№ 280
гр. Кюстендил, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500392 по описа за 2022 година
Производството по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 263428/21.06.2022г. подадена
от Б. П. Д., живуща в *********************************** чрез адв.К. Т.,
АК – Кюстендил със служебен адрес гр.Кюстендил, ул.“********** в
качеството на особен представител на Д. срещу решение
№260111/14.06.2022г- по гр.д.№208 по описа на Кюстендилския районен съд
за 2021г, с което Д. е осъдена да заплати на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД,
сумата 355.03 лева за регресно вземане, за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0410-180-0144-2017, както 1390.00 лв- деловодни
разноски по ч.гр.д.№855/2021г., 1005.00 лв – по гр.д.№298/2021г.В жалбата
се съдържа искане за отмяна на решението и заплащане на деловодни
разноски.Изводът относно допуснато нарушение на Закона за движение по
пътищата или друг норматимен акт, и вина за станало ПТП се оспорва.
Препис от жалбата е връчен на ищцовата страна - Застрахователно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5 представлявано от А.Л.и
Р.Д..В срока определен в чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от застрахователя, чрез адв.С. С. – АД „Г.а и партньори“, БУЛСТАТ
*********.В отговора се съдържа становище за валидно, допустимо и
правилно решение.Срещу твърденията за отсъстващо противоправно
1
поведение на ответницата са проитвопоставени следните факти и
обстоятелства: със САТЕ под въпрос №1, е изяснен механизма на ПТП,
според който лек автомобил марка“К.“, модел „М.“, с рег.№****, управляван
от Б. Д. след потегляне от реда на спрелите автомобили пред метростанция
„Джеймс Баучер“ по бул.“Черни връх“, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, конкретно за намиращия се в ляво от
нея лек автомобил марка“Х.“, модел „Е.“, с рег.№********, управляван от
В.К., удря с предната си лява част автомобила в областта на десния фар,
причинява повреди на облицовката на предна броня и на лайсната в дясната й
част, на предния десен калник и на десния фар.С очи се заключение на вещо
лице, с което е изяснено по категоричен начин, че именно действията на Б. Д.
са станали причина за настъпване на ПТП, тъй като преди да предприеме
маневра е била длъжна да се убеди, че няма да създаде опасност за МПС,
които минават покрай нея вляво и са с предимство, при доказана причинно –
следствена връзка между установения механизъм на ПТП и нанесените
увреждания на автомобила марка „Х.“, модел“Е.“, с рег.№з ********.Сочат
се останалитеин доказателства по делото представляващи източник на
сведения, подкрепящи заключението на вещото лице.Допълнителен аргумент
в подкрепа на изложеното становище се извлича от обстоятелството, че
ответната страна както в отговора на исковата молба, така и в хода на
производството не е навела доводи и не е посочила доказателствени искания,
свидетелстващи за отсъствие на вина за настъпване на
произшествието.Посочени са и показанията на свидетеля В.К., с помощта на
които е изяснено, че Б. Д. е била паркирала ,в момент в който той преминал
покрай нея, тя потеглила и не е пропуснала управляваното от него МПС
марка“Х.“, модел“Е.“, с рег. № ********, вследствие на което е реализирано
ПТП.Свидетелят бил категоричен, че Б. Д. е отнела предимството му, като
след пристигане на органи на Полиция било установено, че тя не притежава
свидетелство за управление на МПС.В съответствие с изложеното е искане за
потвърждаване на обжалваното решение.В отговора се съдържа и претенция
за заплащане на деловодни разноски.
Като има предвид изложеното в жалбата и разпоредбата на чл.269 ГПК,
според която въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, съдът намира за
2
необходимо да отбележи, че подадената жалба, предмет на настоящото
разглеждане е почти бланкетна.Предвид оспорване доказаност на факта, на
допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата при управление
на МПС следва, че спорът във въззивното призводство се свежда до преценка
правилността на извода за доказаност на такова поведение.
На основание чл.235, ал.1 и ал.2 ГПК -решението се постановява от
съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането
на делото. Съдът основава решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и върху закона.
На основание чл.5, ал.1 от ГРС -съдът разглежда и решава делата според
точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви
- според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на
основните начала на правото, обичая и морала.Доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл.12 от ГПК се преценяват по вътрешно
убеждение.
Правилото на чл.154, ал.1 ГПК задължава всяка страна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.Според ал.2 -не е
необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон
предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички
случаи, освен когато закон забранява това.
В чл.500, ал.2 КЗ е предвидено, че застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. Изречение първо не се прилага, когато
превозното средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата.
При всички случаи в които е дължимо обезщетение, то се обуславя от
доказаност на предпоставките за плащане на обезщетение от застрахователя
по застраховка „гражданска отговорност“ на третото лице по арг. чл.477, ал.1
КЗ - управление на МПС в нарушение на правилата за движение по
пътищата - обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
По настоящото дело в нарушение на изискването по чл.131 ГПК,
относно подаване на писмен отговор с определено задължително съдържание
– сред което на основание чл.131, ал.2 т.4 ГПК – становище по
обстоятелствата на които се основава иска, в подадения отговор въззивницата
се е задоволила да посочи единствено, че оспорва предиявения иск, като
неоснователен и в противоречие със законовите норми в Република
България.Не са посочени каквито и да било обстоятелства, за обосноваване
на посочените възражения.
