О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
19.03.2021
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ
състав, в закрито заседание, проведено на 19.03.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 297/2020 г., намира следното:
Производството
е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********** против И.И.С., ЕГН **********,
с която е предявен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
По молба на ищеца с вх. № 3766/04.08.2020 г. с определение № 729/14.08.2020
г. наред с ответника И.И.С. са конституирани като ответници по делото наследниците
на Гинка И. Стойчева, ЕГН **********, починала на 09.07.2008 г., съпруга на
ответника И.И.С., а именно: И.И.И. - син, ЕГН **********, А.И.Ш. – дъщеря, ЕГН ***********
и А.И.И. – син, ЕГН **********.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили
писмени отговори от ответниците. Ето защо на основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви
проект за доклад.
Съдът, на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
В исковата
молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Твърди се, че на 01.03.2010 г.,
между дружеството „Дивес
Агро” ЕООД, и ответника И.И.С. бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 04457.37.130 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. Блъскаво. община Провадия,
област Варна, местност „Дамналийски път“, с площ съгласно предходен документ за
собственост от 11 000 кв.м, а съгласно данни от СГКК - 10 998 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята: 4 /четвърта/, номер по предходен план: 037130, при
съседи по кадастрална карта: 04457.37.131, 04457.37.118, 04457.37.120,
04457.37.129, 04457.37.117.
Съгласно подписания предварителен
договор между „Дивес
Агро” ЕООД и И.И.С., страните
се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма на 02.03.2020 г.
срещу продажна цена в общ размер от 1320 лв., като сумата от 1220 лв. била
платена от дружеството купувач на продавача, преди подписване на предварителния
договор под формата на капаро, а остатъкът в размер на 100 лв. трябвало да бъде
изплатен в деня на подписване на окончателния договор С подписването на
предварителния договор ответникът декларирал, че е получил сумата в размер на
1220 лв. и се съгласява остатъкът от 100 лв. да му бъде изплатен в деня на
подписването. Твърди се, че ищцовото дружество „Дивес Агро” ЕООД е изпълнило задълженията си и
преди сключване на предварителния договор е платило посочената сума от 1220 лв.
на продавача.
Всичките опити от
страна на ищеца за разговор с И.И.С. били неуспешни и той нямал информация за
неговите намерения. Когато наближила датата за подписване на окончателния
договор ответникът заявил, че отказва да сключи окончателен договор. Ищецът
изпратил покана с обратна разписка, с която поканил ответникът И.И.С. да се яви
на 02.03.2020 г. пред нотариус И. *** действие PC - Провадия, за да подпишат окончателен договор в нотариална форма, както и
да С. да получи окончателното плащане по сделката. Поканата била получена лично
от ответника, съобразно известието за доставяне.
На 02.03.2020 г.
управителят „Дивес
Агро” ЕООД - Стефан И.И., имал
готовност за сключване на окончателен договор и плащане на остатъка от
продажната цена, като се явил в кантората на нотариус И. Кънев още в началото
на работния ден на кантората. Представителят на дружеството купувач заедно с
нотариуса чакали продавача до края на работното време на кантората, но същият
не се явил.
Към настоящия момент
процесният имот все още бил собственост на ответника на основание решение за
оземляване по чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от НОБМГ № 02216 от 25.01.2010 г.,
издадено от ОСЗ-Провадия, вписано в Агенция по вписванията, Служба по
вписванията с дв. вх. рeг. № 223, акт № 74, том 1 от
04.02.2010 г.
От представения с исковата
молба предварителен договор било видно, че същият надлежно конкретизирал
бъдещата окончателна сделка, като съдържал всички задължителни условия относно
индивидуализацията на недвижимия имот, цената, начина ѝ на плащане, срок
за сключването ѝ и предаване на владението.
Заявява, че единствената
възможност за дружество „Дивес
Агро” ЕООД да реализира правата
си по предварителния договор за покупко-продажба е като поиска от съда да обяви
предварителния договор от 01.03.2010 г. за окончателен на основание чл.19, ал. З
от ЗЗД.
В резултат на некоректното
поведение на ответника и поради опасенията, че ищцовото дружество ще бъде
затруднено да удовлетвори правата си на изправна страна по предварителния
договор, била издадена обезпечителна заповед в полза на ищеца от РС - Провадия
по ч.гр.д. № 242/2020 г. и допуснато обезпечение на настоящия иск чрез налагане
на обезпечителна мярка възбрана върху недвижимия имот, предмет на
предварителния договор.
Предвид изложеното за ищеца бил налице правен
интерес от предявяване на иска, като моли съда да постанови решение, с
което да бъде обявен за
окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения на 01.03.2010 г. предварителния договор, по
силата на който И.И.С.
се е задължил да прехвърли на
„Дивес Агро” ЕООД поземлен имот с идентификатор 04457.37.130, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на с. Блъскаво, община Провадия, област Варна, местност „Дамналийски път“,
с площ съгласно предходен документ за собственост от 11 000 кв.м, а съгласно
данни от СГКК - 10 998 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 /четвърта/, номер по
предходен план: 037130, при съседи по кадастрална карта: 04457.37.131, 04457.37.118,
04457.37.120, 04457.37.129, 04457.37.117. Претендира разноските, направени в
настоящото и обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответниците И.И.С., действащ чрез настойника си А.И.И., и А.И.И. са депозирали
писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на исковата
претенция по следните съображения:
Излагат, че към датата на сключване
на предварителния договор ответникът С. е бил в граждански брак с Гинка И.
Младенова, поради което предметът на договора се явявал СИО. Поддържат, че за
да може предварителният договор да бъде обявен за окончателен по съдебен ред,
следвало да е налице валидно изразено съгласие от двамата съпрузи, титуляри на
вещното право на собственост. При липса на съгласие на единия съпруг –
съсобственик в бездяловата съпружеска имуществена общност, предварителният
договор не можело да бъде обявен за окончателен. Към настоящия момент съсобствеността
била прекратена поради смъртта на съпругата Гинка Младенова, но доколкото
същата не е формирала валидна воля за сключване на предварителен договор за
продажба на недвижим имот, то искът се явявал неоснователен и по отношение на
нейните наследници. Предвид прекратяването на имуществената общност между
съпрузите поради смъртта на единия от тях, принципно нямало пречка да се сключи
окончателен договор само за частта, която е собственост на обещателя към
момента на сключване на окончателния договор – И.С., но в случая окончателен
договор за тази част не било възможно да се сключи, респ. искът се явявал
неоснователен и за неговата част поради следното:
Твърдят, че ответникът С. бил
напълно неграмотен, което било видно и от самия предварителен договор, но при
извършване на нотариалното удостоверяване не било отразено в предварителния
договор, че текстът е бил прочетен на С., като за извършване на това действие
не можело да се направи безспорен извод по аргумент от чл. 579, ал. 1 от ГПК,
доколкото разпоредбата била приложима само за нотариални актове. Следователно
не можело да се направи извод, че С. е знаел какво подписва. Поради това считат,
че предварителният договор е нищожен поради липса на изискуема от закона
форма, евентуално поради липса на съгласие, доколкото С. не е направил валидно изявление нито
за сключване на договора, нито за получаване на каквато и да било сума от него.
На следващо място навеждат, че
уговорката за размера на цената на обещания имот е многократно занижена, че
същата не е съвместима с общоприетите норми за справедливост, както и че не е
налице еквивалентност на престациите. Освен това обещателят по договора се е
задължил да заплати всички данъци, такси и разходи за имота /ако има такива/,
да се снабди с документи за изповядване на окончателния договор /които също
следвало да се заплатят/ и макар тези суми да не са големи, съотнесени към
изключително ниската продажна цена от 1220 лева, също я намалявали значително.
Считат също, че сключеният предварителен
договор е нищожен и като заобикалящ закона поради следното: Процесният имот бил
придобит за оземляване на безимотни и малоимотни граждани по реда на чл. 20 от
ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ оземлените лица не могат да прехвърлят
земята в срок от 10 години от придобиването ѝ, освен на държавата или на
общината. В случая срокът, посочен в предварителния договор, бил 10 години,
поради което същият бил сключен за заобикаляне именно на чл. 20, ал. 4 от
ЗСПЗЗ. Последното се потвърждавало от обстоятелството, че ищецът твърдял, че по
силата на предварителния договор е изплатил по – голямата част от цената, като
оставали само още 100 лева за доплащане. Освен това за периода до прехвърляне
на недвижимия имот бил сключен договор за аренда, арендатор по който бил пак „Дивес
Агро” ЕООД.
Твърдят, че през 2015 г. ответникът А.И.
завел баща си на лекар – психиатър, който установил, че С. страда от подкорова
съдова деменция, както и че интелектът и паметта му са снижени. Това станало
причина ответникът А.И. да предприеме действия по поставяне на баща му под
запрещение. С решение от 09.02.2016 г., постановено по г. д. № 2651/2015 г. по
описа на ОС – Варна, С. бил поставен под пълно запрещение, като със заповед №
1402/16.05.2016 г. на Кмета на Община Провадия за настойник на И.С. бил
определен неговият син – А.И.. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 31 от ЗЗД,
заявяват, че правят възражение за унищожаемост на предварителния договор,
поради което считат, че същият не е годно правно основание на иска по чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД и последният следвало да бъде отхвърлен изцяло.
Към настоящия момент ответникът И.С.
бил поставен под пълно запрещение и същият не можел да формира правно валидна
воля. Същият имал настойник, но разпореждането с имоти, собственост на
запретени лица, се подчинявало на специален режим.
По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковата претенция изцяло, като неоснователна. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответниците И.И.И. и А.И.Ш. са подали писмен отговор на исковата молба, чрез
назначения от съда особен представител, в който е изразено становище за
недопустимост и неоснователност на исковата молба.
По възражението за недопустимост на
исковата молба излага съображения, че същата не е вписана. Моли ИМ да бъде
оставена без движение до отстраняване на нередовностите.
На следващо място твърди, че
исковата молба е неоснователна поради
неправилна и неоснователно формирана фактическа обстановка. Неправилно било
искането на ищеца да бъдат присъединени и конституирани по делото наследниците
на Гинка И. Младенова (Стойчева): И.И.И., А.И.Ш. и А.И.И.. Неправилно в молбата
била изписана фамилията на Гинка, тъй като от представените удостоверения било
видно, че същата е с фамилия „Стойчева“. От удостоверение за наследници с изх.
№ ГР-22-3/1/ от 24.07.2020 г. на Община Провадия било видно, че лицето Гинка И. Стойчева е
починала на 09.07.2008 г.
На следващо място
излага, че ответникът по иска И.И.С. е придобил от Общинска служба по
земеделие - гр. Провадия процесния имот на 25.01.2010 г. чрез прехвърляне правото
на собственост от държавния поземлен фонд, на основание решение № 02216/25.01.2010
г. за оземляване по чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от НОБМГ, издадено от
Общинска служба по земеделие - гр. Провадия, вписано с дв. вх. peг. № 223, Акт № 74, том 1 в Служба по вписванията - Провадия. Следователно към
25.01.2010 г. придобитият имот не е съпружеска имуществена общност и ответникът
по делото И.И.С. е единствен негов собственик.
Предварителният
договор за покупко-продажба на недвижимия имот бил подписан от страните И.И.С.,
като „продавач“, и „Дивес Агро” ЕООД, като „купувач“, на 01.03.2010 г. в нотариална
форма с удостоверяване на подписите. От исковата молба и приложеното към нея
известие за доставяне на уведомлението до ответника И.И.С. било видно, че
същото е получено срещу подпис от адресата. В материалите по делото нямало
информация продавачът по предварителния договор И.И.С. да е починал, както и да
е приет процесният имот като наследство от посочените лица - И.И.И., А.И.Ш. и А.И.И..
По делото не били представени и доказателства за прехвърляне на собствеността
от продавача по предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот на
лицата - И.И.И., А.И.Ш. и А.И.И., както и изрично да ги е упълномощил да го
представляват при сключването на окончателен договор в нотариална форма или в
производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Излага аналогични с
въведените с отговора на И.С. и А.И. доводи и съображения за недействителност
на предварителния договор и неоснователност на исковата молба. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен изцяло. Особеният представител моли да му бъде издаден
РКО за присъденото адвокатско възнаграждение за представителство на ответниците
И.И. и А.Ш..
По допустимостта:
Исковата молба, ведно
с уточнителната такава, са вписани и доказателства за това са представени по
делото /л. 55 – л. 61/, поради което възражението на особения представител на
ответниците И.И.И. и А.И.Ш. за недопустимост на исковата молба поради
невписването ѝ е неоснователно. Само за пълнота следва да се посочи, че невписаната
искова молба не е недопустима. Според т. 2 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.
дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС вписването на исковата молба по чл. 114 ЗС има
оповестително – защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не
може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за
постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право,
предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на
пресъдено нещо.
Основателно е обаче
възражението на особения представител на ответниците И.И.И. и А.И.Ш. относно
обстоятелството, че към датата на решение № 02216 от 25.01.2010 г. на Общинска
служба по земеделие – Провадия, вписано в СВ – Провадия, с което ответникът И.И.С.
е оземлен на основание чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от Наредбата за
оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез прехвърляне правото на
собственост върху процесния имот от държавния поземлен фонд, съпругата му Гинка
И. Стойчева е починала, видно от представеното от самия ищец удостоверение за
наследниците на последната /л. 44/. Според последното Гинка Стойчева е починала
на 09.07.2008 г. и следователно процесният имот не е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, а негов единствен собственик е ответникът И.И.С..
За
допустимостта на предявения иск съдът следи служебно. Доколкото същият е
насочен срещу ненадлежни страни, а именно
- И.И.И.
и А.И.Ш. и А.И.И., предявеният иск е процесуално
недопустим, поради което съдът следва да го остави без разглеждане и прекрати
производството по делото по отношение на тези ответници.
За наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуване
и за упражняване на правото на иск и за липса на отрицателните /процесуални
пречки/ съдът следи служебно. Процесуалната легитимация /принадлежността на
правото на иск/ е положителна процесуална предпоставка за съществуване на
правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на предявения иск.
Видно е, че искът е насочен и срещу лица, които обаче са чужди на правния спор,
срещу ненадлежни страни, които не са пасивно процесуално легитимирани да
отговаря по него, а именно срещу И.И.И. и А.И.Ш. и А.И.И..
Ето защо поради липса на право
на иск у ищеца срещу ответниците И.И.И. и А.И.Ш. и А.И.И. - чужди на правния спор лица, искът е процесуално
недопустим поради липса на процесуална легитимация у тези ответници като
предпоставка за съществуване на правото на иск, поради което производството по
делото по отношение на тези лица следва да бъде прекратено.
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, определя правната квалификация на
предявения иск и на направените от ответника И.И.С. възражения, както следва:
Предявен е конститутивен иск с правна
квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
От страна на ответника И.И.С. са направени
възражения за нищожност на предварителния договор с правна квалификация: чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл.
26, ал. 2, пр. 2 и в условията на евентуалност - чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД;
възражение за унищожаемост на предварителния договор с правна квалификация чл.
32, ал. 3, във вр. с чл. 31 от ЗЗД. Доколкото в отговора не се твърди състояние
на крана нужда у ответника С., а само неналичието на еквивалентност на
престациите, съдът не квалифицира така направеното възражение.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване
следва да се отдели обстоятелството, че:
с
решение № 02216 от 25.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – Провадия,
вписано в СВ – Провадия ответникът И.И.С. е оземлен на основание чл. 20 от
ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни
граждани чрез прехвърляне правото на собственост върху процесния имот от
държавния поземлен фонд.
Не са налице други факти и обстоятелства,
които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следва да се укаже на всяка
от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
При разпределение на доказателствената
тежест:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК,
съдът разпределя следната доказателствена тежест:
Ищецът следва да докаже пълно и главно -
наличието на валидно правоотношение с ответника по предварителен договор,
съдържащ уговорки относно съществените условия на окончателен договор за
продажба на процесния имот; точно изпълнение на поетото от негова страна
задължение по договора, както и да установи, че е настъпила изискуемостта на
насрещното задължение за прехвърляне на собствеността върху процесния недвижим
имот; ищецът следва да докаже, че продавачът е собственик на имота към датата на
устните състезания.
Ответникът
И.С. следва да докаже релевираните правоизключващи и правоунищожаващи
възражения за нищожност и унищожаемост на сключения предварителен договор на
посочените основания.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените
с исковата молба документи са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
писмени доказателства е допустимо.
По доказателствените искания на ответника И.И.С.:
Представените
с отговора документи са относими към предмета на доказване и са необходими за
изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени
доказателства е допустимо.
Искането
за допускане на съдебно – психиатрична експертиза е основателно и следва да
бъде уважено.
Искането за допускане на гласни доказателствени средства,
чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които
ще установява състоянието и поведението на ответника С., обстоятелството от кога
датира това състояние, е допустимо и следва да бъде уважено.
Други
доказателствени искания към този момент не са направени.
На страните следва да се разяснят последиците
на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към
медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността
да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл.
140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 297/2020 г. по описа на РС –
Провадия в частта по предявения от „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********** против наследниците на
Гинка И. Стойчева, ЕГН **********, починала на 09.07.2008 г., съпруга на
ответника И.И.С., а именно: И.И.И. - син, ЕГН **********, А.И.Ш. – дъщеря, ЕГН ***********
и А.И.И. – син, ЕГН ********** конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като процесуално недопустим.
Определението
в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ОС – Варна.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад
по делото, както следва:
Съдът е сезиран с искова молба, ,
подадена от „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********** против И.И.С., ЕГН **********,
с която е предявен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
От страна
на ответника И.И.С. са направени възражения за нищожност на предварителния
договор с правна квалификация: чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 2
и в условията на евентуалност - чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД; възражение за
унищожаемост на предварителния договор с правна квалификация чл. 32, ал. 3, във
вр. с чл. 31 от ЗЗД. Доколкото в отговора не се твърди състояние на крана нужда
у ответника С., а само неналичието на еквивалентност на престациите, съдът не
квалифицира така направеното възражение.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да
се отдели обстоятелството, че:
с
решение № 02216 от 25.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – Провадия,
вписано в СВ – Провадия ответникът И.И.С. е оземлен на основание чл. 20 от
ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни
граждани чрез прехвърляне правото на собственост върху процесния имот от
държавния поземлен фонд.
Не
са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива,
които не се нуждаят от доказване.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, указва на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
При
разпределение на доказателствената тежест:
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът разпределя следната
доказателствена тежест:
Ищецът
следва да докаже пълно и главно - наличието на валидно правоотношение с
ответника по предварителен договор, съдържащ уговорки относно съществените
условия на окончателен договор за продажба на процесния имот; точно изпълнение
на поетото от негова страна задължение по договора, както и да установи, че е
настъпила изискуемостта на насрещното задължение за прехвърляне на
собствеността върху процесния недвижим имот; ищецът следва да докаже, че
продавачът е собственик на имота към датата на устните състезания.
Ответникът
И.С. следва да докаже релевираните правоизключващи и правоунищожаващи
възражения за нищожност и унищожаемост на сключения предварителен договор на
посочените основания.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените
с исковата молба документи са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
писмени доказателства е допустимо.
По доказателствените искания на ответника И.И.С.:
Представените
с отговора документи са относими към предмета на доказване и са необходими за
изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени
доказателства е допустимо.
ДОПУСКА
исканата съдебно – психиатрична експертиза, която да отговори на поставените в
исковата молба въпроси, при депозит 250 лева, вносим от ответника в
едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение. След
представяне на доказателства за внесения депозит съдът ще се произнесе по
определянето и назначаването на вещото лице, което да изготви допуснатата
експертиза.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане,
с показанията на които ще установява състоянието и поведението на ответника С.,
обстоятелството от кога датира това състояние.
НАПЪТВА страните към медиация извънсъдебно
споразумение или други способи за доброволно уреждане на спора, последиците от
които са по-благоприятни за тях.
НАСОЧВА
на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „А. Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят
на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по -
добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните в едноседмичен
срок от връчване на определението да вземат становище във връзка с доклада и да
предприемат съответните процесуални действия. Когато в установения срок
страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да сторят това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА
на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви отново същия иск,
прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е посочил и не е
представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок
отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по
делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Определението в тази част не подлежи на
обжалване.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, чрез техните процесуални
представители, включително и на имейл адресите на същите, като им се УКАЗВА,
че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Делото да се докладва за насрочване след
влизане в сила на настоящото определение в прекратителната му част.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: