Решение по дело №662/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 216
Дата: 7 юни 2024 г.
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20245220200662
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220200662 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. С. М., ЕГН **********,
от с. Д., ул. „Ч. чрез адв. К. У. против Наказателно постановление № 24-1818-
000223/ 09.04.2024г. на началник сектор към ОДМВР Пазарджик, с което на
жалбоподателя са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал.1 от с.з.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна
на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя представител, настоява
да се отмени НП по изложените в жалбата съображения, които допълва.
Въззиваемият АНО не присъства и не изразява позиция.
Съдът, след анализ на доказателствата по делото и по свое вътрешно
убеждение, установи:
Лек автомобил л.а.ФОЛКСВАГЕН ПОЛО с рег.№ ***** бил закупен с
договор с нотариална заверка на подписите между страните от 16.09.23г. от А.
Н. В.. В предвидения двумесечен срок тя не изпълнила задължението си да
1
пререгистрира автомобила поради настъпилата промяна на собствеността
върху него.
На 18.11.2023г. служебно била прекратена регистрацията му на основание
чл. 143, ал.15 ЗДвП.
На 26.02.24г. управлението на автомобила поел жалбоподателя. По време
на това управление и около 11.20 часа, докато се движел в гр.Пазарджик на
ул."Георги Бенковски той бил спрян за проверка от пол. служител Л. П., който
установил в хода на служебната проверка горните обстоятелства.
Поради това на водача бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал.1
от ЗДвП.
При тези данни материалите от проверката били изпратени на РП
Пазарджик за преценка относно евентуално извършено престъпление по чл.
345, ал.1 от НК.
Прокурорът постановил на 04.04.24. отказ да се образува наказателно
производство, отчитайки липсата на знание у страна на собственика/водач за
прекратяването на регистрацията, респ. липсата на субективна съставомерност
на разследваното престъпление, като изпратил материалите на наказващия
орган в СПП ОД МВР Пазарджик за преценка за реализиране на отговорност
за извършено административно нарушение.
Така се стигнало до издаването на НП, в което се сочи основанието за
това решение на автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ
на прокурора да образува наказателно производство за престъпление по
чл.345, ал.1 от НК.
В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип
на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне
повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила
акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на
ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо,
когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е
приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не
забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно
и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено
окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в
2
сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът
вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква състояние на
нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението
на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР,
б.“Г“, Общи положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и
отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия
случай, тъй като формално резолюцията (л.13, преписката) прекратява
административно-наказателното производство, но !- не и окончателно;
прекратяването слага формален край на производството пред
администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен
деянието защитава обществения интерес ( дали е нарушение или
престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното
законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест
производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е
суверенно право само на прокурора.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно
производство,образувано със съставяне на акта и изпратено на прокурора,
постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление
по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за
издаване на обжалваното НП , е напълно законосъобразно. Този извод следва
директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis
in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по
време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би
възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в
наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете
гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното
законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати
възможностите за редовен контрол“ . Влязъл в законна сила акт, окончателен
по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен
спор относно конкретно деяние (административно нарушение или
престъпление) – ТР 3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички
последващи действия по обвинението за същото деяние.
3
Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и
предпоставя обсъждане на нарушението по същество.
Установено е, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил
надлежно регистриран и че същият се е движил по една от основните улици на
града,т.е. по път отворен за обществено ползване, каквото понятие ползва чл.
3, ал.3 от ЗП.
Затова и в случая ( при липсата на данни, които да водят до обратния
извод ) регулираните обществени отношения не са били засегнати в
незначителна степен от това правонарушение, което е обуславило неговата
малозначителност и приложението на чл. 9, ал.2 от НК от прокурора.
Криминализирането на деянието, осъществимо посредством управление на
нерегистрирано МПС, чрез приемане му за административно нарушение по чл.
140, ал.-1 от ЗДвП или престъпление по чл. 345 от НК, е гаранция да не се
допуска в движението да участват МПС, чиято индивидуализация е
невъзможна. Регистрационният номер за автомобила от дадена марка, модел и
цвят е уникална комбинация от буквени и цифрови символи, които го
персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и неговия цвят (
последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя)
персонифицират конкретното превозно средство . Номерът е наличен върху
табели , монтирани по съответния ред на предна и задна броня на автомобила.
Така се създава сигурност по отношение на участващите в движението МПС с
оглед възможността за тяхното установяване особено при или връзка с
инциденти, нарушения и престъпления. Участието на нерегистрирано МПС в
движението създава несигурност от гледна точка на възможността за
установяването му във връзка с неправомерно поведение.
Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, ако се
изразява в управление на нерегистрирано ( тоест при служебно
прекратена регистрация) е с доказани обективни елементи от състава.
Няма спор по делото, че регистрацията на автомобила е прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП и поради предвиденото там основание, считано
от 18.11.23г. Както става ясно от писма на СПП от ОД МВР Пз-к (л.18, анд)
само на собственика на автомобила се изпращат уведомления за предстоящо
прекратяване на регистрацията, но липсва задължение това да става с обратна
разписка ( и.и въобще да се удостоверява по какъвто и да е начин връчването).
4
Тоест , не е доказано собственикът , а в случая самият жалбоподател – като
водач на МПС, да е бил уведомен.
За субективната съставомерност на процесното нарушение е необходимо
собственикът да бъде надлежно уведомен, за да му е известен факта на
прекратяване на регистрацията на притежавания от него автомобил. Без знание
за този факт, не може да има съзнание у водача ( бил той собственик или не) ,
че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация.
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11
ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на
жалбоподателя ( който в случая е само водач, но не и собственик) не е бил
известен факт, който принадлежи към състава на нарушението (
дерегистрацията).
Неоснователно се претендира, че деянието може да бъде извършено по
непредпазливост, а не умишлено. формата на вина е умисъл. Освен това и във
връзка с възражението - според чл. 7, ал.1 ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. За процесното нарушение няма
такова предвиждане.
Изводите от горното обсъждане са за отмяна на НП, която влече
неоснователност на претенцията за юрисконсултско възнаграждение и
основателност на тази на жалбоподателя за присъждане на адвокатски
хонорар. Против размера на последното се прави основателно възражение за
прекомерност, доколкото платеното 500 лева е над установения с чл. 18, ал.2
вр. чл. 7, ал.2,т.2 НМАВ минимален размер. Възнаграждението се дължи в
полза на жалбоподателя на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК и размерът му следва да е съобразен с броя на проведените
съдебни заседания и фактическата и правна сложност по делото, която не се
отличава от типичните случаи на дела от този вид, с аналогичен или сроден
предмет . Тези съображения установяват сума в предвидения минимален
размер 400 лв, които следва да се присъдят в тежест на въззиваемата страна.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1818-000223/09.04.2024г. на
5
началник сектор ОД МВР Пазарджик, с което на М. С. М., ЕГН ********** са
наложени по чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на 200лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на М. С. М., ЕГН **********
сума в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6