П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№

гр.София, 21.10.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.Д.

                                                                                       А.М.

                                                               

Секретар Т.Асенова

Прокурор А.Рачева

като разгледа докладваното от съдия Талева НОХД №445 по описа на съда за 2018г., въз основа на закона и доказателствата по делото

                              П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Д.К., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи в СДВР, с ЕГН- **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.05.2014г., около 03.50ч., в гр.София, на кръстовището между бул. „Константин Величков” и бул. „Сливница”, при управлението на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДКН № *******, собственост на СДВР-МВР, с посока на движение по бул. „Константин Величков” от ул. „Цар Симеон” към ул. „Габрово”, при условията на независимо съпричиняване с В.С.М., нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.21, ал.1: „При избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава .... в населено място 50 км/ч.” и тези, предвидени в ППЗДвП, а именно: чл.31, ал.7, т.1: „червена светлина - означава „Преминаването е забранено”. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават стоп-линията” или ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофара...”, като навлязъл в кръстовището при светеща червена светлина на светофарната уредба, забраняваща преминаването, движейки се със скорост от 54 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Д.Т., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание  чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК му налага наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 304 от НПК го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН  и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение да се е движел със скорост от 69 км/ч.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия В.Д.К. /с установена самоличност/ наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия В.Д.К. /със снета по делото самоличност/ от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ДВЕ ГОДИНИ  И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия В.С.М., роден на ***г. в гр.Лом, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, неосъждан, работи в „ОК-С.“ АД като таксиметров шофьор, с ЕГН- **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.05.2014г., около 03.50ч., в гр.София, при управлението на лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната” с ДКН № ********собственост на „ОК- С.” АД, с посока на движение по бул. „Сливница” от ул. „Опълченска” към ж.к. „Люлин”, при условията на независимо съпричиняване с В.Д.К., нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.21, ал.1: „При избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава .... в населено място 50 км/ч.”, като се е движел със скорост на движение 79 км/ч. при разрешена 50 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Д.Т.,  поради което и на основание   чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 304 от НПК го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН  и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение да се е движел със скорост от 86 км/ч.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия В.С.М. /с установена самоличност/ наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия В.С.М. /със снета по делото самоличност/ от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.Д.К. /със снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на СДВР сумата от 2886.24 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направените в досъдебното производство разноски, да заплати по сметка на СГС – сумата от 865.00 лв. /осемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и сумата от по 5 лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.С.М. /със снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на СДВР сумата от 2886.24 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направените в досъдебното производство разноски, да заплати по сметка на СГС – сумата от 865.00 лв. /осемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и сумата от по 5 лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                 2.

 

Мотиви по НОХД №445/2018 г. на СГС, НО, 12 състав

 

 

СГП е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу В.Д.К. за това, че:

На 25.05.2014г., около 03.50ч., в гр. София, на кръстовището между бул. „Константин Величков” и бул. „Сливница”, при управлението на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДКН № *******, собственост на СДВР-МВР, с посока на движение по бул. „Константин Величков” от ул. „Цар Симеон” към ул. „Габрово”, при условията на независимо съпричиняване с В.С.М., нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.21, ал.1: „При избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава .... в населено място 50 км/ч.” и тези, предвидени в ППЗДвП, а именно: чл.31, ал.7, т.1: „червена светлина - означава „Преминаването е забранено”. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават стоп-линията” или ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофара...”, като навлязъл в кръстовището при светеща червена светлина на светофарната уредба, забраняваща преминаването, движейки се със скорост от 69 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Д.Т., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия– престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. чл.343, ал.1, б.„в” НК, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.

Със същия обвинителен акт СГП е повдигнала обвинение и срещу В.С.М. за това че:

На 25.05.2014г., около 03.50ч., в гр.София, на кръстовището между бул. „Константин Величков” и бул. „Сливница”, при управлението на лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната” с ДКН № ********собственост на „ОК- С.” АД, с посока на движение по бул. „Сливница” от ул. „Опълченска” към ж.к. „Люлин”, при условията на независимо съпричиняване с В.Д.К., нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.21, ал.1: „При избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава .... в населено място 50 км/ч.”, като се е движел със скорост на движение 86 км/ч. при разрешена 50 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Д.Т. – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите спрямо подсъдимите К. и М. обвинения, като ги намира за доказани. По отношение повдигнатото спрямо В.К. обвинение, изтъква, че от свидетелските показания и изготвените по делото експертизи се установява, че полицейският автомобил, управляван от този подсъдим, не се е движел с включени звукови и светлинни сигнали, поради което за него са били важими всички правила за движение по пътищата, включително и да се движи с разрешената скорост и да преминава на зелен сигнал на светофарната уредба. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че полицейският автомобил е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара и със скорост на движение по-висока от разрешената за този пътен участък, с което подсъдимият К. е нарушил правилата за движение по пътищата. Пак от доказателствата по делото счита, че се установява, че таксиметровият автомобил, управляван от подсъдимия В.М. се е движел с превишена скорост, като в резултат от нарушенията на правилата за движение, реализирани и от двамата водачи, се е стигнало до възникване на ПТП, в резултат от което е пострадал човек, който в последствие е починал, като смъртта му е в пряка връзка с настъпилото произшествие. С оглед на всичко това намира за доказано участието при условията на независимо съпричинителство и на двамата подсъдими в престъплението, поради което пледира да бъдат признати за виновни и да им бъдат наложени наказания около средния размер, предвиден за престъплението, което да бъде изтърпяно ефективно.

 Повереникът на частните обвинители – адв. З., поддържа обвинението срещу двамата подсъдими така, както е повдигнато с обвинителния акт и се присъединява към изложеното от представителя на държавното обвинение. Намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се доказва, че деянието е извършено от двамата подсъдими, чиито действия, извършени в нарушение на вменени им законови задължения са довели до настъпване на процесното ПТП, вследствие от което е настъпила смъртта на пострадалия Г.Т.. Анализира обстойно доказателствата по делото, излагайки подробни съображения във връзка с тяхната оценка за достоверност. Счита, че вината и на двамата подсъдими е безспорно доказана, поради което моли да им бъдат наложени наказания при условията на чл.54 от НК в размер, достатъчен да бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Частните обвинители – Л.Т. и Д.Т., които присъстват в съдебна зала, заявяват, че поддържат казаното от повереника им и няма какво да добавят.

Частните обвинители – Ц.Т. и Е.Г. не се явяват пред съда и не изразяват становище по повдигнатите обвинения.

Защитникът на подсъдимия В.М. – адв. П., счита че събраните по делото доказателства, макар и многобройни, не доказват фактите, които са инкриминирани с ОА като такива, които да са извършени от подсъдимия М.. Подробно обсъжда събраните по делото доказателства, изтъквайки противоречията в изготвените АТЕ, които установяват различни скорости на движение на процесните автомобили. Намира, че щом като с обвинителния акт е предявено обвинение на подзащитния й, че е управлявал таксиметровия автомобил със скорост на движение от 86 км/ч, която скорост се опровергава от назначената в хода на съдебното следствие повторна АТЕ и допълнение към нея, то и подсъдимият М. следва да се признае за невиновен по повдигнатото му обвинение, тъй като няма изменение на обвинението в този смисъл. Изтъква още, че по делото са налични достатъчно доказателства, че полицейският автомобил, управляван от подсъдимия К. е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, което нарушение е причина за настъпване на инкриминираното произшествие, поради което макар и подзащитният й да е управлявал таксиметровия автомобил с превишена скорост, но движейки се при разрешен сигнал на светофара, същият следва да бъде оправдан, тъй като неговото поведение не е в причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат. Алтернативно, в случай, че  В.М. бъде признат за виновен по обвинението, оспорва претенцията на държавното обвинение за налагане на ефективно наказание, като счита, че същата е неоснователна и неаргументирана. Обосновава позицията си в тази насока с това, че приоритет при определяне на наказанието трябва да има личната превенция – да се поправи и превъзпита осъдения, а не да бъде даван превес на генералната такава. Допълва още, че за подсъдимия М. са налице всички предпоставки за отлагане изпълнението на евентуално наложеното му наказание – същото да се определи за срок до 3 години, подсъдимият не е осъждан, като поправянето и превъзпитанието му могат да бъдат постигнати и без да влиза в затвора.

Защитникът на подсъдимия В.К. – адв. Р., също обсъжда доказателствата по делото в по-голямата им част, като излага съображения относно тяхната правдивост и сочи кои следва да се ценят с доверие и кои да бъдат преценени като създадени да обосноват защитната позиция на подсъдимия М.. Във връзка с обвинението, че подсъдимият К. е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, счита, че следва да се има предвид заявеното от вещите лица, изготвили повторната АТЕ, за наличието на 10% грешка при определяне скоростта на движение на процесните автомобили и да се приеме, че подсъдимият К. е управлявал полицейския автомобил със скорост от 49 км/ч, тоест, че е управлявал автомобила с разрешената от закона скорост. По отношение обвинението, че е нарушил чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, намира че следва да се ценят показанията на свидетелите – полицейски служители, съгласно които полицейският автомобил се е движел като автомобил със специален режим /с включена звукова и светлинна сигнализация/, а да бъдат дискредитирани показанията на свидетелите – таксиметрови шофьори, като се вземе предвид ноторно известния факт, че полицаите и шофьорите на таксита са във вражда помежду си. Изтъква още, че полицейският автомобил е бил видим за шофьора на таксито от момента на преминаването му през стоп-линията на кръстовището, съответно подсъдимият М. е имал възможност да натисне спирачка, за да намали скоростта си на движение, като по този начин пропусне полицейския автомобил, но това не е сторено, поради което и е настъпило процесното ПТП. Счита, че подсъдимият К., макар и да е преминал на червен сигнал, причината за това е била, че е преследвал престъпник и е целял да защити имуществото на гражданите, а подсъдимият М. се е връщал с клиент от болнично заведение, като нищо не му е пречило да намали скоростта, освен интереса към следващия клиент. Намира, че доколкото съгласно заключението на повторната АТЕ, удар не би настъпил при движение и на двата автомобила със скорост от 50 км/ч, то единствено нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено от подсъдимия М., е причина за настъпилия удар между автомобилите, поради което пледира за оправдаване на подсъдимия К. по възведеното му обвинение.

Подсъдимият В.С.М. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение, в които заявява, че не е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като е преминал през кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба и ударът е настъпил върху трамвайните ленти, след като вече е бил преминал 2/3 от кръстовището.

В правото си на лична защита, М. казва, че с поведението си на пътя не е предизвикал ПТП, защото е преминал и излизал от кръстовището на зелен сигнал. Намира, че неговото поведение не е причина за произшествието, поради което не се счита за виновен. В правото си на последна дума, заявява, че не е забелязал полицейския автомобил с включени светлинни и звукови сигнали, с оглед на което се счита невинен и моли да бъде оправдан.

Подсъдимият В.Д.К. също дава подробни обяснения по обвинението. Излага твърдения, че полицейският автомобил, управляван от него, е бил с включена светлинна сигнализация, като при приближаване към кръстовище колегата му Г. е подавал звуков сигнал тип „гарга“. Посочва, че на процесното кръстовище е навлязъл на жълт към зелен сигнал на светофарната уредба, с включена светлинна сигнализация на патрулния автомобил, като се е движел със скорост от порядъка между 40-50 км/ч, максимум до 60 км/ч.

 В правото си на лична защита, К. няма какво да добави към казаното от защитника му, в правото си на последна дума, заявява, че желае само справедливост.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият В.Д.К. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, женен е, със средно образование, не е осъждан, работи в СДВР, с ЕГН-**********. Към 25.05.2014г. /датата на деянието/, притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №*********, издадено на 18.03.2009г. от МВР-София, валидно до 18.03.2019г., за категории В, С, ТКТ и М.

Подсъдимият В.С.М. е роден на ***г. в гр. Лом, българин е, български гражданин, неженен, със средно специално образование, не е осъждан, работи в „ОК-С.“ като таксиметров шофьор, с ЕГН-**********.  Към 25.05.2014г. /датата на деянието/, притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №*********, издадено на 30.07.2012г. от МВР-София, валидно до 30.07.2022г., за категории В и М.

Към 2014г. и двамата подсъдими били трудово ангажирани. Подсъдимият В.К. работел като полицейски служител към 03 РУ-СДВР, а подсъдимият В.М. работел като таксиметров шофьор в „ОК-С.“. На 24.05.2014г. /вечерта/ и двамата подсъдими били на работа, нощна смяна, и изпълнявали служебните си задължения.

 На  24.05.2014г., за времето от 19.00 ч. до 07.00 часа на 25.05.2014г., подсъдимият К. бил назначен наряд заедно с колегите си Р.Г. и Г.Т., който бил командир и  отговарял за всички патрули, за посоченото време от 19.00 ч. на  24.05.2014г. до 07.00 часа на 25.05.2014г. Тримата служители били контрол –ППГ 364 и в изпълнение на служебните си задължения се придвижвали с лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДКН № *******, собственост на СДВР-МВР, управляван от подсъдимия В.К.. Автомобилът бил оборудван със светлинна и звукова сигнализация, с монтирани на покрива лампи. На предна дясна седалка в автомобила седял свидетелят Р.Г., а на задната седалка седял командирът Г.Т.. Около 03.10 ч. на 25.05.2014г., АП 122 към 03 РУ-СДВР, получил сигнал за взломна кражба, извършвана в района на ж.к. „Света Троица“ в гр.София. Понеже  ППГ 364, в чийто състав бил и подсъдимият К., били контрол заедно с командира Т., те следвало да се отзовават на всеки сигнал, за да може командирът да направи преценка дали съответният патрул има нужда от допълнително съдействие. По тази причина, при получаване на сигнала за кражба в района на ж.к. „Света Троица“, управляваният от К. автомобил се отправил към мястото, за което бил подаден сигнал, че се извършва престъпление. Пристигайки на място, В.К. и колегите му от ППГ 364 не установили лица, които да предизвикат вниманието им, поради което по разпореждане на командира Т., се отправили към центъра на града, като в района останали колегите им от АП 122, за да огледат обстойно мястото.

На 24.05.2014г., вечерта, подсъдимият В.М. също бил на работа и извършвал таксиметрови превози. Около 03.00ч. на 25.05.2014г., подсъдимият М., се отзовал на повикване от адрес, находящ се в ж.к. „Люлин“, с направление болница „ИСУЛ“. В.М. управлявал лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната” с ДКН № ********собственост на „ОК- С.” АД. Поръчката за таксиметров автомобил била направена от свидетеля Р.В.Р., който се нуждаел от спешен преглед, тъй като бил с болки в ухото и с висока температура. Подсъдимият М. качил свидетеля Р. и го закарал до болничното заведение. Оставил го пред спешния център на болницата. Свидетелят Р. платил сметката и се разбрал с подсъдимия М. да го изчака, за да го върне отново вкъщи след прегледа. След като свидетелят Р. бил прегледан, отново се качил в таксиметровия автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната” с ДКН № ********управляван от подсъдимия М., като седнал на задната седалка в автомобила. Двамата се отправили отново към ж.к. „Люлин“.

След около седем минути,  след като ППГ 364 тръгнали в посока центъра, получили обаждане от АП 122, като им било съобщено, че лице е изскочило от първия етаж на наблюдавания блок и е побягнало. По разпореждане на командира Г.Т., подсъдимият К. направил обратен завой и с управлявания от него лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра“ с ДКН № *******, се насочили отново към ж.к. „Света Троица“, за да окажат съдействие на полицейските служители от АП 122 за залавяне на заподозряното за кражба лице.

 Около 03.50 ч. на 25.05.2014г., полицейският автомобил, управляван от подсъдимия К. *** с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към ул.“Габрово“, като на предна дясна седалка се намирал свидетелят Р.Г., а на задната седалка седял командирът Г.Т..*** района на кръстовището с бул.“Сливница“ било покрито с асфалт, сухо, предназначено за двупосочно движение, без неравности и наклони, без дупки и посипаности и при пряк участък с наличието на трамвайно трасе. Пътното платно в посоката на движение на полицейския автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДКН № *******, се състояло от три ленти за движение, всяка с ширина от по 3.50 метра, като лявата пътна лента била отделена от средната с надлъжна пътна маркировка М2, а останалите две били отделени по между си с надлъжна пътна маркировка М1 от ЗДвП. В ляво от най-лявата лента за движение, в посоката на движение на полицейския автомобил, се намирало трамвайното трасе, отделящо двете платна за движение. Кръстовището било регулирано със светофарна уредба, дву и три секционна, за пешеходци и автомобили във всички посоки за движение. Върху десния тротоар на бул. „Константин Величков“, на метален електрически стълб бил монтиран пътен знак Б 1 по ЗДвП „Пропусни движещите се по пътя с предимство“.

В същото време, около 03.50 ч., лекият таксиметров автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната” с ДКН № ********управляван от подсъдимия М., в който на задната седалка пътувал свидетелят Р.,***, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към ж.к. „Люлин“. Платното за движение на бул. „Сливница“ също било предназначено за двупосочно движение, покрито с асфалт, сухо, без неравности и наклони, без дупки и посипаности, като двете платна били разделени от затревен остров с ширина 1.50 метра. Платното за движение, в посоката на движение на таксиметровия автомобил, се състояло от четири ленти за движение с ширина от по 3.50 метра всяка, като най-лявата и най-дясната пътни ленти били отделени от останалите с надлъжна пътна маркировка М2 по ЗДвП, а останалите ленти били отделени една от друга с надлъжна пътна маркировка М1 по ЗДвП. Върху десния тротоар на бул. „Сливница“, по посока към ул. „Оряхово“, бил монтиран пътен знак Б 3 по ЗДвП „Път с предимство“.

Когато лекият автомобил марка „Хюндай”, управляван от подсъдимия В.М., достигнал кръстовището на бул. „Сливница“ с бул. „Константин Величков“, светофарната уредба, регулираща кръстовището в неговата посока на движение, светела в зелен сигнал, като имало поставен и брояч, който отброявал оставащите секунди зелена светлина. Подсъдимият М. навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, като се движел със скорост от около 79 км/ч, при максимално разрешена за този пътен участък от 50 км/ч. В този момент лекият автомобил марка „Опел“, управляван от подсъдимия К., който не бил със специален режим на движение, тъй като се движел без включени звукова и светлинна сигнализация, достигнал кръстовището на бул. „Константин Величков“ с бул. „Сливница“, като светофарната уредба светела в червен забранителен сигнал в посоката на движение на полицейския автомобил. Заради червения сигнал на светофарната уредба в тази посока, който забранявал преминаването направо и на ляво, в най-лявата лента за движение, разположена непосредствено до трамвайното трасе, предназначена за ляв завой по бул. „Сливница“, бил спрял таксиметров автомобил, управляван от свидетеля П.Д., който изпълнявал курс с клиенти – две момчета, които се връщали от абитуриентски бал. Въпреки че светофарът светел в червено, полицейският автомобил, управляван от подсъдимия В.К., без да е в специален режим на движение и без да спира на кръстовището, преминал по трамвайната линия, заобикаляйки спрелия в най-лявата лента за движение таксиметров автомобил, продължил движението си върху трамвайната линия и навлязъл в кръстовището, движейки се със скорост от около 54 км/ч при максимално разрешена такава от 50 км/ч. Когато полицейският автомобил достигнал на 18 метра в кръстовището, считано от левия бордюр на бул.“Константин Величков“, бил ударен от дясната си страна от лекия таксиметров автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДКН № ********управляван от подсъдимия М.. Инициалният удар между двата автомобила настъпил върху трамвайното трасе, по което се е движел лекият автомобил марка „Опел“, модел „Астра – по  дължина на платното за движение – на около 18 метра от левия бордюр на бул.“Константин Величков“ и по ширина на платното за движение на  бул.“Константин Величков“ – на около 10 метра вдясно от левия бордюр, по посоката на движение на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра, и по продължението на третата пътна лента, считано от дясно на ляво на бул.“Сливница“, по която се е движел лекият автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“. След първоначалния удар автомобилите се разделили, при което извършили въртеливо движение около вертикалните си оси, при своето движение до окончателното им спиране понесли допълнителни удари по каросериите и ходовата част от бордюри, като лекият автомобил  марка „Опел”, модел „Астра” се ударил и в билборд, намиращ се на ъгъла на тротоара на бул. „Сливница“ и ул.“Габрово“, и по този начин спрял движението си. Леките автомобили се изместили напред и в ляво за лекия автомобил  марка „Опел”, модел „Астра”, и напред, и на дясно за лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, като след удара изминали разстояние, за лекия автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, измерено по права линия – 15 метра, а по кривата около 19 метра, а лекият автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ изминал разстояние след удара около 24 метра до окончателното му спиране. 

Малко преди да настъпи описания удар между двата автомобила, свидетелите Е.К., Д.Й. и В. ***, пресекли на пешеходна пътека бул.“Сливница“ на зелен сигнал на светофара, след което предприели пресичане на пешеходната пътека, находяща се на кръстовището на бул.„Сливница“ с ул.“Габрово“, която също била регулирана със светлинна сигнализация. Свидетелите пресекли и ул. „Габрово“ на зелен сигнал за пешеходци. Преди да предприемат това  пресичане и по време на преминаването им през пешеходната пътека на ул.“Габрово“, свидетелите не чули звуков сигнал от полицейски автомобил, нито забелязали светлинна сигнализация, подавана от такъв автомобил. Когато вече били стъпили на отсрещния тротоар на ул.“Габрово“, от страната на бар „Уайт“ и тръгнали по ул.“Габрово“, обърнати с гръб към кръстовището с бул.“Сливница“, чули силен трясък, обърнали се и видели два леки автомобила, единият полицейски автомобил – марка „Опел”, модел „Астра”, другият таксиметров автомобил – марка „Хюндай“, модел „Соната“, които се въртели и движели в различни посоки след удара, като полицейският автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, се движел въртейки се право към тях, ударил се в намиращия се на тротоара на ул.“Габрово“ билборд и спрял. В тяхната посока хвърчали и отделилите се от покрива му пластмасови части от лампи, предназначени за подаване на светлинна сигнализация. Свидетелите се затичали, за да се предпазят от движещия се към тях полицейски автомобил, като успели да избегнат съприкосновение с летящите към тях части от патрулния автомобил, отделили се от него вследствие на сблъсъка с лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“. След като полицейският автомобил преустановил движението си, свидетелите В. и Е.К. се притекли на помощ на пътниците в полицейската кола. В.К. помогнал на седящия до шофьора – свидетелят Р.Г., като го измъкнал през стъклото на предна дясна врата и го положил да легне в тревната площ до билборда, тъй като свидетелят Г. бил с порезни рани по лицето и очите, които кървели и му пречили да вижда. Свидетелят Е.К. успял да отвори шофьорската врата, която също имала деформации вследствие на ударите, понесени от превозното средство  и помогнал на подсъдимия В.К. да излезе от автомобила. При излизането си от колата, подсъдимият К. започнал да вика по име командира Т., който седял на задната седалка в патрулния автомобил, но последният не отговарял. Тогава В.К. отворил задната лява врата на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ и видял, че колегата му Г.Т. е полегнал на лявата страна, а краката му били заклещени под предна дясна седалка. Пострадалият Т. не бил контактен, не отговарял и не реагирал на повикванията на К., като от него се чували само хрипове. Подсъдимият К. изкрещял по полицейската радиостанция, че са направили тежко ПТП и имат нужда от линейки, и пожарна, след което повдигнал главата на пострадалия Т., и я придържал така до идването на други негови колеги на помощ, тъй като не можел сам да освободи краката му, за да го извади от автомобила.

Повикването на подсъдимия К. по радиостанцията било прието от намиращи се в близост полицейски екипи, като първи на място се отзовали полицейските служители С.Ц. и И.С., патрулиращи като АП 112, също отправили се да окажат помощ на колегите си от АП 122, които преследвали заподозряно лице за извършена кражба в района на ж.к. „Света Троица“. На сигнала, подаден от подсъдимия К., за претърпяно от екипа му ПТП, се отзовали и свидетелите Б.К. и Й.Д. от АП 122, които все още се намирали в района на взломната кражба. В момента, в който чули за инцидента с полицейския автомобил, свидетелят К. преследвал пеш заподозряното лице по ул. „Габрово“ с посока от ул. „Щросмайер“ към бул. „Сливница“, а свидетелят Д. бил останал при патрулния автомобил. Приемайки подадения от подсъдимия К. сигнал за ПТП, свидетелят Д. се качил в патрулния автомобил и се насочил към мястото на инцидента, като по пътя си качил и свидетеля К., който чувайки за настъпилия пътен инцидент, преустановил преследването на беглеца, и също поел в посока на ПТП.

 След като на мястото на инцидента дошли и други полицейски служители, подсъдимият К. видял преминаваща линейка, при което оставил колегите му да придържат главата на пострадалия Т. и спрял линейката. Намиращият се в линейката екип обяснил на К., че пътува за гр. Сливница и не обслужва района на гр.София, но въпреки това ще окажат помощ на пострадалия Т.. Тогава подсъдимият К. и отзовалите се на място полицаи, успели да освободят краката на пострадалия Г.Т. и го качили в линейката, която го закарала във ВМА. Въпреки усилията, положени от медицинския екип във ВМА, пострадалият Т. починал. В резултат от удара между двата автомобила, Г.Д.Т. получил следните травматични увреждания: тежка множествена травма, изразяваща се в контузии /натъртвания/ на главата с подкожни хематоми, на гръдния кош и на корема; контузия на мозъка с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; счупване на тялото на гръдната кост; счупване на 1-7 десни ребра, с разместване на фрагментите и разкъсване на пристенната плевра; счупване на 3-4 леви ребра, с разместване на фрагментите; контузии на белите дробове и корените им и пунктиформени лезии на десния бял дроб; частична руптура на дъгата на аортата и пълна на гръдната й част; кръвоизлив в средостението и в плевралните кухини; разкъсване на дясното предсърдие на сърцето с кръвоизлив в околосърцевата торбичка - тампонада; напукване и размачкване на черния дроб; кръвоизлив в коремната кухина. Описаните наранявания били резултат от действието /директно и притискане/ на твърди и тъпи предмети и могат да са получени при пътно-транспортно произшествие от удари и притискане на части от купето на автомобил. Контузиите /натъртванията/ на главата, гръдния кош и корема реализирали медико-биологичния признак ВРЕМЕНЕЮ РАЗТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Контузиите на мозъка с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузиите и лезиите на белия дроб, напукванията и размачкването на черния дроб, кръвоизливите в плевралните кухини и коремната кухина обусловили РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Счупванията на гръдната кост, на десните и левите ребра реализирали медико-биологичния признак ТРАЙНО/ за повече от 30 дни от датата на травмата/ ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА. Разкъсванията на сърцето и аортата реализирали медико-биологичния признак ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Причината за смъртта на пострадалия Т. била тежката, множествена /глава, гърди, корем и органи в тези кухини/ травма. Смъртта на Т. настъпила много бързо, за минути, като същата била неизбежна. Получените травми, в резултат от които настъпила смъртта на Г.Т., са в следствие от инициалния удар, произтекъл между двата автомобила, управлявани от подсъдимите К. и М. и последвалия от това удар на автомобила „Опел“, модел „Астра“ в билборд, намиращ се на ъгъла на тротоара на бул. „Сливница“ и ул.“Габрово“.

Движението на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, преди да навлезе в кръстовището, както и настъпилия сблъсък между полицейския автомобил и таксиметровия автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ били възприети и от свидетеля Е.П., който в това време седял пред закусвалня, находяща се на около 50 метра от кръстовището, на ъгъла на бул.“Константин Величков“ и бул. „Сливница“. Свидетелят П. също видял, че полицейският автомобил се движел без включена светлинна и звукова сигнализация преди да навлезе в кръстовището, както и при сблъсъка му с таксиметровия автомобил, управляван от подсъдимия М.. След като Е.П. видял, че на мястото на инцидента идват и други патрулни автомобили, си тръгнал, поради което не възприел последвалите събития по оказване помощ на пострадалите лица.

Непосредствено след настъпилия удар между двата автомобила и установяването им в покой, помощ на подсъдимия М. била оказана от свидетеля П.Д., който бил спрял с управлявания от него таксиметров автомобил заради светещата в червен забранителен сигнал светофарна уредба, на кръстовището на бул.“Константин Величков“ с бул. „Сливница“ и станал пряк очевидец на сблъсъка между превозните средства. След удара, той включил аварийните светлини на управлявания от него автомобил, оставяйки го в кръстовището и се затичал към автомобила, управляван от подсъдимия М.. Опитал се да отвори шофьорската врата, но не успял, тъй като лекият автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“  се бил установил в близост до стълб. Отворил предната дясна врата на таксиметровия автомобил, бутнал подсъдимия М., който бил замаян от удара и му помогнал да излезе през дясната предна врата на автомобила. В това време от таксиметровата кола излязъл и свидетелят Р.Р., който седял на задната седалка. След като свидетелят П.Д. се уверил, че подсъдимият и превозваният от него клиент видимо нямат сериозни наранявания, отишъл да премести автомобила си на безопасно място, за да не стане причина за ново ПТП, след което отново се върнал на мястото на инцидента. Там свидетелят Д. останал до края, като съобщил имената и телефонния си номер за връзка на разследващия екип, който дошъл, след като вече всички пострадали били извозени до болнични заведения. Свидетелят П.Д. съобщил и в централата на фирма „ОК- С.“ за инцидента, в който е участвал таксиметров автомобил на фирмата. След това на мястото на инцидента започнали да спират и други таксиметрови шофьори, които преминавали през района на кръстовището и възприели установените след сблъсъка превозни средства, както и пострадалите лица. Един от първите шофьори на такси, спрели на мястото на инцидента, бил свидетелят Р.Д.А., който провел разговор с подсъдимия М. и превозвания от него клиент – свидетелят Р.Р..

На мястото на инцидента се отзовал и автомобил на  пожарната, като пожарникарите откачили клемата на метановата уредба на лекия таксиметров автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“. Това действие било извършено като предпазна мярка срещу взривяване на автомобила, управляван от подсъдимия М., който бил оборудван с метанова уредба.

Освен случайно преминаващата в района на произшествието линейка, която качила пострадалия Т., дошъл и друг автомобил на спешна помощ, който качил подсъдимия М. и свидетеля Р.. Подсъдимият В.М. и пътуващият с него свидетел Р. също имали наранявания в резултат от произтеклия удар между двата автомобила, поради което били закарани в болница „Пирогов“ и там им била оказана медицинска помощ. Подсъдимият К. и свидетелят Р.Г., който пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, били закарани от свои колеги с патрулни полицейски автомобили, за преглед и оказване на медицински грижи във ВМА.

Съгласно СМЕ /л.25-40/, т.5 от ДП, при останалите пострадали от ПТП били констатирани следните травматични увреждания:

При подсъдимия В.К. – контузия (натъртване) на главата, без увреждане на дълбоко разположени нервни, съдови и костни структури; охлузване в дясната челно-теменна част на главата; контузия (натъртване) на шийния отдел на гръбначния стълб; контузия (натъртване) на дясната подбедрица в горната част, които са му причинили болка и страдание.

При свидетеля Р.Г. – контузия (натъртване) на главата в дясно, слепоочно и множество повърхностни порезни наранявания; чуждо тяло (вероятно парченце автомобилно стъкло) в роговицата на дясното око, без други увреждания на окото; контузия (натъртване) на гръдния кош в дясно; контузия (натъртване) и охлузване на лява подбедрица; контузия (натъртване) на дясната подбедрица, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При подсъдимия В.М. – контузия на лявата предмишница, причинила болков синдром, без да уврежда основните функции на горния крайник, реализирала медико-биологичния признак болка и страдание.

При свидетеля Р.Р. – контузия (натъртване) и охлузване на лявото коляно, реализирала медико-биологичния признак болка и страдание.

По доказателствата:

Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимите В.Д.К. /частично/, В.С.М. /частично/, показанията на свидетелите В.К., Е.К., Д.Й. /частично/ и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК /л.63-64, т.1 ДП/, Е.П., както и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр ал.1, т.1 НПК /л.75-76, т.1 ДП/, Р.Г. /частично/, П.Д., Р.А., Ж.Б. /частично/ и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК /л.87, т.1 ДП/, Р.Р., С.Ц., включително и приобщените на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК /л.60-62, т.1 ДП/, П.Н., включително и прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК /л.214-215, т.5 ДП/, В.К., включително и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК /л.221, т.5 ДП/, В.П., прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК /л.48, папка 2, ДП/, И.С. /частично/ и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК /л.58, т.1 ДП/, Б.К. /частично/ и Й.Д., способите на доказване: заключенията на приетите по делото СТЕ /л.23-44, папка №2 ДП/; СМЕ на труп /л.2-л.6, т.2 ДП/, СМЕ /л.25-40, т.5 ДП/, СХЕ /л.22, т.2 ДП/, СХЕ /л.29-31, т.2 ДП/, СХИ /л.7-9, т.2 ДП/, повторна АТЕ - частично /л.353-361 от СД/, ДАТЕ /л.362-363 от СД/, АТЕ - частично /л.26-39, т.4 ДП/, КАТМЕ – частично / л.115-128, т.5 ДП/,  ДКАТМЕ - частично /л.170- л.174, т.5 ДП/, както и от писмените доказателства и доказателствени средства: констативен протокол /л.22-23 и л.26, т.1от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.4-л.7, т.1 от ДП/, фотоалбум /л.28-л.33, т.1 от ДП/, скица на местопроизшествието /л.27, т.1 от ДП/, свидетелства за регистрация и застраховки ГО за двата автомобила /л.38-47, т.1 ДП/; протоколи за доброволно предаване на двата автомобила /л.11-12, т.2 ДП/; фотоалбум от оглед на ВД-леките автомобили /в отделна папка/; GPS-справка за маршрута и скоростта на полицейския автомобил /л.53-57, т.2 ДП/; GPS-справка за местоположението на таксиметровия автомобил /л.60-63, т.2 ДП/; удостоверение за наследници на Г.Т. /л.76, т.2 ДП/; удостоверение за раждане на Ц.Т. /л.76, т.4 ДП/; проект за светофарна уредба /л.83-86, т.2 ДП/; справки за нарушения на двамата водачи по ЗДвП /л.89-91, т.2 ДП и л.376-378 от СД/; проект на светофарна уредба /циклограма/ на кръстовище бул.“Сливница“-бул.“Константин Величков“  /л.83-86, т.2 ДП/; проект от организация на движението на кръстовище бул.“Сливница“-бул.“Константин Величков“ /л.95, т.2 ДП/; извлечения от електронен дневник за сигнали за повреди на светофарна уредба, предадени с протокол за доброволно предаване /л.222-225, т.5 ДП/; справка от 03 РУ-СДВР /л.3, т.3 ДП/; пътна книжка на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, кадрови справки, длъжностни характеристики, информационни карти на наряда, месечен график, разпореждане за растановка от 19.00ч. на 24.05.2014г. до 19.00ч. на 26.05.2014г. /т.3 от ДП/; медицински документи от ВМА на пострадалите /т.4 ДП/; медицинска документация за здравословното състояние на починалия, предадена с протокол за доброволно предаване /л.10-33, т.6 ДП/; медицинска документация за здравословното състояние на починалия, изпратена от личен лекар /л.35-50, т.6 ДП/; медицински документи /л.51-111, т.6 ДП/; справки за съдимост /л.403 и л.405 от СД/, справка картон за нарушенията по ЗДвП на двамата водачи /л.376-378 от СД/.

Основните спорни моменти по делото са дали полицейският автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДКН № *******, управляван от подсъдимия В.К., към момента на ПТП се е движел като МПС със специален режим, респ. дали за него са били важими привилегиите, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба І-141/18.09.2002г. за условията и реда, при които се използва специален режим на движение от МПС или се е движел без светлинна и звукова сигнализация, съответно за него са били в сила всички правила на ЗДвП, както и на какъв сигнал на светофарната уредба е навлязъл в кръстовището.

Първото обстоятелство бе възможно да се установи единствено посредством показанията на свидетели, станали очевидци на удара между процесните автомобили, тъй като след удара полицейският автомобил е бил силно увреден, което е довело до невъзможност да бъде установено по технически и експертен път, дали същият е бил с включена звукова и светлинна сигнализация при навлизането си в кръстовището. Показанията на свидетелите, които дават сведения за начина, по който се е движела полицейската кола непосредствено преди преминаването й през кръстовището на бул.“Константин Величков“ с  бул. „Сливница“ и в момента на сблъсъка, условно могат да бъдат обособени в три групи, в зависимост от служебната им ангажираност. В първата група следва да се поставят показанията на полицейските служители Р.Г. и Б.К., във втората група – показанията на таксиметровите шофьори П.Д. и Е.П. и в третата група следва да се поставят показанията на свидетелите В.К., Е.К. и Д.Й. – пешеходци, случайно преминаващи през кръстовището. Поради липса на спомен у свидетелката Й., показанията й от ДП, бяха прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2НПК. За прочетените по посочения ред показания на тази свидетелка е необходимо да се посочи, че не е в сила забраната на чл.281, ал.8 НПК, тъй като те не са единствен източник на доказателства относно обстоятелствата, които се установяват с тях. За фактите, установими посредством заявеното от  Й. в ДП, свидетелстват и братята К. в дадените от тях показания в хода на съдебното следствие.

Свидетелите от първата група /полицейските служители/ еднопосочно сочат, че полицейската кола е подавала звуков сигнал тип „гарга“, като свидетелят Г. твърди същата да се е движела и с включена светлинна сигнализация. Свидетелят Р.Г. е пътувал в процесния полицейски автомобил на предна дясна седалка и излага твърдения, че автомобилът е бил с включена светлинна сигнализация, като при приближаване и преминаване през кръстовищата лично той е подавал звуков сигнал тип „гарга“, за да може подсъдимият К. да се съсредоточи върху управлението на превозното средство. Тези си твърдения свидетелят Г. обосновава, изтъквайки причината, поради която са се намирали в района на кръстовището – да окажат помощ на колегите си от АП 122, които в този момент преследвали извършител на жилищна взломна кражба. В  тази насока са и показанията на другия свидетел от първата група – Б.К., който на инкриминираната дата бил в състава на АП 122 и преди да настъпи сблъсъка между автомобилите, преследвал пеш заподозрения в района на ул.“Габрово“. Свидетелят К. заявява в разпита си пред съда, че непосредствено преди да чуе за ПТП-то по полицейската радиостанция, чул звук тип „гарга“ от полицейски автомобил, който твърди да е бил подаден именно от автомобила, управляван от подсъдимия К.. Показанията на свидетелите от тази група, касаещи обсъжданите факти, са в противоречие с показанията на свидетелите от втората група – таксиметровите шофьори Д. и П., които пък са единни в твърденията си, че полицейският автомобил се е движел без включена звукова и светлинна сигнализация, като е преминал по трамвайната линия и е навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Свидетелят Д. дори сочи, че полицейският автомобил изобщо не е имал монтирани на покрива „буркани“, а бил само с надпис „полиция“. В показанията си, депозирани в хода на съдебното следствие, свидетелят П.Д. заявява, че се е движел по бул.“Константин Величков“  също като лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“. Достигайки кръстовището на  бул.“Константин Величков“ с бул. „Сливница“, свидетелят Д. спрял в най-лявата лента за движение, тъй като светофарната уредба, регулираща движението в неговата посока, светнала от жълт към червен сигнал. След като свидетелят спрял с автомобила си заради светещата червена светлина на светофара, покрай него, заобикаляйки го върху трамвайното трасе, преминал полицейският автомобил, управляван от подсъдимия К. и навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Това движение на полицейската кола било възприето и от свидетеля Е.П., който сочи, че в това време закусвал пред заведение, находящо се от страни на кръстовището. Свидетелят П. също твърди, че полицейската кола е преминала на червен сигнал на светофара и е била без включена светлинна и звукова сигнализация. Свидетелите от третата група – В.К., Е.К. и Д.Й., които малко преди да настъпи удара между процесните МПС-та, пресекли пешеходната пътека на ул.“Габрово“, която била регулирана със светлинна сигнализация, също са единодушни, че във времето, в което са се намирали в района на процесното кръстовище, не са чули звуков сигнал от полицейски автомобил, нито пък са забелязали светлинна сигнализация, подавана от такъв автомобил. Доколкото в пледоарията на защитника на подсъдимия К., основният лайтмотив бе, че показанията на свидетелите таксиметрови шофьори са преднамерени поради непоносимостта между полицаи и шофьори на таксита, съдът използва показанията на свидетелите от третата група за проверка достоверността на показанията на свидетелите в първите две групи, в които същите бяха поставени с оглед служебната им принадлежност. При така извършената проверка на обсъжданите свидетелски показания, съдебният състав се довери на изложеното от свидетелите, поставени във втората и третата група досежно режима на движение на полицейската кола и преминаването й на забранителен сигнал на светофара, тъй като всички те безпротиворечиво твърдят, че не са чули и видели полицейски сирени и светлини. Свидетелите К. и свидетелката Й. случайно са преминавали в района на кръстовището, не се установи същите да имат каквито и да било пристрастия към някоя от двете категории служители, още повече, че братята К. първи са се притекли на помощ на пострадалите в полицейския автомобил и са направили всичко по силите си да помогнат на полицаите след произшествието, поради което не би могло да се считат предубедени по отношение на полицейските служители. Поради това съдът прие показанията на тези свидетели като напълно безпристрастни и ги използва като контролни, за да прецени достоверността на свидетелските показания от първите две групи. Тези свидетели /от третата група/ не са очевидци на първоначалния сблъсък между превозните средства, тъй като са се движели по тротоара на ул.“Габрово“ с гръб към кръстовището, където е настъпил инициалния удар между процесните автомобили. Те обаче са възприели движението на автомобилите след удара, както и последващите удари, които са понесли превозните средства от намиращи се в близост предмети до установяването им в покой. Свидетелите от третата група не са възприели подаването на звукова и светлинна сигнализация от полицейския автомобил. В тази част показанията на свидетелите от третата група са напълно еднопосочни с показанията на свидетеля Е.П. и съответни на по-голямата част от показанията на свидетеля П.Д., поради което съдът кредитира показанията на свидетелите от втората и третата група досежно обстоятелствата във връзка с режима на движение на полицейската кола и навлизането й в кръстовището на червен сигнал на светофара, и ги постави в основата на изводите си по фактите. Съдът не се довери на показанията на свидетеля Д., поставени във втората група, единствено в частта, в която свидетелят твърди полицейската кола изобщо да не е била оборудвана със съоръжение за подаване на светлинен сигнал. В тази част показанията на свидетеля Д. се оборват от показанията на свидетелите от третата група, които излагат твърдения след сблъсъка на двата автомобила, към тях да са хвърчали части от лампите, монтирани на покрива на полицейската кола. Изложеното от свидетеля Д. в коментираната част, се опровергава и от фотоалбума за оглед на местопроизшествие, както и от фотоалбума, изготвен за оглед на веществени доказателства. Видно от фотоалбум за оглед на веществени доказателства /на л.29 и л.31/, върху задната седалка на полицейския автомобил са заснети парчета именно от съоръжение за подаване на светлинна сигнализация, а на л.28 от същия фотоалбум се вижда мястото на покрива на полицейската кола, на което е било захванато съоръжението. В протокола за оглед на местопроизшествие /л.6, т.1 от ДП/ е описано намерено върху платното за движение на ул.“Габрово“ парче от синя пластмаса, като същото е заснето и във фотоалбум за оглед на местопроизшествие /на л.30-гръб, т.1 от ДП/. Данни за намиращо са не платното за движение парче синя пластмаса се извличат и от показанията на свидетеля Р.А., пристигнал на мястото на произшествието след сблъсъка. Този свидетел също  излага твърдения полицейската кола да е била с оборудвана със съоръжение за светлинна сигнализация: „Полицейският автомобил си беше оборудван с „буркан“, но мисля, че имаше парче, отчупено от буркана“ /л.148 от СД/. Доколкото по делото се съдържат достатъчно доказателства, посредством които с категоричност се установява, че полицейският автомобил е имал монтирано на покрива светлинно съоръжение, съдът не даде кредит на доверие на изложеното от свидетеля Д. досежно това обстоятелство. Показанията на свидетелите Д. и П. за обстоятелството, че полицейският автомобил е навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба бяха ценени като истинни, защото се подкрепят и от приложената и приета по делото като писмено доказателство циклограма /проект на светофарна уредба/ на кръстовище бул.“Сливница“-бул.“Константин Величков“  /л.83-86, т.2 ДП/, която бе допълнително разяснена посредством показанията, депозирани от свидетеля Н.. Съгласно проекта на светофарната уредба и допълнителните пояснения, направени от свидетеля Н. в показанията му от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.5 НПК и разпита му проведен в хода на съдебното следствие, бе установено, че светофарната уредба, регулираща движението на кръстовището бул.“Сливница“-бул.“Константин Величков“ работи в четири последователни фази с обща продължителност от 100 сек., които никога не се засичат, за да се избегнат конфликтни ситуации. Установи се още, че светофарната уредба е с непрекъснат режим на работа, както и че на инкриминираната дата – 25.05.2014г., не е имало подадени сигнали за повреда на същата, съгласно показанията на свидетеля В.К. и приетите като писмено доказателство извлечения от електронен дневник за сигнали за повреди на светофарна уредба /л.222-225, т.5 ДП/. От посочените доказателствени средства се установява, че в първата фаза на работа на светофара свети зелен сигнал за движещите се автомобили по бул.“Сливница“ с направление към ж.к. „Люлин“ и център, като в тази първа фаза свети зелен сигнал и за пешеходците, пресичащи бул.“Константин Величков“ и ул.“Габрово“. Продължителността на зеления сигнал за пешеходци е 14 сек. с междинно време 13 сек., за да могат безопасно да освободят кръстовището, т.е. след като сигналът на светофара за пешеходци светне в червено, пешеходците разполагат с още 13 сек. междинно време, в което безопасно да преминат през пешеходната пътека. В тези 13 сек. за всички останали направления в кръстовището, изключая движещите се по бул.“Сливница“ с направление към ж.к. „Люлин“ и център, продължава да свети червен забранителен сигнал, който не позволява на превозните средства да преминават през кръстовището. В тази първа фаза, за превозните средства движещи се по бул. „Сливница“ с посока към ж.к. „Люлин“ и център, зеленият сигнал е с продължителност 21 сек. В първата фаза за всички останали направления, освен посочените, в кръстовището свети червен забранителен сигнал. Съпоставяйки изложеното от свидетеля Н., приложената по делото циклограма и заявеното от свидетелите К., и Д.Й.,*** на зелена светлина на светофара, се установява, че това е станало в първата фаза на работа на светофарната уредба. Тук следва да бъде обсъдено констатираното в показанията на свидетелите К. противоречие, касаещо обстоятелството на какъв сигнал на светофара за пешеходци са завършили пресичането на ул.“Габрово“. Свидетелят В.К. посочи пред съда, че в края на пешеходната пътека, преди да стъпят на тротоара, светофарната уредба е светнала в червен сигнал. Свидетелят Е.К. излага твърдения, че зеленият сигнал за пешеходци е светел до края на преминаването им през пешеходната пътека на ул. „Габрово“. Така констатираното противоречие в показанията им, съдът направи опит да отстрани чрез провеждане на очна ставка между двамата свидетели. Въпреки извършеното ПСД, обстоятелството на какъв сигнал на светофара свидетелите са стъпили върху тротоара, не бе изяснено. Дори обаче да се приеме, че преди пешеходците да стъпят на тротоара, светофарната уредба, регулираща движението на пешеходците, е подала червен сигнал, с оглед установеното от циклограмата и показанията на свидетеля Н., че зеленият сигнал за пешеходци по това направление е с времетраене 14 сек., след които следва междинно време от 13 сек., то следва, че светофарната уредба на кръстовището продължава да работи в първа фаза до изтичане на междинното време и за всички останали направления светофарът свети в червено. Именно в тази първа фаза е навлязъл в кръстовището и подсъдимият В.М. с управлявания от него автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, тъй като само при тази фаза на работа на светофарната уредба се подава зелен разрешителен сигнал за превозните средства, движещи се по бул. „Сливница“ с посока ж.к. Люлин“ и център, както и за пешеходците, пресичащи ул.“Габрово“ и бул. „Константин Величков“. Във втората фаза на светофарната уредба се пускат левите завои от бул.“Сливница“ към бул. „Константин Величков“ и от бул.“Сливница“ към ул.“Габрово“, като тяхното зелено време е 12 сек. Едва в третата фаза на работа на светофара, свети зелен разрешителен сигнал за преминаващите от бул.“Константин Величков“ към ул.“Габрово“ и от ул.“Габрово“ към бул.“Константин Величков“, като продължителността на зелената светлина за автомобилите е 28 сек., а за трамвая е 25 сек. От показанията на свидетеля Н. и приложената по делото циклограма, се установява, че зелен разрешителен сигнал свети за посоката на движение на полицейския автомобил чак в третата фаза на работа на светофарната уредба, когато отдавна е отминало зеленото време и междинното такова за пешеходците, пресичали ул.“Габрово“, тъй като след него уредбата на светофара работи във втора фаза, която е с продължителност 12 сек., в които за направлението на движение на полицейския автомобил продължава да свети червен забранителен сигнал. Същевременно свидетелите К. и Й. сочат, че непосредствено след като стъпили на тротоара на ул.“Габрово“, от страната на бар „Уайт“, се чул силен трясък и видели движещия се към тях полицейски автомобил, което означава, че полицейската кола е навлязла в кръстовището във време, в което светофарната уредба е работела в първа фаза, респ. за посоката на движение на полицейския автомобил е светел червен забранителен  сигнал.  С оглед на така обсъдените доказателствени средства, използвани за проверка на показанията на свидетелите, поставени в първа и втора група, съдът прие за правдиви и твърденията на свидетелите П.Д. и Е.П., че автомобилът, управляван от подсъдимия В.К. е навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофара. Показанията на свидетелите от първата група, в частите им, които не касаят режима, в който се е движел полицейският автомобил, бяха приети с доверие от съда, тъй като не са в противоречие с останалите доказателства по делото и не се явяват изолирани от останалия доказателствен материал. От показанията на свидетелите К., Г., Й.Д., И.С. и С.Ц., се установяват причините, поради които ППГ 364 се е намирал в района на местопроизшествието, установява се, че полицейският екип в състав подсъдимият В.К., Р.Г. и Г.Т. е отивал да окаже помощ на полицейските служители от АП 122 по подаден от тях сигнал за избягал заподозрян, установява се, че автомобилът  марка „Опел“, модел „Астра“ е бил управляван от подсъдимия К., като Р.Г. е пътувал на предна дясна седалка в автомобила, а пострадалият Т. на задната седалка в дясно, зад Г., установяват се времето и мястото на ПТП, както и участващите в него превозни средства, установяват се действията на подсъдимия К. след инцидента по оказване помощ на пострадалия Т.. Показанията на посочените свидетели за горните обстоятелства са изцяло подкрепени от писмените доказателства – пътна книжка на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, кадрови справки, длъжностни характеристики, информационни карти на наряда, месечен график, разпореждане за растановка от 19.00ч. на 24.05.2014г. до 19.00ч. на 26.05.2014г. /т.3 от ДП/, поради което съдът ги прецени като правдиви и се позова и на тях при изграждане на изводите си по фактите.

Показанията на свидетеля Р.Р. са източник на информация досежно движението на таксиметровия автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ преди и по време на инцидента, мястото, на което е настъпил удара между двата автомобила, на какъв сигнал на светофарната уредба е навлязъл в кръстовището таксиметровия автомобил и събитията, следващи инцидента. Изложеното от този свидетел съдът кредитира в цялост, тъй като заявеното от него се подкрепя от останалите доказателства по делото, ценени с доверие от съда. Твърденията му, че управляваният от подсъдимия М. автомобил е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара намира опора в изнесеното от свидетелите К., разясненията на свидетеля Н. за фазите на светофарната уредба, времетраенето им и тяхната последователност, както и от писменото доказателство – циклограма, приложена по делото.

Изнесеното от свидетеля Р.А. представлява производно доказателствено средство досежно обстоятелствата, при които е произтекъл ударът между процесните автомобили, доколкото този свидетел не е очевидец на инцидента, пристигнал е на мястото в по-късен момент. За начина, по който са се движели двата автомобила, участвали в ПТП, свидетелят А. дава сведения въз основа на разказаното му от подсъдимия М. след инцидента. Показанията на А. в обсъжданата част са достатъчно информативни относно обстоятелството на какъв сигнал на светофарната уредба са навлезли в кръстовището двата автомобила. Макар и производни показанията на А. в тази им част, съдът ги прие с доверие, тъй като те са съответни на изложеното от свидетелите Д. и П., а и се подкрепят от поясненията на свидетеля Н. за работата на светофарната уредба. Съдът цени като правдиви показанията на А. и в останалата им част, в която излага лично възприетото от него за състоянието на пострадалите след сблъсъка, като не се довери на твърденията на този свидетел единствено за времето, в което полицейските служители са отпочнали опити да извадят пострадалия Т. от полицейската кола. Свидетелят А. сочи, че полицаите се сетили за пострадалия им колега, седящ на задната седалка в участвалия в инцидента полицейски автомобил, след около 15 минути, което е в остро противоречие с показанията на свидетелите К., които пък еднопосочно твърдят, че след като помогнали на подсъдимия К. да излезе от шофьорското място, същият незабавно започнал да вика по име колегата си от задната част на автомобила и да се опитва да отвори задната врата, за да го извадят. За тези обстоятелства съдът се довери на казаното от свидетелите К., тъй като те първи са се притекли на помощ на пострадалите полицейски служители и пряко са участвали както в изваждането на подсъдимия К. от автомобила, така и на пострадалия Г.Т.. Очевидно преценката на А. за времето не е съвсем прецизна и се дължи на това, че той е наблюдавал събитията от разстояние. На това се дължат и изявленията му, че при патрулния автомобил не е имало цивилни граждани. Р.А. не е бил на мястото непосредствено след инцидента, пристигнал е в един последващ момент, когато всички пътници вече са били извън превозните средства, изключая най-тежко пострадалия и починал впоследствие Г.Т., поради което съдебният състав не се довери на изложеното от него във връзка с изтеклото време до оказване помощ на седящия на задната седалка в полицейската кола Т., а взе предвид показанията на свидетелите К. за тези факти.

Противоречие бе констатирано между показанията, дадени от свидетеля Ж.Б. в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК. Свидетелят Б. не е присъствал  на мястото на ПТП, възприел е последствията от него при преминаване в района на инцидента, поради което неговите показания не допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата от значение за предмета на доказване по делото. Противоречието в показанията, изнесени от този свидетел пред съдебния състав и дадените от него в досъдебното производство, основно касае обстоятелството в кой момент свидетелят е бил на мястото на произшествието. В показанията си пред съда свидетелят твърди произшествието да се е случило, след като е преминал през процесното кръстовище и докато се  отдалечавал, чул звука от удара между автомобилите, след което  направил обратен завой и се върнал на място. В разпита си пред следовател е заявил, че около 05.00 ч. на 25.05.2014г. минавал през кръстовището с клиенти и видял катастрофиралите автомобили. Това противоречие наложи показанията му от досъдебното производство да бъдат прочетени в цялост, като след прочитането им, Б. обясни противоречието с нарочно зададен му въпрос от следователя. Съдът не прие това обяснение за правдиво, тъй като в разпита си пред съда, свидетелят не изложи подробности относно произтеклия сблъсък, което е нелогично с оглед твърденията му, че е видял катастрофата „в гръб“, движейки се в посока центъра. Пред съда свидетелят Б. посочи, че е видял полицейската кола, след като е преминал през кръстовището и същата се е движела без включена звукова и светлинна сигнализация  и след като бил на около 150 метра след кръстовището,  чул звука от удара, върнал се на място и след 10-15 мин. си тръгнал. Същевременно свидетелят не можеше да посочи броя на пътниците в таксиметровия автомобил, участвал в инцидента. В показанията си от досъдебното производство Б. е заявил, че е преминал през кръстовището около 05.00ч. сутринта с клиенти и така е видял последствията от ПТП. Съдебният състав прие за истинни показанията му, депозирани пред разследващия орган, а тези дадени пред съда прие за тенденциозни, насочени срещу полицейските служители. Показанията му дадени в съдебно следствие съдържат и вътрешни противоречия. От една страна излага твърдения, че пресичайки кръстовището, от дясно е видял полицейската кола, която възприел като движение, от друга сочи, че ударът е настъпил след като той е бил на около 150 метра след кръстовището и само е чул удара, а нямал видимост, поради което след като намерил къде да обърне движението, се върнал. Отчетените вътрешни противоречия в дадените пред съда показания на този свидетел, дадоха основание на съдебния състав да се довери на показанията му от досъдебното производство и да не цени с доверие тези, депозирани в хода на съдебното следствие.

Посредством показанията на свидетеля В.К. от ДП, дадени в хода на съдебното следствие и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 НПК, се установява, че посочената в писмо от СО повреда в светофарната уредба на процесното кръстовище на 25.05.2014г., се дължи на грешка. Такъв сигнал е имало на 21.05.2014г., като според подадения сигнал светофарната уредба била тъмна, т.е. не светела. На място било установено, че повреда няма, а изключването вероятно се дължи на преустановено електрозахранване, при което спира и работата на светофара, след което започва да работи от първа фаза. Твърденията за грешка в посоченото писмо свидетелят обосновава с отразеното в извлечение от електронен дневник за сигнали за повреди на светофарна уредба, предадени с протокол за доброволно предаване /л.222-225, т.5 ДП/, видно от което сигнал за повреда в светофарната уредба на процесното кръстовище е имало на 21.05.2014г., като на място е констатирано, че няма проблем и най-вероятно се касае за изключване на захранването, дължащо се на спиране на тока. Свидетелят е категоричен и пред съда, че следва да се даде вяра на представеното по делото извлечение от електронния дневник, а не на отразеното в писмото и че за инкриминираната дата 25.05.2014г. няма подавани сигнали за повреди в тази светофарна уредба, като светофарът по време на инцидента е бил в нормален режим на работа. Показанията на свидетеля К., дадени пред съдебния състав и прочетените по реда на чл.281, ал.5 НПК, бяха приети с пълно доверие, доколкото този свидетел даде сведения във връзка с работата си и същите са предназначени да отстранят констатираните противоречия между писмото от СО и извлечението от електронния дневник за сигнали за повреди в светофарните уредби в Столицата. Нещо повече, показанията на К., аргументирани и с отразеното в извлечението от електронния дневник, са съответни на показанията на всички свидетели, присъствали на инцидента, които са единни, че светофарната уредба, регулираща движението на кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул.“Сливница“ е била работеща на инкриминираната дата и във време на произшествието. С оглед показанията на свидетеля К., съдът даде вяра и на писменото доказателство – извлечение от електронен дневник за сигнали за повреди на светофарна уредба, предадени с протокол за доброволно предаване /л.222-225, т.5 ДП/, като прие, че неговото съдържание е съответно на фактите, за които се отнася, респ. не се довери на отразеното в писмото от СО.

Свидетелят В.П. поради естеството на работата си и изминалия период от време, нямаше спомен във връзка с конкретния случай, за който е призован да свидетелства, което наложи показанията му от ДП /л.48, папка 2 от ДП/ да бъдат прочетени в цялост по реда на чл.281, ал.5 НПК, доколкото за това ПСД бе налице съгласие от всички страни. Неговите показания касаят направените аудиозаписи чрез многоканален цифров магнетофон на разговори от полицейския радиоефир и оперативните телефони в дежурните части, които са били обект на СТЕ /л.23-44, папка №2 ДП/, отразяваща съдържанието им. Свидетелят П. дава сведения в показанията си, че са предоставени записи на разговори от полицейския радиоефир и оперативните телефони по искане на 03 РУ-СДВР за времето, посочено в писмото, като пояснява, че от така представените записи не може да се установи автомобила, от който изхожда разговора, като това би могло да стане, ако бъдат прослушани конкретните позивни. Съдът прецени показанията на този свидетел като информативни досежно начина на изготвяне на записите, предоставени като обект за изследване от СТЕ. От заключението на СТЕ /л.23-44, папка №2 ДП/, се установява, че по представените за  изследване записи не са констатирани признаци за изменения, от манипулации или монтаж върху звукозаписите. Самото съдържание на записите касае проведените разговори между служители на 03 РУ-СДВР в полицейския радиоефир на инкриминираната дата, но във времето след ПТП, поради което и същите не допринасят съществено за установяване на обстоятелства от съществено значение за предмета на делото.

Показанията на свидетелите А.З., С.Д. и Н.Д. не са информативни относно обстоятелствата от предмета на доказване по делото, поради което и съдът не дължи подробен анализ на тези доказателствени средства.

От показанията на свидетелката Е.Г. се установява, че тя е живеела на съпружески начала с починалия Г.Т., като от съвместното си съжителство имат родена дъщеря – Ц.Г. Такскова, родена на ***г. Установява се още, че пострадалият е имал хронични заболявания, страдал от хипертония, за което приемал медикаменти. При преценка показанията на свидетелката Г., съдът взе предвид, че същата бе конституирана като ЧО и е страна по делото, респ. че същата би могла да бъде заинтересована от изхода на делото. Въпреки това, показанията й бяха ценени с доверие в цялост, тъй като заявеното от нея пред съдебния състав се подкрепя от писмените доказателства – медицинска документация за здравословното състояние на починалия Т., предадена с протокол за доброволно предаване /л.10-33, т.6 ДП/, медицинска документация за здравословното състояние на Г.Т., изпратена от личен лекар /л.35-50, т.6 ДП/, удостоверение за раждане /л.76, т.4 ДП/.

И двамата подсъдими се възползват от правото си да дадат обяснения по предявените им обвинения. Съдебният състав подходи с особено внимание при оценката на депозираните от подсъдимите обяснения, като съобрази двойствената им природа – от една страна те могат да бъдат доказателствено средство, а от друга биха могли да са израз на защитната позиция, заета от подсъдимите. Съобразявайки горното и за да прецени обясненията на подсъдимите К. и М., съдът ги съпостави както с показанията на останалите свидетели, така и с приетите и кредитирани с доверие заключения на експертите, а също и с писмените доказателства по делото, при което  достигна до извод, че в по-голямата им част, която е съответна на посочените доказателства, доказателствени средства и способите на доказване, следва да бъдат ценени като източник на доказателства.

Обясненията на подсъдимия В.К. бяха преценени като негова защитна теза в частта, в която излага твърдения, че управлявания от него автомобил се е движел по бул. „Константин Величков“ с включена светлинна сигнализация, като при приближаване към кръстовище, свидетелят Г. е подавал звуков сигнал тип „гарга“, както и че е навлязъл на жълт към зелен сигнал на светофара на кръстовището на бул. „Константин Величков“  с бул. „Сливница“. По този начин бяха ценени обясненията му и в частта, в която сочи, че преди да навлезе в кръстовището, на светофара не е имало други спрели автомобили. За последното обстоятелство обясненията на К. се оборват от показанията на свидетеля П.Д., който излага детайлно сведения за собственото си местонахождение в кръстовището, движението и поведението на полицейския автомобил, произтеклия удар между двете превозни средства, последващото поведение на лицата, пътували в автомобилите, за дошлите в последствие полицейски патрули, автомобили на спешна помощ и пожарна кола, действията на присъстващите на място лица по оказване помощ на пострадалите, което сочи, че пресъздаденото от свидетеля е плод на неговите лични възприятия. Подробното и последователно излагане на фактите от този свидетел, намиращо опора и в показанията на свидетелите К., П. и Й., говори, че той е бил очевидец на инцидента, като разказът му за събитията не е производен от нечии чужди впечатления, а се дължи на лично видяното и преживяно от него. Ето защо съдът не се довери на твърденията на подсъдимия К., че на светофара не е имало спрял автомобил и ги прецени като негова защитна позиция. Обясненията на този подсъдим, излагащи, че управлявания от него автомобил се е движел в специален режим, също не намират опора в показанията на свидетелите-очевидци, които не принадлежат към системата на МВР. Всички свидетели, които не са полицейски служители, са единни в твърденията си да не са възприели звукова и светлинна сигнализация от полицейски автомобил, поради което съдебният състав прецени обясненията, депозирани от К. и в тази им част като израз на защитната му теза. По същия начин бяха оценени обясненията, в които В.К. сочи да е навлязъл в кръстовището на жълт към зелен сигнал на светофарната уредба, тъй като противоречат на изложеното от свидетелите Д. и П., чиито показания бяха ценени с доверие за това обстоятелство. Обясненията на К. за този факт се оборват и от приложената по делото циклограма, допълнително пояснена от свидетеля Н., както и от заключението по т.4 от повторната АТЕ, кредитирана от съда като пълна, изготвена от компетентни лица, имащи нужните знания и опит, използвали ги за отговорите на поставените задачи.

В останалата част обясненията на този подсъдим бяха прецени като източник на доказателства, тъй като са напълно съответни на гласните и писмените доказателствени средства, както и на способите на доказване, които съдът цени като истинни и достоверни.

 Като доказателствено средство съдът прецени обясненията на подсъдимия М. почти изцяло, с изключение на частта, в която същият твърди да е преминал през процесното кръстовище със скорост на движение от 50-60 км/ч. В тази част обясненията му противоречат на заключението на повторната АТЕ, от което се установява, че лекият автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, управляван от подсъдимия В.М., непосредствено преди момента на удара се е движел със скорост от 79 км/ч. Съдът се довери за това обстоятелство на посоченото заключение, тъй като скоростта на превозното средство, управлявано от М. е изчислена по научен път, по метода MOMENTUM 360, като са взети предвид масите на двата автомобила, между които е произтекъл удара, последващите им движения, изминатото разстояние от всеки от тях след инициалния удар, както и ъглите между абцисните оси на автомобилите и вектора скорост. Вещите лица са използвали съответните формули за изчисление скоростта на всеки от автомобилите непосредствено преди удара, като са взели предвид всички необходими изходни данни, за да изчислят скоростите по метода MOMENTUM 360, поради това съдебният състав се довери на посочената от експертите скорост на движение на инкриминираните превозни средства, а обясненията на М. за този факт прие като израз на застъпената от него защитна позиция. За да прецени по посочения начин обясненията на подсъдимия М. в обсъдената част, съдът взе предвид и показанията на свидетеля Р.А., който в разпита си пред съда /л.149 от СД/, сочи: „За да има такъв инцидент, може би таксито се е движело със скорост 60, 70, може би с 80 км/ч, защото е имало силен удар.“ Коментираното експертно заключение е подкрепено и от показанията на свидетеля А., което е още един аргумент за съда, да се довери на изчисленията на вещите лица, използвали научните си знания и опит, както и всички налични по делото доказателства за установяване скоростите на движение на процесните автомобили, като прие заявеното от подсъдимия М. за скоростта му на движение като израз на защитната му теза.

От СМЕ на труп /л.2-6, т.2 ДП/ се установява вида на получените от пострадалия Т. травматични увреди, причината за тях и причината за смъртта му. От посоченото заключение са установяват и останалите придружаващи заболявания, от които Г.Т. е страдал приживе, което в тази част се подкрепя и от по представените и приети по делото като писмени доказателства, медицински документи, касаещи здравословното състояние на Т. преди ПТП-то и от показанията на свидетелката Е.Г.. Съдебният състав кредитира в цялост това заключение, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице в резултат от извършена аутопсия, която е позволила на експерта да констатира вида и естеството на всички телесни увреждания на пострадалия, причините за тях, а също и причината за настъпване на смъртта му. Експертът е отговорил пълно и изчерпателно на всички поставени въпроси, поради което съдът не намери причина да не се довери на изготвеното заключение и го постави в основата на изводите си по фактите, касаещи причината за смъртта на пострадалия Т., настъпила в резултат от травмите, които са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно транспортното произшествие.

Съдът даде вяра и на заключението на СМЕ /л.25-40, т.5 ДП/, установяваща травматичните увреждания на всички останали пострадали от произшествието. Това заключение също е отговорило в пълнота на поставените пред експертите въпроси, вещите лица притежават необходимата компетентност, използвали са всички представени по делото медицински документи, с оглед на което са дали заключение, съответно на доказателствата по делото и отразяващо обективно обстоятелствата, установени от експертите. От това заключение се установява, че останалите пострадали – В.К., Р.Г., В.М. и Р.Р. са получили увреждания с характера на леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.

От СХЕ /л.22, т.2 ДП/, СХЕ /л.29-31, т.2 ДП/, СХИ /л.7-9, т.2 ДП/, се установява, че при подсъдимите К. и М. не е установена употреба на алкохол или други упойващи вещества, такава не е установена и при починалия Г.Т.. Посочените способи на доказване също бяха приети с доверие от съдебния състав, тъй като са изготвени в резултат от извършено химическо изследване на кръвни проби от посочените лица, изследванията са извършени от лица със съответното образование, с оглед на което съдът счете, че може да се позове на тях при изводите си за обективните фактите.

Съдът не цени АТЕ /л.26-39, т.4 ДП/ в частта, в която същата приема вероятни скорости на движение на процесните автомобили, тъй като самото вещо лице в заключението си ги интерпретира като вероятни, съответно ги посочва в широки граници. Съдът не се позова на това заключение и в частта, в която е определено мястото на инициалния удар между превозните средства, доколкото то също е посочено като вероятно. В останалата част експертното заключение бе кредитирано от съдебния състав, защото намира опора в заключението на повторната АТЕ и ДАТЕ към него, които съдът прие за най-пълни и обективни.

КАТМЕ също не бе кредитирана в цялост, а бе преценена като компетентно изготвена само в медицинската й част, тъй като в автотехническата й, се оборва от заключението на повторната АТЕ и ДАТЕ към повторната такава, назначени в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира с доверие. Въпреки наличието на няколко експертни заключения, даващи отговор за скоростта на двете превозни средства непосредствено преди удара и за мястото, на което е настъпил инициалния удар между автомобилите, съдът се довери за тези факти на заключението на повторната АТЕ и ДАТЕ към нея. Макар и посочените експертизи да са изчислявали скоростта на движение автомобилите по метода MOMENTUM 360, използван и от останалите експерти, са работили с целия обем от доказателствен материал, събран по делото, като в най-пълна степен са съобразили както писмените доказателства по делото, така и показанията на разпитаните свидетели. Нещо повече, повторната АТЕ и ДАТЕ към нея, са посочили с точност мястото на инициалния удар по дължина и широчина на пътното платно, за разлика от КМАТЕ, която е дала по-уклончиви отговори на този въпрос. Разликите в отговорите по обсъжданите  заключения се дължи на по-пълния обем от данни, използван от вещите лица по повторната АТЕ и ДАТЕ, назначени в хода на съдебното следствие. Повторната АТЕ при отговорите на поставените задачи е използвала освен научни знания и практическия опит, притежаван от специалистите, също и всички налични по делото материали. Заключението на повторната АТЕ, овен че се е позовало на физичните закони и научни м. за изчисляване скоростта на движение на процесните превозни средства и за установяване мястото, на което е произтекъл инициалния удар между двата автомобила, се е позовало и на наличните показания на свидетелите-очевидци, а също и на проекта за светофарната уредба, регулираща движението на кръстовището на бул. “Константин Величков“ и бул. „Сливница“. Това използване на всички налични доказателства по делото от вещите лица, е довело до депозиране на заключение, което базирайки се на научни методики, е дало отговори, намиращи опора в изложеното от свидетелите, възприели пряко и непосредствено движението на участващите в инцидента леки автомобили, настъпилия удар между тях, последващото им движение и позицията, в която са се установили след удара. Съдът не се довери единствено на отговора в т.5 от обсъжданото заключение, тъй като този отговор се дължи на техническа грешка, допусната от експертите, поради което същите са изготвили ДАТЕ към повторната такава, в която са отговорили вярно и  на този въпрос.  Заключението на повторната АТЕ дава отговор и на въпроса къде по дължината и широчината на пътното платно е настъпил удара, а именно върху трамвайното трасе, по което се е движел лекият автомобил марка „Опел“, модел „Астра – по  дължина на платното за движение – на около 18 метра от левия бордюр на бул. “Константин Величков“ и по ширина на платното за движение на  бул. “Константин Величков“ – на около 10 метра вдясно от левия бордюр, по посоката на движение на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра, и по продължението на третата пътна лента, считано от дясно на ляво на бул. “Сливница“, по която се е движел лекият автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“.  Отговорът на този въпрос също е съответен на изнесеното от свидетелите Д. и П., както и на обясненията на подсъдимия М., сочещи че полицейската кола е преминала върху трамвайните ленти, където е настъпил и инициалния удар между двете превозни средства. С оглед на всичко това, съдът даде кредит на доверие и постави в основата на изводите си по фактите и приложимото право именно заключенията на повторната АТЕ и ДАТЕ към нея, за сметка на КАТМЕ /л.115-128, т.5 ДП/ и ДКАТМЕ /л.170-174, т.5 ДП/, на които се довери само в медицинските им части.

ДАТЕ /л.200-203, т.5 ДП/ и  ДАТЕ /л.311-313 от СД/, съдът не кредитира, тъй като вещите лица на практика не са отговорили на поставените им въпроси, а с дадените от тях отговори не се изясняват обстоятелствата, във връзка с които са поставени задачите. Вещите лица при отговорите в тези заключения, не са съобразили всички налични доказателства по делото, което е довело до непълни и неясни отговори, които дори и с проведените допълнителни разпити на експертите в съдебно заседание, не можаха да бъдат изяснени, което от своя страна наложи назначаването на повторна АТЕ.

Съдът се довери на КАТМЕ и ДКАТМЕ в медицинските им части, тъй като отговорите в тях по медицинските въпроси са напълно съответни на заключението на СМЕ на труп, установяващо всички травматични увреждания, констатирани при починали Т.. От заключенията на посочените експертизи по безспорен начин се установява, че вследствие на ПТП-то при пострадалия Г.Т. е била налице тежка множествена травма, изразяваща се в контузии /натъртвания/ на главата с подкожни хематоми, на гръдния кош и на корема; контузия на мозъка с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; счупване на тялото на гръдната кост; счупване на 1-7 десни ребра, с разместване на фрагментите и разкъсване на пристенната плевра; счупване на 3-4 леви ребра, с разместване на фрагментите; контузии на белите дробове и корените им и пунктиформени лезии на десния бял дроб; частична руптура на дъгата на аортата и пълна на гръдната й част; кръвоизлив в средостението и в плевралните кухини; разкъсване на дясното предсърдие на сърцето с кръвоизлив в околосърцевата торбичка - тампонада; напукване и размачкване на черния дроб; кръвоизлив в коремната кухина. Описаните наранявания са резултат от действието /директно  притискане/ на твърди и тъпи предмети и могат да са получени при пътно-транспортно произшествие от удари и притискане на части от купето на автомобил. Причината за смъртта на пострадалия Т. била тежката, множествена /глава, гърди, корем и органи в тези кухини/ травма, смъртта на Т. настъпила много бързо, за минути, като същата била неизбежна. Установява се с необходимата категоричност и безспорност, от СМЕ, КМАТЕ и ДКАТМЕ /в медицински им части/, че получените травми, в резултат от които настъпила смъртта на Г.Т., са в следствие от инициалния удар, произтекъл между двата автомобила, управлявани от подсъдимите К. и М. и последвалия от това удар на автомобила „Опел“, модел „Астра“ в билборд, намиращ се на ъгъла на тротоара на бул. „Сливница“ и ул.“Габрово“, респ. че смъртта на Т. е в пряка причинна връзка с произтеклото пътно транспортно произшествие. В разпита, проведен в съдебно заседание, вещото лице медик бе категорично, че хроничните заболявания, констатирани при пострадалия Т. не са в причинна връзка със смъртта му, нито са допринесли за нейното настъпване. Единствена причина за леталния изход при Г.Т. е тежката съчетана /глава, гърди, корем и органи в тези кухини/ травма, която е в резултат от действието /директно  притискане/ на твърди и тъпи предмети, получени при настъпилото ПТП.

Съдът кредитира в и всички писмени доказателства по делото: констативен протокол /л.22-23 и л.26, т.1от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.4-л.7, т.1 от ДП/, фотоалбум /л.28-л.33, т.1 от ДП/, скица на местопроизшествието /л.27, т.1 от ДП/, свидетелства за регистрация и застраховки ГО за двата автомобила /л.38-47, т.1 ДП/; протоколи за доброволно предаване на двата автомобила /л.11-12, т.2 ДП/; фотоалбум от оглед на ВД-леките автомобили /в отделна папка/; GPS-справка за маршрута и скоростта на полицейския автомобил /л.53-57, т.2 ДП/; GPS-справка за местоположението на таксиметровия автомобил /л.60-63, т.2 ДП/; удостоверение за наследници на Г.Т. /л.76, т.2 ДП/; удостоверение за раждане на Ц.Т. /л.76, т.4 ДП/; проект за светофарна уредба /л.83-86, т.2 ДП/; справки за нарушения на двамата водачи по ЗДвП /л.89-91, т.2 ДП и л.376-378 от СД/; проект на светофарна уредба /циклограма/ на кръстовище бул.“Сливница“-бул.“Константин Величков“  /л.83-86, т.2 ДП/; проект от организация на движението на кръстовище бул.“Сливница“-бул.“Константин Величков“ /л.95, т.2 ДП/; извлечения от електронен дневник за сигнали за повреди на светофарна уредба, предадени с протокол за доброволно предаване /л.222-225, т.5 ДП/; справка от 03 РУ-СДВР /л.3, т.3 ДП/; пътна книжка на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, кадрови справки, длъжностни характеристики, информационни карти на наряда, месечен график, разпореждане за растановка от 19.00ч. на 24.05.2014г. до 19.00ч. на 26.05.2014г. /т.3 от ДП/; медицински документи от ВМА на пострадалите /т.4 ДП/; медицинска документация за здравословното състояние на починалия, предадена с протокол за доброволно предаване /л.10-33, т.6 ДП/; медицинска документация за здравословното състояние на починалия, изпратена от личен лекар /л.35-50, т.6 ДП/; медицински документи /л.51-111, т.6 ДП/; справки за съдимост /л.403 и л.405 от СД/, справка картон за нарушенията по ЗДвП на двамата водачи /л.376-378 от СД/, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, доколкото същите са изготвени по предвидения в НПК ред и отразените в тях факти не са в противоречие с останалия доказателствен материал, а го допълват.

Всички посочени доказателства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, по един категоричен начин позволиха на съда да приеме описаната по-горе фактическа обстановка, въз основа на която съдебният състав изгради изводите си относно приложимото право.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият В.Д.К. при условията на независимо съпричиняване с В.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК .

От обективна страна – на 25.05.2014г., около 03.50ч., в гр.София, на кръстовището между бул. „Константин Величков” и бул. „Сливница”, при управлението на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДКН № *******, собственост на СДВР-МВР, с посока на движение по бул. „Константин Величков” от ул. „Цар Симеон” към ул. „Габрово”, при условията на независимо съпричиняване с В.С.М., нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.21, ал.1: „При избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава .... в населено място 50 км/ч.” и тези, предвидени в ППЗДвП, а именно: чл.31, ал.7, т.1: „червена светлина - означава „Преминаването е забранено”. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават стоп-линията” или ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофара...”, като навлязъл в кръстовището при светеща червена светлина на светофарната уредба, забраняваща преминаването, движейки се със скорост от 54 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Д.Т., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

Установи се по безспорен начин от обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства, че на инкриминираната дата, подсъдимият В.К. при управлението на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДКН № *******, собственост на СДВР-МВР, е навлязъл в кръстовището на бул. „Константин Величков” и бул. „Сливница” с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „Габрово“, на червен забранителен сигнал на светофарната уредба в неговата посока на движение, като е управлявал автомобила със скорост от 54 км/ч при максимално разрешена скорост за този пътен участък от 50 км/ч. От показанията на свидетелите П.Д. и Е.П., намиращи пълна опора в представените по делото циклограма за работа на светофарната уредба, проект на светофарна уредба, допълнителни разяснения на посочените писмени документи от свидетеля П.Н., с категоричност се установи, че подсъдимият К. е навлязъл в района на кръстовището на първа фаза на работа на светофарната уредба и на червен забранителен сигнал на светофара. Този извод на съда, за категорична установеност на това обстоятелство, намира подкрепа и в показанията на свидетелите К., Й. и Р.. В същата тази първа фаза на светофарната уредба, от посочените доказателства, се установява, че за посоката на движение на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, управляван от подсъдимия В.М., светофарът свети в зелен, разрешаващ преминаването сигнал, т.е. с необходимата категоричност и безспорност се установи, че подсъдимият М. е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара. От приложения проект на организация на движението в описаното кръстовище, се установява, че максимално разрешената скорост на движение за този участък, е 50 км/ч. От повторната АТЕ, кредитирана с доверие от съда, се установява, че непосредствено преди да настъпи удара между двете превозни средства, лекият автомобил „Опел“, управляван от подсъдимия К., се е движел със скорост от 54 км/ч., т.е. К. е управлявал автомобила с превишена скорост. Доколкото съдът се довери на посоченото заключение досежно скоростта, с която подсъдимият К. е управлявал автомобила непосредствено преди удара, то и същият бе признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е управлявал автомобила със скорост от 69 км/ч. Отново посредством заключението на повторната АТЕ, намиращо опора в показанията на свидетеля П.Д. и в частта от обясненията на подсъдимия М., приета от съда като доказателствено средство, се установява с категоричност, че подсъдимият К., навлизайки в кръстовището, се е движел върху трамвайното трасе, каквото движение е забранено съгласно чл.19, ал.2 от ЗДвП. По безспорен начин от наличните по делото доказателства се установи, че лекият автомобил „Опел“, управляван от подсъдимия К., не е се е движел в специален режим – бил е без включена  и светлинна сигнализация, съгласно показанията на свидетелите П., К., Й., които еднопосочно твърдят да не са възприели нито звукова, нито светлинна сигнализация, подавани от полицейски автомобил. Обстоятелството, че патрулният автомобил, управляван от К., се е движел в обикновен режим, е налагало водачът му да спазва всички правила на ЗДвП, като за него не са били в сила възможностите, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба І-141/18.09.2002г. за условията и реда, при които се използва специален режим на движение от МПС. Управлявайки лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, по описания начин, подсъдимият  В.К. е нарушил две от правилата за движение по пътищата – чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, забраняваща преминаването на червен сигнал на светофара, както и чл.21, ал.1 от ЗДвП, забраняваща движението с по-висока скорост от посочената. Подсъдимият К. е нарушил и правилото на чл.19, ал.2 от ЗДвП, забраняващ движението на нерелсови превозни средства върху платно, обособено за движение на релсови превозни средства, за което няма повдигнато обвинение, но то следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието му. Съгласно заключението на повторната АТЕ, подсъдимият В.К. е имал възможност да предотврати ПТП-то като не навлиза в кръстовището на червен сигнал на светофара. Вместо това подсъдимият К. е навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, движейки се със скорост от 54 км/ч при максимално разрешена от 50 км/ч и преминавайки върху трамвайните релси, в резултат от което е последвал удар с лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, управляван от подсъдимия В.М., който е преминавал през кръстовището на зелен сигнал на светофара, но с превишена скорост от 79 км/ч при максимално разрешена от 50 км/ч. Подсъдимият К. не е имал техническа възможност да предотврати удара от момента на преминаване на стоп линията със скорост на движение от 54 км/ч, тъй като опасната му зона за спиране с тази скорост е 37 метра, а в този момент движещият се със скорост от 79 км/ч, лек автомобил марка „Хюндай“, е отстоял на около 34 метра от мястото на удара, което сочи, че от момента на навлизане на автомобила, управляван от подсъдимия „К.“ в кръстовището с установената скорост на движение от 54 км/ч, ударът е бил технически непредотвратим от страна на подсъдимия К.. Ударът е могло да бъде предотвратен от В.К. като не навлиза на червен сигнал на светофара и като не превишава максимално разрешената скорост за движение от 50 км/ч, тъй като с тази скорост на движение опасната зона за спиране на лекия автомобил „Опел“ е 34 метра, на каквото разстояние се е намирал таксиметровия автомобил от момента, в който К. е преминал през стоп линията и е могъл да възприеме движещия се по бул.“Сливница“ таксиметров автомобил. Като последица от описаните нарушения на правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП и в чл.21, ал.1 от ЗДвП, е последвал удар в движещия се в кръстовището на зелен сигнал на светофара, но със скорост от 79 км/ч, лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, управляван от подсъдимия В.М., в резултат от който на пътуващия на задната седалка в лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, Г.Д.Т., били причинени телесни увреждания, несъвместими с живота - множествена /глава, гърди, корем и органи в тези кухини/ травма, в резултат от които настъпила смъртта на Т.. Описаните наранявания са в резултат от действието /директно и притискане/ на твърди и тъпи предмети, каквото е  притискане на части от купето на автомобил. Смъртта на пострадалия Г.Т. е в следствие от причинените му телесни увреждания, несъвместими с живота, дължащи се на инициалния удар, произтекъл между двата автомобила, управлявани от подсъдимите К. и М. и последвалия от това удар на автомобила „Опел“, модел „Астра“ в билборд, намиращ се на ъгъла на тротоара на бул. „Сливница“ и ул.“Габрово“.

От субективна страна – деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост. Подсъдимият В.Д.К. не е искал и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Подсъдимият е бил нормативно задължен от цитираните текстове на ППЗДвП и на ЗДвП, да извърши редица действия при управлението на автомобила, които биха довели до избягване на инцидента, но не го е сторил. Подсъдимият е бил длъжен да спре на кръстовището на бул. „Константин Величков“ с бул. „Сливница“, тъй като светофарната уредба е светела в червен, забранителен сигнал и да изчака подаването на зелен, разрешаващ преминаването сигнал, след което да предприеме движение в кръстовището. Бил е длъжен да се движи с управлявания от него автомобил с разрешената за съответния пътен участък скорост от 50 км/ч, но се е движел с превишена такава от 54 км/ч, което също е допринесло за настъпване на съставомерния резултат, тъй като опасната зона за спиране на автомобила при движение с тази скорост е била по-голяма от разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил „Опел“ от мястото на удара, след преминаването му през стоп линията, т.е. К. не е имал техническа възможност да спре аварийно преди мястото на удара при движение със скорост от 54 км/ч., но е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при движение със скорост от 50 км/ч, която е максимално позволената в закона. Подсъдимият К. е могъл и е бил длъжен да предвиди, че с поведението си, нарушаващо посочените правила за движение по пътищата може да причини настъпването на пътен инцидент, доколкото правилата на ЗДвП и тези на правилника за приложението му, са задължителни за всички участници в движението и несъблюдаването им води до конфликтни ситуации на пътя. От доказателствата по делото се установи по безспорен и категоричен начин, че полицейският автомобил не се е движел със специален режим /с включена звукова и светлинна сигнализация/, което би дало възможност на останалите участници в движението своевременно да възприемат движението му, респ. да съобразят поведението си с движението на МПС със специален режим. Доколкото бе установено, че полицейската кола се е движела без включени светлини и звук, за подсъдимия К. не са съществували обективни причини, които да сочат, че може да наруши правилата за движение и от това нарушение да не настъпят общественоопасни последици. Установи се още от доказателствата по делото, че след деянието си подсъдимият К. е направил всичко по силите си, за да окаже помощ не пострадалия Г.Т., но въпреки това е настъпила смъртта на последния, тъй като причинените му в следствие на ПТП-то травматични увреди са били несъвместими с живота.

Ето защо съдът прие, че следва да ангажира наказателната отговорност на В.Д.К. за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Тук е мястото да получат отговор възраженията на защитата на подсъдимия К., направени в хода на делото по същество. Възраженията на адв. Р. се изразяват в следното: Да не се ценят с доверие показанията на свидетелите таксиметрови шофьори, тъй като бил общоизвестен факт враждата между полицаии и шофьори на таксита, като в този дух да се приеме, че полицейският автомобил не е преминал на червен сигнал на свитофара и се е движел с включена звукова и светлинна сигнализация; Да се приеме посоченото в съебно заседание от вещите лица по повторната АТЕ, че определните скорости на движение от експертите могат да са с 4-5 км. повече или по-малко, което сочи, че полицейският автомобил би могло да се е движел и с разрешената от закона скорост; Дали щеше да настъпи същият резултат, ако таксиметровият автомобил се бе движел с по-малко превишение на скоростта; Имайки предвид причините, поради които полицейският автомобил е бързал – да се отзове на сигнал за извършено престъпление и причните, поради които е бързал таксимитровият автомобил – към следващия клиент, с осъждането на К. ще бъде даден грешен сигнал към органите на реда, че следва да лазят по пътя, макар и да са длъжни да предотвратят престъпление.

По първото възражение досежно оценката на свидетелските показания, е необходимо да се каже, че е недопустимо показанията на свидетелите да бъдат кредитирани или дискредитирани единствено на база личните или професионални качества на свидетеля. Преценката за достоверност на всяко едно доказателство, се извършва след като бъде обсъдено в светлината на останалите доказателства по делото. В доказателствения анализ, направен по-горе в настоящето изложение, съдът подробно е посочил кои доказателства е приел за истинни и на база на какво е стигнал до тези си изводи, поради което е безпредметно и тук отново да бъдат обсъждани показанията на отделните свидетели. За яснота на защитника е нужно само да се добави, че съдът прие за безспорно установено преминаването на червен сигнал на светофара от полицейския автомобил без включена светлинна и звукова сигнализация, не само и единствено, позовавайки се на свидетелски показания. До този извод достигна подоробно анализирайки циклограмата на светофарната уредба и поясненията за нея, направени от свидетеля Н., които изцяло кореспондират с изнесеното от свидетелите Д., П., К. и Й., което пък от своя страна даде на съда солидна доказателствена основа, върху която да стъпи, за да приеме за категорично доказано, че подсъдимият К. е навлязъл в кръстовището на червен сигнал и без звукова и светлинна сигнализация. 

По следващото възражение,

че в посочените от експертите скорости на движение на превозните средства, може да има грешка от порядъка на плюс/минус 4-5 км/ч, защитникът много услужливо приема, че вероятността за грешка следва да се отчита в полза на подзащитния му и трябва да се приеме, че К. не е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Тази претенция на защитата не може да бъде удовлетворена, тъй като съдът при изграждане на изводите си не може да се базира на евентуални и вероятни пропуски. Експертите не са изразили съмнение, че в конкретния случай скоростите са неправилно изчислени, те посочват в съдебно заседание една принципна възможност, на която съдът не може да се позовава, за да изгради представите си за фактите. Фактическата обстановка по делото може и следва да се приеме само на основата на безспорно установени обстоятелства, като противното би означавало присъдата да почива на предположения, което е недопустимо и незаконосъобразно. Нещо повече, всички експертни заключения, ценени с доверие от съда, сочат че при движение на лекия автомобил „Опел“ със скорост от 50 км/ч, ударът е бил предотвратим, тъй като опасната зона за спиране на автомобила с тази скорост е 34 метра, на каквото разстояние се е намирал таксиметровия автомобил от мястото на удара, когато полицейската кола е преминала стоп линията на кръстовището и същият е бил видим за водача на лекия автомобил „Опел“, което води на извод, че за да се стигне до удар между превозните средства, полицейският автомобил също се е движел с превишена скорост.

И последното възражение на адв. Р. отново е свързано с предположения, доколкото се застъпва тезата, че ако скоростта на таксиметровия автомобил не е била надвишена с 29 км/ч над разрешената, а с по-малко, то не би се стигнало до толкова тежък резултат – смъртта на Г.Т.. Какъв би бил крайния резултат, ако подсъдимият М. бе управлявал автомобила, напр. със скорост от 65 км/ч вместо със 79 км/ч, може само да се гадае и този въпрос няма как да получи отговор в настоящето производство.

С оглед установените по делото факти, съдът намери, че с деянието си подсъдимият В.С.М. при условията на независимо съпричиняване с В.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

 От обективна страна – на 25.05.2014г., около 03.50ч., в гр.София, на кръстовището между бул. „Константин Величков” и бул. „Сливница”, при управлението на лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната” с ДКН № ********собственост на „ОК- С.” АД, с посока на движение по бул. „Сливница”, от ул. „Опълченска” към ж.к. „Люлин”, при условията на независимо съпричиняване с В.Д.К., нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.21, ал.1: „При избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава .... в населено място 50 км/ч.”, като се е движел със скорост на движение 79 км/ч. при разрешена 50 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Д.Т..

По категоричен начин от доказателствата по делото се установи, че на 25.05.2014г., около 03.50ч., на кръстовището между бул. „Константин Величков” и бул. „Сливница”, с посока на движение от ул. „Опълченска” към ж.к. „Люлин” по бул. „Сливница”, подсъдимият В.  М. е управлявал лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната” с ДКН № ********собственост на „ОК- С.” АД, със скорост от 79 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък от 50 км/ч. На описаното кръстовище подсъдимият М. е навлязъл на зелен сигнал на светофарната уредба, установимо от представените по делото циклограма за работа на светофарната уредба, проект на светофарна уредба, допълнителни разяснения на посочените писмени документи от свидетеля П.Н., подкрепени от показанията на свидетелите К., Й. и Р.. От заключението на повторната АТЕ се установи с необходимата безспорност, че подсъдимият М. е управлявал таксиметровия автомобил непосредствено преди удара със скорост от 79 км/ч при максимално разрешена от 50 км/ч. Заключенията на повторната АТЕ и ДАТЕ към нея установяват, че удар не би настъпил, ако лекият автомобил марка „Хюндай“, управляван от подсъдимия М. се бе движил с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, защото тогава лекият автомобил „Опел“ би отминал на около 11 метра след мястото на удара. С оглед установеното от посочените експертни заключения, съдът намери, че безспорно се доказва по делото, че нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено от подсъдимия М., е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалия Г.Д.Т., настъпила в следствие от причинените му телесни увреждания, несъвместими с живота, дължащи се на инициалния удар, произтекъл между двата автомобила, управлявани от подсъдимите К. и М. и последвалия от това удар на автомобила „Опел“, модел „Астра“ в билборд, намиращ се на ъгъла на тротоара на бул. „Сливница“ и ул.“Габрово“. Съдебният състав, позовавайки се на заключението на повторната АТЕ за скоростта, с която подсъдимият М. е управлявал автомобила непосредствено преди удара, го призна за невиновен и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение да е управлявал автомобила със скорост от 86 км/ч.

 От субективна страна – деянието е извършено от подсъдимия М. виновно, при форма на вината непредпазливост. Подсъдимият В.С.М. не е искал и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Подсъдимият е бил нормативно задължен от чл.21, ал.1 от ЗДвП да се движи с позволената от закона скорост, която е била 50 км/ч и да не я превишава, но не го е сторил, като е управлявал таксиметровия автомобил с превишена скорост от 79 км/ч., което нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат,  който иначе не би настъпил в конкретната пътна ситуация, ако подсъдимият М. бе управлявал автомобила с максимално позволената от закона скорост. Подсъдимият М. е могъл и е бил длъжен да предвиди, че нарушавайки посоченото правило за движение по пътищата може да причини настъпването на ПТП, доколкото правилата на ЗДвП, са задължителни за всички участници в движението и неспазването им води до пътни инциденти.

Деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от двамата подсъдими, тъй като всеки от тях, нарушавайки конкретните правила за движение, посочени по-горе, са предизвикали настъпването на ПТП. В случай, че единият от двамата не е бил предприел действия, нарушаващи правилата за движение, процесното ПТП не би настъпило. В конкретно създалата се пътна обстановка, ако подсъдимият К. не бе нарушил чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП и не бе навлязъл в процесното кръстовище на червен сигнал на светофара, то ПТП нямаше да настъпи. Ако подсъдимият К., макар и навлязъл на червен сигнал,  не бе се движил с превишена скорост, нарушавайки чл.21, ал.1 от ЗДвП, то той би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и по този начин би могъл да го  избегне, имайки предвид, че е могъл да забележи автомобила, управляван от подсъдимия М., когато последният е отстоял на 34 метра от мястото на удара, каквато е и опасната зона за спиране на автомобила, управляван от К.. При така създалата се пътна обстановка, при която подсъдимият К. е навлязъл на червен забранителен сигнал на светофарната уредба и с превишена скорост на движение от 54 км/ч, ако подсъдимият М. не бе нарушил правилата за движение, предвидени в чл.21, ал.1 от ЗДвП и бе управлявал автомобила си с максимално допустимата скорост от 50 км/ч, вместо с превишената от 79 км/ч, то също нямаше да настъпи ПТП, тъй като лекият автомобил „Опел“ би бил на около 11 метра след мястото на удара или иначе казано, удар между автомобилите не би настъпил.

Последното дава отговор на изложените от защитника на подсъдимия М. доводи в хода на делото по същество, че макар и последният да се е движил с превишена скорост, това нарушение не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Неоснователна е и претенцията на адв. П., подсъдимият М. да бъде изцяло оправдан, защото е привлечен да отговаря наказателно, за това, че е управлявал таксиметровия автомобил със скорост от 86 км/ч, а в хода на съдебното следствие се е установило, че се е движел със скорост от 79 км/ч, в който смисъл изменение на обвинението няма. Това е така, тъй като подсъдимият М. е предаден на съд по обвинение, че е управлявал лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с превишена скорост от 86 км/ч, която е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. В хода на съдебното следствие по категоричен начин бе установено, че М. е управлявал посоченото превозно средство със скорост от 79 км/ч, която също е превишена и е причина за ПТП-то, респ. за настъпилия вредоносен резултат. В този случай не е необходимо да има изменение на обвинението, тъй като и скоростта от 86км/ч, посочена в ОА, и тази от 79 км/ч, установена от повторната АТЕ, са превишени скорости за конкретния пътен участък, в който максимално разрешената скорост на движение на МПС е 50 км/ч. Още повече, че установената в хода на съдебното следствие скорост е по-ниска от тази, посочена в обвинителния акт, с оглед на което установените нови факти в хода на съдебното следствие не са затормозили защитата на подсъдимия, доколкото до този момент той е бил принуден да се защитава по обвинение за шофиране с още по-висока скорост. И най-сетне, този проблем бе разрешен от съда с присъдата, като подсъдимият М. бе признат за виновен в това, че е управлявал автомобила със скорост от 79 км/ч и бе оправдан по първоначалното обвинение да се е движел със скорост от 86 км/ч, каквото обвинение му е повдигнато с внесения в съда обвинителен акт.

 

По вида и размера на наказанията:

За извършеното по непредпазливост от подсъдимия В.Д.К. престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до четири години.

Съдът, като взе предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия К. обстоятелства, намери че не са налице нито многобройни, нито изключителни такива, които да предпоставят приложението на чл.55 от НК, поради което го отмери съобразно предвиденото в нормата на чл.54 НК.  Като смекчаващи вината на този подсъдим обстоятелства, съдебният състав отчете чистото му съдебно минало, семейното му положение /женен/, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни и причините, мотивирали го да наруши правилата за движение – стремежа да се отзове своевременно на сигнала за преследван извършител на престъпление. Последващото положително поведение на подсъдимия по оказване помощ на пострадалия, не бе прието като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то вече е взето предвид при привличането на К. към наказателна отговорност по привилегированата норма на чл.343а, ал.1, б.“б“ НК. Като отегчаващи такива съдът прецени нарушението на повече от едно правило за поведение на пътя, причинените травматични наранявания на останалите пострадали, имащи характер на леки телесни повреди, заеманата от него длъжност – служител в системата на МВР, доколкото обществените очаквания са полицейските служители да съблюдават спазването на закона, а не да го нарушават. Като отегчаващо обстоятелство съдът прецени и значителния принос на К. за настъпване на ПТП-то, който е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара, забраняващ преминаването. Именно това нарушение на ЗДвП съдът намери, че е основното и най-грубото нарушение на правилата за движение, станало първопричината за настъпване на инцидента. При относителен баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намери, че следва да наложи на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода в средния размер, предвиден в закона, а именно за срок от 2 години.

Подсъдимият В.К. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е под три години "лишаване от свобода”, като съдът прецени, че поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът задължително следваше да наложи на подсъдимия К. и кумулативно предвиденото в НК наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”. Като съобрази посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, разпространеността на този вид деяния, намери, че лишаването от правоуправление следва да бъде за срок по-дълъг от срока на наказанието „лишаване от свобода“. По тези съображения отмери лишаването от права по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, за срок от 2 години и 6 месеца.

За извършеното по непредпазливост от подсъдимия В.С.М. престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.

Съдът, като взе предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия М. обстоятелства, намери че спрямо него са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което определи наказанието му под предвидения в закона минимум. Като смекчаващи вината на този подсъдим обстоятелства, съдебният състав отчете чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни, нарушението само на едно правило за поведение на пътя. Като смекчаващо вината на подсъдимия М. обстоятелство, съдът отчете и значителния принос на другия подсъдим за настъпване на произшествието, който е навлязъл в кръстовището на червен сигнал, забраняващ преминаването. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете значителното превишаване на скоростта – с 29 км/ч над предвидената максимално разрешена скорост за този пътен участък от 50 км/ч., а също и нараняванията, причинени на останалите пострадали в резултат от пътния инцидент, които са с характеристиките на леки телесни повреди. При така отчетените смекчаващи вината обстоятелства и наличието само на две отегчаващи такива, съдебният състав прие, че е налице многобройност на смекчаващите вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило прекалено тежко. Като съобрази и целите на наказанието,  визирани в чл.36 от НК, намери, че наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода ще е достатъчно да бъде превъзпитан осъденият към спазване на правилата и законите в страната, като същевременно с наказание в този размер ще бъде постигната и превенция по отношение останалите членове на обществото.

Подсъдимият В.М. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е под три години "лишаване от свобода”, като съдът прецени, че поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите на наказанието могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

Нормата на чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, изисква задължително да бъде наложено на подсъдимия М. и кумулативно предвиденото в НК наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”. Като съобрази, че основното наказание на подсъдимия М. е индивидуализирано при приложението на чл.55 от НК, съобразно посочените смекчаващи вината обстоятелства, както и че подсъдимият М. се препитава полагайки труд като шофьор на такси, съдът намери, че лишаването от правоуправление следва да бъде за срок еднакъв със срока на наказанието „лишаване от свобода“. По тези съображения отмери лишаването от права по  чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК за срок от 1 година и 6 месеца.

Въпреки, че спрямо подсъдимия К. е повдигнато обвинение по привилегирования състав на чл.343 от НК, а именно по чл.343а НК, за който се предвижда по-леко наказание в сравнение с основния състав, по който е привлечен да отговаря подсъдимият М., с оглед наличието на не малък брой отегчаващи вината на подсъдимия К. обстоятелства и най-вече с оглед на това, че този подсъдим има основен принос за настъпване на пътния инцидент, съдът намери, че неговото наказание трябва да бъде отмерено в по-голям размер от наказанието, определено на подсъдимия М..

 

По разноските:

Съдът, като взе предвид, че и двамата подсъдими бяха признати за виновни по възведените им обвинения, и съобрази предвиденото в чл.189, ал.3, и чл.190, ал.2 НПК, осъди двамата подсъдими да заплатят сторените в наказателното производство разноски, както следва:

Подсъдимият В.Д.К. да заплати по сметка на СДВР – 2886.24 лв., представляваща направените в досъдебното производство разноски, да заплати по сметка на СГС – сумата от 865.00 лв., представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и сумата от по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Подсъдимият В.С.М. да заплати по сметка на СДВР – 2886.24 лв., представляваща направените в досъдебното производство разноски, да заплати по сметка на СГС – сумата от 865.00 лв., представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и сумата от по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

                               СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: