Р
Е Ш Е
Н И Е
№ № 58
Гр. Пловдив, 5.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Арнаучкова
Величка
Белева
с участието на секретаря Н. Богданова разгледа
докладваното от съдията Вера Иванова в.гр.д. № 118 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 12, постановено на 9.01.2020 г. по гр.д. 52/2019 г. на Окръжен съд – С.З., с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от И.Д.М. срещу
Н.Ж.З., Ж.З.Г., Г.И.Г. и Н.Г.Г. иск по чл.108 ЗС за признаване на установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот – апартамент на две нива, разположен на 5 етаж
(четвърти) и терасовиден етаж от четириетажна жилищна сграда с терасовиден
етаж, находяща се в гр. С.З., ул. А.Б., № 77, с обща застроена площ от 145,51
кв.м, състоящ се от дневна-столова, кухненски бокс, дрешник, сервизни
помещения, антре и две тераси на четвъртия етаж, и три спални, сервизни
помещения, антре и две тераси на терасовидния етаж, с идентификатор
******************, със съседни самостоятелни обекти в сграда: на ниво 1: на
същия етаж обект ******************; под обекта - ******************и над
обекта – няма, и на ниво 2: на същия етаж - ******************; под обекта –
няма; над обекта – няма, заедно с избено помещение № … със застроена площ от
4,13 кв.м и таванско помещение № … със застроена площ от 11,70 кв.м и таванско
помещение № … с площ от 11,70 кв.м по силата на договор за покупко-продажба от
**********г., обективиран в н.а. № …, т…., рег. № *****, дело № ********г. на нотариус
Д.Н., и за осъждане на ответниците да й предадат на владението на този
имот, както и е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК И.Д.М. да заплати на Н.Ж.З.,
Ж.З.Г., Г.И.Г. и Н.Г.Г. сумата от 300 лв., представляваща платен от тях депозит за възнаграждение за
вещите лица.
Жалбоподателката И.Д.М. моли
решението да бъде отменено като неправилно по съображения, посочени в
подадената на 3.02.2019 г. въззивна жалба, и да бъде уважен предявеният от нея
срещу ответниците ревандикационен иск. Като ищца в производството пред окръжния
съд предявява иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено,
че тя е собственик по силата на договор за покупко-продажба от 5.09.2014 г. на
описания в исковата молба недвижим имот-апартамент в гр. С.З. и за осъждане на
ответниците да й предадат владението на този имот. Във въззивното производство
не са събрани нови доказателства по заявено от нея искане, което е оставено без
уважение. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.
Ответниците по въззивната жалба
Н.Ж.З., Ж.З.Г., Г.И.Г. и Н.Г.Г. молят тя да бъде отхвърлена като неоснователна
по съображения, посочени в отговора, подаден на 6.03.2020 г. Като ответници в производството
пред окръжния съд оспорват предявения срещу тях иск като неоснователен. Не
заявяват искане за събиране на нови доказателства във въззивното произвоство.
Претендират за присъждане на разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
С подадената на 21.05.2019 г.
искова молба ищцата И.М. твърди, че тя е собственик на описания недвижим
имот-апартамент в гр. С.З. на основание договор за покупко-продажба, сключен на
5.09.2014 г. между нея и З. Д. З. и Н.Ж.З. съгласно нотариален акт №…/… г., том
VI, рег. № …, дело № ********г. на
нотариус Д.Н.. Твърди, че сделката е извършена по предложение на нейната кума
Ж.З.Г., чиито родители са продавачите, тъй като по това врече Ж.Г. и нейният
съпруг Г.И.Г. имали парични затруднения и им трябвали пари, а поради лош
кредитен статус и поради налагани срещу техни недвижими имущества изпълнителни
мерки те не можели да теглят кредит. Твърди, че, за да закупи имота на
договорената цена от 90 000 лв., тя е сключила през 2014 г. договор за
ипотечен кредит с „У. Б.“АД, като преди това по условие на банката е сключен
между нея и продавачите предварителен договор. Твърди, че е платила на ръка при
подписването на предварителния договор сумата 20 000 лв., а цената на
сделката пред нотариуса 70 000 лв. й била преведена по банков път. Твърди,
че искала да отдава под наем така закупения апартамент, за да си погасява
по-лесно кредита, поради което приела молбата на Ж.Г. и нейното семейство да
останат до 1 година в апартамента, но да плащат вместо ищцата погасителните
вноски към банката, както и консумативите и текущите разходи по обичайното
ползване на жилището. Твърди, че не са сключили писмен договор за тези техни
споразумения. Твърди, че обитателите на имота спрели да плащат някои от
вноските и нарушили условията на устната договореност, което създало проблеми
на ищцата и тя започнала да плаща вместо тях. Твърди, че няколкократно е
предлагала на Ж.Г., ако искат да останат в апартамента да го откупят обратно и
да й заплатят разходите до момента, или да го освободят, за да го даде под наем
на други на пазарна цена. Твърди, че е поискала всички живущи в апартамента да
го напуснат, за да го продаде, но Ж.Г. я заплашила, че ще го запалят и взривят
и тя няма да може да го продаде. Твърди, че е изпратила на 25.09.2018 г. до Ж.
и Г. Г. нотариална покана с искане да напуснат жилището в двуседмичен срок от
връчването, която им била връчена служебно на 9.11.2018 г., но това нейно
искане не е изпълнено, а даже след смъртта на З. З. там вече живее и Н.З..
Твърди, че ответниците обитават имота и не искат да го освободят. Затова
претендира да бъдат осъдени четиримата ответници да й предадат владението на
имота.
С отговора на исковата молба,
подаден от ответниците на 5.09.2019 г., те заявяват възражение за нищожност на
сделката за покупко-продажбата на процесния имот, сключена с посочения в
исковата молба нотариален акт между ищцата И.М. като купувач и ответницата Н.З.
и нейния съпруг З. З. (починал преди предявяването на иска) като продавачи.
Твърдят, че договорът за продажба е нищожен като привиден съгласно нормата на
чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД, тъй като страните не са желаели настъпването на
последиците му и са направили волеизявлението си привидно, като не са желаели
настъпването на транслативния ефект на сделката, а да бъде получен кредит от
банка, сумите по който да бъдат ползвани от двете страни. Заявяват, че имотът е
бил собственост на ответниците Г. и Ж. Г., които за избягване на изпълнение
върху него от техни кредитори са го прехвърлили на 17.03.2009 г. на техните близки
Т. Е. Ц. и П. Г. Ц., а те са го ипотекирали в полза на „Б. …“ЕАД за кредит,
предоставен на Г. и Ж. Г. и впоследствие апартаментът е бил продаден на
публична продан от ЧСИ и придобит на 30.07.2017 г. от З. Д. З. Твърдят, че З.
З. е починал на 25.08.2015 г. и негови наследници са съпругата му Н.З. и дъщеря
му Ж.Г. (първите две посочени в исковата молба ответници). Твърдят, че за
покупката на имота З. е взел средства в заем, а кредитните досиета на
ответниците били лоши, те са се договорили с ищцата, която е тяхна роднина по
сватовство и на която са имали доверие, да извършат фиктивна покупко-продажба,
за да се получи кредит от банка, със средствата от който да си помогнат и двете
страни. Заявяват, че става ясно, че сделката е симулативна, и от договорената
цена 70 000 лв. Заявяват, че съгласно платежно нареждане от 29.09.2014 г.
ответницата Н.З. е превела по сметка на ответникаца Н.Г. сумата 27 982,30
лв., която е част от получената при продажбата сума, а от своя страна тя с
платежно нареждане от 6.10.2014 г. е превела по сметка на ищцата И.М. сумата
10 090 лв. с основание пълно предсрочно погасяване на кредит и овърдрафт,
изпълнявайки задължението на ищцата към „У. Б.“АД вследствие договореното между
страните по делото. Посочват, че на датата на сключване на сделката 5.09.2014
г. ищцата е упълномощила ответницата Ж.Г. с пълномощно с нотариална заверка на
подписа и съдържанието да се разпорежда с този имот, както намери за добре,
включително да договаря сама със себе си, да получава суми от продажбата, да открива
сметки, да се разпорежда неограничено със средствата в тях и да закрива
банковите сметки. Твърдят, че това пълномощно е дадено като гаранция, че имотът
ще бъде върнат на ответниците. Изразяват становище, че това пълномощно, както и
останалите изброени документи, по своята същност представляват начало на
писмено доказателство – документ, материализиращ обуславяща вероятност по
смисъла на чл. 165,ал.2 от ГПК с оглед допускане на гласни доказателства, тъй
като в документите са обективирани изявления, които създават индиция, че е
възможно сделката да е симулативна. Твърдят, че е налице и изключението по чл.
165,ал.2,изр.последно от ГПК за неотносимост на ограничението за събиране на
гласни доказателства за третите лице и за наследниците, когато сделката е насочена
срещу тях, което изключение е налице в конкретния случай, поради което
свидетелските показания са допустими. Оспорват твърденията в исковата молба, че
продажната цена на имота е била 90 000 лв. и че ищцата е платила в брой на
продавача З. З. 20 000 лв. Твърдят, че представеният от ищцата
предварителен договор не е подписан от продавача З. Д. З. Заявяват, че не
отговаря на истината твърдението на ищцата, че се била разбрала с ответниците
да живеят в апартамента, като вместо наем да заплащат вноските по кредита, а
вноските по кредита са заплащани от ответниците вследствие уговорките между
страните за фиктивно прехвърляне на имота. Твърдят, че Ж. и Г. Г. не са
получавали представената от ищцата с исковата молба нотариална покана. Твърдят,
че ответниците владеят на правно основание имота – първите две като
собственици, а другите като част от семейството. Претендират искът да бъде
отхвърлен.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че сключеният между ищцата като купувач и З. З. и Н.З.
като продавачи на 5.09.2019 г. договор за продажба на процесния апартамент е
привиден, налице е абсолютна симулация, тъй като от показанията на разпитаните
по делото свидетели се установява, че действителната воля на страните по
договора е била не да настъпи вещно-правният ефект на продажбата, а посредством
сделката да се докажат пред банка предпоставките за отпускане на ипотечен
кредит на ищцата. Съдът приема, че твърдението на ищцата, че тя се е съгласила
ответниците да останат в имота и да плащат погасителните вноски, е факт, който
стои във връзка с твърденията на ответниците относно привидност на процесната
сделка и е указание за нея. Приема още, че индиция, че страните по договора за
покупко-продажба не са желали последиците от сделката, е представеното по делото
пълномощно, подписано от ищцата в деня на сделката 5.09.2014 г. Приема, че
друга индиция за това, че страните не са желаели последиците от сделката, с
плащанията по кредита, които се установяват от заключението на вещото лице К.
Приема, че целта е била друга, а не прехвърлянето на имота, и защото
ответниците са останали да живеят в имота без да плащат наем, като плащаните от
тях вноски са в различен размер. Приема и че уговорената цена е наполовина
по-ниска от действителната пазарна цена и няма логика, щом продавачите са се
нуждаели от пари, както се твърди от ищцата, те да продават жилището си на цена
наполовина по-ниска от пазарната, а очевидно цената е била определена според
размера на кредита, който е определен според възможностите на кредитополучателя
да го погасява. Съдът не приема за основателни доводите на ищцата, че
договорената продажна цена е получена от продавачите, поради което да не може
да се твърди, че сделката е симулативна и волята не е била за продажба, тъй
като счита, че плащането на цената не може да се приеме непременно за
обстоятелство, което опровергава симулацията, защото сделката има за цел
ответниците да получат пари. Преценява като неоснователно твърдението, че
ищцата е поела плащането на погасителните вноски след изтичането на една
година, тъй като ищцата е погасявала суми по кредита от 10.09.2015 г. до
25.05.2016 г., от когато вноските са правени от ответницата Ж.Г.. Съдът приема
за установено наличието на уговорката ответниците да получат парите от кредита
и да плащат на банката погасителните вноски, с което положението на ищцата не
би се променило фактически. Съдът преценява като неоснователен и довода, че
симулативността е предявена едва с отговора на исковата молба, а същевременно
ответниците са завели иск по чл. 19,ал.3 от ЗЗД относно процесния имот, защото
намира, че възможността да се разкрие симулацията е пряка последица от
действителното състояние на нещата. Приема, че неоснователно се претендира да
се черпят права от обстоятелството, че страните по сделката не са изготвили
обратно писмо според съвета на свидетелката Д., тъй като липсата на обратно
писмо не е равнозначна на липса на симулация, като симулацията се установява с
други доказателства. Съдът стига до извода, че от доказателствата по делото
следва изводът, че договорът за покупко-продажба на процесния апартамент е
привиден и като такъв е нищожен съгласно чл. 26,ал.2 от ЗЗД, съответно, не е
породил правни последици и собствеността върху имота не е била прехвърлена,
съответно, ищцата не може да се легитимира като собственик на процесния имот,
поради което предявеният от нея иск следва да бъде отхвърлен.
С подадената въззивна жалба
жалбоподателката твърди, че решението на окръжния съд е неправилно като
постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и като
необосновано с оглед анализа и тълкуването на някои от представените в делото
доказателства. Твърди, че от страна на съда не е обсъдено обстоятелството,
станало ясно при разпита на вещото лице П. П. – че е правен опит да се имитира
подписа на продавача. Твърди, че е невъзможно осъществяването му от ищцата М.,
а всеки един от ответниците би могъл да го направи, разполагайки с обект за
имитация, тъй като са роднини по права линия. Посочва, че няма логика този
частен документ да бъде подправен, ако страната по него З. З. е бил наясно, че
сделката ще е симулативна, който факт съдът не е обсъдил. Заявява, че
единственият логичен извод е, че документът е представен на ищцата неподписан,
както и е логично плащането да е станало преди сключване на договора за
покупко-продажба. Посочва, че за ищцата не е имало съмнение относно желанието,
изявено в съдържанието на документа, и относно това кой е подписал
предварителния договор, защото самият З. З. се е явил на изповядването на
сделката и се е подписал пред нотариуса. Заявява, че това се потвърждава от
разпита на свидетеля В. В. и от изложеното в молбата, но окръжният съд не
приема за достоверни и относими неговите показания, въпреки че той е само
приятел на ищцата, не живее на семейни начала или постоянно с нея, както и няма
финансов интерес. Счита, че игнорирането на З. и вероятно на съпругата му е
наложено от желанието на ответницата Ж.Г. и нейното семейство да усвоят сумата
20 000 лв. за себе си и че в противен случай няма логично обяснение защо З.
не се е подписал лично на този предварителен договор, след като се е явил за
нотариалното прехвърляне на собствеността и ако той е наясно с така
претендираната симулативност, т.е. не би се налагало подправяне на документа.
Заявява, че окръжният съд приема, че представеното от ответниците пълномощно от
5.09.2014 г., с което ищцата М. упълномощава ответницата Ж.Г. да я представлява
навсякъде, е начало на писмено доказателство, което поражда основание за
допускане на свидетелски показания относно симулативност на сделката. Заявява,
че това е безвъзмезден договор за поръчка, който не е сключен с бивш собственик
на апартамента към онзи момент, за да навежда на мисълта, че е налице основание
за симулативност на прехвърлителната сделка, а удостоверява единствено желанието
на новия собственик да предостави представителна власт на друго лице, макар и
роднина на стария собственик, което при необходимост да извърши и
разпоредителна сделка с конкретния имот. Счита, че нищо повече не следва от
това пълномощно, но окръжният съд приема, че то е основание да се приеме, че
има съмнение относно действителността на сделката. Твърди, че окръжният съд
неправилно е преценил правното значение на приетата като доказателство искова
молба относно наличието на друг, по-ранен правен спор между същите страни по
гр.д. № 21/2019 г. на окръжния съд, в който представеното пълномощно е
използвано не като изявление от ищцата, свидетелстващо за симулативност на
сделката, а като част от доказателствата, използвани за сключване на
окончателен договор по чл. 19,ал.3 от ЗЗД. Посочва, че целта на първия иск е
била сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот и
така първа по време е търсена защита на право срещу продавача (собственик на
вещта или правото), който в случая е действал чрез упълномощено с
представителна власт лице. Посочва, че един документ е представян два пъти като
писмено доказателство, за да се черпят от него права и да се ползва от една и
съща страна, но на коренно различни правни основания, срещу друга идентична страна.
Заявява, че е странно в правно отношение, както и е житейски нелогично, след
като ответниците се позовават на недействителност на сделката по чл.
26,ал.2,предл.5 от ЗЗД поради привидност на договора, разполагайки с всички
представени доказателства и с тази правна възможност, защо не са го предприели
по-рано. Посочва, че това е извършено едва в отговора на исковата молба по
настоящото дело, след като вече са получили отговор на исковата молба по гр.д.
№ 21/2019 г. и са преценили направените възражения и правни аргументи. Посочва,
че ответната страна има право и не е ограничена от срок за иск по чл. 26,ал.2
от ЗЗД, но е избран като първи способ за придобиване на собственост върху
процесния имот именно чрез възмездна сделка, признавайки по този начин правото
на собственост на ищцата. Посочва, че именно собствениците З. и съпругата му са
страна по тази сделка, а не семейство Г., и ако е имало договорка за
симулативност, то тя би трябвало да е именно с тях като собственици. Заявява,
че договорената цена 90 000 лв. е платена, като 20 000 лв. са
изплатени преди окончателното прехвърляне на собствеността и 70 000 лв. са
преведени по банков път, извършването на който превод се установява от
заключението на СИЕ (по 35 000 лв. по посочените сметки на двамата продавачи).
Заявява, че е видно, че договорената продажба цена е получена от купувачите,
поради което не може да се твърди, че сделката е симулативна и волята не е била
за продажба. Посочва, че кредитът, който се твърди да е скритата цел на
сделката, не е отпуснат на ответниците, а на ищцата и тя се задължава по него.
Заявява, че за да е налице симулативна сделка следва разместването на правата
да е само формално, а в случая има реално получаване на цената по сделката от
продавачите, т.е. те са получили дължимата престация съобразно договорно
предвиденото. Посочва, че това, че на 6.10.2014 г. Н.Г. е превела на ищцата
сумата 10 090 лв., е породено от задължение на нейната майка Ж.Г.,
съществуващо от други облигационни отношения, които са предмет на гр.д. № 701/2019
г. на РС-С.З.. Заявява оплакване, че окръжният съд не коментира и не взима под
внимание, че двама от свидетелите – В.Д.и Й. В. - живеят на семейни начала и Д.
заявява, че е бил кредитор на ответната страна и към момента е такъв. Посочва,
че свидетелите В. и Г. Г. твърдят, че са дали определени суми за нотариалното
прехвърляне на процесния имот в полза на ответницата Ж.Г., но не са представени
никакви доказателства за това и не звучи житейски логично с оглед дейността,
която упражняват, това да е истина, като с оглед лошия кредитен статус на
ответниците едва ли свидетелите биха им предоставили такива суми, още повече
без документ и липса на други свидетели. Заявява, че звучат нелогично и
твърденията на свидетелите, че са получили впоследствие сумите на части, защото
ако ответницата Ж.Г. действително е получила парите от родителите си за
сделката, тя би могла да ги изплати наведнъж, след като става въпрос само за
5 000 лв. в заем от свидетелите. Твърди, че окръжният съд не приема с
необходимия кредит на доверие показанията на свидетеля В. В. с мотива, че
показанията му не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, което
обаче не отговаря на реалността, защото те имат отношение към изясняване на
фактите и обстоятелствата. Посочва, че, видно от показанията на В., той е
присъствал лично на среща, в която ответницата Ж.Г. е искала време, за да
осигури средства, за да закупи тя процесния имот от И. М., към който момент
ищцата вече е била оттеглила пълномощното си от 5.09.2014 г., и така изявеното
желание от Г. представлява признаване на правото на собственост на ищцата.
Счита за необосновано приемането от съда, че показанията на В. са косвени и че
те не са относими, в които той твърди, че лично е чувал разговор по телефона
между ищцата и ответницата Ж.Г. за това, че последната не плаща вноските за
наема и отправя заплаха за предприемане на действия за унищожаване на имота,
което е нелогично поведение за истински собственик на имот. Заявява, че
окръжният съд не е уважил направеното от ищцата искане за допускане на
събирането на доказателство, касаещо свидетеля В. Г., което за ищцата се явява
нарушение на чл. 147,т.1,предл.2 от ГПК. Не приема за точен анализа на данните,
получени от ССЕ. Заявява, че окръжният съд приема, че направените плащания от
различните ответници след едногодишния период потвърждават отново симулативност
на сделката, а не взима предвид обстоятелството, че тези плащания всъщност са
плащане на наем от ответниците, тъй като са продължили ползването на жилището.
Заявява, че е видно, че сумите са внасяне неритмично и непостоянно, не като
коректен кредитополучател, а като некоректен ползвател на недвижим имот, който
се възползва от наивността и добротата на собственика му. Счита въпреки
заключението на ССЕ, че не е възможно банката да не разполага с информация
относно обстоятелството на чие име е издадена картата, от която са извършвани
плащанията на ипотечните вноски за периода от 9.01.2018 г. до 25.09.2018 г. и
от 27.06.2018 г. до 17.08.2018 г. от пост-терминални устройства. Посочва, че
практиката от други банки и логиката показват, че такъв тип карти се издават на
кредитополучателя, което е заявено и от свидетеля В. Оспорва извода на съда, че
цената, която е заплатена по сделката за имота, е два пъти по-ниска от
пазарната, тъй като не е взето предвид, че цената 66 725 евро е пазарна
към момента на назначаване на експертизата през 2019 г., а другата цена
90 000 лв. е определена от оценител на банката-кредитор към 2014 г.,
когато е реализирана прехвърлителната сделка. Не приема анализа на окръжния съд
относно факта, че ищцата към момента на прехвърлителната сделка е имала все още
потребителски кредит към „У. Б.“АД, като окръжният съд приема, че това е
възможно поради добрите отношения между ответницата Ж.Г. и ищцата, но не е
житейски логично тя да се задължи с още един кредит към банка без да има реална
собственост върху имота, който е ипотекиран. Заявява, че окръжният съд приема в
тази връзка за относими показанията на свидетелката Й. В., но игнорира данните,
че между първите две е имало неуредено друго облигационно отношение и то
неблагоприятно за ищцата, което не е показателно за добри отношения, а по-скоро
за влошени. Заявява, че е неприемлив изводът, че ищцата е била готова да се
задължи още веднъж вместо семейство Г., знаейки влошеното им финансово
състояние и същевременно да се лиши от възможността да се разпореди с този имот
при необходимост. Не приема за логичен в контекста на другите факти и
обстоятелства и извода на съда относно липсата на обратно писмо. Посочва, че
както свидетелят Д., така и свидетелката В., с която живеят на съпружески
начала, твърдят в показанията си, че изрично са казали на ответниците да се
изготви насрещно писмо, което да удостоверява привидността на сделката, защото
иначе е много рисковано, но те не са го направили. Заявява, че семейство Г. са
приели всички други съвети и помощ от страна на тези двама свидетели, но са
отхвърлили най-важното от тях документно доказателство за симулативност, което
им е било препоръчано. Заявява, че по същество изготвянето му не би ги затруднило,
ако това е било действителното желание на ищцата и на продавачите и ищцата би
следвало да го подпише, щом всички свидетели твърдят, че тя не е искала да купи
спорния апартамент.
С отговора на въззивната жалба
четиримата ответници по нея посочват, че предварителният договор е представен
на банката от ищцата и съгласно заключението на СПЕ подписът за продавач и
изписаният под него текст с името му не са изпълнени от З. Д. З., от което
следва, че изявлението, че сумата от 20 000 лв. е получена от него не
изхожда от него и не представлява доказателство за твърдяния от
жалбоподателката факт на получаване на тези сума, до който извод правилно е
достигнал окръжният съд. Заявяват, че съжденията във въззивната жалба по
отношение на този договор – дали някой се е опитал да имитира подписа, дали
документът е бил представен на ищцата неподписан, кой би имал интерес да не
бъде подписан и т.н. – са ирелевантни за спора, като договорът, който не носи
автентичния подпис на купувача, не представлява доказателство за получени от
него суми. Заявяват, че са правилни изводите на окръжния съд по отношение на
пълномощното, издадено от ищцата на датата на сключване на сделката
покупко-продажба на имота 5.09.2014 г., с което тя е упълномощила ответницата
Ж.З.Г. да се разпорежда с имота. Изразяват становище, че са нелогични
обясненията, дадени от ищцата в съдебно заседание за това пълномощно, че
причината за подписването му е при възникване на проблем с наема и тя желае да
продаде апартамента да ползва помощта на Ж.Г.. Твърдят, че всичко това, както и
че е упълномощено лице-бивш собственик на имота, че пълномощното е подписано в
деня на сключване на сделката, доказва правнозначимия за спора факт за
привидността на сделката. Заявяват, че пълномощното е дадено като гаранция, че
имотът ще бъде върнат на ответниците. Считат относно оплакванията за анализа на
съда на наличието на друг правен спор между жалбоподателката и ответницата
Н.Г., че окръжният съд правилно е приел, че това е използвана възможност от
ответниците за връщане на имота и че позоваването на нищожността на сделката
може да стане във всеки един процес и не е обвързано със срок. Твърдят, че са
несъстоятелни съжденията във въззивната жалба, че било изключително странно в
правно отношение, както и житейски нелогично, при наличието на всички
доказателства ответниците да се позовават на нищожност чак в този процес, тъй
като това е право, което може да бъде осъществено във всеки момент. Заявяват,
че правилно окръжният съд е приел, че плащането на цената не може да се приеме непременно
като обстоятелство, опровергаващо симулацията, защото сделката има цел и тя е
ответниците да получат пари. Заявяват, че е неоснователно твърдението, че
ищцата е поела плащането на погасителните вноски след изтичането на 1 година,
за което време тя твърди, че ответниците са ползвали имота под наем, както и че
тя плаща данъците на имота и партидата е на нейно име, защото едногодишният
срок изтича през м.септември на 2015 г. и ищцата е започнала да внася суми за
погасяване на кредита от 10.09.2015 г., но това тя е правила до 25.05.2016 г.,
от когато вноските са правени от ответницата Ж.Г., а, както правилно е приел
окръжният съд, за симулацията няма значение на чие име е партидата за
апартамента и кой плаща данъка, след като привидните сделки имат за цел да
съществуват в правния мир и за третите лица, които, включително и данъчната
администрация, да зачитат присъщите на сделката правни последици. Посочват, че
от заключението на ССЕ се установява, че на 29.09.2014 г. продавачката Н.Ж. е
превела на Н.Г. сумата 27 982,38 лв., а тя е превела на 6.10.2014 г. на
жалбоподателката сумата 10 090 лв. с основание пълно предсрочно погасяване
на кредит и овърдрафт. Посочват, че по сметката, обслужваща ипотечния кредит,
отпуснат на И.М., са направени вноски общо в размер на 25 944,45 лв.,
които са правени от Н.Г., И.М., Ж.Г. и Г.Г., както и са направени и чрез карта
за периода от 9.01.2018 г. до 25.09.2018 г. и от 27.06.2018 г. до 17.08.2018
г., като по делото не е установено кой е картодържателят и кой е извършил тези
операции с карта. Относно заявлението на жалбоподателката във въззивната жалба,
че не приема тези заключения, посочват, че заключението на ССЕ не е било
оспорено от нейна страна и е било прието без възражения. Заявяват, че правилно,
съобразно приетото без възражения заключение на СОИ, окръжният съд е приел, че
действителната цена на имота е два пъти по-голяма от уговорената покупна цена,
което е индиция за симулативността на сделката. Посочват и че правилно
окръжният съд е приел, че обратно писмо не е задължително за разкриване на
симулацията и неговата липса не е равнозначна на липса на симулация. Посочват,
че окръжният съд се е мотивирал защо кредитира показанията на свидетелите на
ответната страна, а в показанията си свидетелят В. възпроизвежда факти, узнати
от жалбоподателката.
Съгласно разпоредбата на чл. 108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. В случая в исковата молба ищцата И.М.
претендира да е придобила собствеността на описания в исковата молба апартамент
чрез сделка покупко-продажба, сключена на 5.09.2014 г. между нея като купувач и
продавачите З. Д. З. (починал преди завеждането на иска, чиито наследници по
закон са ответниците Н.Ж.З., негова съпруга, и Ж.З.Г., негова дъщеря) и Н.
Ж.З.. Видно от представения с исковата молба в копие нотариален акт № …/… г.,
том …, рег. № …, нот.д.********г. на нотариус Д.Н., З. Д. З. и Н.Ж.З. продават
на И.Д.М. своя недвижим имот-апартамент в гр. С.З. ведно с принадлежности,
който е описаният в исковата молба, за сумата 70 000 лв. Видно от същия
нотариален акт, страните са се съгласили продавачите да получат тази сума
изцяло по банков път, след като бъде предоставен на купувачката кредит от „У.
Б.“АД. Не се спори между страните, че ответниците обитават процесния
апартамент, като ответниците Г.И.Г. и Н.Г.Г. са част от семейството на Н.Ж.З. и
Ж.З.Г. – той е съпруг на З. Г. и зет на Н.З., а тя е дъщеря на Ж.Г. и внучка на
Н.З.. Ответниците оспорват твърдението на ищцата тя да е придобила собствеността
върху процесния недвижим имот, като възразяват, че сделката продажба на имота,
сключена на 5.09.2014 г., е нищожна като абсолютно симулативна - сключена без
страните да са желали настъпването на транслативния ефект, а с цел да бъде
получен кредит от банка, сумите по който да бъдат използвани от двете страни.
Следва при тези обстоятелства да бъде преценено дали възражението на
ответниците е основателно, съответно, дали е основателно твърдението на ищцата
тя да се легитимира като собственик на имота въз основа на посочения договор.
Съгласно разпоредбата на чл.
26,ал.2,изр.1,предл.5 от ЗЗД нищожни са привидните договори. При симулативния
договор е налице волеизявление за изявяване на желание за сключване на сделка и
за заявяване изрично, че не се иска настъпване на правното действие на
сделката. В случая ответниците твърдят, че е налице съгласие на страните по
договора за сключването му и за непораждане на целените с продажба правни
последици, т.е. да бъде прехвърлено правото на собственост и да се плати
цената, а договорът за продажба е сключен с цел да се създаде основание ищцата
да получи банков кредит, уж за плащане на продажната цена, сумата от който да
бъде ползвана от продавачите и от купувачката за погасяване на техни парични
задължения. В тежест на ответниците е да установят основателността на това свое
твърдение, респективно, на своето възражение за нищожност на продажбата като
симулативна. Безспорно е между страните, че в случая няма специално съставен
обратен документ (обратно писмо, contre letter) за разкриване привидност на продажбата, който да
съдържа изявления на страните по нея, разкриващи конкретно и именно
симулативност на продажбата и действителната им воля. Съгласно разпоредбата на
чл. 165,ал.2,изр.1 от ГПК симулация може да бъде доказана пред съда по спора
със свидетелски показания при наличието на т.нар.“начало на писмено
доказателство“, а именно документ, който може да е случаен и е без значение към
кого е адресиран, но трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно
изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. С отговора на
исковата молба ответниците претендират да представлява начало на писмено
доказателство пълномощното с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с
което на датата на сключването на сделката 5.09.2014 г. ищцата е упълномощила
ответницата Ж.З.Г. (която е дъщеря на продавачите, лично тя не е страна по
договора за продажбата) да се разпорежда с този имот както намери за добре,
включително да договаря сама със себе си, да получава суми от продажбата, да
открива сметки, да се разпорежда неограничено със средствата в тях и да закрива
банковите сметки. Безспорно е, видно е и от текста на представеното в копие с
отговора на исковата молба пълномощно от 5.09.2014 г., че ищцата И.М. е
упълномощила Ж.З.Г. да я представлява, като продава, прехвърля, заменя,
включително да прехвърля сама на себе си, собствения на ищцата недвижим
имот-процесния апартамент, надлежно описан в пълномощното, като за получаване
на цената я представлява пред банка и има правото да открива банкови сметки на
името на ищцата, да се разпорежда неограничено със средствата по нея и да я
закрива. Съгласно изразената в това пълномощно воля обаче няма изявление на
ищцата, от което да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали
настъпването на последиците на продажбата и да са направили волеизявленията
привидно. Изразена е от ищцата воля само за упълномощаване, като така
обективираното нейно изявление не съдържа никаква индиция за симулативност на
продажбата, защото не се отнася за факти и обстоятелства, които да насочват за
вероятно наличие на симулация. По делото не са представени други документи,
съставени от ищцата и съдържащи нейни изявления, касаещи продажбата, които да
могат да се преценяват като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.
165,ал.2,изр.1 от ГПК. Затова няма основание да се приеме допустимост на
установяване на симулацията със свидетелски показания съгласно разпоредбата на
чл. 165,ал.2,изр.1 от ГПК. Съгласно нормата на чл. 165,ал.2,изр.2 от ГПК обаче
ограничението за събиране на гласни доказателства за установяване на симулация
не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е
насочена срещу тях. В случая ответницата Н.Ж.З. е страна по сделката, тъй като
тя е продавач заедно със своя съпруг З. Д. З., поради което тя не се явява
трето лице и наследник, срещу когото да е насочена сделката, съответно, затова
не е допустимо по нейно искане да се събират гласни доказателства относно
симулацията. Ответницата Ж.З.Г. е наследник на продавача З. Д. З., починал на
25.08.2015 г., видно от представеното в копие с отговора на исковата молба
удостоверение за наследници от 25.05.2016 г. Не се твърди обаче от ответниците
продажбата, извършена на 5.09.2014 г., да е насочена срещу наследниците на
продавача З. Д. З., които наследници по закон са двама, видно от посоченото
удостоверение за наследници – съпругата му Н.Ж.З. и неговата дъщеря Ж.З.Г..
Твърди се от ответниците, че в случая целта на страните по продажбата е била да
бъде получен кредит от банка, сумите по който да бъдат използвани от двете
страни. Следователно няма основания да се приеме, че е допустимо твърдяната
симулация да се установява от страната Ж.Г. чрез свидетелски показания и
съгласно нормата на чл. 165,ал.2,изр.2,предложение второ от ГПК. Тя в случая се
явява, като неучастваща в продажбеното правоотношение, трето лице, поради което
за нея е допустимо да претендира за установяване на симулацията чрез гласни
доказателства съгласно разпоредбата на чл. 165,ал.2,изр.2, предл. първо от ГПК.
Ответниците по предявения ревандикационен иск Г.И.Г. и Н.Г.Г. не са участвали
при сключването на договора за продажба, не са наследници на починалия продавач
З. Д. З. и се явяват трети лица за сделката, поради което по отношение на тях
също е допустимо да установяват своето твърдение за симулативност на продажбата
съгласно нормата на чл. 165,ал.2,изр.2,предл. първо от ГПК. При нищожна сделка,
включително поради симулативност, следва да се приложат съответните последици –
сделката няма действие не само за страните, но и за третите лица, всеки може да
се позовава на нищожността, съдът е длъжен да следи служебно за нищожността,
привидната сделка няма действие по право, тя не може да бъде санирана,
установяването на привидния характер на сделката може да се иска от всеки и по
всяко време (няма погасителна давност). Законът с нормата на чл.
165,ал.2,изр.2,предл.1 от ГПК изрично допуска привидност на сделка да бъде
установена от трето, неучастващо в нея лице. В случая чрез заявеното възражение
за нищожност на продажбата поради абсолютна нейна симулативност ответниците
Ж.Г., Г.Г. и Н.Г. защитават оспореното им от ищцата с предявения
ревандикационен иск свое право да осъществяват фактическа власт върху имота,
като го ползват като свое жилище, с оглед на което те защитават и своя правен
интерес, защото от установяването пред съда на привидността на сделката и от
следващите се от това последици те желаят да черпят права. С оглед на това е
допустимо установяване на твърдяната от тях симулация с гласни доказателства
съгласно нормата на чл. 165,ал.2,изр.2,предл.първо от ГПК. Следва при тези
обстоятелства само да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 164,ал.2 от ГПК свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните, но
не и за опровергаване съдържанието на официален документ. В случая продажбата е
сключена в нотариална форма, като нотариалният акт материализира
удостоверителните изявления на нотариуса и изявленията на страните по договора,
поради което той има характеристиките на официален свидетелстващ документ в
частта на нотариалното удостоверяване на волята на страните за сключване на
договора за продажба, което нотариално удостоверяване поради това се ползва с
обвързваща съда формална и материална доказателствена сила съгласно нормата на
чл. 179,ал.1 от ГПК и опровергаването на документа в частта на волеизявленията
е ограничено относно вида доказателствени средства с изключване на
свидетелските показания съгласно нормата на чл. 164,ал.2 във вр. с чл.
164,ал.1,т.2 от ГПК. Установява се при тези обстоятелства, че събирането на
гласни доказателства чрез разпит на свидетели е допустимо при разглеждания
правен спор при условията на чл. 165,ал.2,изр.2,предл.първо от ГПК.
Видно от показанията на
свидетелката Й. В. Д., разпитана по искане на ответниците в съдебното заседание
на окръжния съд на 20.11.2019 г., ищцата и ответницата Ж.Г. дошли при
свидетелката в офиса й и поискали съдействие за кредит, имали предвид фиктивна
продажба на имот, било през м. август на 2014 г., и двете имали кредити и искали
да си погасят заемите, предложили апартамента на бащата на Ж. като залог пред
банката, И. получавала хубава заплата и можела да вземе кредита от банката,
имала същевременно и кредит, идеята била двете да си погасят задълженията, като
използват апартамента, свидетелката работи като агенция за недвижими имоти и
затова работи с банките, като насочва клиентите към тези, където е по-ниска
лихвата, свидетелката им предложила да продаде апартамента, ако е за продажба,
но Ж. казала, че не е за продажба, защото те живеели там, помолили свидетелката
да ги свърже с банка, от която ще могат да вземат кредит, за взимането на
кредит от банка трябвало да има ипотека, а за да има ипотека трябва да има
апартамент, родителите на Ж. имали много кредити, свидетелката знае, че бащата
на Ж., З. бил откупил апартамента от ЧСИ А., бил взел заем от хора и трябвало
да го върне, идеята била да се върнат парите на хората, да ползват парите на
банката и да не се продава апартамента, дошли при свидетелката с готовата идея
да се вземат пари от банка, да получат кредит, дошли свидетелката да ги насочи
към банка с по-нисък лихвен процент, свидетелката ги пратила в „У. Б.“АД, те се
върнали и казали, че трябва да има предварителен договор за покупко-продажба на
имота, двете казали, че сделката ще бъде фиктивна, тя щяла да бъде между И. и
З., защото апартаментът се водел на З., от банката са им казали, че без да
направят покупко-продажба на апартамента не могат да го ипотекират, лихвените
проценти при продажба на жилище са по-ниски, като се върнали от банката й
казали, че трябва да има предварителен договор за покупко-продажба,
свидетелката го изготвила, И. й предоставила данните, а Ж. дошла впоследствие с
баща си, тогава И. също била с тях, свидетелката им казала, че ще направи
предварителния договор и да дойдат след известно време да го вземат, били
тримата, когато им дала предварителния договор, свидетелката не помни точно на
кого го е дала, не са се подписвали пред нея, свидетелката им казала, че всичко
може да се случи и е хубаво да се направи един contre letter, З. казал, че те си имат
доверие, И. е кумица на Ж. и те били като сестри и няма нужда от тези неща,
свидетелката им дала договора, свидетелката присъствала на сделката при
нотариуса, защото носела 2 000 лв. за разноските, за да им услужи, защото
Ж. и З. нямали пари, майката на Ж. също била там, Ж. й върнала парите на части,
на два пъти, когато чакали отвън пред нотариуса свидетелката пак изрично им
казала, че е хубаво да има един contre letter, но така останали нещата, всички били наясно, че
сделката е фиктивна и се усвояват само пари от банката, за да се погасят
кредитите на И. и З., И. не искала да го купува жилището, искала да си погаси
кредита, Ж. плащала кредита, винаги плащала навреме, защото свидетелката работи
с „Б.“ и следи всичките си клиенти, имало една забава, на свидетелката се
обадила инспекторката от банката и казала да напомни на клиентите си,
свидетелката се обадила на Ж. и тя й казала, че ще внесе парите, винаги тя
внасяла парите, Ж. е казвала на свидетелката, че тя внася парите, веднъж
свидетелката срещната И. и Ж. в магазин и И. й казала, че Ж. всичко си плаща,
било около коледните празници на 2014 г., съпругът на свидетелката пратил при
нея Ж. за този кредит, казал да види дали ще може да оправят нещата. Видно от показанията
на свидетеля Г. И. Г., разпитан също по искане на ответниците в съдебното
заседание на окръжния съд на 20.11.2019 г., Ж. му се обадила през лятото на
2014 г., обадили му се с И. и му поискали пари назаем за сделката – 5 000
лв., казали му, че са за сделка за прехвърляне, за ипотека, която ще прави с
И., Ж. казала, че тя ще му ги върне, защото тази сделка е фиктивна, с цел да
теглят кредит, с който Ж. да си покрие нейни разходи, защото са закъсали за
пари, И. също била закъсала за пари, след няколко дни свидетелят дал 3 000
лв., защото искал да помогне и да спаси жилището, те му обяснили, че дължат на
други хора пари, жилището било на баща й, те са си го взели от ЧСИ, парите им
трябвали за прехвърляне на апартамента, 5 000 лв. щяло да струва да се
плати на нотариуса, Ж. му казала, че ще го прехвърлят фиктивно, И. казала също
нещо, че Ж. ще връща парите и го прехвърлят фиктивно, Ж. му върнала парите
малко по малко, срещнали се в колата на свидетеля и те двете дошли. Видно от
показанията на свидетеля В.Д.Д., разпитан също по искане на ответниците в
съдебното заседание на окръжния съд на 20.11.2019 г., в края на август-началото
на септември през 2019 г. И. с Ж. и съпругата на свидетеля идвали няколко пъти
при него, неговата фирма кредитирала З. и Н., които изпаднали в забава с друг
техен ипотекиран имот, начинът да върнат парите бил да вземат пари от другаде и
да си изчистят отношенията със свидетеля, той има небанкова финансова
институция, има срокове и не може да бави погасяването на кредитите, посъветвал
ги да се обърнат към банка, където лихвите са много по-ниски от частното
кредитиране, завел ги в офиса на своята съпруга, който е до неговия, тя има
агенция за недвижими имоти, има договори с банки и предлага по-добри условия за
кредитиране, оказало се, че нито З., нито Ж. могат да ползват услугите на
банка, защото са длъжници и имат проблеми с Ц. к. р., стигнали до извода, че е
най-добре да се действа чрез техен близък, много доверен човек, който отговаря
на банковите условия, той трябвало да вземе един фиктивен заем от банката,
ипотекирайки тази чужда собственост, т.е. чужд човек да направи фалшива сделка,
да купи фиктивно апартамента, като го ипотекира на банката, довели И. при него,
той дал няколко консултации, проверил я в кредитния регистър, оказало се, че тя
също има задължения, предложил им по някакъв начин тя да си покрие задълженията
и тогава да опитват с банки, след това съпругата му се занимавала с нещата, той
им обяснил няколко пъти, че тази сделка е фиктивна и специално Ж. и З. трябва
да се подсигурят, като си направят поне един contre letter, но Ж. твърдяла, че те са в
много близки отношения с И. и няма да си развалят отношенията, нещата останали
така, И. в никакъв случай не искала да придобие имота, искала да помогне на Ж.,
Ж. поела ангажимент, който изпълнила, като покрила кредита на И., свидетелят е
виждал И. с Ж. три пъти, при него са идвали само по този повод, З. имал няколко
задължения, главницата била 20 000 лв., взели кредит от свидетеля, за да
върнат някакъв заем за друг апартамент и когато изпаднали в закъснение при
свидетеля това било причината да предприемат действията с И. и с банката, за да
могат да си изчистят задълженията, неговата съпруга е Й. В. Д., Ж. му казала,
че И. трябва да получи около 10 000 лв., за да си изчисти всички кредити,
съпругата на свидетеля се занимавала с действията по прехвърлянето. Видно от
показанията на свидетеля В. Г. В., разпитан по искане на ищцата в същото
съдебно заседание на окръжния съд на 20.11.2019 г., той е близък приятел на И.,
не познава сем. Г., Н. и Ж. ги е виждал веднъж, той има пълномощно от И. за
разпореждане с апартамента, ходил с пълномощното в „Б.“, откъдето е отпуснат
кредита, и се запознал с всички документи, ходил да види кой плаща, по
документи пишело, че апартаментът е на И., чувал е от И., че тя имала кредит от
10 000 лв., който е изтеглила и е дала от него 8 000 лв. на Ж., за да
правят някакъв бизнес с автомобили, след което те не й връщат парите,
семейството на Ж. имали финансови проблеми и помолили И. да купи апартамента,
като са обещали, че на предварителния договор с парите, които тя ще даде, ще
погасят дължимата сума по кредита с условие да ги остави да живеят 1 година в
жилището, като вноските по кредита ще ги поемат те като наем, това свидетелят
го знае от И., вторият път Ж. помолила свидетеля чрез други хора да се срещнат,
защото искали те да купят апартамента и да не го продава свидетелят на друг,
срещнали се на хижа около 20 декември през 2018 г., Ж. му казала, че сделката
ще бъде сключена края на януари, началото на февруари, докогато ще намерят
средства, след което завела две дела срещу И., във въпросния апартамент живеят
родителите на Ж., Ж. със съпруга си и двете й деца, доколкото свидетелят е
запознат от И., свидетелят е присъствал само на телефонни разговори няколко
пъти, уговорката била да внася вноските вместо наем, те винаги закъснявали с
вноските и затова И. ги търсела постоянно, чувал е, че Ж. заплашва по телефона
И., че познава хора и ще й прати хора, а когато И. й казала, че ще продаде
апартамента, Ж. казала, че ще го гръмне и запали и да види как ще го продаде,
И. устно го упълномощила да преговаря с Ж. за продажбата на апартамента.
Установява се от тази свидетелски показания, че свидетелят В. В. няма преки
лични впечатления за обстоятелствата по времето на сключването на договора за
продажба на 5.09.2014 г., докато свидетелите Й. Д., Г. Г. и В.Д.със своите
показания установяват обстоятелства, които лично са възприели преди сключването
и при сключването на договора. Тези трима свидетели нямат близки отношения със
страните и не са заинтересувани от изхода на спора. Показанията на тези трима
свидетели са непротиворечиви и категорични и от тях е видно, че страните по
договора за продажба от 5.09.2014 г. са имали за цел да бъде получен кредит от
банка, като изпълнят съответните условия за това, а не да се прехвърля между
тях собствеността на апартамента. Установява се от показанията на тези трима
свидетели, че ищцата И.М. и ответницата Ж.Г. са получили съвет от свидетеля Д.
да се вземе заем от банка от лице, различно от семейството на Ж.Г., което да
купи фиктивно апартамента и да го ипотекира пред банка, след което със
съдействието на свидетелката Д. са постигнали съгласие, включително с участието
на З. З., да го направят и са били подготвени документите за отпускането на
кредита, а свидетелят Г. Г. е съдействал за събиране на сумата за разноските по
прехвърлянето. И тримата свидетели имат преки и конкретни впечатления относно
наличието на уговорката между ищцата И.М. и ответницата Ж.Г. за фиктивна
продажба на апартамента от родителите на Ж.Г. с цел получаване на кредит от
банката, като свидетелката Д. е възприела лично и съгласието за това на З. З.,
който се е легитимирал към момента на продажбата като собственик на имота въз
основа на постановлението за възлагане на недвижимия имот от 25.03.2014 г. по
изп.д. …/… г. на ЧСИ К. А., съгласно което имотът е възложен на него като
купувач на публична продан. При нотариалното сключване на продажбата е
участвала и неговата съпруга Н.З., тъй като придобивният способ обосновава характеристика
на имота като част от СИО. Установява се следователно по несъмнен начин от
показанията на тези трима свидетели, че волята на ищцата И.М. към момента на
сключването на договора за продажба е била не да бъде закупен от нея
апартамента, при което тя да придобие собствеността върху него, а да бъде
сключена привидно (фиктивно) сделка, с оглед на която тя да получи кредит от
банка, сумата от който да предостави на продавачите по договора не като
продажба цена, а за подпомагане на тях и семейството им да си погасят
задължения към различни лица, при поето задължение от Ж.Г. да погасява дълга по
този кредит и да погаси друг, предходно получен, кредит на ищцата от банка.
Установява се от показанията на свидетелката Д. и конкретното съгласие на З. З.
за сключването на сделката привидно (фиктивно), при тези условия и с тази цел.
Обстоятелството дали свидетелят Д. е изпратил до ищцата М. през 2018 г. едно
съобщение в социална мрежа, в което се е нарекъл купувач на апартамента на Ж. и
е поискал да се види с ищцата и да се разберат за условията, не се явява
компрометиращо по отношение на дадените от него показания, касаещи уговорките
при сключването на договора за продажба през 2014 г. и с оглед на това и няма
отношение към доказване на правото на собственост на ищцата. Затова е
неоснователно искането на ищцата, заявено пред окръжния съд и пред апелативния
съд, съответно, отхвърлено от двете съдебни инстанции, да се приеме явяващото
се неотносимо доказателство заверено копие от хартиен носител, обективиращо съобщение
във „Ф.“ от профил на лицето В.Д.до профил на ищцата И.М.. Обстоятелството, че
свидетелите В.Д.и Й. Д. са съпрузи, не се отразява на достоверността на техните
показания, след като свидетелят Д. е посочил в своите показания, че е бил
кредитор на З. З. и Ж.Г. и именно поради това, за да върнат дълга си към него,
той им е дал съвет да се обърнат към банка и ги е завел в офиса на съпругата
си, но не е установено по делото той да е кредитор и към момента на даването на
показанията от тези двама свидетели пред съда, оплакването в тази насока,
заявено във въззивната жалба, е голословно, поради което и неоснователно.
Обстоятелството, че не са представени документи за дадени в заем от свидетелите
Д. и Г. суми за поемане на разноските по продажбата (които суми според
показанията на свидетелите са им били вече върнати от Ж.Г. на части преди
завеждането на иска), което според жалбоподателката е нелогично с оглед
дейността, която те упражняват, по начало не се отразява на достоверността на
показанията им, като следва и да се отбележи, че по делото не е било поискано
от ищцата да се изясни дали са били съставени такива документи и да бъдат те
евентуално представени, а дали е логично или не Г. да връща парите на части,
след като става въпрос само за 5 000 лв., вместо наведнъж, ако е получила
парите от родителите си за сделката, не е изяснявано по искане на
жалбоподателката в производството пред окръжния съд, и в случая е очевидно, че
Г. и семейството й са дължали суми и по-скоро е логично да им се е налагало да
преценяват кои задължения трябва да платят спешно и плащането на кои могат да
отложат, поради което няма основание да не се кредитират показанията на
свидетелите Д. и Г. Съжденията във въззивната жалба, че не е житейски логично
ищцата, след като е имала все още потребителски кредит към банката, да се
задължи с още един ипотечен кредит, без да има реална собственост върху имота,
който е ипотекиран, както и с оглед на данните, че между двете е имало
неуредено друго облигационно отношение, неблагоприятно за ищцата, и това не е
показателно за добри отношения, а по-скоро за влошени, не могат да опровергаят
конкретните и непротиворечиви показания на тримата свидетели. Обстоятелството,
че страните по продажбата не са съставили насрещно писмо, което да удостовери
привидността на сделката, т.е. не са послушали този съвет, даден им от
свидетелите Д. според техните показания, само по себе си не се явява
доказателство, че симулация не е била договорена. Установява се по категоричен
начин от показанията на тримата свидетели Д., Г. и Д., че съгласието между
страните по сделката И.М. и З. З. е било именно да бъде сключен привидно
договорът за продажба на процесния апартамент, която симулативна сделка да им
послужи като средство да получат ипотечен кредит от банката, със средствата от
които да се погасят техни задължения.
В подкрепа на показанията на
тримата свидетели Д., Г. и Д. относно уговорката между М. и З. за симулативно
сключване на договора за продажба са налице и косвени доказателства, събрани по
делото. Съгласно нотариалния акт от 5.09.2014 г. за сключването на договора за
продажба, продажната цена е в размер на 70 000 лв. и тя се изплаща по
банков път след предоставянето на купувачката от банката на кредит в същия
размер. Безспорно е, че сумата е била преведена след получаването на кредита от
ищцата на продавачите З. От нейна страна се установява плащане само на тази,
предоставената от банката като кредит, сума във връзка с така сключения
договор. Ищцата твърди, че е платила и сумата 20 000 лв. съгласно
представения от нея в копие предварителен договор за продажбата на апартамента,
сключен на 20.08.2014 г. между нея и З. З., в който е посочено, че продажната
цена ще бъде 90 000 лв., от която продавачът е получил на 20.08.2014 г.
като капаро сумата 20 000 лв., а останалата сума в размер на 70 000
лв. ще бъде изплатена при сключването на сделката с кредит от банка. Видно
обаче от заключението на в.л. П. П. от 5.11.2019 г., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 20.11.2019 г., подписът за купувача и ръкописно
изписаният текст с имената му не са изпълнени от З. З. Други доказателства за
плащане от нейна страна на сумата 20 000 лв. ищцата не е представила. Не
се установява следователно ищцата да е платила лично своя сума 20 000 лв.
преди сключването на договора като част от продажна цена, а се установява при
тези доказателства, че ищцата е платила на продавачите само сумата 70 000
лв., предоставена й като кредит от банката, наличието на каквато именно
уговорка се установява от показанията на тримата свидетели с оглед постигнато
от страните по сделката предварително съгласие за нейната привидност с оглед
получаване и разпределение на сума от банков кредит. Съжденията, изложени във
въззивната жалба, дали е правен опит да се имитира подписа на продавача в
предварителния договор, дали е невъзможно осъществяването му от ищцата И.М.,
дали всеки един от ответниците е могъл да го имитира, дали няма логика да бъде
този документ подправен и дали няма логично обяснение защо З. не се е подписал
лично на този договор не почиват на конкретни доказателства. Съжденията, също
изложени във въззивната жалба, че е логично плащането да е станало преди
сключване на договора за покупко-продажба и оформяне на прехвърлянето по
нотариален ред, са голословни, защото ищцата не се е позовала на друг начин на
плащане на сумата 20 000 лв.,различен от плащането по предварителния
договор, и не е представила други доказателства за такова плащане, освен
предварителния договор. Показанията на свидетеля В. В. по начало не могат да
послужат за годно доказателство относно тези съждения на жалбоподателката,
защото този свидетел няма преки впечатления за обстоятелствата по време на
сключването на договора за продажба на 5.09.2014 г., а пресъздава това, което
му е било казано от ищцата. Обстоятелството, че сумата 70 000 лв. е
получена от продавачите, не е пречка да се твърди и разкрива симулация, след
като, както е в случая, твърдението на заявилите възражението ответници е, че
тази сума не е получена от продавачите като продажна цена, а като средства, с
които те и ищцата да погасят свои задължения. В случая спорът е именно дали
безспорното разместване на правата е само формално, съответно, дали има или не
плащане на продажна цена по сделката като дължима престация съобразно договорно
предвиденото, поради което няма пречка ответниците да установяват твърдяната от
тях симулация, въпреки безспорното получаване от продавачите на сумата
70 000 лв. след получаването на банковия кредит. От доказателствата по
делото е виден и стремежът на Ж.Г. и Г.Г. с помощта на роднини и познати да
съхранят процесния имот, който е тяхното жилище, въпреки наличието на
задължения. Видно от представения от ответниците с отговора на исковата молба в
копие нотариален акт № …/… г., том …, рег. № …, дело № …/… г. на нотариус Н.,
те двамата са продали на Т. Е. Ц. същия апартамент, като са си запазили правото
на безвъзмездно ползване и обитаване в продължение на две години. Видно от
представения в копие от ответниците с отговора на исковата молба нотариален акт
№ …/… г., том …, рег. № …, н.д. …/… г. на нотариус Н., Т. Е. Ц. и П. Г. Ц.
учредяват в полза на „Б. Д…“ЕАД ипотека върху същия апартамент за предоставени
кредити на две търговски дружества, управители на едното от които са Ж.Г. и
Г.Г. и управител на второто от които е Ж.Г.. Видно от представеното в копие от
ответниците с отговора на исковата молба постановление за възлагане на недвижим
имот от 25.03.2014 г. по изп.д. …/… г. на ЧСИ К. А., процесният сега апартамент
е продаден на публична продан за удовлетворяване на взискателя „Б. Д…“ЕАД като
принадлежащ на ипотекарните длъжници Т. Ц. и П. Ц. и е закупен от бащата на
Ж.Г. – З. Д. З. за сумата 80 100 лв. Безспорно е, видно е и от
представената от страна на ищцата в копие искова молба, приета като писмено
доказателство в съдебното заседание на окръжния съд на 20.11.2019 г., че Н.Г.
*** против И.М. за обявяване на предварителен договор за продажба на процесния
сега апартамент за окончателен, който предварителен договор е сключен на
23.03.2017 г. от Н.Г. с И.М. чрез пълномощника на втората Ж.Г.. Обстоятелството,
че първо по време е била търсена защита на право срещу продавача (собственик на
вещта или правото), който в случая е действал чрез упълномощено с
представителна власт лице, както и че в първото и в настоящото съдебно
производство пълномощното от 5.09.2014 г. е представяно с оглед ползване на
права на различни правни основания, несъмнено не лишава ответниците от правото
им да осъществят защита във втория процес чрез предявяване на възражението за
симулация, а дали това е странно в правно отношение и дали е житейски нелогично
е без правно значение при разглеждането на надлежно въведения от ответниците
спор за установяване на симулативността на договора за продажба от 5.09.2014 г.
Предявяването на иска по чл. 19,ал.3 от ЗЗД от Н.Г. не лишава нито нея, нито
другите трима ответници в настоящото съдебно производство по предявения срещу
тях четиримата ревандикационен иск, от правото да се защитят против този иск
чрез възражението за симулативност на договора за продажба, въз основа на който
ищцата претендира да е придобила правото на собственост върху процесния
апартамент. Показанията на свидетеля В., че той е присъствал лично на среща, в
която ответницата Ж.Г. е искала време, за да осигури средства, за да закупи
процесния апартамент от И. М. по време, когато ищцата вече е била оттеглила
пълномощното от 5.09.2014 г., не лишава, по принцип и конкретно в настоящото
съдебно производство, ответницата Ж.Г.
от правото да се защити чрез предявяване на възражение за нищожността на
договора за продажба от същата дата като симулативен. Съответно, показанията на
този свидетел относно чут от него телефонен разговор между ищцата и ответницата
Ж.Г. за това, че втората не плаща вноските за наема и оправя заплахи за
унищожаване на имота, и поставеният в жалбата въпрос кой истински собственик ще
говори за взривяване на недвижим имот, ако той реално притежава правото на
собственост върху него, се явяват неотносими с оглед проверката и преценката,
която следва да бъде извършена от съда, разглеждащ спора, дали съгласието между
страните по продажбата, постигнато към 5.09.2014 г., е симулативно. Видно от
текста на представеното в копие от ответниците с отговора на исковата молба
пълномощно, на датата на извършването на продажбата 5.09.2014 г. ищцата И.М.
упълномощава Ж.Г. да я представлява с правото да продава процесния апартамент,
включително да го прехвърля сама на себе си, да я представлява пред банка, да
получи продажна цена, да открива за това банкова сметка ***твата по нея.
Безспорно е, че след сключването на сделката Ж.Г. и нейното семейство със
съгласието на ищцата остават да живеят в апартамента. Няма спор, видно е и от
представените от ответниците с отговора на исковата молба в копия платежно
нареждане от 29.09.2014 г. и платежно нареждане от 6.10.2014 г., Н.З. превежда
на Н.Г. сумата 27 982,30 лв., след което Н.Г. (дъщерята на Ж. и Г. Г.)
превежда сумата 10 090 лв. по сметка на И.М. с посочено основание пълно
предсрочно погасяване на кредит и овърдрафт. Голословно е заявлението на
жалбоподателката във въззивната жалба, че на 6.10.2014 г. Н.Г. е превела на
ищцата сумата 10 090 лв. за задължение на майка й Ж.Г., съществуващо от
други облигационни отношения, които са предмет на гр.д. 701/2019 г. на РС-С.З..
В съдебното заседание на окръжния съд на 9.10.2019 г. от страна на ищцата е заявено
твърдение, че ищцата е теглила преди сделката потребителски кредит в размер на
10 000 лв., от който е предоставила 8 000 лв. на Ж., парите не й били
върнати според уговорката и Ж. пожелала след сключване на сделката за
прехвърлянето на апартамента да й възстанови сумата, която дължи, от сумата,
която е получила от продажбата, но не са представени доказателства за
установяване на предоставяне в заем на такава сума от ищцата на Ж.Г.. В същото
съдебно заседание от страна на ищцата е заявено, че е подписала пълномощното от
5.09.2014 г. с цел ако възникне проблем с наема и тя пожелае да продаде
апартамента семейство Г. да могат да й съдействат за намиране на купувач или,
ако желаят, самите те да закупят апартамента, тъй като уговорката им била само
за 1 година те да го обитават. Действително, пълномощното е дадено от ищцата не
на бивш собственик на апартамента към 5.09.2014 г., а на Ж.Г. (дъщерята на
продавачите по договора), но с оглед установените от посочените по-горе
показания на тримата свидетели обстоятелства именно Ж.Г. е била
заинтересуваното от получаването на банковия кредит лице и именно тя активно е
участвала при измислянето и осъществяването на схемата как да бъдат получени
средства чрез банков кредит. Видно от заключението на СИЕ от 3.12.2019 г.,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 11.12.2019 г., продажната цена
70 000 лв. е преведена по банков път на 16.09.2014 г., като на всеки от
двамата продавачи З. З. и Н.З. е преведена сума 35 000 лв., ищцата И.М.
има ипотечен кредит по договор от 3.09.2014 г., който към датата на
извършването на проверката от вещото лице не е бил погасен, по сметката,
обслужваща ипотечния кредит, са направени 68 броя вноски в общ размер
25 944,45 лв., от които Н.Г. е направила една вноска в размер на 512 лв., И.М.
е направила 25 вноски с общ размер 10 543,35 лв., Ж.Г. е направила 27
вноски с общ размер 10 709,10 лв., Г.Г. е направил една вноска в размер на
500 лв., а 14 вноски с общ размер 3 680 лв. са направени с карта, всичките
тези 14 вноски са направени с една и съща карта, експертизата не е била в
състояние да посочи кой е картодържателят на тази банкова карта. Видно от
Приложение … към същото заключение, от направените вноски на каса И.М. е
заплатила 1 вноска на 21.01.2015 г., Ж.Г. е направила 8 вноски в периода
4.03.2015 г.-31.08.2015 г., И.М. е направила 10 вноски в периода 10.09.2015
г.-28.04.2016 г., след това Ж.Г. е направила 6 вноски в периода 25.05.2016
г.-29.09.2016 г., на 26.10.2016 г. е направена вноска от Г.Г., Ж.Г. е направила
още 7 вноски в периода 30.11.2016 г.-31.05.2017 г., на 3.07.2017 г. е направена
вноска от Н.Г., на 11.08.2017 г. е направена вноска от И.М. и в периода
5.09.2017 г.-2.01.2018 г. са направени 5 вноски от Ж.Г.. Видно от същото
Приложение …, следващите 10 вноски в периода 9.01.2018 г.-29.05.2018 г. са
направени с банкова карта. Видно от същото Приложение …, на 31.05.2018 г. е
направена вноска на каса от Ж.Г., следват 4 вноски с банкова карта и в периода
28.09.2018 г.-5.08.2019 г. са направени на каса 13 вноски от И.М.. В съдебното
заседание на окръжния съд на 11.12.2019 г. от страна на ищцата е заявено
твърдението, че картата, с която е плащан кредита, е поименна и се води на
ищцата, издадена е от „У. Б.“АД във връзка с кредита, за да може да се
превеждат суми от банкомат. В същото заседание е заявено от страна на
ответниците, че те не спорят, че картата е на ищцата, но според ответницата
Ж.Г. картата е била в нея и тя е извършвала плащанията, за което обстоятелство
обаче доказателства не са представени, поради което следва да се приеме, че с
картата са направени преводи от ищцата. Ищцата твърди в исковата молба, че тя
нямала необходимост да се нанася в апартамента, а искала да го даде под наем,
за да си погасява по-лесно кредита, приела молбата на Ж. и нейното семейство да
останат до 1 година в апартамента, но да плащат вместо нея погасителните вноски
към банката, както и консумативите и текущите разходи по обичайното ползване на
жилището, за което не са сключили писмен договор. Установява се следователно,
че ищцата не е имала необходимост да закупува апартамента, както и че тя не е
имала лични свободни средства за такава покупка с цел вложение или за
задоволяване на лични нужди, а покупката е осъществила чрез получен за плащане
на цената кредит от банка в голям размер, 70 000 лв., след което е
оставила ответницата Ж.Г. с нейното семейство да живеят в апартамента и те са
плащали суми за погасяване на кредита не само през първата година след
продажбата от 5.09.2014 г., но и в последващи периоди, както и е упълномощила
Ж.Г. да се разпорежда с процесния имот като неин пълномощник. Твърдението на
ищцата, че вноските по кредита са направени от ответниците като плащане на
наемна цена, е голословно, в производството по спора от нейна страна не са
представени доказателства за наличие на наемно правоотношение. Заявено във
въззивната жалба оплакване за неправилност на приемането, че направените
плащания от различните ответници след едногодишния период потвърждават
симулативност на сделката, но сумите са внасяни неритмично и непостоянно, не като
коректен кредитополучател, а като некоректен ползвател на недвижим имот, се
основава също само на едно съждение на жалбоподателката, неподкрепено с
доказателства. Както бе вече посочено от апелативния съд, доказателствено
искане на ищцата за конкретно установяване на името на лицето, на което е
издадена картата, не е било надлежно заявено в производството пред окръжния
съд, поради което е преклудирано и не може да бъде уважавано съгласно нормата
на чл. 266 от ГПК. Плащането на част от вноските с банкова карта и при
приемане, че е правено от ищцата, не може да доведе до игнориране на останалите
плащания, които, както бе констатирано, са правени в един продължителен период
от ответници по делото. В производството пред окръжния съд от страна на ищцата
не е поискано установяване на пазарната цена на имота към датата на сделката,
поради което искането за събиране на доказателство от въззивния съд в тази
насока, заявено във въззивната жалба, е неоснователно с оглед нормата на чл.
266 от ГПК, както също бе вече посочено от апелативния съд. При тези
обстоятелства заявлението във въззивната жалба относно липсата на
несъответствие между цената по сделката и пазарната цена на имота е недоказано.
В производството пред окръжния съд по искане на ищцата е назначена СОЕ, като е
изготвено на 4.11.2019 г. приетото в съдебното заседание на окръжния съд на
20.11.2019 г. заключение, съгласно което пазарната цена на процесния имот към
момента на изготвяне на заключението е 130 500 лв. Доколкото обаче това е
цена на имота към края на 2019 г., а не негова пазарна такава към датата на
сделката 5.09.2014 г., то тази цена не следва да се приеме за меродавна за
извършване сега на преценка дали цената по сделката е значително по-ниска от
пазарната към онзи момент, респективно, че се установява разлика в цената като
косвено доказателства за симулация. С оглед посочените косвени доказателства,
преценени в съвкупност по между им, както и със свидетелските показания на
свидетелите Й. Д., Г. Г. и В. Д., установяващи конкретно наличието на твърдяната
от ответниците симулация, изводът е, че
договорът за продажба от 5.09.2014 г. е симулативен и следователно нищожен
съгласно нормата на чл. 26,ал.2,изр.1,предл.5 от ЗЗД, поради което ищцата не се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот и затова предявеният от
нея ревандикационен иск е неоснователен. Установява се следователно, че
оплакванията и исканията във въззивната жалба са неоснователни. Решението на
окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1
от ГПК жалбоподателят дължи да заплати на ответниците по жалбата направени от
тях за въззивното производство разноски. От страна на ответниците изрично в
отговора на въззивната жалба се претендира за присъждане на разноски за
производството пред въззивната инстанция, но не се установява такива да са били
направени, тъй като по делото липсва документ за направени разноски, не е
представен и списък на разноски, поради което разноски не се присъждат.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12, постановено на 9.01.2020 г. по гр.д. 52/2019 г. на Окръжен съд – С.З..
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)