За подобно поведение на въззивницата, свидетелстват представените
3
като доказателство по делото акт за установяване на административно
нарушение от 11.07.2017г.съставен от служители на СГП- СДВР, и издадено
въз основа на този акт наказателно постановление – с което на Б. П. Д., е
наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение по чл.179, ал.2 вр. с
чл.179, ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.177, ал.1 т.1 от ЗДвП.При липса на данни
въпросното наказателно постановление да е било отменено, въз основа на
същото следва да се приеме, за доказано осъществено деяние,
представляващо административно нарушение, за което се предвижда
определено наказание, признато от държавен орган, комуто са възложени
такива функции.
Сведения за настъпилото ПТП се извличат от Протокол за ПТП
№1660338, съставен на 11.07.2017г. рег.№ 7853 в съответствие с Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, според отразеното в който, на посочената дата
управлявания от Б. Д. автомобил, движейки по бул.“Черни връх“ с посока по
бул.“Н.Й.Вапцаров“ към ул.“Бигла“, пред метростанция Джеймс Баучър, при
излизане от реда на паркирани ППС, става причина и участник в леко ПТП с
преминаващо край него МПС.Представения документ е във форма, в
съответствие с утвърдения с Наредбата – Приложение №2.Като документ -
официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него
и за извършените от него и пред него действия.Представения протокол за
ПТП не е оспорен в срока за подаване на писмен отговор - както е
предвидено в чл.193, ал.1 ГПК -заинтересованата страна може да оспори
истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото
действие, с което той е представен. Когато документът е представен в
съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на
заседанието.
Такъв механизъм на ПТП се потвърждава и със заключение на в.л. с вх.
№261485 от 22.03.2022г., изготвено от инж.Н.В., който освен материалите по
делото е имал предвид и 12 бр. черно – бели снимки, като част от
образуваната при застрохавателя преписка и описва същия по следния начин:
„Лек автомобил марка „К.“ , модел „М.“ с рег.№ ********, управляван от
ответника Б. Д. потегля от реда на спрели автомобили пред метростанция
Джеймс Баучер по бул.“Черни връх“ , без да се убеди, че няма за създаде
опасност за участниците в движението, по конкретно пътуващия в ляво от нея
лек автомобил марка“Х.“, модел „Е.“, с рег.№ ********, удря автомобила с
предната си лява част в областта на десния фар и причинява повреди на
облицовката на предна броня и на лайсната в дясната част, на предния десен
калник и на десния фар, като след ПТП двата автомобила са изместени от
мястото на сблъсъка, за да не пречат на движението.Заключението на вещото
лице не е оспорено от адв.Т. – особен представител на въззивницата.
Този механизъм на ПТП е потвърден и от показанията на свид.В.К.,
който казва, че минавайки със своето такси покрай въззивницата,
автомобилът му бил ударен от нейният автомобил, довело до повреда на
предна броня и преден десен калник.
Предвид изложеното, оплакванията в жалбата за недоказаност на
действия, изразяващи се в нарушение на правилата за движение по пътищата
от жалбоподателката са неоснователни.
Действията на Д. във връзка управляваното от нея МПС не са в
съответствие с предвиденото в чл.25, ал.1 ЗДвП, който предвижда, че водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
4
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.Заключението на вещото лице не е оспорено.
Изводът относно наличие на противоправно поведение, което е
основание за заплащане на застрахователно обезщетение не е необоснован –
посочените, събрани доказателства за изясняване на този факт са достатъчни
за да формират убеждение за осъществяването му.
Поради липса на други доводи в жалбата, съдът не намира за
необходимо да обсъжда доказателствата по делото, свързани с осъществяване
на останалите, обосноваващи ангажиране отговорността на въззивницата
обстоятелства – притежавала ли е тя свидетелство за управление на МПС,
платено ли е обезщетение на третото лице, съществува ли валидна
застраховка от вида „гражданска отговорност на автомобилистите“.
Основателността на предявения иск, обосновава основателност и на
исканията за възстановяване на направените разноски за
производството.Липсва норма, която да изключва дължимостта на разноски,
тогава когато техния размер надхвърля исковата сума а и искане за изменение
на решението, в частта за разноските в жалбата не се подразбира.
Подадената жалба е неоснователна.
Предвид неоснователността на жалбата, въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на КнОС държавна такса възлизаща на 25.00
лв., както на ответната страна на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за
производството, възлизащи на 660.00 лв- платен депозит за особен
представител 300.00 лв- и адв.възнаграждение 360.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260111/14.06.2022г. по гр.д.№298/2021г.
по описа на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА Б. П. Д.,ЕГН ********** живуща в
*********************************** да заплати на ЗАД“ ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“св.София“№7, ет.5 разноски за производството, за заплатено
възнаграждение за особен представител 300.00 лв и 360.00 лв, за заплатено
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Б. П. Д.,ЕГН ********** живуща в
*********************************** да заплати по сметка на КнОС
държавна такса за въззивното производство, възлизаща на 25.00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6