смята непълен трудов стаж. Определеният му размер е крайно недостатъчен за живот в България. Съгласно
изследване на НСИ издръжката на член от семейството към настоящия момент е 580
лв. месечно. За получаване на пенсия закона в Р. България изисква минимум 10 год.
трудов стаж при първа категория труд и минимум 15 год. трудов стаж при втора
категория. С приравняването на първа и втора категория труд към трета категория
труд, НОИ неправилно и незаконосъобразно обезличава категориите и ги приравнява
към трета категория труд. Приравнява работилите в тежки и трудни условия с
неработилите изобщо. Приравняването на втора категория труд към трета и
вземането на индивидуалния коефициент от трета категория и незачитане на втора
категория труд, което е нарушение на закона и социалната харта по правата на човека.
Коефициентът изчислен по методиката за три последователни години при
трета категория труд е занижен в сравнение,
тъй като не е коефициента при
втора категория труд а от там и формулата за изчисление е изменена. В съдебно заседание на 07.11.2019 г. твърди,
че трудовият му стаж в С*** АД /л. 34-36/ е зачетен като време, но не е
зачетен като доход. Общият доход за 36 месеца от 27.12.1990 г-
до 31.12.1993 г. е общо 90037.73 лева. Не са му
зачетени годините за този период върху средния месечен доход и от там индивидуалния
коефициент за 36 месеца. Заявява, че
няма друг незачетен трудов стаж. В писмена защита поддържа същите доводи, такива каквито са в жалбата и в с.з. н 07.11.2019
г.
Ответната страна - Директорът на ТП
Монтана, чрез процесуалния си представител юрк Л*** Каменова оспорва жалбата. В
писмено становище твърди, че изложените доводи на жалбоподателя са в разрез с действащото осигурително
законодателство, не отговарят на истината и не следва да бъдат взети предвид. В
оспорения административен акт подробно и мотивирано са изложени фактите и
конкретно са посочени относимите материалноправни разпоредби, които пенсионният
орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е приложил при
определяне правото и размера на исканата пенсия. Изцяло невярно е твърдението
на жалбоподателя, че оспореният административен акт не съдържа задължителен
реквизит, а именно мотиви, което го лишава от възможността да защити правните
си интереси. Същият не следва да съдържа други
разяснения, тъй като изчисляването размера на пенсия е специализирана,
специфична дейност, изцяло нормативно определена и вменена от законодателя на
служителите от пенсионното производство при Националния осигурител институт. Неправилно е твърдението на оспорващия, че при изчисляване на
осигурителния стаж, пенсионният орган „обезличава категориите и ги приравнява
към трета категория". Съществува нормативно определен ред, в разпоредбата
на чл. 104, ал. 2 от КСО, с която е регламентиран начинът за превръщане на стаж
положен при условията на първа и втора категория труд към трета категория. Това
е необходим и задължителен за прилагане принцип в пенсионното производство, с който не се „обезличава" или уравнява трудът положен при тежки условия, с този от трета категория. По делото са извършени многократни проверки на верността на изчисления размер пенсия на жалбоподателя, в
т.ч. на осигурителният доход и определеният коефициент по реда на чл. 70 от КСО, въз основа на съотношението между средномесечния осигурителен
доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. вкл. и средномесечната
работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния
статистически институт и съотношението между средномесечния осигурителен доход
на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен
доход за страната за същия период. Размерите на средната работна заплата за
страната за периода 1948 г. - 1999 г. и на средномесечния осигурителен доход за
страната, обявен от НОИ са публикувани на сайта на НОИ и са общо достъпни за
всички лица. Погрешно оспорващият излага доводи
във връзка с факта, че определеният му размер на пенсия не е достатъчен, за да му осигури достатъчно средства за живот, тъй като пенсиите, изплащани от държавното обществено осигуряване, нямат
характер на социална помощ и законодателят съблюдава гарантирането на социален
минимум, като ежегодно със Закона за бюджета на ДОО, определя минимален размер
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано е заключение на вещо лице – основно и
допълнително.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема
за установено следното:
Със
заявление вх. № 2113-11-1375/07.12.2017 г. /л. 37/ М.Н.Т.,*** е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. В същото заявление лицето е посочило, че
избира за целите за изчисляване размера на пенсията осигурителния доход за
периода 1991 г. -1993 г.
С Разпореждане № 2186-11-1 от
10.05.2019 г. на ръководител Началник отдел „Пенсии” при ТП Монтана /л. 16/, на
оспорващия му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер
на 285.15 лв., считано от 06.12.2017 г. и 296.07 лв., считано от 01.07.2018 г.,
което Разпореждане е потвърдено с оспореното Решение № 2153-11-25/27.06.2019 г.
на Директора на ТП Монтана, НОИ София. В мотивите на това решение е посочено,
че обект на спора е начинът за изчисляване размера на отпуснатата
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в тази връзка няма допусната грешка
и е спазено изискването на чл. 38 от НПОС. Посоченият от жалбоподателя базисен
период за времето от 1991 г. до 1993 г. по представения обр. УП-2 изх. № 47 от
15.12.2008 г., издаден от "СО М*** " АД - гр. Видин е взет предвид.
По представените документи доходът е определен както следва: 1. за времето от
27.12.1990 г. до 31.12.1990 г., от 01.01.1991 г. до 22.09.1992 г., от 26.09.1992
г. до 29.12.1992 г, и от 01.01.1993 г. до 31.12.193 г. за 36 месеца с общо
брутно трудово възнаграждение – 90037.75 лв., приравнен на 90038.00 лв.; 2. за
времето от 22.07.2008 г. до 25.02.2009 г. с осигурителен доход- 2055.43 лв. На
база така представените данни за доход е изчислен индивидуален коефициент 1.089,
съгласно разпоредбата на чл. 70 от КСО и е определена лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 285.15 лв., считано от 06.12.2017 г. Прилагайки
формулата за определяне размера на пенсията, полученият индивидуален коефициент
– 1.089 е умножен по средномесечния осигурителен доход за страната за времето
от месец 12.2016 до 11.2017 г. вкл. (тъй като началната дата на пенсията е
06.12.2017 г.) - 815,96 лв. и е получен доход, от който сe изчислява размерът на пенсията –
888.58 лв. Този доход се умножава по процентите осигурителен стаж /28 г. х
1.126 % = 31.528 %, към който процент се прибавя пропорционалната част от 0.563
за 6 месеца или общо 32.091 % или 888.58 лв. х 32.09 % = 285.15 лв., което
представлява действителният размер на пенсията. Определянето на индивидуалния
коефициент не зависи от категорията на положения труд, а от осигурителния доход
на лицата.
Вещото лице И.Д.П. дава заключение,
че АО
по представените документи правилно е зачел и определил осигурителният доход.
От жалбите установява, че М.Н.Т. няма претенции за непризнат трудов стаж.
Претенциите са му по отношение на индивидуалния коефициент. При извършване на проверка
по отношение на този коефициент, вещото лице се позовава на разпоредбите на чл.
15, ал. 4 от НПОС, чл. 16, ал. 1 от същата и чл. 104, ал. 2-9 от КСО. Счита, че
преобразуването на категорията труд не само че е правилно, но и не оказва
влияние върху индивидуалният коефициент за определяне размера на пенсията и е
задължително на основание разпоредбите на закона и подзаконовите актове. С
допълнителното заключение вещото лице подробно пояснява как е извършил
изчисленията, като посочва и формулата за това, която формула съответства на представената от оспорващия
методология - пояснения в с.з. на 7 ноември 2019 г. В същото с..з. вещото лице пояснява и
значението на всеки един коефициент и как са определени, а именно: 1.089 е индивидуалният му
коефициент, изчислен
по формулата, при което изчисление е взет предвид дохода за
трите последователни години посочен от оспорващия; Коефициента 1.126 е определен от
чл. 70, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11 от Закона за бюджета за ДОО за
2017 г.,
който не е еднакъв за всяка
година, но за тази 2017 е точно 1.126 на
сто; Процентът от 32.09 е получен като е умножен придобитият му трудов стаж с коефициента
1.126. Този процент показва неговият
осигурителен стаж, изчислен на база действително придобития трудов стаж от 28
години и 6 месеца, умножен по 1.126; сумата от 888.58
лв. е получена от дохода от декември 2016 г. до
ноември 2017 г., който е 815.96 лева умножен по
индивидуалния коефициент. Правилно административният
орган се е върнал пет дни назад преди 1991
година, за да има три последователни години. Недостигащите пет дни не са
поради временна нетрудоспособност, както твърди жалбоподателят, а са поради неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж и това изрично е записано в УП-то. Осигурителният доход от 90037.75 лева е
взет изцяло
предвид дори е закръглен на 90038 лева.
По делото е приложен опис на осигурителния стаж придобит
от оспорващия /л. 25-27/, удостоверения по образец. Приложени са адм.д. №
520/2014 г. и адм.д. № 227/2018 г. по описа на Административен съд Монтана.
С разпореждане от 19.07.2019 г. съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е дал и допълнителни указания.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
заинтересована страна – адресата на акта и в законоустановения срок – подадена
е на 03.07.2019 г., а оспореното решение е получено на 02.07.2019 г., поради което
същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът счита, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 117 от КСО.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен орган, съгласно
представените по делото доказателства /л. 46-47, 51-54/.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО урежда
правото на придобиване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО урежда
правото на придобиване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от лица работещи при
условията на първа и втора категория труд.
Разпоредбата на чл. 70 от КСО урежда
определянето на размера на пенсията за осигурителен стаж и
възраст.
Съгласно чл. 104, ал. 1 и 2 от КСО - Министерският
съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и
особените условия на труд, а
осигурителният стаж се
превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири
години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
РБ, международните договори, ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са
част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които им противоречат.
Не се спори между страните, че оспорващият
има право на осигурителен стаж и възраст. Не се спори и по продължителността на
положения трудов стаж като време, респ. определяне на категорията труд за всеки
един период от време.
Спорното между страните е правилно ли са
приложени нормите на законодателя при определяне размера на отпуснатата пенсия,
в това число съобразно закона ли е изчислен неговият индивидуален коефициент и
взет ли е предвид тригодишният период, който е посочил като база за изчисление размера
на пенсията. Спорно е и обстоятелството следва ли прослуженото време като втора
категория труд да се превръща в трета и с това нарушава ли се правилото на
изчисление на индивидуалния коефициент.
Настоящият състав приема, че при изчисляване размерът на пенсията
административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон, като е
спазил всички изисквания на закона за това. В тази връзка съдът изцяло кредитира
заключението на вещото И.П. като дадено обективно, безпристрастно и в
съответствие с останалите по делото доказателства. Следва да се има предвид, че
нормата на чл. 69б от КСО урежда правото на придобиване на пенсия от лицата, работещи при условията на първа
и втора категория труд, който въпрос не е предмет на разглеждане
в това производство. Доколко оспорващият е имал основание за ранно пенсиониране
при условията на втора категория труд, то към този момент този въпрос е без
правно значение, като същевременно има влязло в сила съдебно решение, в което мотивирано са изложени
съображенията, въз основа на които е прието защо същият не отговаря на
специфичните условия на § 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО или възраженията му, касаещи лишаването му от
ранно пенсиониране, освен че са неотносими към настоящия предмет, са и
неоснователни, тъй като преразглеждането на решен с влязло в сила решение
въпрос е недопустимо.
Текстът, който урежда размерът на пенсията е чл. 70 от КСО. Двата текста /чл. 69б и чл. 70/ не се конкурират и не
уреждат еднакви права. Първият урежда правото на придобиване на пенсия, докато
вторият урежда размерът на тази пенсия. В случая правото на пенсия към
настоящия момент не се оспорва, а към предходни моменти е разрешен с влязло в
сила решение. Определянето на конкретния размер пенсия е въпрос, който се
разрешава отделно от правото на пенсия и условията по двете права не могат да
се смесват.
Превръщането на трудовия стаж от втора
категория към трета не обезличава и не приравнява този стаж към труда от трета
категория. Превръщането на първа и втора категория към трета, което се извършва
при условията на чл. 104, ал. 2 от КСО е необходимо за целите на изчисляване
размера на отпусканите пенсии, за което се ползва единна база.
Предвид изложеното при издаване на оспорения административен акт са спазени изискванията за компетентност и форма, не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, не е в
противоречие с материалноправните норми и е в съответствие с целта на закона.
С оглед изход на делото и по аргумент от чл. 78 и чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както и от систематичното място на тези
текстове в кодекса, настоящият състав счита,
че законодателят единствено предвижда хипотеза, когато делото е
решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, а тогава другата
страна е длъжна да заплати всички дължащи се такси
и разноски, респ. дължимото на
съда, но настоящият случай не е такъв. Законодателят не
предвижда хипотеза, с която освободените от
държавна такса и разноски в производството лица, при отхвърляне на жалбата им, да възстановят сумите, които са платени от бюджета на съда, в случая за
вещо лице, респ. да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. Такава
хипотеза е предвидена единствено в случаите на допусната правна помощ по реда и
условията на Закона за правната помощ, съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, какъвто
не е настоящият случай.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Н.Т.,*** против Решение
№ 2153-11-25/27.06.2019 г. на Директор на ТП Монтана, НОИ София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТП Монтана за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: