П Р О Т О К О Л
гр.Перник, 17 март 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на 17 март 2023
година в, състав:
СЪДИЯ:
СЛАВА Г.
при участието на секретаря Е.В.**
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Г., адм. дело № 469 по описа за 2022 година
На именното повикване в 09:45 часа страните се явиха, както следва:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - Е.Л.Г.-Б., редовно уведомена за днешното
съдебно заседание, се явява лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
- Б.К.Б., редовно уведомен за съдебно
заседание, не се явява и не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – главен архитект на община Б.***, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание, се явява лично – П. О. П.**, главен архитект на общината.
Заинтересована страна - „***“ ЕООД, редовно уведомен
от предходното съдебно заседание за представител изпраща адв. К. и адв. В. от САК с пълномощни по делото.
Явява се вещото лице - Р.М.Г..
ПО ХОДА ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ДЕЛОТО
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА: Да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото по допустимостта на
жалбата в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва постъпило
заключение от вещото
лице Р.М.Г.
с вх.№ 710 от 09.03.2023 г., което е в
срока по чл. 199 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА:
Получила съм препис от заключението на вещото лице.
ОТВЕТНИКЪТ:
Получил съм препис от заключението на вещото лице.
АДВ. В.:
Получили сме препис от заключението на вещото лице.
СЪДЪТ, пристъпи към изслушване на заключението по
допуснатата експертиза.
Снема
самоличност на вещото лице, както следва:
Р.М.Г.: 59 г.,
българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните.
СЪДЪТ
напомни на вещото лице
отговорността по чл. 291, ал. 1 от НК, обеща да даде вярно и безпристрастно
заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Изготвил съм заключение, което поддържам.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА: Нямам въпроси към вещото лице. Това делото се обезсмисля, тъй като
идеята ни бе да се разгледат заедно разрешението за строеж и решението за
одобряване на ПУП-а и аз искам да си оттегля жалбата. Не, нямам молба за
оттегляне от Б.Б.. Тогава не си оттеглям жалбата, да се гледа делото.
ОТВЕТНИКЪТ: Нямам въпроси към вещото лице. Да се
приеме експертизата.
АДВ. К.: Нямаме въпроси към вещото лице. Считаме
експертизата за изчерпателна и правилна и молим да се приеме.
СЪДЪТ намира, че заключението е изготвено по надлежния ред, като
се позовава в достатъчен вид и обем на доказателствения материал. За събиране
на доказателствения материал, с оглед особеността на случая вещото лице
коректно е посочило какви действия е извършило, съответно е посочило и времето,
което му е отнето за оглед и за анализ на документите по делото. Неспоримо е,
че вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и
направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически
средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи. Обективираните
обстоятелства в справката –декларация и съобразявайки сложността и спецификата
на поставените задачи; времето, необходимо за извършване на експертизата, обема
на извършената работа мотивират съда да увеличи първоначално определеното
възнаграждение и да определи окончателен депозит.
Поради това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като
доказателство по делото заключението по съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Р.М.Г..
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит за изготвената експертиза
в размер на 350 лева, като се съобразява с обема на поставените задачи, времето
необходимо за експертизата и анализа на документите по делото.
УКАЗВА на жалбоподателите в 7-мо дневен срок от днес
да внесат по сметка на Административен съд Перник сумата от 250 лева,
представляваща разлика между първоначално определения депозит и окончателно
определения такъв и да представи по делото доказателства за заплащането.
УВЕДОМЯВА жалбоподателите, че при неизпълнение
указанията на съда ще бъде постановено определение за принудително събиране на
сумата на основание чл. 77 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
УКАЗАНИЯТА до жалбоподателя
Б.Б. се съобщават в днешното съдебно заседание, чрез жалбоподателката Е.Л.Г.-Б..
На вещото
лице да се изплати възнаграждение по внесеният депозит, като се приспаднат
осигурителните вноски, включително и за сметка на работодателя.
На вещото лице се
издаде РКО за сумата в размер на 100 лв.
ПРИЕМА и прилага
представените с жалбата и административната преписка документи, като
доказателства по делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА:
Няма какво да кажа. Според нас това дело губи смисъл, след като не се прие да
се гледат заедно делата.
АДВ.К.: Считам, че
следва жалбата против разрешението за строеж да се остави без разглеждане.
Жалбоподателите нямат качество на заинтересована страна по чл. 149 от ЗУТ и моля да се прекрати производството по
настоящото дело.
ОТВЕТНИКЪТ: Да се
прекрати делото. Жалбоподателите не са заинтересовани страни.
Настоящият съдебен състав, след като изслуша страните
по допустимостта на производство намира следното:
Делото е образувано по жалба на Е.Л.Г.-Б. и Б.К.Б., с
адрес *** разрешение за строеж № 10/21.02.2022 година, издадено от главен архитект
на община Б.*** за изграждане на обект: „Четири
броя шахтови кладенци, намиращи се в ПИ **и ПИ **в землището на с. К.**
и в ПИ **и ПИ **в землището на гр. Б.***,
с външни връзки до помпена станция за промишлено водоснабдяване със
свежа вода в УПИ ***, отреден „За производствени, складови дейности и
техническа инфраструктура“, кв. 132 по плана на гр. Б.***, за обект „***“, гр.
Б.***, общ. Б.***, обл. Перник.
С жалбата се
иска прогласяване на нищожност на разрешението за строеж, алтернативно си иска
същото да се отмени като незаконосъобразно.
Административен съд-Перник след като се запозна с
изложеното в жалбата и документите от административната преписка, намира, че
жалбата е процесуално недопустима за разглеждане. Поради това същата ще се
остави без разглеждане въз основа на следните съображения:
Жалбоподателите се легитимират за собственици на
поземлени имот с идентификатор *** находящ се в землището на гр. Б.***, общ.
Б.***, местност „Стари яз“, вид собственост: частна, земеделска територия, с начин
на трайно ползване: нива, 5-та категория,
с площ на имот 11503кв.м. по силата на Договор за доброволна делба,
вписан в служба по вписванията гр. Б.***, с вх. рег. № 1531 от 06.10.2021
година, акт № **, том **, дело № **/2021 година.
От документите по делото се установява, че на
основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж е уведомена
РДНСК-П.** и в срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ е осъществен служебен контрол за
законосъобразност на издадените строителни книжа-разрешение за строеж и
одобрени инвестиционни проекти, както и е извършена проверка за съответствието
им с предвижданията на действащия подробен устройствен план, в съответствие с
чл. 156, ал. 2 от ЗУТ. Разрешението за строеж е влязло в сила на
15.03.2022г.
От изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза,
се приема, че с разрешеното строителство е предвидено да се изгради нов строеж,
обект от технически/линейна инфраструктура, чийто трасета по никакъв начин не
засягат имота на жалбоподателите, а четирите шахтови кладенеца не се ситуират в
имота им. Успоредно с това жалбоподателите не се явяват нито собственик, нито
носител на ограничено вещно право в поземлените имоти, в които ще се строи и за
които е издадено разрешение за строеж № 10 от 21.02.2022 година от главния архитект
на община Б.*** в полза на заинтересованата страна. Имотът им не се засяга от
разрешеното строителство, както и не се следва учредяване на сервитутни права.
Същите не са и лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на
специален закон.
След като жалбоподателите не са нито
възложител на строежа, нито собственик на недвижимия имот, в който ще се
извърши строежа, нито с разрешеното строителство е предвидено засягане на
техния имот, то за същите не е налице правен интерес от оспорването. Въз основа
на това се приема, че с разрешеното строителство се предвижда изграждане на нов
обект/строеж, като жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на чл.
149, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и същите не могат да
обжалват разрешението за строеж, тъй като не са възложител,
собственик или носител на ограничено вещно права в поземления имот, нито са
лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на специален закон.
Допустимостта на съдебното производство по
оспорване на индивидуален административен акт, независимо дали същият се
оспорва като незаконосъобразен или нищожен е обвързана, съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен
интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на
разрешенията за строеж, за изграждане на нов обект произтича от попадането му в
кръга на лицата, очертан изрично в специалната норма на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Останалите хипотези разписани в т. 2, 3, 4 на чл. 149, ал. 2 са неприложими към
конкретиката на казуса. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ във
вр. с ал. 1, определя кръга на заинтересованите лица
в производството по издаване на разрешението, на които следва да се предяви
издаденото разрешение и съответно това са лицата имащи право да го оспорят,
като между тях не са жалбоподателите. Следователно разрешението за строеж е
влязло в сила така като е посочено в него и не подлежи на отмяна, изхождайки от чл. 156,
ал. 8 от ЗУТ. При това положение жалбата с искане за отмяна
е просрочена и като такава е процесуално недопустима да разглеждане на
основание чл. 159, т.5 от АПК. След като се установи, че жалбоподателите
не притежават качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 предл. първо от ЗУТ
то те нямат правен интерес да обжалват издаденото разрешение за строеж, нито да
искат прогласяване на неговата нищожност. Не
са активно легитимирани и да подават жалба срещу разрешението за строеж заедно
със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, поради което са налице
основания за прекратяване на производството по депозираната жалба срещу
разрешение за строеж. Произнасяне по исканата от тях нищожност се дължи
единствено при допустима жалба, каквато в настоящия случай не е налице.
Изложените аргументи в жалбата са
ирелевантни към допустимостта на производството.
Въз основа на изложеното и на основание чл.
159, т. 4 от АПК жалбата, против разрешението за строеж ще
се остави без разглеждане и производството по делото ще се прекрати. При този
краен резултат искането за спиране заявено в жалбата не следва да се разглежда и се явява без предмет.
Водим от изложеното и на основание чл.
160, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Е.Л.Г.-Б. и Б.К.Б., с адрес ***
против разрешение за строеж № 10/21.02.2022 година, издадено от главен архитект
на община Б.*** за изграждане на обект: „Четири
броя шахтови кладенци, намиращи се в ПИ **и ПИ **в землището на с.
Конска и в ПИ **и ПИ **в землището на гр. Б.***, с външни връзки до помпена станция за
промишлено водоснабдяване със свежа вода в УПИ І-49.84, отреден „За
производствени, складови дейности и техническа инфраструктура“, кв. 132 по
плана на гр. Б.***, за обект „***“, гр. Б.***, общ. Б.***, обл. П.**.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
469/2022 г. по описа на Административен съд – Перник.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 7-мо дневен срок от днес за явилите се страни и в същия
срок от съобщаването му на жалбоподателя Б.К.Б..
СЪДИЯ:/П/
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 10:15 часа.
СЪДИЯ:/П/
СЕКРЕТАР:/П/