Решение по дело №472/2019 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 11
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Боряна Александрова
Дело: 20191620200472
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом,,24.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Ломският районен съд наказателна колегия в публично заседание на 2 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

при секретаря В.Младенова като разгледа докладваното от

съдията Александрова АН дело № 472 по описа за 2019 г. да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН

С Наказателно постановление № 19-0294- 001638/01.10.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР гр. Монтана,РУ Лом на Л.М.Ж. с ЕГН ********** е наложено административно наказание:

-         Глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183,ал.4,т.7 ЗДвП

-          глоба в размер на 50 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Л.М.Ж., който обжалва същото с оплакване за не- законосъобразност в частта, касаеща наложеното наказание по чл.175,ал.1,т.4 , като излага доводи за това. Моли съда да отмени наказателното постановление в тази му част. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА .

На жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение от свидетелите Ц.А.Ц.- актосъставител и В.Н.Р. за това, че на 12.09.2019 г. около 15,40 ч. в гр. Лом,ул."Хан Аспарух" в посока ул.“Славянска“, управлява лек автомобил "Фолксваген Пасат" с ДК №***,  собственост на Т.К.П. от гр.Лом, с ЕГН **********, като по време на движение не е поставил обезопасителен колан с който е оборудван автомобила и при спиране за проверка водача, не изпълнява указанията на полицейския служител, и не спира на посоченото от полицейския служител място. Актосъставителят приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата чл. 137А, ал.1 и на чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал акта без възражение.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление на 19.10.2019 г., в което изцяло била възприета констатираната в акта фактическа обстановка.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът установи, че същото е незаконосъобразно в частта , касаеща извършено нарушение на чл.103 ЗДвП и като такова следва да бъде отменено в тази му част.

Мотивите на съда за това са следните:

Няма спор, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.137А, ал.1 ЗДвП, т.е. управлявал е процесиня автомобил, без да е поставил обезопасителен колан, а и жалбоподателя не обжалва тази част на НП.

По отношение на второто вменено му нарушение, съдът не споделя доводите на АНО.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП визира, че "При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно:

- в най-дясната част на платното за движение

- или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания".

Член 103 от ЗДвП не пояснява понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Поради това, за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

В конкретния случай е безспорно обстоятелството /в това число и разпит на актосъставителя и свидетеля, както и свидетелите на жалбоподателя арг. лист 12 от делото, че водачът е управлявал автомобила без да е поставил обезопасителен колан, и не спрял на посоченото от полицейския служител място. За прецизност следва да се отбележи, че жалбоподателя е спрял автомобила в най-дясната част на пътното платно , т.е  пред магазин на ТМаркет в гр.Лом.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Безспорно, както вече бе отбелязано и по горе,  е че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 137 А, т. 1 от ЗДвП, управлявал е МПС-то без да си е поставил обезопасителен колан.

Правилно за това му нарушение АНО е решил че трябва да бъде ангажираната административно-наказателната отговорност на дееца, и му е наложил административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв /петдесет лева/. НП не е обжалвано в тази му част и е влязло в законна сила.

Във всички случаи, за да се приеме, че водача не е изпълнил указанията на полицейският служител по чл.103 ЗДвП, е необходимо безсъмнено доказателство, че водачът не е спрял т.е. осуетил е проверката, каквото доказателство не е налице в случая. В показанията си и двамата полицейски служители свидетелстват, че не е спрял на посоченото от актосъставителя място, а спрял в близост до него в двора пред сградата на Тмаркет.  Свидетелите на жалбоподател пък сочат, че посоченото от полицейският служител място е било това в крайна пътна лента в дясно, т.е. въпреки проведените очни ставки това противоречие не отстранено.

В случаи на ангажирана административно наказателна отговорност за нарушение по чл. 103 ЗДвП /неспиране на подаден сигнал със стоп палка при положение, че жалбоподателят е спрял и по този начин е била извършена проверка и му бил съставен АУАН. Т.е.  налице са съмнения за това , че указанията  за спиране на определено място са подадени правилно и ясно. Напротив той е спрял в неговото дясно пътно платно , а не да спре в ляво пътно платно, където са били позиционирани служителите на РУ Лом.

Или в случая има разминаване в показанията на разпитаните по делото свидетели. Като краен резултат е, че жалбоподателя е спрял автомобила и не е осуетил проверката. Т.е. от изложеното навежда настоящият съдебен състав, че не е подаден ясно сигнала от страна на полицейският служител.

При това положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, досежно авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията на свидетеля, който го е установил. В случая не се оспорва дали е подаван сигнал, а се твърди че този сигнал е подаден за да се спре в дясно, респ. в лява пътна лента . Заявеното от служителите , че е подаден своевременно ясен сигнал със стоп палка , не се оспорва.Разминават се твърденията, че този сигнал е бил подаден досежно това къде да спре автомобила си жалбоподателя и не е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и той го е възприел недвусмислено.

При това положение съдът приема, че констатациите на актосъставителя не са защитени по убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството възражение от страна на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, не може да бъде игнорирано. Независимо от регламентираната в чл. 189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение, доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказа-телното производство, съгласно чл. 84 от ЗАНН.

В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя в частта за нарушение по чл.103 ЗДвП не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил описаното в тази част на НП административно нарушение и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО Постановление № 19-0294-001638 от 01.10.2019 г. Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр. Лом , упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи Наказателно постановление № 19-0294-001638 от 01.10.2019 г., В ЧАСТТА МУ в която на жалбоподателят Л.М.Ж. с ЕГН **********, на осн.  чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени следните административни наказания "Глоба" в размер на 50 лв /петдесет лева/ и "1 /един/ месец лишаване от право да управлява МПС", за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В останалата му част, в която на жалбоподателят на осн. чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв /петдесет лева/, за нарушение на чл. 137А, т. 1 от ЗДвП  НП не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение и изпълнение.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: