№ 170
гр. Стара Загора , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501344 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Б.Д." АД със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявана от Д. Г. Б.-
юрисконсулт на „Б.Д." АД, упълномощена с нот. заверено пълномощно per.N
11781 и рег.№ 11782/08.08.2019г. от помощник- нотариус по заместване И.С.
при нотариус М.Ш. с рег.№042 на НК от Гл.изпълнителен директор на "Б.Д."
АД Д.Д.М. и Ю.Б.Г.- Изп. Директор против определение № 133 от
28.04.2021г., постановено по ч.гр.д. № 1964/2021г. по описа на РС-Стара
Загора.
Жалбоподателят „Б.Д." АД обжалва определението в частта, в която е
определена гаранция в размер на 995 лева, поради незаконосъобразност и
необоснованост. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено
Определение №133 от 28.04.2021г по ЧГД №20215530101964 на PC Стара
Загора само в частта за определената парична гаранция в размер на
995лв,вносима от „Б.Д." АД като незаконосъобразно и необосновано.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт
подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ГПК и
са изпълнени останалите процесуални предпоставки за допустимост. Ето
защо, същата подлежи на разглеждане по същество.
Като се запозна с фактите по делото, съдебния акт и съобрази
1
наведените в жалбата оплаквания и закона, настоящият състав намира
следното:
Частно гражданско дело № 1964/2021г. по описа на РС-Стара Загора е
образувано по подадена молба, с правно основание чл. 134, ал. 3 ЗЗД, вр. чл.
395 ГПК, от частния жалбоподател, който се е легитимирал като кредитор на
длъжника. Молителят „Б.Д.“ -АД молят да им бъда разрешено да подадат
възражение в производството по ч.гр.д.№ 666/2021г. на Старозагорския
районен съд, вместо длъжника по него - И.С.М., от ***, която не е подала
възражение против издадена против нея заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 16.02.2021г. по ч.гр.д.№ 785/2021г. и по този начин чрез
бездействието си създавала опасност за увреждане имуществото на длъжник
на банката, която имала против И.С.М. вземания по изп.лист по ч.гр.д.№
6756/2012г. на Старозагорския районен съд, за събирането на вземането, по
който било образувано изпълнително дело № 409 от 2013г. по описа на ЧСИ
Г.И., имали вземания и по ч.гр.д.№ 1642/2012г. на Старозагорския районен
съд, за събирането на вземането, по който било образувано изпълнително
дело № 400 от 2012г. по описа на ЧСИ Г.И., както и за разноски по решение
№ 287 от 16.10.2019г. на АС - Пловдив по т.д.№ 415/2019г., като към момента
вземанията на банката към длъжника не са погасени.
Молителят излага доводи, че след издаването на 09.02.2021г. на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 666/2021г. на
Старозагорския районен съд, кредиторът по него „О.К.“ЕООД е насочил
принудително изпълнение върху недвижим имот на длъжника И.М., като е
извършил опис на 27.04.2021г. на недвижим имот- апартамент в ***“,
придобит в режим на СИО по време на брака на длъжницата с М.К.М..
Налице било процесуално бездействие на длъжника - неподаване на
възражение по заповедното производство.
Първоинстанционният съд е направил служебна справка по ч.гр.д.№
666/2021г. по описа на Старозагорския районен съд - от същия докладчик,
като от материалите по него се установило, че на 09.02.2021г. „О.К.“ЕООД е
поискала от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по делото за сумата от 9950лева против И.С.М., ЕГН ***,
за вземане по договор за паричен заем от 01.09.2020г. с нотариална заверка на
подписите, като на 09.02.2021г. по делото са издадени заповед за незабавно
изпълнение № 260406 и изп.лист, като препис от заповедта е изпратена на
длъжника - получена лично от него на 21.04.2021г., като по делото към
настоящия момент - 28.04.2021г. не е подадено възражение против издадената
заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.134 ал.3 от ЗЗД обезпечаване на
вземанията на кредитора срещу бездействието на длъжника се извършва чрез
овластяване на кредитора от съда да извърши заместващото действие в
защита на своите права по процесуалния ред на гл.XXXIV ГПК Допускане на
обезпечението.
2
Разпоредбата на чл.134,ал.1 ЗЗД съдържа материалноправните
предпоставки за допустимост на обезпечението на вземането на кредитора и
като специална правна норма изключва приложението на чл.391,ал.1 ГПК. За
допустимост на обезпечението по чл.134, ал.1 ЗЗД материалноправните
предпоставки са: наличие на вземане и отношения кредитор-длъжник,
бездействие на длъжника за упражняване на „нелични" негови права,
увреждане на имуществените права на кредитора, причинно-следствена
връзка между бездействието и увреждането на кредитора.
Обезпечителната мярка по чл.134,ал.3 ЗЗД е само един вид с
неограничени варианти- овластяване на кредитора да извърши вместо
длъжника определено действие. Това могат да са всякакви права,
упражнявани извънсъдебно и съдебно с изключение на предявяване на иск, за
което последно действие е предвиден чл.134,ал.2 ЗЗД.
От друга страна, материалноправните предпоставки за допускане на
обезпечение на иск са подробно разписани в чл.391,ал.1 ГПК и са съобразени
с обезпечителната нужда-да се осигури защита на спорно заплашено
материално право е условията на висящност на исков процес или на бъдещ
исков процес. Тези предпоставки са: допустимост на предявения иск,
вероятна основателност на иска, интерес от определена обезпечителна мярка.
Предпоставката вероятна основателност е свързана с преценка на представени
от молителя писмени доказателства, а при липса на такива или невъзможност
да се формира убеждение у съда за достатъчна основателност на иска,
законодателят дава възможност на молителя да учреди залог на парична сума-
гаранция. Необходимостта от определяне на гаранция възниква само при
липса на достатъчно писмени доказателства, които да формират убеждение у
съда за вероятна основателност на иска. Функцията на внесената парична
сума-гаранция е да обезпечи евентуален иск на насрещната страна за вреди от
неоснователно допуснатата обезпечителна мярка. Създават се заложни
правоотношения със страни залогодател, заложен кредитор и
залогоприемател/съда/. От направеното съпоставяне на текстовете на
чл.134,ал.1,2 и 3 ЗЗД и чл.391,ал.1 ГПК е видно, че се касае за два различни
обезпечителни института-обезпечаване на вземания извън исковия процес
срещу увреждащи бездействие на длъжника, и обезпечаване на искови
претенции срещу увреждащи действия на длъжника. Обезпечителната нужда
по чл.134 ЗЗД на кредитора е срещу бездействие на длъжника, а тази в
исковия процес е срещу увреждащи действия на длъжника -разпореждане с
имущество. Необходимостта от защита по чл.134 ЗЗД не се предпоставя от
исков процес, докато обезпечителните мерки по част IV ГПК се допустими
само по време на висящност на исков процес или в кратък срок преди
образуването му.
Ето защо въззивният съд намира, че определената гаранция от 995лв. от
първоинстанционния съд е незаконосъобразна, поради което в тази му част
определението следва да бъде отменено.
Съгласно мотивите към т.1 от Тълкувателно решение №6 от 23.10.2015г
3
на ВКС по т.д.№6/2014г на ОСГТК „...гаранцията по чл.391,ал.2 ГПН/явяваща
се обезпечение на претенцията за вреди на ответника по обезпечения иск при
неговото непредявяване или неоснователност/, по своята правна същност
представлява залог на парична сума, учреден съгласно чл.181,ал.1 ЗЗД".
С овластяването по чл.134,ал.3 ЗЗД се обезпечават вземанията на
кредитора посредством охраняване на правата на длъжника. Кредиторът
брани собствените си вземания като защитава имуществото на длъжника от
действията на трети лица. При обезпечаването по чл.134 ЗЗД липсват
насрещна страна, чиито права и интереси да са засегнати от наложената
обезпечителна мярка. Кредитор и длъжник са насрещни страни в заемното
правоотношение и лица със съвпадащ правен интерес в производството по
чл.134,ал.3 ЗЗД. Поради липсата на засегната страна от обезпепителната
мярка-овластяване за извършване на действие, никога не се достига до
увреждане на трето лице, следователно липсва необходимост от заложно
правоотношение по внасяне на гаранция.
С допуснатото овластяване на кредитора да упражни правото на
бездействащия длъжник И.С.М. с ЕГН *** с постоянен адрес *** за подаване
на възражение по ЧГД №666/2021г на PC Стара Загора и за подаване по
същото дело на молба за спиране на изпълнението по изп.дело
№20218690400115 по описа на ЧСИ И.Б. не възниква опасност от
неоправдано и незаконно засягане на правната сфера на трето лица, поради
което и претенция за вреди срещу банката или срещу длъжника е
невъзможна. Правно невъзможно е да възникне вземане в полза на трето лице
от допуснатото овластяване. Оттук и определената гаранция е без правно
основание.
В допълнение следва да се посочи, че в обжалваното определение
липсват мотиви за определяне на гаранцията. Не е обоснована
необходимостта от внасяне на гаранцията, не са посочени причините,
наложили внасянето . Съдът е признал обезпечителната нужда на банката,
както и адекватността на исканата защита, но не е обосновал нуждата от
внасяне на гаранция и нейния размер.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че в
настоящия случай пропускът да се подаде от длъжника възражение против
издадена заповед за изпълнение следва да се окачестви като действие, с което
длъжникът уврежда останалите си кредитори, поради увеличаване на пасива в
имуществото си. В тази хипотеза правната норма предвижда кредиторът да
може да упражни правото на бездействащия длъжник, а когато това право не
се състои в предявяване на иск е достатъчно овластяване на кредитора, по
процесуалния ред на обезпечителното производство. Правото по чл. 134 ЗЗД
е форма на обезпечение на вземанията. Всичко гореизложено аргументира
извода за основателност на подадената молба.
С оглед на горното, Въззивният съд намира, че следва да отмени
определението в обжалваната му част досежно определената гаранция в
4
размер на 995 лв., тъй като в тази му част определението е неправилно и
незаконосъобразно. Поради несъвпадане на изводите, постановеното от
първоинстанционния съд определение в обжалваната му част следва да бъде
отменено.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй
като съгласно чл.396 ал.2 предл. 2 ГПК произнасянето на въззивния съд в
производство по молби за допускане на обезпечение на иск, подлежи на
обжалване пред ВКС, само когато въззивния съд допуска обезпечение, но не и
в останалите възможни хипотези.
Водим от горните съображения, Старозагорският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 133 от 28.04.2021г., постановено по ч.гр.д. №
1964/2021г. по описа на РС-Стара Загора, в частта, в която съдът ОПРЕДЕЛЯ
гаранция в размер на 995лева, които да се внесат от молителя, като след
представяне на гаранцията му се издаде обезпечителна заповед, като
неправилно и незаконосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5