Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.05. 2019 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
15.04. 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 192 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба предявена от „М.” ЕООД, ЕИК ***,
гр. С.З., със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. *** против Н. гр.С. с цена на иска:
401 042,45 лева, от които главница - 308 655,00 лева и мораторна лихва -
92 387,45 лева.
Ищецът твърди, че на 24.02.2015г. между „М.” ЕООД, в качеството си на Изпълнител и Н. /Н./, представлявана от
директора на Р. /Р./ - С.З., в качеството на Възложител, са сключени Договор №
241104/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Договор
№ 241702/24.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични
процедури по НРД
Сочи се, че през месец юни /01-30.06/
2015г. болницата е оказала болнична медицинска помощ на здравноосигурени
български граждани и във връзка с дейността са издали фактури, като незаплатена
към настоящия момент е сумата от 262 745 лв. за извършена дейност по клинични
пътеки /КП/ по фактура № **********/10.07.2015г. /фактурата е на обща стойност
от 600438,00 лв./ и спецификация към същата.
Незаплатената сума от 262 745 лв.
представлявала оказана болнична помощ на 417 пациенти през месец Юни 2015г.
Това били български граждани с непрекъснати здравноосигурителни права в деня на
хоспитализацията им. Сочи се, че при лечението на пациенти през процесния
период били вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от Н.
извън цената на клиничната пътека. През месец юни 2015 година „М.“ ЕООД е
вложило за лечението на 23 здравноосигурени пациенти по КП с № 216, 215, 51,49,
45, и 40.1 медицински изделия, за които Н. дължи заплащане на стойност 45 910
лева, за което е съставена фактура с № ********** от 10.07.2015 година.
Според
ищеца, всички изискуеми първични медицински и финансовоотчетни документи -
Направления за хоспитализация, спецификации за извършена дейност по КП, в т.ч.
и посочените по-горе фактури, са представени в Р., като за лечението на тези
пациенти Н. чрез Р.-С.З. дължи заплащане на болницата на основание сключения
между страните договор. Съгласно чл.35 от този договор, Н. се е задължила да
извърши плащане чрез Р.-С.З. до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Тъй
като отчетен в случая е месец юни 2015 год., то плащането на сумата за
оказаната болнична помощ е следвало да стане до 30.07.2015г. За незаплатената
сума по фактурата, считано от 31.07.2015г. до датата на подаване на исковата
молба -10.07.2018г., на основание чл. 86 от ЗЗД се сочи, че Н. дължи на ищеца заплащането и на обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху неплатената главница от 308
655 лева, а именно - 92 387.45 лева.
Въпреки многократните опити, ищецът
твърди, че до доброволно уреждане на спора не се е стигнало, като моли да бъдат
призовани на съд с ответника и след като докажат изложеното в исковата молба,
да се постанови решение, с което:
1
.Да бъде осъден ответника Н. да заплати на „М." ЕООД сумата от 308 655
лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане, представляваща извършена през месец юни
2015г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 241104/24.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по КП, която сума е по фактура №
**********/10.07.2015г. и спецификация към нея, с неплатен остатък от 262 745 лева
и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия,
подлежащи на заплащане извън стойността на КП по фактура № ********** от
10.07.2015 година, и спецификациите към нея на стойност 45 910 лева
2.
Да бъде осъден ответника Н. да заплати на „М.“ ЕООД сумата от 92 387.45 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от
308 655 лева, за периода от 31.07.2015г.. до датата, предхождаща подаването на
исковата молба.
При условията на евентуалност и ако бъде
отхвърлен предявеният по-горе иск, предявен за сума, дължима на договорно
основание, ищецът моли съда да се произнесе и по следния иск:
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗЗО в редакцията му
към месец юни 2015г. задължителното здравно осигуряване е дейност по управление
и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за
заплащане на здравни дейности, което се осъществява от Н. и от нейните
териториални поделения - Р.. Задължителното здравно осигуряване предоставя
основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н..
Съгласно чл.24, т.1 от ЗЗО, средствата
на Н. се разходват за заплащане на медицинска помощ, включена в основния пакет
от здравни дейности по чл. 45 ЗЗО, а съгласно чл.47 ЗЗО заплащането за оказаната
на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от Р. на предоставилия я
изпълнител. По аргумент от посочените две разпоредби, ищецът сочи, че Н. дължи
заплащане за всеки случай на оказана медицинска помощ на осигурено лице,
осъществено в обхвата, гарантиран от бюджета на Н., и то на всеки изпълнител,
който я е предоставил. Разпоредбата на чл.58 от ЗЗО определя, че изпълнител на
медицинска помощ по смисъла на този закон е лечебно заведение по Закона за
лечебните заведения.
Ищецът сочи, че в случая е оказана
болнична помощ на 417 здравноосигурени лица. Диагностиката и лечението им е за
заболявания, включени в клинични пътеки /КП/ от приложение №5 към Наредба №
40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран
от бюджета на Н., обн., ДВ, бр. 112 от
Доколкото оказаната болнична помощ е за
заболявания, заплащането на които се гарантира от бюджета на Н. и нейно е
задължението да извърши плащане, като с отказът да заплати нейната стойност,
ответникът на практика се обогатява с тази сума за сметка на обедняването на
ищеца, изпълнител на дейността, извършил разходи за осъществяването й.
Стойността на обогатяването на Н., респ. на обедняването на болницата, е със
сума, равна на разходите за изпълнението на съответните дейности. Стойността на
разходите за изпълнение на дейността е нормативно определена в Договор за обеми
и цени на медицинската помощ за
Според ищеца, както ЗЗО, така и НРД не
допускат възможност лечебно заведение, изпълняващо дейност, включена в обхвата
на здравното осигуряване, да поиска и получи пълно или частично плащане за
осъществена дейност от здравноосигурените лица - арг. от чл. 47 ЗЗО.
Следователно, нормативно утвърденото финансово отношение определя Н. като
единствен платец на цената на оказана медицинска помощ от гарантирания пакет от
здравни дейности. Ето защо като не е извършила заплащане на осъществена
медицинска помощ, включена в основния пакет от здравни дейности по чл. 45 ЗЗО,
заплащането на която според чл. 47 ЗЗО се извършва от Р. на предоставилия я
изпълнител, ответникът се е обогатил със сумите, представляващи нормативно
определени разходи за дейността.
В молбата се сочи, че лечението на общо 417
пациенти и влагането на медицински изделия при лечението на 23 пациенти е
осъществено в рамките на месец Юни 2015 год., а
отчитането на извършената дейност, респ. уведомяването затова на Н. чрез
териториалното й поделение Р., е извършвано ежедневно. Ето защо, ищецът счита,
че с извършване на дейността и уведомяването на ответника за изпълнението й,
което е в рамките на самият месец Юни 2015 год. за ответника е възникнало
задължение за заплащане на сумите, представляващи нормативно определени разходи
за изпълнението - 262 745 лв. по КП и 45 910 лева за вложени медицински
изделия, стойността на които се заплаща от Н. извън цената на клиничната
пътека. Тъй като дейностите са извършени през м. 06.2015 год., то считано от
поканата за плащане, каквато ищецът счита, че представляват издадените фактури
с № **********/10.07.2015г. и № ********** от 10.07.2015 година, ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение в размер на законната лихва
за периода от 11.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда -
10.07.2018 г.
На основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр.2 от ЗЗД
ищецът прави възражение за нищожност на част от клаузите, а именно всички с
които се лимитира отговорността на Н. за заплащане на дейността на изпълнителя
поради превишаване на стойностите по Приложение № 2, в частност:
-
чл.20, т.6; чл.30, ал.2, т.1; чл.32, ал.4 и ал.13, т.6; чл.40, ап.2 и ал.3;
чл.42, ал.1 и ал.3 от Договора;
-
§2, т.3, т.9, т.10.8.1, т.13 от Допълнително споразумение №3/06.04.2015г., с
които се изменят чл.20, т.6; чл.30, ал.2, т.1; чл.32, ал.13, т.6; чл.40, ал.6
от договора.
Според
ищеца посочените клаузи са нищожни и на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД,
поради противоречието им с разпоредбите на чл.52, ал.1 от Конституцията на РБ,
вр. чл.4, чл.35 и чл.47 и чл.59, ал.2 от ЗЗО.
Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което:
1
.Да бъде осъден ответника Н. да заплати на „М.“ ЕООД сумата от 308 655 лева,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й заплащане, представляваща извършена през месец юни
2.
Ответника Н. да заплати на „М.“ ЕООД сумата 92387,45 лв., представляваща
обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 308 655 лв., за
периода от 11.07.2015 год. до датата на подаването на исковата молба.
Ответникът Н. гр.С. заявява, че
оспорва изцяло като неоснователни двата иска.
Посочва, че през
2015г. между „М. “ЕООД, гр. С.З. и Н. бил сключен договор № 241104/24.02.2015г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, като към този договор е
подписано Приложение №2, в което са определени стойностите на дейностите в
болничната медицинска помощ (БМП), които следва да се заплатят на лечебното
заведение през месец януари и февруари 2015г. съответно за извършената дейност
през м. декември 2014г. и януари 2015г.
Сочи,
че с Анекс № 2/24.03.2015г. към договор № 241104/24.02.2015г. и подписано към
същия Приложение №2 към договорите били определени стойности по видове дейности
за болнична медицинска помощ( БМП) и за останалите месеци от 2015г. Видно от
това приложение № 2 в колона „месец на извършване на плащането“ в юли 2015г.
стойностите на дейностите в БМП за месец на дейност юни 2015г. са 633 320лв., а
стойностите на медицинските изделия в БМП са 108 599лв.
С подписан Анекс № 7/22.05.2015г. били
отразени в Приложение № 2 към договорът утвърдените от Надзорният съвет на Н. с
Решение № РД-НС-04-39/13.05.2015г, допълнителни стойностите за дейностите в
БМП, разпределени за дейност от м.май 2015г. ( плащане м.юни 2015г.) до
м.ноември 2015г.( плащане м.декември 2015г.). Видно от това приложение №2 в
колона месец на извършване на плащането юни 2015г. стойностите на дейностите в
БМП за месец на дейност юни 2015г. са 645 256 лв., а стойностите на
медицинските изделия в БМП са 108 599лв.
С
подписан Анекс № 11/10.07.2015г. били отразени в Приложение № 2 към договорът
утвърдените от Надзорният съвет на Н. с Решение №РД-НС-04-54/08.07.2015г.
коригирани годишни стойностите, разпределени по месеци. Видно от това
приложение № 2 в колона месец на извършване на плащането юли 2015г. стойностите
на дейностите в БМП за месец на дейност юни 2015г. са 639 214лв., а стойностите
на медицинските изделия в БМП са 108 599лв.
В
Анекс № 12 от 12.08.2015г. към договорът били отразени в Приложение № 2 стойностите на
дейностите в БМП за месец на дейност юни 2015г. - 639 211лв. и стойностите на
медицинските изделия в БМП - 108 456 лв.
Ответникът
сочи, че за месец на дейност юни 2015г./месец на извършване на плащането юли
2015г./ на лечебното заведение-ищец били заплатени всички отчетени дейностите и
медицинските изделия до размера на стойностите по Приложение №2 към договор №
241104/24.02.2015г. към датата на извършване на плащането през м.юли 2015г. за
м.на дейност юни 2015г. Това обстоятелство не се оспорвало от ищеца.
Съгл.
чл.20, т.6 от договор № 241104/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки - условие за заплащане за всеки отделен случай по КП е
извършената и отчетена дейност по КП да е в рамките на стойностите, посочени в
Приложение № 2 към този договор. В чл. 40, ал.3 от същия договор е договорено, че
изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи,
дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на стойност надвишаваща
утвърдената в приложение №2 за съответния месец. Следователно, за да бъде
заплатена дейността, същата освен да е извършена, се изисква и да е договорена,
т.е. да отговаря на определените в Приложение №2 стойности.
Сочи се, че с подписано допълнително
споразумение №3/06.04.2015г. договор № 241104/24.02.2015г. текстовете на чл.20,
т.6 и чл.40, ал.3 продължават да са част от съдържанието на договора, като са
отразени в чл.20, ал.1, т.6, съответно в чл.40, ал.6.
Лечебното заведение-изпълнител по договор
№ 241104/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки е
подписало, както този договор, така и допълнително споразумение №
3/06.04.2015г. към същия, с което е изразило съгласие с клаузите на същите.
Лечебното заведение-ищец е подписало също така и горецитираните в настоящия
отговор анекси и Приложения №2 към тях.
Сочи се, че претендираната с процесната
искова молба сума не е заплатена на ищеца, тъй като със същата били надвишени стойностите, посочени в Приложение №
2 към договор № 241104/24.02.2015г.
Условието за заплащане на извършени
дейности по договор с Н.- стойностите по финансовоотчетните документи,
представяни от изпълнителите на болнична медицинска помощ/ИБМП/ по договор с Н.
да не надвишават размера на стойностите, определени в приложение №2 към
договорите с Н. е в съответствие с нормативните актове от по- висока степен.
Сочи
се, че процедурата по изготвяне на проект на закон за бюджета на Н. и внасянето
за приемане от Народното събрание, както и приходите от които се формира
бюджета на Н. и за какви точно дейности могат да се разходват средствата били
разписани в ЗЗО, който уреждал здравното осигуряване в Република България и
свързаните с него обществени отношения.
Конкретно с лечебното заведение/ЛЗ/ „М.“
ЕООД, гр. С.З., ответникът сочи, че през 2015г. бил сключен договор №
241104/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.
Посоченият договор бил сключен на 24.02.2015г., а както сочи по- горе ЗБН. за
2015г. влиза в сила от 01.01.2015г. и посоченото в него условие за работа
по-договор с Н. е било предварително известно на ЛЗ. Това условие е намерило
отражение в подписаният през 2015г. цитиран по-горе договор и съответно е
подписването му лечебното заведение е изразило съгласие да работи както при
това, така и при останалите условия на договора. От страна на лечебното заведение
били подписани гореизброените анекси към договора на това ЛЗ с Н., с които са
определени в приложение № 2 стойностите за месец на дейност юни 2015г. и
съответно също е изразено съгласие с тези стойности.
Сочи се, че ежеседмично Р. информира изпълнителите
на БМП за достигнатото изпълнение на съответните месечни стойности. При
достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на
изпълнителя на БМП за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна
диагностика и лечение, същият формира листа на чакащите съгласно чл.22 от
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. За случаите
на спешна диагностика и лечение изпълнителят на БМП може да подаде в Р. писмено
заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за
дейностите в БМП в приложение № 2 от индивидуалния договор за сметка на:
1.стойностите
в приложение № 2 от индивидуалния договор за следващите месеци от тримесечието,
в размер до 5 на сто от стойността за съответното тримесечие, или
2.
до 5 на сто от утвърдените съгласно правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБН. за
Сочи се, че при увеличение размера на
стойността на разходите за дейностите в БМП промените в приложение № 2 към
индивидуалния договор при прилагане на ал. 4 се договарят между ИБМП и
директора на Р. в срока за представяне в Р. на отчетите за заплащане на
дейността за съответния месец.
Изпълнителите
на БМП задължително спазват разпоредбата на ал.4. По изключение, при особено
тежки или сложни случаи по медицински показатели, изпълнителят на БМП информира незабавно
директора на съответната Р. с писмо, в което излага мотиви за заплащане.
Случаите се внасят чрез управителя на Н. за разглеждане от Надзорния съвет на Н.
и от Управителния съвет на БЛС, като решение за заплащането им се взема при
наличие на бюджетни средства.
Редът за определяне и съблюдаване на
стойностите по Приложение №2 към договорите с Н. бил определен както в
нормативната уредба, така и в индивидуалния договор. Предвид на това при
сключване на договор с Н. всички лечебни заведения, вкл. и ищецът, били
предварително запознати с този ред, респективно подписвайки договор с Н.,
лечебните заведения изразили съгласие да работят при тези нормативно определени
условия. Всеки изпълнител на БМП бил длъжен да се съобразява със съдържанието
на своя договор с Н. и да съобразява стойността на отчетената от него дейност с
определените му в приложение №2 стойности. Ако е отчетена дейност, чиято
стойност надвишава определената стойност в Приложение №2, плащане от страна на Н./Р.
не се дължало.
Предвид гореизложеното, ответникът моли да
се постанови решение, с което да бъде отхвърлен основният иск, както и
алтернативно предявения иск за неоснователно обогатяване от страна на Н., като
неоснователни ведно с всички законови последици от това, както и да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са искове в условията на евентуално
обективно съединяване-иск с правно основание чл.266 ЗЗД ,обективно съединен с
иск за мораторна лихва –чл.86 ЗЗД ,като евентуалния иск е с правно основание
чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД ,обективно съединен с иск за мораторна лихва-чл.86 ЗЗД.
Безспорно в отношенията между страните по
делото е , че на 24.02.2015г. между „М.” ЕООД, в качеството си
на Изпълнител и Н. /Н./,
представлявана от директора на Р. /Р./ - С.З., в качеството на Възложител, са
сключени Договор № 241104/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и Договор № 241702/24.02.2015 г. за оказване на болнична
медицинска помощ по клинични процедури по НРД
В хода на производството е назначена
съдебно-икономическа експертиза.Видно от експертното заключение незаплатеният
остатък от надлимитните дейности за месец юни 2015 г.,отчетени през месец юли
2015 г. е 262745 лв.-равен на претендираната главница във вр. с фактура
№00000019390/10.07.2015 г.За вложените медицински изделия над лимита,извършени
през месец юни 2015 г. във вр. с фактура №**********/10.07.2015 г. е
осчетоводена спецификация за вложени медицински изделия над лимита,за общо
45 910 лв.Вещото лице установява,че по така отчетените надлимитни дейности
няма отчетено плащане или незаплатеният остатък от надлимитните дейности към датата
на извършенат проверка-19.03.2019 г. ,за месец юни 2015 г.,отчетени през месец
юли 2015 г. е 45 910 лв.-равен на претендираната главница във вр. с
фактура №**********/10.07.2015 г.
Безспорно е, че въвеждането на лимити за плащане на
дейности от изпълнители на медицинска помощ е резултат на Решение № РД-НС-04-9
от 27.01.2015 г. на НС на Н.. Видно от представените доказателства с решение №
5750 от 29.08.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 7527/2015
г., решението на НС на Н. в тази част е прогласено за нищожно, поради липса на
компетентност на съвета да променя разходи за болнична помощ. Това решение е
потвърдено с Решение № 493 от 12.01.2018
год. по адм.д. № 11702/2016 г. на ВАС.
Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че горепосоченото
решение на надзорния съвет не е произвело действие, поради което не е налице
правно основание за лимит на дейностите извършени правомерно от изпълнителите
на болнична медицинска помощ.
Съдът намира, че отказът на Н. да финансира
със средства заложени в бюджета, извършените дейности по клинични пътеки и
свързаните с тях медицински дейности, не е нормативно установено, поради което
същите подлежат на заплащане, тъй като от доказателствата по делото се
установява наличието на реално изпълнение на задълженията на болницата към
здравноосигурени лица, по клинични пътеки, които следва да се е заплащат от
здравната каса.
Ето защо съдът намира, че клаузите от чл.20, т.6; чл.30, ал.2,
т.1; чл.32, ал.4 и ал.13, т.6; чл.40, ап.2 и ал.3; чл.42, ал.1 и ал.3 от
Договора;и §2, т.3, т.9, т.10.8.1, т.13 от Допълнително споразумение
№3/06.04.2015г., с които се изменят чл.20, т.6; чл.30, ал.2, т.1; чл.32, ал.13,
т.6; чл.40, ал.6 от договора въвеждат
ограничения при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска
помощ. Поради това същите противоречат
на законовите разпоредби, регламентиращи болнична медицинска помощ, въз основа
на които този договор е сключен, а именно чл. 52 от Конституцията на РБ, чл. 5, чл. 35 от ЗЗО.
Това е така, тъй като оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица
се поставя в зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в
рамките на определените от здравната каса стойностни лимити. Това води до
неравнопоставеност при третирането на лица, потърсили медицинска помощ преди
или след изчерпване на тези лимитни стойности, поради което на основание чл. 26, ал. 1,
пр.1 от ЗЗД предвиждащите такива ограничения договорни клаузи
са нищожни и като такива не произвеждат действие. Освен това настоящата съдебна
инстанция счита, че горепосочените клаузи са в противоречие с духа на ЗЗО, като
в самия закон не е предвидена възможност Н. да откаже да плати на това
основание, а индивидуално сключения договор между страните по делото не може да
съдържа клаузи, по-неизгодни от Националния рамков договор и ЗЗО.
Съдът намира, че от представените по делото
доказателства, които не са оспорени от ответника, се установява, че всички
дейности по извършена болнична помощ по клинични пътеки и вложени медицински
изделия са фактурирани в стойностите, уговорени между страните, поради което
следва да бъдат заплатени.
Предвид горното съдът намира,че предявените
главни искове следва да бъдат уважени до предявените размери,поради което не се
дължи произнасяне по евентуалния иск.В полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Н. с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С. *** със съдебен адрес:***
*** да заплати на „М.” ЕООД, ЕИК ***, гр. С.З., със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., бул. *** сумата от 308 655 лв./триста
и осем хиляди шестстотин петдесет и пет лева/- представляваща извършена през
месец юни 2015г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор №
241104/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП, която сума е по
фактура № **********/10.07.2015г. и спецификация към нея, с неплатен остатък от
262 745 лв. и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински
изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП по фактура № **********
от 10.07.2015 година, и спецификациите към нея на стойност 45 910 лв. ведно със
законната лихва върху сумата- 308 655 лв. от датата на подаване на исковата
молба -11.07.18 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
Н. с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С. *** със съдебен адрес:***
*** да заплати на „М.” ЕООД, ЕИК ***, гр. С.З., със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., бул. *** сумата от 92 295 ,56 лв./деветдесет и две
хиляди двеста деветдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 308 655 лева, за периода от
31.07.2015г.. до 10.07.2018 г. като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за мораторна лихва за
разликата между претендирания размер 92 387,45 лв. и присъдения размер 92 295 ,56 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Н. с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С. *** със съдебен адрес:***
*** да заплати на „М.” ЕООД, ЕИК ***,
гр. С.З., със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. *** направените по
делото разноски в размер на 16 541,70лв./шестнадесет хиляди петстотин
четиридесет и един лева и седемдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните
пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: