Р Е Ш
Е Н И Е № 243
Гр. Нови пазар, 19.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 25.06.2019 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 328 по описа на съда за 2019 г. при секретаря Нела Костадинова, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, единият от които във вр. с чл. 52 от ЗЗД – за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от престъпление.
Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 1644 от 25.02.2019 г., подадена от Д.М.А. с ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адв. И.Й. от *АК, срещу С.М.С. с ЕГН ********** ***, с която моли съдът да осъди ответника да му заплати солидарно сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения от него стрес, както и 500 лв. имуществени вреди, в резултат на извършено престъпление – заплаха с убийство, за което деяние ответникът се признал за виновен и сключил споразумение с прокурора, одобрено от съда с определение по НОХД № ***г. на НПРС. в исковата молба се твърди, че на 24.06.2016 г. около 19,30 часа ответникът посетил работното място на ищеца, който работел като охрана на ППК „***“, гр. П. с месторабота – бившия стопански двор. В резултат на възникнал конфликт С. извадил оръжия, започнал да ги размахва и да заплашва ищеца и колегите му, че ще ги застреля. Ищецът се уплашил да не бъде изпълнена заканата. Един от колегите му обезоръжил ответника и всички заедно го задържали до пристигането на полицията. Твърди, че в резултат на стреса е в неплатен отпуск, който продължава и до момента, тъй като не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения. Счита, че посоченото обезпечение ще обезщети по справедлив начин преживените стрес и дискомфорт, а имуществените разноски, представлявали разноски за защита от повереник в наказателното производство. Претендират се и направените разноски в производството.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа така предявения иск изцяло. Излага аргументи касателно основателността на иска досежно неговия размер. Счита, че по делото безспорно са доказани вредите, които случилото се е нанесло на психичното състояние на ищеца, поради което искът се явява изцяло основателен. Обръща внимание, че доказателства, че е налице съпричиняване не са събрани. Обстоятелствата относно здравословното състояние на ответника след случката са ирелевантни според адв. Й. за казуса, тъй като няма доказателства, че са причинени от някакво неправомерно поведение на ищеца.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който се оспорва иска само по размер. Твърди, че на въпросната дата, фактите, които са се осъществили са различни от твърдените в исковата молба. Твърди, че деянието му е било провокирано от арогантното и неуважително поведение на ищеца към него. Съжалява за действията си, твърди, че не е оказал съпротива на полицаите, когато са посетили местопроизшествието и счита, че е понесъл отговорността си в рамките на наказателното производство. Моли съдът да вземе предвид поведението на ищеца към него. Твърди, че семейното и здравословното му състояние не позволяват да заплати толкова голямо обезщетение и моли то да бъде намалено.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска. Счита, че в случая е имало противоправно поведение от ищеца и неговите колеги, които правомерно не са допуснали ответника до стопанския двор, където е имало сгради на фирмата на неговата съпруга. Заявява се, че оръжията не са били заредени и това си е личало ясно, поради което е нямало никаква заплаха за ***ите. Оспорва се факта, че ответникът е извадил оръжията от колата – твърди се, че те са били вътре в колата, а ***ите в превишение на правата си са издърпали ответника от автомобила и са му сложили белезници. Счита, че поведението на ответника е начин да се защити от неправомерните действия на ищеца и колегите му. По тази причина счита, че е налице съпричиняване, който с действията си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че ищецът Д.М.А. е служител на „В.С.В.“ ООД, гр. Ш. на длъжност „***“. През до месец юни 2016 г. местоработата му била в гр. П. като физическа охрана на ППК „***“, гр. П. с място на изпълнение на трудовите задължения – бившия стопански двор. В този стопански двор, освен сгради на посочената кооперация имало сгради собственост или под наем на други фирми. На място като ***и работели трима служители на „В.С.В.“ ООД, гр. Ш. – ищецът Д.М.А., св. Н.П.и И.Н..
На 24.06.2016 г. след 19,00 часа ищецът бил на смяна. При него дошъл св. Н.П., който по-рано бил сменен от А., но решил да отиде при него да си поговорят. Докато двамата разговаряли, пред портала спрял лек автомобил, управляван от ответникът С.М.С.. Д.А. се притеснил, защото знаел, че той е син на председателя на кооперацията и двамата – баща и син – имали продължаващ конфликт. Когато С. го извикал, А. се приближил до него. С. бил пиян и търсел обяснения по повод по-ранен конфликт на другия техен колега – И.Н. със сина на С.С. – К. С.. Тогава А. видял, че ответникът държи пистолет. Уплашен, споделил тази информация с колегата си. Св. П. се дръпнал настрани с колата си, за да не види С. и уведомил за това полицията. В това време ответникът излязъл от колата, извадил от нея и още две пушки, като постоянно обяснявал на ***ите, че търси „оня мангал“ (визирайки третия ***“), както и че ще ги изпозастреля, ако не му кажат, тъй като не е „празен“. В това време на мястото на инцидента, дошъл синът на ответника – св. К. С., който обаче стоял настрана и не се намесвал. Св. Н.П.обърнал внимание, че едната пушка е бойна, с оптика. Двамата ***и били много уплашени, като по показанията на св. П. ищецът бил направо прежълтял. По някое време на разправията две пушки били прибрани. Независимо, че в това време въпросният И.Н. също дошъл, ответникът под влияние на алкохола и поради липсата на очила, не го разпознал. Когато св. П. посочил колегата си ответникът викнал, че сега ще ги застреля, отворил вратата ма колата и извадил пистолета. И.Н. пръв реагирал на опасността и съборил ответника на земята, при което той изтървал оръжието. Тогава и ищецът се хвърлил върху ответника и двамата го задържали, докато св. П. вземе белезниците и го закопчее с тях. Така тримата ***и задържали ответника до пристигането на органите на МВР.
В това време св. К. С., взел трите оръжия и се качил в колата на баща си като заминал някъде. По-късно се установило, че скрил трите оръжия.
Съдът не кредитира показанията на св. К. С., че е искал да скрие оръжията от баща си. В това няма никаква логика. Баща му вече е бил задържан от тримата ***и и на полицията е била повикана, а следователно тези оръжия предстои да бъдат отнети. Той е бил пределно наясно, че оръжията са незаконни и че баща му е пиян и според настоящия съд е имал намерение да укрие доказателствата. Това обаче не е предмет на настоящото дело.
Случилото се дълбоко се отразява на ищеца. Той става нервен и прави опит да напусне работа като започне нов бизнес, но не се получило, защото не бил на себе си. Затворил се, станал тревожен. На 01.05.2018 г. след разговор с управителя на „В.С.В.“ ООД, гр. Ш. излязъл в неплатен отпуск и до момента все още е в такъв.
За извършеното от ответника С.М.С. деяние, същият се е признал за виновен в престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК по НОХД № ***г. на НПРС (за закана с убийство на Д.А. и св. Н.П.) и е сключил споразумение с НПРП. В наказателното производство Д.А. е направил искане чрез своя процесуален представител за конституирането му като частен обвинител и граждански ищец. Ползвал е адвокатска помощ и е заплатил възнаграждение в размер на 500 лв. Тези разноски не са му били присъдени, тъй като подсъдимият е сключил споразумение с НПРП и за да не препятства развитието на процеса, ищецът се е съгласил със споразумението и е решил да предяви гражданския иск в отделен процес. Тъй като не е имал качеството на страна в процеса, тези разноски не са му били присъдени.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свое виновно действия или бездействие. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото безспорно се установи, че ответникът се е заканил на ищеца с убийство. С одобреното споразумение по цитираното по-горе дело ответникът се е признал за виновен в престъпление закана с убийство. Влезлият в сила съдебен акт по наказателното дело е задължителен за съда по въпроса дали деянието е извършено, кой го е извършил и какво е наказанието. Поради това и на основание чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД той отговорят спрямо ищеца за понесените от него неимуществени вреди от престъплението. Той отговаря на основание чл. 45 от ЗЗД и за причинените имуществени вреди.
В резултат на гореописаното престъпление, пострадалият е преживял стрес и уплаха, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари. Затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения и други. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно негативните преживявания, преживени от увредения вследствие на деянието, но в случая следва да се включат и измененията от личностен тип, до които е довела причинената на лицето травма.
Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен пострадалия, едва след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което се установи недвусмислено по делото. От вида и характера на причинените от ответника увреждания се налага изводът, че ищецът е претърпял значителен стрес и уплаха, непосредствено от самата закана. Не по-малко сериозни се оказват последиците за психиката на пострадалия. По делото безспорно се установи, че и до момента той не се е справил с психическата травма. Настоящият съдебен състав не споделя извода на процесуалния представител на ответника, че е налице съпричиняване. Нищо в установената фактическа обстановка не показва подобно нещо. Нито един свидетел – дори и тези, които са разпитани по инициатива на ответника – не изказа твърдения в посока на предхождащо агресивно или неуважително поведение на ищеца към ответника. Безспорно се доказаха твърденията, че С. е извадил оръжията от колата и ги е насочвал срещу ищеца и колегите му, а не са стояли през цялото време в колата, както той твърди. Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетелите, още повече, че те са едни и същи с показанията, които са дали и в рамките на досъдебното производство. Т.е. няма промяна във версията им, която да разколебае достоверността на показанията на тези свидетели.
Данните относно здравословното състояние на ответника се оказват ирелевантни за спора, тъй като макар да се доказва категорично, че е налице влошаване на здравето му в периода след инцидента, няма никакви доказателства това да се дължи на някакво виновно поведение на ищеца или неговите колеги. Няма данни за неправомерно поведение от тяхна страна. Категорично съдът не споделя твърдението на процесуалният представител на ответника, че задържайки ответника до пристигането на полицията, тримата ***и са действали незаконосъобразно. Тези техни действия са били не само израз на техните правомощия като ***и. Нешо повече, те са действали в рамките на неизбежната отбрана. Напълно правомерно е да отнемеш оръжието на лице, което го размахва, очевидно е злоупотребило с алкохол и заплашва, че ще убие теб и други хора. Задържането на лицето до предаването му на органите на реда от своя страна попада в рамките на т.нар. „граждански арест“, уреден в чл. 12а от НК и е напълно оправдан. В тази ситуация няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, нито на гражданския арест, тъй като запазването живота на хората е от по-значително интерес от няколкото охлузвания и стреса, които ответникът евентуално е получил от задържането с белезници. Естествено, напълно е възможно стреса покрай воденото наказателно производство срещу него да е причина за влошаване на здравословното състояние на ответника, но вина за това носи само той.
Тук съдът намира за необходимо да коментира въпроса дали оръжията са били заредени или не. Истината е, че този въпрос първо е абсолютно ирелевантен към разглежданата тема – за нанесените на ищеца неимуществени вреди. Дори едно оръжие да може да се познае при външен оглед от специалист дали е заредено или, то в стресова ситуация, когато това оръжие е насочено срещу някого и ако той не е специалист, няма как да установи дали оръжието е било заредено или не. Т.е. това по никакъв начин не променя стреса и уплахата от преживяването. Освен това в настоящия случай няма как да се установи дали оръжията са били заредени или не, тъй като св. К. С. ги е отдалечил от местопроизшествието, укрил ги е и когато са иззети от полицията вече е минало време, в което е възможно да е имало манипулиране на веществените доказателства.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на процесуалния представител на ответника, че този размер на нанесените неимуществени вреди е прекомерен. Причинената на ищеца психическа травма продължава за доста дълъг период от време – вече почти три години. Предвид това съдът намира, че претенцията на ищцата за 5000 лв. не е прекомерна. Личностните изменения от преживения стрес са оставили траен отпечатък върху живота на ищеца. Заканата с убийство с насочено оръжие е сериозно преживяване, което може да доведе до сериозни последици за психиката на един човек.
Без значение за определяне на размера на неимуществените вреди е здравословното, семейното и имуществено състояние на ответника. Той дължи пълно възстановяване на нанесените щети (имуществени и неимуществени). Това е обезщетение за понесени вреди от ищеца, а не форма на наказание, че да се иска намаляване на обезщетението поради смекчаващи вината обстоятелства.
Предвид всичко изложено, съдът намира иска за изцяло основателен по размер относно неимуществените вреди.
Искът е изцяло основателен и доказан и относно имуществените вреди, тъй като в рамките на присъединеното НОХД № ***г. на НПРС е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита, в което е отразен адвокатски хонорар от 500 лв. Тази сума следва да бъде възстановена на ищеца, тъй като няма друг ред за това.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). По тази причина искането за присъждане на законната лихва върху главницата за неимуществените вреди от 24.06.2016 г. е напълно основателно.
Предвид извода на съда за основателност на иска и с оглед направените искания за произнасяне досежно разноските, съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Освен това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на НПРС сумата от 200 лв., представляващи държавна такса по делото, от заплащането, на която ищеца е освободен по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.А. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от закана с убийство, осъществена на 24.06.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 24.06.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата в размер на 500 лв. (петстотин лева) имуществени вреди.
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.А. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 700 лв. (седемстотин лева), представляващи направени от ищеца деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН ********** ***, да заплатИ по сметка на НПРС сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова