Р Е Ш
Е Н И Е
№ 346/17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова разгледа
Адм.дело
№271/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.124 от Закон за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.К.В. ***,
срещу Заповед №ЗЦУ-624/19.05.2020г. на Изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите, с която на основание чл.92, чл.90, ал.1, т.2 във вр. с
чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание „порицание”. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа искането
за неговата отмяна при допуснати нарушения на материалния закон и
административнопроизводствените правила. В съдебно заседание оспорващият, чрез
пълномощника си адвокат Д*** , поддържа жалбата си и моли да бъде отменен
оспорения административен акт при доводи, които излага в писмени бележки, като
претендира присъждане на разноски по делото.
Ответника,
чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата, претендира присъждане
на разноски по делото, като в писмени бележки излага доводи в подкрепа на
законосъобразността на оспорения административен акт.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е законосъобразността
на Заповед №ЗЦУ-624/19.05.2020г. на Изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите, с която на основание чл.92, чл.90, ал.1, т.2 във вр. с
чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание „порицание”. Административния орган е приел в
мотивите на оспорения административен акт, че като е знаел, че по отношение на
орган по приходите са налице основанията за отвод по чл.76, ал.1 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и не е направил искане за отвод
на служителя до компетентния директор на ТД на НАП Велико Търново, оспорващият
не е изпълнил задължението си по чл.76, ал.2 от ДОПК и т.4,2 от Процедура К20
„Отвеждане на орган по приходите от участие в производството“. В мотивите на
административния акт е обсъдено решението на дисциплинарния съвет, който е
предложил на оспорващия да се наложи дисциплинарно наказание „отлагане на
повишението в ранг с една година“, като административния орган е приел, че
предвид положителните оценки от работата на оспорващия пред последните три
години и интензитета на негативните последици от нарушението е налице основание
да бъде наложено дисциплинарно наказание, което да се намали с една степен, а
именно „порицание“.
От фактическа страна се
установява следното:
По делото не е спорно, че
оспорващия е назначен на длъжност Началник сектор „Проверки“, отдел „Проверки“
дирекция „Контрол“, ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана.
Видно от приетото на л.43-57 по
делото Становище изх.№М-24-04-70#3/18.03.2020г., Изпълнителния директор на НАП е запознат с извършена
проверка и дадено предложение за образуване на дисциплинарно производство по
отношение на оспорващия. Със Заповед №З-ЦУ-479/02.04.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП (л.38 по делото) е наредено на Дисциплинарния съвет на НАП
назначен със Заповед №ЗЦУ-1045/06.08.2018г. на Изпълнителния директор на
НАП(л.39-42 по делото) да образува дисциплинарно производство по отношение на
оспорващия и да се произнесе в сроковете по чл.96, ал.4 от ЗДСл. Дисциплинарния
съвет на НАП е провел заседание, което се установява от Протокол от проведено
заседание на дисциплинарния съвет (приет на л.29-35 по делото), като е взел
Решение (л.36 по делото) да предложи на дисциплинарнонаказващия орган да наложи
на оспорващия дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една
година“.
С Докладна записка №М-24-04-70#9/27.04.2020г. (л.28 по делото),
Изпълнителния директор на НАП е запознат с протокола и решението на
Дисциплинарния съвет на НАП. С писмо изх.№М-24-04-70/04.05.2020г. (л.27 по
делото), оспорващия е уведомен за образуваното дисциплинарно производство и му
е предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката и да бъде
изслушан на 11.05.2020г. от дисциплинарнонаказващия орган. Видно от Протокол от
11.05.2020г. (л.25 по делото), оспорващия е изслушан лично от
дисциплинарнонаказващия орган, като му е предоставена възможност да представи
писмени обяснения в срок до 14.05.2020г. (същото обстоятелство се установява и
получена от оспорващия на 11.05.2020г. покана за допълнителни обяснения – л.24
по делото). Оспорващият е представил допълнителни обяснения (л.21, 22 по
делото), с който е възразил срещу констатациите за извършено дисциплинарно
нарушение.
С оспорената Заповед
№ЗЦУ-624/19.05.2020г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по
приходите, с която на основание чл.92, чл.90, ал.1, т.2 във вр. с чл.89, ал.2,
т.1 от ЗДСл на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „порицание”.
Административния акт е връчен на оспорващия на 28.05.2020г., което се
установява от личния подпис положен върху него (л.20 по делото), тоест жалбата
с вх.№М-24-04-70#13/11.06.2020Г.,
с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е подадена в рамките на
законоустановения срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:
Оспорения административен акт е
издаден от Изпълнителния директор на НАП, който като орган по назначаването на
оспорващия е компетентен орган по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗДСл.
Оспорения
административен акт е издаден в предвидената форма и съдържа необходимите
реквизити посочени в разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл. Това е така, тъй като
в оспорения административена акт надлежно са посочени трите имена и длъжността
на дисциплинарно наказващия орган; дата на издаването; трите имена и длъжността
на наказвания държавен служител; описание на извършеното от него нарушение,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са
били виновно нарушени; видът и размерът на наказанието; правното основание за
налагането му, тоест спазена е предвидената форма, която е предвидена в специалния
закон.
Настоящият съдебен
състав не установява в хода на воденото дисциплинарно производство да е
допуснато соченото от оспорващия съществено нарушение на
административнопроизводствените обосновано като не спазване на реда за
изслушване на държавния служител предвиден в разпоредбата на чл.93 от ЗДСл. По
делото от събраните писмени доказателства се установява, че оспорващия е
изслушан от дисциплинарнонаказващия орган, като му е предоставена възможност да
представи и писмени обяснения. Следва да се отбележи, че при налагане на
дисциплинарното наказание е направен анализ на дадените писмени обяснения,
тоест те са взети предвид при определяне на дисциплинарното наказание,
респективно в случая правото на защита на оспорващия не е засегнато поради
нарушение на разпоредбата на чл.93 от ЗДсЛ.
При извършена
служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт,
която се следва от разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, настоящият съдебен
състав установява, че при налагане на дисциплинарното наказание е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което
представлява нарушение на разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДСл. Съгласно
разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДСл,
дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му, а в настоящия случай дисциплинарното наказание е наложено
след изтичане на преклузивния едногодишен срок от извършване на нарушението.
Това е така, тъй като оспорения административен акт за налагане на
дисциплинарно наказание е издаден на 19.05.2020г., а сочените в него
дисциплинарни нарушения е констатирано, че са извършени в период от началото на
2017 до 15.01.2019г. (съдът, използва крайната дата, която е най-близка крайна
дата посочена от административния орган като относима за спазването на срока по
чл.94, ал.1 от ЗДСл). При наличието на
това самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт е
безпредметно да се обсъждат наведените от пълномощника на оспорващия основания,
които са свързани с нарушения на материалния закон, като съдът отбелязва, че
трайната съдебна практика е приела безпротиворечиво, че неспазването на
императивното правило по чл.94, ал.1 от ЗДСл е самостоятелно отменително
основание – в тази насока например Решение по адм.дело №2797/2013г., Решение по
адм.дело №16638/2012г. на ВАС.
Пълния разбор на
доказателства изисква да се обсъдят свидетелските показания на свидетеля И.Х.,
който се кредитират от настоящия съдебен състав като кореспондиращи с
останалите доказателства по делото и дадени под страх от наказателно
преследване. Свидетеля Х. изрично изяснява, а това се установява и по делото,
че е запознал оспорващия с наличието на обстоятелства, които биха дали
основание да направи си направи отвод от възложени проверки. Това изясняване е
съществено за делото и то би следвало да се тълкува в смисъла, че свидетеля Х.
е имал съмнения дали в съответствие с т.4,2 от Процедура К20 „Отвеждане на
орган по приходите от участие в производството“ е следвало незабавно да изготви
самоотвод по обр.№Кд-131. По делото не се установява оспорващия да е имал
съмнения дали следва или не следва свидетеля Х. да бъде отвеждан, но са събрани
доказателства, че в качеството си на ръководител е предприела необходимите
действия за приключване на възложените проверки, тоест не е установено
безспорно дали оспорващия е извършил описаното нарушение, тъй като задължението
за подаване на искане обр.№Кд-38 е свързано с установяване на наличие на
основание за отвод на трето лице.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия
адвокат Д*** за присъждане
разноски по водене на съдебното производство,
съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия
разноски по делото изразяващите се в разноски за адвокат в размер на договорените и платени 200
лева.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед №ЗЦУ-624/19.05.2020г. на
Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, с която на основание
чл.92, чл.90, ал.1, т.2 във вр. с чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „порицание” е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а на оспорващия се присъдят
разноски по делото, поради което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед
№ЗЦУ-624/19.05.2020г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по
приходите, с която на основание чл.92, чл.90, ал.1, т.2 във вр. с чл.89, ал.2,
т.1 от ЗДСл на К.К.В. на длъжност
Началник сектор „Проверки“, отдел „Проверки“ дирекция „Контрол“, ТД на НАП
Велико Търново, ИРМ Монтана е наложено дисциплинарно наказание „порицание”.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на К.К.В. ***, ЕГН* разноски по воденото съдебно производство в
размер на 200 (двеста)
лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: