Решение по дело №198/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Подадена е касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна /ДИТ - Варна/ срещу Решение № 1810/15.12.2023г. постановено по НАХД № 20233110203951/2023г. по описа на ВРС, XXXVII състав, с което е отменено НП № 03-2200916 от 21.09.2022г. издадено от Директора на ДИТ - Варна.

В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП. Сочи се, че вмененото нарушение е доказано по категоричен начин, тъй като от съдържанието на приложената ведомост не се установява да е положен нощен труд за процесния период, но от представения график за работа за периода, както и от присъствената форма за периода, работникът е полагал нощен труд в полза на дружеството-работодател. Според касатора, въз основа на тези доказателства, за работодателят е възникнало задължение да изплати допълнително трудово възнаграждение в увеличен размер за престирания нощен труд. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – „ПРЕСТИЖ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, чрез адв. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност касационната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане за оставяне в сила на решението, постановено от районния съд. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира оставянето в сила на обжалваното решение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1810/15.12.2023г. постановено по НАХД № 20233110203951/2023г. по описа на ВРС, XXXVII състав, с което е отменено НП № 03-2200916 от 21.09.2022г., издадено от Директора на ДИТ - Варна. С НП на „Престиж Варна БГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600.00лв. за нарушение по чл.261, вр. чл.128, т.1 от КТ и чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

От фактическа страна, въззивният съд приема, че през м. август 2022г. служители на ДИТ - Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „ПРЕСТИЖ ПРОПЪРТИ“ ЕООД в гр.Варна. При проверка на ведомостите на заплати за м. юли 2022г., график за работа за м. юли 2022г., правилник за вътрешния трудов ред и други документи, е констатирано, че на лицето М. П. не било изплатено допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд през м. юли 2022 година. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР2227046 от 05.09.2022 година.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП, с което дружеството „ПРЕСТИЖ ВАРНА БГ“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл.261, във връзка с чл.128, т.1 от КТ във връзка с чл. 8 от Наредбата за структурата и организация на работната заплата.

За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че в описанието на вмененото за извършено деяние липсват факти и обстоятелства, които да внесат яснота относно допълнителното възнаграждение – дали е от 0.15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, или такова с размер не по-малък от един лев.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но на различни от изложените в него мотиви.

На юридическите лица и едноличните търговци може да са налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, в предвидените на съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, по арг. от чл.83, ал.3 от ЗАНН. Юридическите лица съгласно Търговския закон се индивидуализират с фирмата си (арг. от чл. 7, ал. 1 от ТД „Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.“) и съгласно Закона за търговския регистър и и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с единния си идентификационен код (арг. от чл.23, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ „Агенцията определя единен идентификационен код, наричан по-нататък "ЕИК", за дължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра, както и в случаите по глава втора"а".“). В НП юридическите лица следва да бъдат индивидуализирани с тези данни.

Видно от Протокол № ПР2227046 от 05.09.2022 г. /л. 6-9 от адм. преписка/ проверка по спазване на трудовото законодателство е извършена на „ПРЕСТИЖ ПРОПЪРТИ“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“.

От санкционната част на обжалваното наказателно постановление се установява, че имуществената санкция е наложена на „ПРЕСТИЖ ВАРНА БГ“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица].

От справка в Агенция по вписванията Търговски регистър се констатира, че „ПРЕСТИЖ ПРОПЪРТИ“ ЕООД с [ЕИК] е различно търговско дружество от „ПРЕСТИЖ ВАРНА БГ“ ЕООД с [ЕИК].

От изложеното следва, че е налице явно несъответствие между обстоятелствената част на наказателното постановление и неговия диспозитив. Съдържанието на наказателното постановление е неясно и противоречиво по отношение на нарушителя, в нарушение на чл.57, ал.1, т. 4 от ЗАНН. Така формулирано обвинението, като единство на фактическите и правните основания, не обезпечава изискуемата яснота и категоричност кого приема за работодател и съответно извършител на нарушението административнонаказващият орган – кое от двете дружества. Въз основа на горното, настоящият тричленен състав при Административен съд – Варна намира, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото значително е засегнато правото на защита на санкционираното юридическо лице.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, тъй като с приключването му се реализира административнонаказателната (еквивалентна на наказателна по арг. от Тълкувателно решение №3/2015г. по т.д. №3/2015г. на ОСНК на ВКС на Р България) отговорност на лицата. На това съображение наказателното постановление се явява по правната си същност правораздавателен акт и към процедурата по издаването му и формата му са въведени точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 57 от ЗАНН реквизити. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение повдигнато спрямо него и за какво точно деяние му е наложена санкция. Това негово право е свързано с правото му да организира адекватно защитата си още на етап - административнонаказателно производство. От съдържанието на НП и различните данни за нарушител в мотивите и диспозитива на същото се констатира, че е констатирано извършено деяние от едно дружество, но санкцията е наложена на друго, поради което НП е следвало да бъде отменено.

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че оспореното въззивно решение е правилно като краен резултат. Поради което Решение № 1810/15.12.2023г. постановено по НАХД № 20233110203951/2023г. по описа на Районен съд - Варна, XXXVII състав, с което е отменено НП № 03-2200916 от 21.09.2022г. издадено от Директора на ДИТ - Варна следва да бъде оставено в сила.

От касационния ответник е направено искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателства за тяхното извършване, поради което съдът не дължи произнасяне по това искане.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1810/15.12.2023г. постановено по НАХД № 20233110203951/2023г. по описа на Районен съд - Варна, XXXVII състав.

Решението не подлежи на обжалване.