М о т и в и към присъда № 260016 от 5 април 2021 година,постановена
по н.ч.х.дело № 31 по описа за 2020
година на Районен съд Велинград:
С частна
тъжба:
Г.Б.С.
*** е
повдигнал и поддържа обвинение против В.С.К.
*** ,за това че на 10.03.2019
година в град Велинград ,публично е
казал нещо ,унизително за честта и достойнството му в негово присъствие , а именно : „Изкукуригали пенсионери, ебете си майката,
само вие ли ще ме съдите и аз ще ви съдя „ - престъпление по чл.148,ал.1,т.1 от НК във вр. с чл.146,ал.1 от НК ;
М.Б.С.
*** е
повдигнала и поддържа обвинение против В.С.К.
***, за това че на 10.03.2019
година в град Велинград, публично е
казал нещо ,унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие, а именно : „Изкукуригали пенсионери, ебете си майката,
само вие ли ще ме съдите и аз ще ви съдя„ - престъпление по чл.148,ал.1,т.1 от НК във вр. с чл.146,ал.1 от НК ;
Г.Б.С.
и М.Б.С. *** са повдигнали и поддържат обвинение против В.С.К. *** ,за това че на 10.03.2019 година в град Велинград се е заканил с престъпление против имот на тъжителите , че ще осъществи
палеж на собствената им къща , ако не се
изнесат всички от нея и това заканване
би могло да възбуди у тях основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144,ал.1
от НК;
Г.Б.С. *** е
предявил граждански
иск против В.С.К. *** за сумата 3000 лева/ три хиляди
лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148,ал.1,т.1
от НК, ведно със законната лихва считано
от 10.03.2019 година до окончателното
изплащане на сумата и разноски по делото;
М.Б.С. *** е
предявилА граждански иск против В.С.К. *** за сумата 4000 лева/ четири хиляди
лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148,ал.1,т.1
от НК , ведно със законната лихва считано от 10.03.2019 година до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото;
Подсъдимият В.С.К. твърди, че
отношенията му с тъжителя Г.Б.С.-негов съсед са влошени. Като причина сочи
подавани от С. жалби до различни органи и институции с твърдения за извършвано
от В.К. незаконно строителство, документи престъпления, престъпления
против личността и собствеността. Заявява категорично, че на инкриминираната
дата-10.03.2019 година не се е виждал със семейство С.; не е провеждал диалог
нито със С.,нито със съпругата му,като не ги е наричал изкукуригали
пенсионери,не ги е псувал,не им се е заканвал,че ще им запали къщата. Видял се
със С. на другия ден – на 11.03.2019 година.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
В.С.К., Г.Б.С. и М.Б.С. са
съседи – имотът на К. ***, а имотът на съпрузите С. ***. Между съседите
отношенията са влошени, както по повод строителство, осъществявано в имота на К.,
така и на етническа основа – С. твърди, че съседът му е израснал в ромската махала
на кв.Чепино и за това е със съзнание, че може да се строи незаконно и
безнаказано,както е практиката там. За осъществяване на незаконно строителство
в съседните имоти на К. и на С. и
двамата са подавали жалби до Кмета на
Община Велинград ,като във връзка с проверките
са съставяни Констативни протоколи – приложени по делото. Освен това сезирана
е многократно РП Пазарджик ТО Велинград, както и РУ Велинград, видно от
приложението по делото писмени доказателства.
На 10.03.2019 година Г.Б.С. решил да изчисти двора на имота си ,находящ се във Велинград,на ул. ********”№ 3 , по повод на
християнския празник „Сирни заговезни”. Влизайки в имота С. за пореден път бил
подразнен от поведението на съседа си В.К. и между тях възникнала разправия.
Междувременно към имотите на посочените лица се приближавал свид.
Л.К.. Още преди да стигне, чул К. и С. да говорят на висок глас и да се карат.
Влизайки в двора на С. чул подсъдимия да казва „Ще ви еба майката, пенсионери такива, ще ви изселя“. Дръпнал
тъжителя към гаража, за да потуши конфликта и си тръгнал. Не заварил на място
тъжителката С.. Този свидетел допуска, че може взаимно са си отправяли псувни
тъй като чул че и двамата се карат,говорили на висок глас.
Свидетелката Б.К., дъщеря на
тъжителите на 10.03.2019 г. си била вкъщи. Чула някой да крещи отвън. Показала се на терасата, която гледала към
двора, за да види какво става. Видяла К. да крещи по майка й и баща й и чула,
че казва:„ Ще ви еба майката, ще ви
запаля, ще ви изселя от тук“. Прибрала се, защото имала малко дете и не
искала то да слуша тези виковете.
Свидетелят Н.К., зет на тъжителите, бил на
посочената дата 10.03.2019 година в имота, тъй като било почивен ден. Чул да се
крещи на висок глас и някой да се кара и излязъл на терасата, която не гледала
към двора. Макар че не виждал участниците в конфликта, разпознал гласа на В.К.
и на тъста и тъщата си. Чул подсъдимия да
казва, че ще запали къщата и да изрича думите „Дърт педераст“, „Пенсионер“. Не е чувал да са отправени конкретни обидни
думи към тъжителката С..
Свидетелят Р.М. е ставал
свидетел на конфликт между тъжителите и подсъдимия през март месец 2019 г.,
около обяд. Минавайки по пътя, в близост до имотите
на двамата, видял, че К. се кара със съпрузите С.. Тъжителите били в имота си,
а подсъдимия в неговия. Чул К. да казва „ Ще
ви изтрепя“, „Ще те утрепя и теб, и
жена ти“ и да изрича по адрес на К. „Майка
ти дейба“. Погледнал ги за 3-4 минути и се върнал, като видял, че се
карат.
Свидетелите на тъжителя К. и М.
заявяват, че подсъдимият е бил сам в този ден.
Свидетелите на подсъдимия С.В.
К., М.В.Ч. и Р.Е.Д. заявяват, че на 10.03.2019 г., около обяд са били в имота
на К., но не са виждали там тъжителите. Отричат на тази дата е имало конфликт
между тях и подсъдимия. Твърдят, че конфликт между К. и С. е имало на следващия
ден 11.03.2019 г.„
При проведената очна ставка
между свидетеля на подсъдимия М.Ч. и свидетелите на тъжителите-Б.К., Л.К. и Р.М.
относно обстоятелството идвали ли са тъжителите на 10.03.2019 г. в имота на ул.
********“ № 3, свидетелят Ч. заяви, че не ги е виждал и че не помни точно
датата, а свидетелите на тъжителите
заявиха, че на 10.03.2019г. са ходили до адреса и че са видел там Г.С. и В.К..
При проведената очна ставка свидетелят М. заяви, че е видял В.К. и Г.С. да се
карат.
По делото са представени:
- заверено копие на Прокурорска
преписка №760/2018 г. по описа на РУ Велинград и преписка вх. №1135/2018 година
по описа на РП Велинград; Констативен протокол от 14.06.2019 година на Община
Велинград; Прокурорска преписка № 620/2017 година с 23 листа от 20.03.2017 до
04.08.2017 година; Прокурорска преписка № 881/2017 година от 30.07.2019 г. до
14.11.2019 година; Прокурорска преписка № 298/2019 година с 28 листа от
11.03.2019 г. до 02.09.2019 година; Прокурорска преписка № 1135 от 2019 година на Районна прокуратура – Велинград; Досъдебно производство № ЗМ
760/2018 г. по описа на РУ Велинград; прокурорска преписка №620/2017 г. съдържаща 23
листа; прокурорска преписка №881/2019г. ; включващо прокурорска преписка №298/2019 г.
съдържаща 28 листа; Докладна записка от
ОДМВР Пазарджик относно извършена проверка по преписка с вх.
№36700-2284/10.03.2020 г. изготвена от мл. експерт Г. Гагов и характеристични
справки на лицата М. и Г.С. и В.К.; писмо от Районна прокуратура Велинград с
вх. №1501/26.03.2020 г.; писмо от
Районна прокуратура Велинград с вх. №1529/02.04.2020 г.; писмо от Районна
прокуратура Велинград с вх. №1530/02.04.2020 г.; писмо от Районна прокуратура
Велинград с вх. №1531/02.04.2020 г.; молба с вх.№261157/11.11.2020
г от Г.С. ведно с жалба с вх.№367000-7618/09.08.2019 г. от М.С., Уведомление по
чл.75 от НК от М.С. с вх.№1005/2019 от 26.09.2019 г., Уведомление по чл.75 от НК от М.С. с вх.№608/2020 от 16.10.2019 г., и призовка; молба с
вх.№261316/05.03.2021 г. от Л.К. ведно с Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.01.2020 г.; молба с
вх.№261457/11.03.2021 г. от Г.С. ведно с уведомление от Регионална дирекция
вътрешни работи Пазарджик Районна служба пожарна и аварийна безопасност Велинград
с изх.№3025/15.07.2003 г.
Подсъдимият В.С.К. не
е осъждан.
С оглед на гореизложеното,
съдът счита, че
В.С.К. ***
от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 146,ал.1 от НК :
-
на 10.03.2019 година в град Велинград е казал нещо ,унизително за честта и достойнството на Г.Б.С. ***
в негово присъствие,
а именно : „Изкукуригали пенсионери, ебете си майката“.Съдът приема,че подсъдимият е изрекъл посочените
обидни думи в присъствие на пострадалия Г.С. и на свид.
К. ,като взе предвид показанията на
последния . Безспорно се установи,че между подсъдимия К. и тъжителя С. от
продължително време са налице влошени отношения,по повод на които те са
сезирали РУ на МВР Велинград,Районна прокуратура Велинград и Кмета на Община
Велинград,като често между тях възникват разправии. На инкриминираната дата –
10.03.2019 година забелязвайки в
съседния двор двора тъжителя С. и след като бил подразнен от негова забележка и
от подаваните от тъжителя С. жалби за незаконно строителство, подсъдимият К.
започнал да псува съседа си и да нарича него и съпругата му „изкукуригали
пенсионери”. Съдът установи това обстоятелство от
показанията на свид. К. и на свидетелката К., като в
тази насока показанията на свид. К. и М. са колебливи
и следва да се има предвид,че К. не е възприемал зрително участниците в
разправията, а М. не уточни датата на конфликта едва при проведената очна
ставка.
- деянието е извършено
при п
р я к у м и с ъ л , тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искала това.
Този извод следва от обстоятелствата ,при които е извършено деянието
– думите са отправени по време на една от множеството разправии
между страните.
- подсъдимият
следва да бъде оправдан по обвинението за престъпление по
чл.148,ал.1,т.1 от НК,във връзка с чл.146,ал.1 от НК – че деянието е извършено
публично и относно думите „само вие ли ще ме съдите и аз
ще ви съдя.”На първо място не се установи,че посочените думи са изречени публично. Относно наличие на признака „публично„ при обида
– казването на обидните думи следва да е станало в присъствие на
пострадалото лице и пред най-малко две-три лица и подсъдимият да е съзнавал
квалифициращия признак на престъплението, а именно публичността. В случая
обаче, освен присъствието на свидетеля К., не се установи подсъдимият да е възприел присъствието
на други лица по време на конфликта му с тъжителя. Свидетелят М. макар да е
видял К. и С. да се карат, не е ходил до имота и не може да се счита
подсъдимият е знаел за присъствието му на мястото. По същите съображения не
може да се приеме, че е възприел присъствието на свидетелите К. и К.. К. е излязла
на терасата на къщата, след като тъжителя и подсъдимия са започнали да се
карат, а К. е бил на терасата, която не гледа към двора на имотите. Ето защо съдът намира, че тъжителя К. не е
съзнавал квалифициращия състав на престъплението,а именно че изрича думите
публично. Освен това от събраните по делото доказателства не се
установи,че подсъдимият е изрекъл думите
„само вие ли ще ме съдите и аз
ще ви съдя.”,които съдът счита, че не могат да бъдат
квалифицирани като обидни.
За посоченото умишлено престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 146,ал.1 от
НК, се предвижда наказание глоба от 1 000 лева до 3 000 лева и обществено порицание ; подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; с престъплението
не са причинени
имуществени вреди. Следователно В.С.К. ***
,следва да бъде призната за в и
н о в ен за извършено престъпление
по чл.146,ал.1, от НК; да бъде о с в о б о
д е н о т н а к а з а т е л н а о т г о
в о н о с т по този текст на НК
и му се н а л о ж и
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ на
основание чл. 78а от НК
- г л о б а в размер на 1000 лева. При определяне
на размера на наказанието, съдът се съобрази
с ниската степен на обществена опасност на деянието;ниската степен на обществена опасност на дееца;причините за извършване на престъплението – влошени междусъседски отношения между страните; подбудите за извършване на
престъплението - стремеж за саморазправа; липсата на отегчаващи вината обстоятелства и смекчаващото такова – чисто
съдебно минало Така определеното наказание - глоба в минималния размер на санкцията, е в състояние да осъществи
целите на наказанието.
Предявения граждански
иск от Г.Б.С. ***, с ЕГН ********** против В.С.К. ***, с ЕГН **********, за
заплащане на сумата 3000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл.146,ал.1 от НК,е частично
основателен и следва да бъде уважен
за сумата 1 000 лева /хиляда лева/, ведно със законната лихва считано от 10.03.2019 година до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото 300 лева , като предявения иск за разликата до 3000 лева/ три хиляди лева/ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Касае се за иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно
и виновно другиму. След като съдът
прие, че подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.146 ,ал.1 от НК, счита че е доказано по безспорен начин противоправното и виновно поведение на същия. Освен това, с деянието си е причинил неимуществени вреди на тъжителя ,
изразяващи се в това, че чрез отправените обидни думи, подсъдимият е накърнил достойнството му.
Размера на вредите съдът определи по справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД, като
взе предвид характера на отправената обидна дума и това че се касае за възрастен
човек. Искът за разликата до 3 000 лева следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен – не само, че за част от обвинението съдът призна подсъдимия за невиновен, но и за това че
така предявения иск е завишен.
Подсъдимият В.С.К., с
посочена по-горе самоличност, следва да бъде осъден
да заплати , както следва :
-
На Държавата такса
- 50.00 лева / петдесет лева/ плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист;
В.С.К. ***, следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това,
че на 10.03.2019 година в град Велинград
е казал публично нещо ,унизително за честта и достойнството на М.Б. С.
*** в
нейно присъствие , а именно: „Изкукуригали пенсионери, ебете си майката,само вие
ли ще ме съдите и аз ще ви съдя“, като бъде
оправдан по обвинението за престъпление по чл.148,ал.1,т.1 от НК,във
връзка с чл.146,ал.1 от НК . От доказателствата, събрани в
настоящия процес, не се установи по един безспорен и категоричен начин,че на
инкриминираната дата – 10.03.2019 година,в гр.Велинград, подс. К. е обидил тъжителката М.С. т.е, че е казал думи обидни за честта и
достойнството й в нейно присъствие. По делото се събраха доказателства, от
които се установява, че действително подсъдимият К. е изрекъл думите
„Изкукуригали пенсионери, ебете си майката”,но е отправил тези думи към Г.С.,който
в този момент е бил в двора си. Свид. К. и К. не са
видели,съотв. не са чули М.С. в посочения момент т.е липсват данни че дори и да са отправени
тези думи и към нея,че тя ги е възприела. Свидетелят М. заяви, че К. се е карал
със С. и съответно към него е отправял обидите.
Предявения иск от М.Б.С. ***, с ЕГН ********** , против В.С.К. ***, с ЕГН **********, за заплащане на сумата
четири хиляди лева – представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на
престъпление по чл.148,ал.1,т.1 от НК
,във връзка с чл.146,ал.1 от НК , ведно със законната лихва считано от 10.03.2019 година до окончателното изплащане на сумата и разноски
по делото, следва да бъде о т х в ъ р л
е н ,като неоснователен. Касае се
за иск за непозволено увреждане по чл.45
от ЗЗД – поправяне на вредите
причинени противоправно и виновно другиму. След като съдът прие, че
подсъдимият не е осъществил престъпния
състав на чл.148,ал.1,т.1 от НК
,във връзка с чл.146,ал.1 от НК т.е отправяне на обиди публично в
присъствие на гражданската ищца, счита че е не е доказано по безспорен начин противоправното и виновно поведение на подсъдимия К..защо съдът е приел горното и е
оправдал подсъдимия за посоченото обвинение – са изложени мотиви в
наказателната част на присъдата.
В.С.К. ***, следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това,
че 10.03.2019 година в град Велинград се
е заканил с престъпление против имот на Г.Б.С.
и М.Б.С. *** , че ще осъществи палеж на собствената им къща , ако не се изнесат всички от нея и това заканване би могло да възбуди у тях основателен страх за осъществяването му,
като бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл.144,ал.1
от НК. От
доказателствата, събрани в настоящия процес, не се установи по един безспорен и
категоричен начин,че на инкриминираната дата – 10.03.2019 година,в гр.Велинград, подс. К. е отправил посочената закана против имот на
тъжителите С.. Свид. М., К., К.
и К. са чули К. да се заканва към С., че ще ги запали, но дори и да се приеме
че се касае за заканване с престъпление палеж
против имот на тъжителите,то това заканване не би могло да възбуди
основателен страх. Касае се за реплика,отправена от подс.
К.-една от множеството разправии между съседите и това,че тя не би могла да
възбуди основателен страх у С. е видно и от неговото поведение. На 10.03.2019
година тъжителят С. ,респ. тъжителката С. не са уведомили правозащитните органи
за отправената закана,респ. не са поискали съдействие за охрана на имота си.
Нещо повече – на другия ден между страните е възникнал нов конфликт, а както
сам твърди тъжителя след този инцидент дори се е преместил със съпругата си да
живее в имота, т.е. в близост до място, което подсъдимият често посещава,
каквото поведение не може да се очаква, че има човек, който се страхува. От
всичко това е видно,че тъжителите не са
приели сериозно заканата на В.К. и че тя не е възбудила основателен
страх у тях.
По горните съображения бе
постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :