РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502793 по описа за 2022 година
Производство по чл.256 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. Д. Т. с ЕГН:********** от гр.*****, чрез
пълномощника си адв.А. К. против решение №2562/09.07.2022г.,постановено по
гр.д.N15297/2021 г. ПРС, 11 гр.с., в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на
обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на
08.07.2020 г. за разликата над присъдените 35 000 лв. до пълния предявен размер от 55 000
лв., ведно със законната лихва от 08.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие на
трудовата злополука за разликата над присъдените 1013.20 лв. до 2105.48 лв.,
представляващи разликата между изплатеното обезщетение от органите на ДОО за временна
неработоспособност за периода от 9.7.2020 г. до 3.1.2021 г. и брутното трудово
възнаграждение при ответника за същия период, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба. Излагат се съображения, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно в обжалваната част, постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и
Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. и се иска неговата отмяна в
обжалваната част и постановяване на друго , с което да се уважат претенциите в пълен
размер. Конкретно: Съдът не е съобразил в пълна степен представените по делото писмени и
гласни доказателства и не е взел предвид всички обстоятелства, касаещи получените
травматични увреждания в резултат на трудовата злополука. Не са взети предвид устните
1
обяснения на вещото лице д-р Д. М., дадени в съдебно заседание, в което същият дава
допълнителни разяснения относно фрактурата в областта на лявата **** кост в областта на
ставата, а именно наличието на закрито, вътреставно, мнографагменто счупване на горния
край на лявата **** кост, от което следва че ищцата е претърпяла изключително тежко
счупване в тази област. Съгласно експертното заключение на вещото лице, че за счупването
на таза в тази област терапията е консервативна и се иска покой на легло и аналгетици,
което означава, че тя е била обездвижена и легло за дълго време. Съдът не е взел предвид
показанията на свидетеля П. П., мъжът с когото ищцата живее на съпружески начала, който
заявява, че пострадалата е била на легло в продължение на 3 месеца и той й е помагал през
това време за всичко – обличане, събличане и готвене. С проходилка е започнала да се
движи след 3 месеца. Съдът не е взел предвид и негативната прогноза на вещото лице,
според което пълно възстановяване на травмата е много, много трудна задача, почти
невъзможна. Не е отчетена настъпилата трайна инвалидизация. Относно присъденото
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, счита, че присъденото обезщетение
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което работодателят следва да
бъде осъден да заплати и разликата над присъдените от РС 186.28 лв. до пълния размер на
брутното трудово възнаграждение за месеците октомври и декември 2020 г. - 1278.56 лв.
или допълнително още 1092.28 лв. Претендира се за присъждане на направените разноски, в
т.ч. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ХЕБРОС БУС АД,ЕИК *****, с
АУ:гр.*****, чрез адв.Е. Н., с който се иска оставяне жалбата без уважение. Счита се, че
съдът е взел предвид естеството на фрактурите, според заключението на вещото лице д-р М.
и съдът е съобразил, че жалбоподателката страда и от други предхождащи травмата
заболявания, които са забавили възстановителния период. Цитира се съдебна практика за
размерите на присъдените обезщетения при сходни случаи. Счита се, че при определяне
размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на жИ.т
в страната и цялостния начин, по който е засегната неимуществената сфера на пострадалата.
Постъпила е въззивна жалба от ХЕБРОС БУС АД чрез адв.Е. Н., с която се иска да се
отмени решението на РС, в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., произтичащи от причинени телесни
повреди, довели до временна нетрудоспособност за период от 6 месеца, ведно със законната
лихва, както и в частта за присъдено обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1013.20
лв., изразяващо се в разликата между обезщетението, което е получила и би трябвало да
получи от ДОО за периода на временната и неработоспособност и брутното й трудово
възнаграждение за същия период, ведно със законната лихва. Иска се да се постанови ново
решение, с което да се приеме, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не
отговаря на принципите на справедлИ.стта по чл. 52 ЗЗД, тъй като продължителността на
болките и страданията е резултат от предхождащи заболявания от една страна, а от друга
страна се дължи на проявена груба небрежност и неизпълнение на лекарските предписания.
Счита се, че вследствие на трудовата злополуката, която е настъпила, ищцата е получила
2
закрито мнографагменто счупване на горния край на лявата **** кост в областта на ставата,
която е единствената телесна повреда, претърпяна от нея; Че е недоказано е наличието на
неразместено счупване на долното **** на лявата ***** в областта на *****. От
приложената към ИМ епикриза от УМБАЛ“Св.Георги“не е отразено никакво счупване на
****, няма отразени прегледи - първични или контролни, а е записано, че „Костите,
образуващи **** пръстен и двете ТБС са без травматични прекъсвания.“ ВЛ М. не е
посочил в заключението си от кой документ прави извод за наличие на счупване на ****.
Относно продължителността на страданията на ищцата и причинно-следствената връзка,
счита, че травмата на лявата **** кост зараства за около 40-45 дни, но възстановяването и
раздвижването на **** е по-дълъг процес. Ищцата е провела два курса на рехабилитация,
всеки за по една седмица. Счита, че ищцата не е участвала активно с продължителна
активна рехабилитация, поради което се е забавило възстановяването й. Ищцата е проявила
груба небрежност, тъй като не е проявявала дължимата грижа. РС не е направил анализ на
протИ.речията между свидетелките показания на св.П., д-р Ч. и изявленията на самата ищца
за възстановителния процес в следоперативния период. По отношение размера на
обезщетението за пропуснати ползи, счита, че не е налице причинно-следствена връзка
между неизплатените три болнични листове и трудовата злополука.
Иска се отмяна на решението на ПРС в обжалваните части и постановяване на ново,
в което да бъде съобразено приноса на пострадалата за причиняване на вредите, липстата на
втора телесна повреда, както и липсата на причинна връзка между поведението на
работодателя и неизплатените болнични листове.
Постъпил е отговор от К. Т. чрез ад.К. на въззивната жалба на ответника, с който се
оспорва същата и се иска оставянето й без уважение, изложени са подробни съображения, че
наличието на неразместено счупване на долното *** на лява ***** в областта на **** е
доказано с Епикриза ИЗ 38721/2020г. на УМБАЛ“Св.Георги“, където е записана
диагнозата:“*****“, което е разчетено като счупване на **** от допусната СМЕ; Според ВЛ
М. фрактурата на **** е причинило трайно затруднение на движението на снагата за период
повече от 30 дни по смисъла на чл.129 НК,свързано с невъзможност за ходене и
придвижване и болка със силно изразен характер, а в с.з. на 14.03.2022 ВЛ М. е заявил, че е
видял образна диагностика в УМБАЛ“Св.Георги“, и е установил наличието на такава
фрактура на ****.Пострадалата стриктно е спазвала лекарските предписания и препоръки
при лечението, което се установявало и от показанията на д-р И. Ч., който е извършил 7-8
медицински прегледа на ищцата в периода след 30 ден от операцията до към 11 месец и
установил, че подобрението след физиотерапията било минимално – имала ограничение на
движенията /не можела да си повдига ръката настрани, напред и назад/ , които малко се били
подобрили, но не били много; контрактурата си я имало. По отношение на
съпричиняването: счита, че такова няма, че е правилен извода на съда, че ищцата не е
паднала при нормално движение на автобуса, а при внезапното му спиране на място, където
не се предполага и очаква; че се е държала с едната ръка, но е паднала под въздействието на
изключително големи инерционни сили. За обезщетението запропуснати ползи –
3
работодателят дължи парично обезщетение за всички имуществени вреди – в случая – за
разликата мужду брутното ТВ, което ищцата би получила за периода на временната
неработоспособност от 08.07.2020 до 03.01.2021 г. и полученото от НОИ обезщетение за
временна неработоспособност.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.200 от КТ и чл.86 ЗЗД-
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука и обезщетение
за забава.
Ищцата твърди, че на 08.07.2020 г. по време на работа претърпяла трудова
злополука, получена по следния начин: ищцата е таксувала пътник в автобуса с рег.№*****
с водач В. Р. В., когато след пресичане на Ж.П.прелеза на бул.“*****“ шофьорът много
рязко настиснал спирачки за да избегне удар с друг л.а., който му отнел предимство, при
което рязко спиране ищцата загубила равновесие, политнала и паднала на лявото си рамо,
независимо, че с дясната си ръка се държала за вертикалната подпора в автобуса;
вследствие на злополуката почувствала много силни и нетърпими болки в лявото **** и
**** отляво; приели я по спешност в УМБАЛ“Св.Геориги“, където я оперирали, поставили
й имплатнти; след опрерацията чувствала ного силни болки в лявото ****, **** и ****, на
леглото можела да лежи само по гръб, била поставена на системи, не можела да става; след
изписването й от болницата на 11.07.2020 г., продължила лечението си при домашни
условия – още 10 дни й слагали инжекции с клексан, била постоянно на легло и приемала
обезполяващи лекараства, въпреки които чувствала много силни болки; не можела да си
вдига лявата ****, която й била отекла, нито да хваща нещо с пръстите на тази ****; през
нощта болките продължавали, не можела да спи въпреки успокоителните, които вземала; 3
месеца била само на легло и с подлога – не можела да се обслужва сама като миене, къпане,
поддържане на хигиена, обличане и събличане, ставане, сядане, приготвяне на храна,
налагало се да ползва чужда помощ – за нея грижили двете й дъщери и мъжът, с когото
съжителствала – П. П.. След третия месец започнала да ползва три месеца проходилка, а
след това започнала да ходи без помощни средства, но с накуцване и болки. Към момента
продължавала да изпитва болки в лявото ****, в **** и **** и в областта на операцията при
натиск; имала силно ограничени движения на лявата ****, която не можела да вдига нагоре
и да я отделя от тялото, както и левия ****, не можела да се облича без чужда помощ,
продължвали болките и в лявата страна на ****.
Издали й болнични листове за периода от 11.08.2020 г. до 03.01.2021 г., за 6 месеца,
като за същия период получила от НОИ парично обезщетение в размер на 1500 лв.
Претендира разликата между сумата, която би получила от БТВ – 3900 лв. за периода от
11.08.2020 г. до 03.01.2021 г. ако не бе претърпяла трудова злополука и изплатеното й
обезщетение за временна неструдоспособност от 1500 лв. Претендира обезщетение за
претърпетите от нея неимуществени вреди в размер на 55000лв. ведно със законнната лихва
от злополуката, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1846,22 лв.,
4
представляващи разходи за **** плака и винтове, положка за **** и лекарства.
От събраните доказателства се установява следното:
Не се оспорва по делото, че ищцата е работила при ответника като „*****“, признава
се и че по време на трудовото си правоотношение ищцата е претърпяла трудова злополука,
настъпила на 08.07.2020г.
Злополуката била приета за трудова с разпореждане на НОИ №Ц5104-15-
94/27.07.2020г. На 08.07.2020 г. ищцата е постъпила за оперативно лечение, била е
оперирана и изписана на 11.07.2020 г. с диагноза:“****". Издадени са болнични листове за
периода от 08.07.2020г. до 03.01.2021 г. - за 6 месеца. По делото е приет протокол за ПТП,
неоспорен, в който изрично е записано, че пострадалата е получила контузия и на
****./л.162 от д.РС/.
За съставомерността на заявената претенция е необходимо да се установи вредата и
нейния размер, функционалната връзка на увреждането с работата по ТПО и причинната
връзка между злополуката и настъпилият вредоносен резултат – временната
нетрудоспособност. Неимуществените вреди се определят от съда по справедлИ.ст – чл.52
ЗЗД.
Досежно причинения вредоносен резултат и претърпените неимуществени вреди: От
показанията на разпитаните по делото свидетели –В. Р. В., П. К. П. и д-р И. Ч. се установява
следното:
Св. В. В. –***** на автобуса, присъствувал на инцидента, видял, че ищцата е паднала
и й оказал първа помощ, повикал е линейка; при инцидента ищцата стояла до втората врата
– там имало подпора, но не е видял дали се е била хванала за нея. Същият установи, че е
отишъл да види пострадалата в болницата и тя му казала, че има болки след операцията;
после я видял в квартала, било топло време, но не помни кога точно; през м.март или април
на 2021 г. тя се качила сама при него и му казала, че не й плащат болничните.
Св. П. К. П. установи, че вследствие на трудовата злополука ищцата е получила
счупване на ляво **** и спукване на **** отляво, била е транспортирана до болница
УМБАЛ „Св.Георги“; че след падането е била в несвяст; когато я видял, тя изглеждала
много зле – цялата била синя в лявото **** и левия ****, стенела; свидетелят отшъл да
донесе сумата 1580 лв. за операцията и когато се върнал, тя била в операционната; а когато
излезнала – стенела и плачела; в болницата била 3-4 дни после много трудно станала; с
носилка я свалили долу; ходенето до тоалетна ставало с ****–на легло била 3 месеца, през
които не можела да става и да се движи; свидетелят й помагал – обличане, събличане,
готвене – всичко той вършел; след 3-я месец започнала да се движи с проходилка много
бавно – чувствала болки в ****, в **** в **** -той й помагал да става, да се движи до ****;
**** била зле, непрекъснато вземала обезболяващи за болките; ходила 1 седмица на
физиотерапия, но нямало резултат, после още 1 седмица, но пак нямало резултат; 6 месеца
била на неговите грижи; към настоящия момент пак имала болки и била неспокойна, ходила
самостоятелно, но след 15-20 м спирала и сядала да почива; не можела да се грижи за
5
домакинството; вдигала си ръката само до някъде, не можела да я изправи, имала болки;
свидетелят помагал в домакинството, в обличането, при ****; злополуката променила
начина й на жИ.т - станала по нервна и по-неспокойна, неконтактна, пиела антидепресанти.
Свидетелят д-р И. Х. Ч. установи, че К. Т. била негов пациент в МЦ *****, следял я
след 30 ден от операцията до към 11-я месец, извършил 7-8 прегледа, дал й 3 направления за
рехабилитация, които ищцата провела в медицински център „*****т“; на 08.01.2021 г. д-р Ч.
издал на Т. амбулаторен лист №63, в който отразил, че същата има контрактура, което
означава, че поради спазъм на мускулите не може да повдига ръката си настрани, напред и
назад, поради което е необходимо да се лекува с лечебна физкултура и физиотерапия и
счита, че Т. е правила физиотерапия, но подобрението й било минимално, поради това
счита, че тя не се повлиява от тези процедури.
Според ищцата /разпитана по чл.176 ГПК/ - имала известно подобрение от
рехабилитацонните процедури – започнала да вдига ръката си малко повече, да си отваря
сама вратата, но поради липса на средства / в т.ч. за транспорт до МЦ/, започнала да прави
предписаните й упражнения в домашни условия.
От представеното по делото ЕР на ТЕЛК е видно, че на нея й е била определена 30 %
ТНР от трудова злополука с дата на инвалидност от 15.08.2021 г.
По делото е назначена СМЕ, изпълнена от в.л. д-р Д.М. –ортопед - заключение от
28.02.2022 г. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се
установява, че ищцата при инцидента на 08.07.2020 г. е получила закрито, вътреставно,
многофрагментно счупване на горния край на лява **** в областта на ставата, съчетано с
неразместено счупване на долното **** на лява ***** в областта на ****, което е довело до
трайно затруднение на движението на ляв горен **** за период повече от 30 дни, което по
интензитет, характер, начин на лечение и период на възстановяване съставлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, което означава, че фрактурата на част от
счупената кост е била вътре в **** става, в ставната капсула, както и че костта е била
счупена на отделни раздробени парчета, което е обусловило бавния оздравителен процес;
проведено е оперативно наместване на фрактурите на горния край на лява **** кост и
фиксиране със заключваща плаща и винтове; поставена е Митела;изписана е на 11.07.2020
г.; след зарастване на фрактурата около 35-40 ден е ползвала проходилка за придвижване;
при прегледите се установили ограничени движения в лява **** става с котрактура и болка,
за което тя е била в отпуск по болест с решение на ЛКК и ТЕЛК за 180 дни, а с ЕР на ТЕЛК
№3554/124 от 15.07.2020 г. й е определена 30% трайно намалена работоспособност във
връзка със счупването на лява **** кост; към момента на прегледа – 23.2.2022 г. ВЛ е
установило, че фрактурата на лявата **** става е напълно зарастнала, но с налични
ограничения на движенията в крайните отвеждания, наличие на оперативен цикатрикс с
големина 15 см., хипотрофия на мускулатурата в лявия горен ****, болки при натоварване,
при промяна на времето и трудно придвижване на къси растояния, при качване и слизане по
стълби; според ВЛ нормалното протичане на оздравителния процес е в рамките на 3-4
месеца, но в случая е налице тежка увреда в областта на лявата **** става –
6
многофрагметно вътреставно счупване и наличие на втора фрактура в областта на ****,
която изисква за придвижване ползването на помощни средства – проходилка, което
допълнително затруднявало провеждането на адекватна рехабилитация на ляво **** и
всичко това предвид възрастта на лицето и придружаващите заболявания водело до забавяне
на възстановяването; фрактурата на долното **** на лява ***** предствалява трайно
затруднение на движението на снагата за период повече от 30 дни, което е средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 НК; причинена е била болка със силно изразен характер;
страданията, които е изтърпяла ищцата са били силно изразени поради затруднетото
обслужване по време на лечението, невъзможност за ходене и придвижване, зарастването е
за 40-45 дни.
Според ВЛ, на Т. й е била причинена травма, довела до болеви усещания със силно
изразен характер, които са намалявали много бавно с времето поради това, че е била в
невъзможност за самостоятелно обслужване, поради дългия период на възстановяване и
обездвижване. В с.з. ВЛ М. е казало, че ищцата е получила фрактура на част от ****, поради
кото не е могла да ползва помощни средства при ставане - не е могла да се качи на
проходилка и патерици поради едновременната тревма на ****,**** и и ****; ВЛ е видял
образната диагностика в УМБАЛ“Св.Георги“ и е установил наличие на фрактура на долното
****на лявата ***** /л.169 от д.РС/.
Съдът кредитира заключението на в.л. като компетентно и безпристрастно и въз
основа на него приема, че е доказано по делото наличието на неразместено счупване на
долното ****на лявата ***** в областта на **** – доводите на работодателя в обратната
насока са неоснователни. От СМЕ се установява също, че получените травми на ляво **** и
ляв **** са в причинна връзка с претърпяната трудова злополука – искът е доказан по
основание. Съдът намира, че не се доказа възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат поради неполагане на дължимата грижа за да избегне евентуалното
увреждане и поради недостатъчна активност на ищцата за провеждане на физиотерапия –
установи се , че едновременните травми на **** и **** са обусловили бавния оздравителен
и възстановителен процес. Съдът не възприема довода на работодателя, че
продължителността на болките и страданията се дължат на други предхождащи заболявания
на ищцата и на проявена груба небрежност и неизпълнение на лекарските предписания,
както и че не е налице протИ.речие между показанията на свидетелите П., д-р Ч. и
изявленията на ищцата за възстановителния процес, тъй като общото между тях е, че ищцата
е провела предписаната рехабилитация, но подобрението от нея било малко, което според
лекуващият д-р Ч. това се дължало на получените едновременни травми на **** и ***, като
и на индивидуалното протичане на възстановителния процес, който е различен при всеки
човек, както и на напредналата възраст на ищцата. Не се доказа, че ищцата не е положила
дължимата грижа за да избегне евентуалното увреждане – не се доказа, че ищцата не е била
застанала стабилно на краката си като бъде опряна на облегалните и седалките и хваната за
тръбите за хващане – нито водачът на автобуса е потвърдил, че ищцата не е била хваната за
вертикалните тръби, нито такъв извод е направило в.л. от приетата по делото САТЕ.
7
При така установеното от фактическа страна, ПОС намира, че е налице причинно –
следствената връзка между претърпяната трудова злополука и получените травми от
ищцата, описани в епикризите и всички амбулаторни листове от извършените прегледи от
медицински специалисти получените травми от ищцата и от приетата по делото СМЕ .
Продължителността на възстановяването се установява от издадените болнични
листове - в периода от злополуката – 8.07.2020г. до 03.01.2021 г.- 6 месеца след това, ищцата
е била в отпуск поради временна неработоспособност.
В тази фактическа обстановка, съдът намира, че искът за ангажиране на
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ чрез присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, от която е последвала временна
нетрудоспособност, се явява основателен: установи се по надлежния ред с нарочен акт
претърпяната на 08.07.2020 г. трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 КСО; налице е и
причинна връзка между трудовата злополука и настъпилите увреждания на здравето на
ищеца и нетрудоспособност. По отношение размера на обезщетението: на база събраните
доказателства ПОС приема, че изпитваните от ищцата болки и страдания, са били
интензивни в началото на периода на временната неработоспособност и в последствие
намалели. Ищщата е била временно нетрудосподобна за периода 08.07.2020 г. до 03.01.2021
г.
Съдът като прецени степента и продължителността на причинените физически болки
и страдания и интензитета им, възрастта на ищцата и като съобрази разпоредбите на чл.51 и
52 от ЗЗД, намира, че на ищцата следва да й се присъди по справедлИ.ст обезщетение в
размер на 35000 лв. ведно със законните лихви от датата на увреждането – 08.07.2020 г.
До същият извод е достигнал и ПРС, поради което решението му в тази част следва
да се потвърди.
По отношение на претърпените имуществени вреди:
Решението на РС в частта, в което е присъдил обезщетение за имуществени вреди за
сумата 1580 лв.- направени разходи за заключваща проксимална раменна плака и винтове,
ведно със законната лихва върху тази сума от 08.07.2020 г., както и за сумата 221,45 лв.-
обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за лекарства и ортопедични
средства ведно със законната лихва върху тази сума от 21.08.2020 г., както и в частта, с
което е отхвърлен иска за разликата над 221,45 лв. до пълния предявен размер от 266,22 лв.
– не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
По отношение на присъденото обезщетение за пропуснати ползи за сумата 1013,20
лв., представляващи разликата между полученото обезщетението за временна
нетрудоспобност и брутното ТВ за периода 08.07.2020 -03.01.2021 г.:
От заключението на в.л.Б. Д. от 12.05.2022 г. се установява, че за периода от
08.07.2020 г.- 03.01.2021 г. ищцата е следвало да получи 3696,71 лв.- БТВ, а от НОИ й е
било изплатена сумата 1637,40 лв., поради което претенцията за пропуснати ползи е
8
основателна за сумата 2059,31 лв., в който размер претенцията й следва да се уважи. Съдът
намира за неоснователно възражението на работодателя, че претенцията е неоснователна
поради липса на причинна връзка между поведението на работодателя и неизплатените
болнични листове, тъй като отговорността на работодателя е обективна и безвиновна като в
случая се преценява единствено дали е налице причинна връзка между трудовата злополука
на работника и претендираните от него пропуснати ползи.
Не същият извод е достигнал и ПРС, поради което решението му в тази част следва
да се отмени за разликата над присъдените 1013,20 лв. до пълния претендиран размер от
2059,31 лв. и вместо него да се постанови друго с което да се осъди „Хеброс бус“АД да
заплати още 1046,11 лв.
С оглед резултата от обжалването на страните следва да се присъдят разноски по
съразмерност:
Цената на предявените искове е 59246,22 лв. /55000+1846,22+2400/, общият размер
на уважените искове е 38860,75 лв. , а общият размер на отхвърлените искове е 20385,47 лв.
Върху уважения размер на исковате, на адв.А. К. следва да се присъдят на
осн.чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв. във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.7.2004г. за мин.размери на
адв.възнаграждения - сумата 1696 лв.+200 лв. за 2-ро и 3-то с.з. на РС или сумата 1896 лв. и
1696 лв. –АВ пред ОС, общо=3592 лв.
Ответникът е направил 4160лв. разноски по делото пред ПРС и 3120,26 лв. или
общо 7280,26 лв., при което за отхвърлената част от исковете в размер на 20385,47 следва
да му се присъдят по съразмерност -2504,99 лв. – разноски пред ПРС и ПОС.
Върху уважената част ответникът следва да заплати 1554,40 лв. ДТ по сметка на
ПРС 777,20 лв.- ДТ пред ПОС, както и 210 лв. платени от бюджета на съда за експертизи. За
отхвърлената част ищцата следва да заплати 815,41 лв. ДТ по сметка на ПРС и 407,70лв.-ДТ
по сметка на ПОС
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2562/09.07.2022г.,постановено по гр.д.N15297/2021 г. ПРС, 11
гр.с., в частта, с която е осъден ХЕБРОС БУС АД,ЕИК ***** да заплати на К. Д. Т. с
ЕГН:********** сумата в размер на 35000 лева, , ведно със законната лихва от 08.07.2020 г.
до окончателното изплащане, представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
претърпяна на 08.07.2020г. и с което е отхвърлен иска за неимуществиени вреди за
разликата над 35000лв. до пълния предявен размер от 55000лв., както и в частта, с която е
осъден ХЕБРОС БУС АД,ЕИК ***** да заплати на К. Д. Т. с ЕГН:********** сумата в
размер на 1013,20 лв. –обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие
на трудовата злополука представляващи разликата между изплатеното обезщетение от
9
органите на ДОО за временна неработоспособност за периода от 9.7.2020 г. до 3.1.2021 г. и
брутното трудово възнаграждение при ответника за същия период, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
ОТМЕНЯ решение №2562/09.07.2022г.,постановено по гр.д.N15297/2021 г. ПРС, 11
гр.с., в частта, с която е отхвърлен иска на К. Д. Т. с ЕГН:********** против ХЕБРОС БУС
АД,ЕИК ***** за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати
ползи, вследствие на трудовата злополука за разликата над присъдените 1013.20 лв. до
2105.48 лв., представляващи разликата между изплатеното обезщетение от органите на ДОО
за временна неработоспособност за периода от 9.7.2020 г. до 3.1.2021 г. и брутното й
трудово възнаграждение, което би получила при ответника за същия период, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2021 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ХЕБРОС БУС АД,ЕИК ***** да заплати на К. Д. Т. с ЕГН:**********
още сумата от 1046,11 лв., представляваща разликата между изплатеното обезщетение от
органите на ДОО за временна неработоспособност за периода от 9.7.2020 г. до 3.1.2021 г. и
брутното й трудово възнаграждение, което би получила при ответника за същия период,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2021 г. до
окончателното плащане.
ОТМЕНЯ решение №2562/09.07.2022г.,постановено по гр.д.N15297/2021 г. ПРС, 11
гр.с., в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Д. Т. с ЕГН:********** да заплати на ХЕБРОС БУС АД,ЕИК *****
сумата от 2504,99лева - разноски по делото съразмерност на отхвърлените искове, както и
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, а по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 815,41 лв.лв. ДТ, а на ПОС – 407,70лв. ДТ по сметка на
ПРС.
ОСЪЖДА ХЕБРОС БУС АД,ЕИК ***** да заплати на адв.А. К. сумата от 3592лева
– адвокатско възнаграждение по делото пред ПРС и ПОС по съразмерност на уважените
искове.
ОСЪЖДА ХЕБРОС БУС АД,ЕИК ***** да заплати по сметка на ПРС сумата
1554,40 лв.- ДТ, както и 210 лв.- платени от съда за експертизи, а по сметка на ПОС – 777,20
лв.- ДТ.
В необжалваната част – присъдено обезщетение за имуществени вреди от трудова
злополука в размер на 1580 лв. и 221,45 лв. – решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11