№ 266
гр. София , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502700 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3003 от 03.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 13265/2017 год. по описа на
СГС, I-12 състав, К. И. К. е осъден на правно основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Б. Б. И.
сумата от 35 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
деликт, извършен на 16.11.2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.10.2014 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от
100 000 лева.
Решението е обжалвано от ответника К. И. К., като се оспорва изводите на съда по
приложението на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените вреди е
завишен и несъответства на действително претърпените от ищцата болки и страдания. Моли
съда да отмени решението и постанови ново, с което исковата претенция да бъде уважена в
по-нисък размер.
Решението е обжалвано и от ищеца Б. Б. И. в частта с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата от 35 000 лева до размер на 50 000 лева, като се излагат доводи за
неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като определеният размер е занижен с оглед
получените увреди и не е съобразен с събраните доказателства. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените
неимуществени вреди бъде уважен до размер на 50 000 лева. Претендират се разноски.
1
Въззиваемият ищец депозира отговор с които оспорва наведите по жалбата на насрещната
страна доводи, а въззиваемия ответник не взема становище по жалбата на насрещната
страна.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение за причинените вреди.
Ищцата Б. Б. И. е била изнасилена на 06.11.2012 год. от ответника К. И. К..
Противоправното поведение на делинквента К., психическите увреждания на пострадалия
ищец и причинната им връзка с противоправното поведение са установени от събраните
пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Е. П. се установява, че знае за
инцидента, който се отразил зле на ищцата. Вследствие на това пострадалата не могла да
спи и е депресирана. Станала недоверчива към хората, особено към тези от мъжки пол.
Посещавала консултации при психолог. Преди станалото била доверчива, позитивна и без
проблеми със съня, което се променило след това.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, тежеста на
деянието и психическите последствията от него за пострадалата, икономическите условия в
страната към датата на настъпване на деликта, възрастта на пострадалата, както и съдебната
практика за подобни случаи, намира, че сумата от 35 000 лева адекватно ще обезщети
причинените на ищцата неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спрора страните не си дължат разноски.
2
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3003 от 03.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 13265/2017
год. по описа на СГС, I-12.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3