Решение по дело №2276/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2111     Година  2022, 21.11.    Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.10.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                                 ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИВАН ИЛЕВ­СКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2276 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез проце­суален представител юриск.Пеева, срещу Решение №1398/04.07.2022г., постановено по АНД №1788/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ н. състав, с което е отменено Наказателно постановление/НП/ №51061-S005733/08.07.2011г. на Замест­ник директор на ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение на чл.7 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГА­РИЯ“АД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 КСО.

В жалбата се сочи, че решението е недопустимо, алтернативно неправилно, като се развиват доводи за противоречието му с материалния закон и се настоява за отмяната му и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаг­раж­дение за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГА­РИЯ“АД, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основа­телността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата каса­ционни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че при извършена проверка относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство е констатирано, че в качеството си на дружество-осигурител „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГАРИЯ“ АД не е спазило срока за внасяне по сметката на ТД на НАП – Пловдив дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО върху начислените трудови възнаграждения за периода 01.03.2010г. – 31.03.2010г. на работещите в дружест­вото 32/тридесет и две/ лица по трудови правоотношения. Установено е, че възнаг­­ражденията за месец март 2010г. са начислени на 29.04.2010г., но не са изпла­тени към датата на съставяне на акта, а съгласно чл.7 ал.3 КСО дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО в размер на 2 482,56 лева е следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т.е. до 30.04.2010г., поради което след тази дата дружеството се намира в нарушение. Същите/вноските за фондовете на ДОО/ е констатирано, че не са внесени и към датата на съставяне на акта по разкритите за това сметки на ТД на НАП – Пловдив. Размерът на дължимите осигурителни вноски за ДОО е установен въз основа на представените от дружеството документи на 12.10.2010г. в изпълнение на задължение за представянето им с ПИП серия АА №0061374 от 08.10.2010г. Нарушението е установено на 12.10.2010г. при представянето на справки образец Кд127 и КД128 в сградата на ТД на НАП – Пловдив, с което е прието, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.7 ал.3 КСО, за което е съставен АУАН №S005733 от 11.01.2011г. от инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, който е връчен при отказ на 11.01.2011г. Липсват данни в указания срок да са постъпили възражения.

При тази фактическа и правна обстановка е издадено и оспореното пред ПРС наказателно постановление, с което на АД-то е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 КСО.

Наведените възражения за недопустимост на жалбата, поради нейното просрочие, състав на районния съд е приел за неоснователни. Мотивирано е в тази насока, че за да се приеме, че НП е редовно връчено на основание чл.58 ал.2 ЗАНН, следва административнонаказващият орган да е положил достатъчно усилия по издирване на нарушителя, а от приложеното към преписката заверено копие на протокол от извършена проверка от дата 12.10.2011г., е установено, че адресът на дружеството е посетен за връчване на НП, като не е открит предста­вител на дружеството, посещението на посочения адрес е направено веднъж, като няма данни дружеството да е търсено и друг път за връчване на НП, поради което и е прието, че издирването не е щателно проведено, а от там и НП не е редовно връчено. Представените от ТД на НАП – Пловдив писмени доказателства за изпра­щани до дружеството покани, е прието, че се отнасят до актове, издавани в хода на образувано изпълнително производство, за което е приложим редът за връчване, предвиден в ДОПК, като е посочено в тази връзка, че редът за връчване на НП е уреден в чл.58 ЗАНН и същият не е спазен. Или, прието е, че жалбата, с която е сезиран, е допустима за разглеждане.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, ПРС е приел от една страна, че фактическата обстановка е обективно и правилно установена, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и правилно, според ПРС са приложени материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Констатирано е обаче изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, която, според районния съд, е започнала да тече от довършване на нарушението – 30.04.2010г. и е изтекла след изтичане на четири години и шест месеца, считано от тази дата. За да достигне до този си извод, ПРС е съобразил Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по тълкувателно дело №1/2014г. на ВКС и ВАС, като е посочил, че в ЗАНН са предвидени два вида срокове - по чл.34 ЗАНН и по чл.82 ЗАНН, първите от тях са давностни, а вторите преклудират възможността на компетентния орган да реали­зира изтърпяването на наложената административна санкция. Мотивирано е, че срокът по чл.82 ЗАНН има предвид влязло в сила НП, това е т.нар. изпълнителска давност, която може да бъде квалифицирана като обикновена/по чл.82 ал.1 ЗАНН/ и абсолютна такава/по чл.82 ал.3 ЗАНН/. Посочено е, че в ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 НК, уреждаща абсолютната преследвателска давност и именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 НК във връзка с чл.11 ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Прието е, че никой от текстовете на ЗАНН – този по чл.34 ЗАНН и този по чл.82 ЗАНН не третира междинния срок в случаите, когато НП е издадено, но не е връчено на адресата си и поради това не е влязло в законна сила, ето защо и именно липсата на уредба в ЗАНН относно срока, течащ след издаване на НП до влизането му в законна сила, е прието, че води до приложението на неговия чл.11, изрично препращащ към нормите на общата част на НК по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността. В конкретния случай е прието, че е изтекла абсолютната преследвателска давност от четири години и шест месеца предвид съответното приложение на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 НК, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил прави­лен съдебен акт. По отношение на възведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, Районният съд е изложил подробни и задълбо­чени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обста­­новка, са направени обосновани изводи относно приложението както на мате­­риалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от ПРС се споделят напълно от настоящата инстан­ция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав,

 

Р      Е      Ш      И

           

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1398/04.07.2022г. по АНД №1788/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ н. състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                 2.