№ 527
гр. Плевен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430201245 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0938-004031 от
18.10.2021 година на ***, с което на основание чл. 177 ал. т. 3 ЗДП на А. П.
А. от *** е наложено административно наказание глоба в размер на1 500 лева
за извършено административно нарушение по чл. 127 ал. 4 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно
заседание и не се представлява . В жалбата, депозираната до съда изтъква
доводи за това, че наказателното постановление е неправилно и
незаконсъобразно тъй като не съдържа подробно и конкретно описание на
извършеното нарушение в разрез с разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, както и
поради наличие на противоречие между словесното и цифровото изписване на
нарушението в акта и последвалото го наказателно постановление.
Алтернативно, ако приеме че все пак е налице извършено нарушение моли
съда да приеме, че деянието е такова по чл. 28 ЗАНН и постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. В придружително писмо с рег. № 316000-111/13.01.2022 година
изразява становище, че жалбата е неоснователна и наказателното
1
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В случай, че жалбата бъде уважена, моли размерът на присъдените разноски
да бъде съобразен с предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложените по делото два броя заверени
ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор „ пътна полиция“ при ОД на
МВР са овластени да издават наказателни постановление за извършени
нарушение по ЗДП, констатирани на обслужваната територия.
На 13.10.2021 година жалбоподателят управлявал товарен автомобил „
***“ с рег. № ***. Движел се по улица ***“ в *** в посока към улица“ ***“ в
същия град. Около 14:00 часа в същия ден, на същата улица жалбоподателят
бил спрян за проверка от *** на ***. Това , което провокирало полицейските
служители да пристъпят към извършване на проверка било че товарът, който
автомобилът превозвал не бил закрит. Същият се състоял от фрезован асфалт
, смесен с камък. Този товар се показвал над канатите на автомобила, поради
което и полицейските служители приели, че е налице опасност, при
извършване на конкретна маневра като завой или принудителни спиране,
товарът да се изсипе и да причини щети или наранявания на хора и/ или
автомобили като участници в движението.
След като установили самоличността на водача, полицейските
служители пристъпили към съставяне на акт за установяване на
административно нарушение по чл. 127 ал. 4 ЗДП във вр. с Наредбата №
7/27.04.2018 година за укрепване на превозваните товари на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, Приложение № 1
към чл. 9 ал. 4 точка 10.6.2, а именно: превоз на товар, които не е покрит и
укрепен съгласно изискванията на Наредбата. Актът за административно
2
нарушение бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по
надлежния ред. Същият го подписал без възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 1 500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 127 ал. 4 ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление
№ 21-0938-004031 от 18.10.2021 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 535807 от 13.10.2021 година на ***; справка
за нарушител на името на жалбоподателя А. П. А.;; Заповед № 8121з - 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетите от съда по горе факти са и гласните
доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите С. К. и Н. Г..
Същите факти по същество установява и разпита на свидетеля ***, посочен
от страна на жалбоподателя. Последният не оспорва, че в дена на съставянето
на АУАН, жалбоподателят превозвал описаният в акта и постановлението
товар – фрезован асфалт, премесен с камъни. Според *** обаче, същият товар
бил малко като количество – около 1 кубик, не се виждал над канатата на
камиона и не съществувала никаква опасност от разпиляването му по време
на движение на товарния автомобил.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е издадено в
съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
установява следните задължения за превозваните товари: 1. да не създават
опасност за участниците в движението; 2. да бъдат укрепени и да не се влачат
по пътя и 3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават
устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство. Условията и
реда за укрепване на превозваните товари, според чл. 127 ал. 4 ЗДП се
установяват с наредба на министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи.
Такава е Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари
обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г. Разпоредбата на § 1 от
3
Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари, дефинира понятието „товар“ - всички стоки, които
обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното средство,
предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени към
него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни
тела или контейнери в превозни средства. С тази наредба също така се
определят: 1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на
товарите; 2. изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето,
разтоварването и обработката им; 3. видовете неизправности, свързани с
укрепването на товарите и тяхната класификация и 4. контролът за укрепване
на товарите съгласно чл. 1, ал. 1 от същата.
Разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г.
регламентира, че укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни
средства /ППС/, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление
на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците
в движението, имуществото им, както и околната среда. Текста на чл. 3 от
същата наредба установява и задължението за водача преди натоварването да
приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно
изискванията на чл. 8 /укрепването на товара се извършва по един или
повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN
12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO
1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/ и
да определи броя и вида и да използва необходимите средства за максимална
надеждност на обезопасяването.
Наредбата подробно посочва обезопасителните средства, които се
използват за обезопасяване на товарите, като същите трябва да предпазват от
накланяне или преобръщане на товара и да издържат на различни по
интензитет сили, произтичащи от ускоряванията или забавянията на
превозното средство /чл. 7 от същата /. Установено е и задължение при
управлението на превозното средство, включително в аварийни ситуации при
маневри за потегляне, при изкачване или спускане по наклон, товарите да са
укрепени така, че да могат само минимално да променят положението си
един спрямо друг, спрямо стената или повърхността на превозното средство и
да не могат да излизат извън товарното отделение или да не излизат извън
площта, определена за товара.
4
Безспорно по делото е, че на 13.10.2021 година жалбоподателят
управлявал товарен автомобил *** с рег. № *** и превозвал в рамките на
*** фрезован асфалт, премесен с камъни.
Показанията на свидетелите К. и Г. установяват по категоричен начин,
че горният товар бил видим, тъй като не бил покрит и се показвал над
канатите на товарния автомобил, което именно ги провокирало да последват
товарния автомобил по улица „ ***“ и да го спрат впоследствие за проверка
за безопасно за движението място. Именно тогава пристъпили към
изпълнение на задълженията си по чл. 9 ал. 2 от Наредбата, а именно да
установят дали при управлението на ППС, включително при аварийни
ситуации при маневри за потегляне, при изкачване или спускане по наклон,
товарите да са укрепени така, че да могат само минимално да променят
положението си един спрямо друг, спрямо стената или повърхността на
превозното средство и да не могат да излизат извън товарното отделение или
да не излизат извън площта, определена за товара. Извършили визуална
оценка по правила, определени в Приложение № 1 към наредбата.
Установили, че специалните структури, поставени за обезопасяване на
превозваните фрезован асфалт и камъни са неподходящи за същия, и с оглед
на безопасност следва да бъде покрит.
При така установените факти съдът прие изводите на наказващият орган
за извършено нарушение по чл. 127 ал. 4 ЗДП във вр. с Наредбата №
7/27.04.2018 година за укрепване на превозваните товари на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, Приложение № 1
към чл. 9 ал. 4 точка 10.6.2 за правилни и законосъобразни. Съдът даде вяра
на показанията на свидетелите К. и Г., които по същината си са еднопосочни,
последователни, непротиворечиви и изключително конкретни. В противовес
на същите са показанията на свидетеля Генов, които съдът възприе като
пристрастни, предвид установените в хода на производството колегиална
отношения между него и жалбоподателя. Съдът прие за установено по
безспорен начин, че на 13.10.2021 година в *** жалбоподателят управлявал
товарен автомобил *** *** с рег. № *** като превозвал товар – фрезован
асфалт, примесен с камъни като поставените на автомобила структури -
канати, поставени за обезопасяване на товара били неподходящи за същия, и с
оглед на безопасност следвало товарът да бъде покрит, с което бездействие
5
осъществил състава на нарушение по чл. 127 ал. 4 ЗДП във вр. с Наредбата №
7/27.04.2018 година за укрепване на превозваните товари на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, Приложение № 1
към чл. 9 ал. 4 точка 10.6.2.
Съдът намери, че правилно и в съответствие с материалния закон е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. Последната предвижда
санкции за всеки водач, който управлява пътно превозно средство с
неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4,
ЗДП като в случая тази санкция е посочена конкретно като вид глоба и то в
конкретно определен размер от 1 500 лв.
Съдът прие, че наказващият орган правилно и законосъобразно е издал
атакуваното наказателно постановление. Същото съдържа всички реквизити,
посочени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, в това число и достатъчно
подробно описание на нарушението. Спазени са всички изисквания на
процесуалния закон по установяването на нарушението, съставянето на акта
за установяване на административно нарушение, правилно е приложен
материалния закон като констатираните факти са правилно подведени под
правната норма на закона и квалифицирани като нарушение по чл. 127 ал. 4
ЗДП във вр. с Наредбата № 7/27.04.2018 година за укрепване на превозваните
товари на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, Приложение № 1 към чл. 9 ал. 4 точка 10.6.2. Налице е пълно
единство между словесното и цифрово изписване на нарушението както в
АУАН, така и в наказателното постановление. Случая касае неизпълнение на
изискването за укрепване на товар по подходящ начин с оглед съществуваща
опасност за останалите участници в движението. Посочени са подробно и
конкретно както нарушената материална правна норма и съответната
санкционна такава – чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Налице е посочване на конкретната, приложима
наредба, кореспондираща с фактическото описание на деянието,
разпоредбата на материалния закон – чл. 127 ал. 4 ЗДП като по този начин е
гарантирано в пълна степен правото на защита на жалбоподателя. В хода на
административнонаказателното производство на същия е била осигурена
възможност да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
6
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в
развилото се съдебно производство.
Съдът счита, че случая не представлява „ маловажен“ по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП/ съдържаща
едновременно и хипотеза и санкция/ е формално и признаците на състава му
не изискват настъпването на определен вредоносен резултат. За
осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното
лице да не е изпълнило задължението си при укрепването на товара и да са
констатирани опасни неизправности при укрепването на товара. В
конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното
нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено
също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което
да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието,
обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение по
пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за
осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното
придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата
би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и
живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че
въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията
същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай, то съдът намира, че в
настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде
приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма
Предвид гореизложените съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление, с което на А. П. А. от *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 127 ал. 4 ЗДП е правилно и
законосъобразно. Съдът намери, че наказателното постановление е издадено
в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон, санкцията е
определена в съответствие с тежестта на извършеното нарушение и в
7
предвидения от закона фиксиран размер от 1 500 лв., поради което и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0938-004031 от
18.10.2021 година на ***, с което на основание чл. 177 ал. т. 3 ЗДП на А. П.
А. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 127 ал.
4 ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8