Решение по дело №666/2017 на Окръжен съд - Ловеч

                       Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е  №

 

 

                                                Гр.Ловеч, 24.04.2018 год.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при секретаря Д. ПЕТРОВА и с участието на прокурора Светла Иванова като разгледа докладваното от председателя гр.д.  № 666 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.6 §1 ЕКПЧ и чл.52 от ЗЗД във вр. С чл.86 ал.1 от ЗЗД

    Постъпила е искова молба с вх.№9023/23.11.2017 г. от Д.Ч.Д. чрез адв. С. Г. против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с посочено правно основание: чл. 26 ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 6, § 1 ЕКПЧ за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото вразумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КОНВЕНЦИЯТА и цена на иска 30 000 лева за причинени неимуществени вреди.

Излага, че в началото на 2007 г. той е работил като горски стражар в Държавно лесничейство с. Лесидрен, Ловешка област, като през този период отговарял за охранителен участък - гр. Угърчин, Ловешка област, в частност и за отдел 1058Б в местността „Бранил" в землището на посочения град. Сочи, че във връзка с извършван дърводобив от този отдел през 2010 г. било образувано досъдебно производство № 230/2010 г. по описа на ОД МВР – Ловеч, като горните обстоятелства са установени в констативните части на приложените обвинителни актове и мотивите към присъдите на Ловешкия районен и Плевенския районен съдилища.

Сочи, че в хода на разследване по посоченото досъдебно производство на 13.09.2010 г. с Постановление от същата дата, докладвано по реда на чл. 219, ал.1 НПК на наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура - Ловеч, ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК за това, че през периода от 05.02.2007 г. до 16.03.2007 г., в качеството му на длъжностно лице, в кръга на службата си, сам и в съучастие като извършител с няколко лица - помагачи, съставил 39 официални документа - подробно описани превозни билети, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство за посочените в тях обстоятелства и му била определена мярка за неотклонение „Подписка".

Твърди, че след приключване на разследването Ловешката районна прокуратура внесла за разглеждане в Ловешкия районен съд обвинителен акт по д.п. № 230/2009 г. по описа на ОД МВР - Ловеч, пр.пр. № 1709/2008 г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч, против седем лица, в т.ч. и против ищеца, с обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК.

Излага, че въз основа на внесения обвинителен акт изх. № Д-124/19.08.2011 г. в Ловешкия районен съд било образувано НОХД № 52/2011 г., което приключило на 16.05.2013 г. с нов номер, а именно НОХД № 1274/2011 г./поради връщане на делото от съда на Районна прокуратура - Ловеч за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения и след тяхното отстраняване и внасяне отново на обвинителния акт, било образувано НОХД в Ловешкия районен съд с този нов номер, по което ищецът бил подсъдим за посоченото по-горе престъпление/. Твърди, че била постановена присъда № 26 от същата дата, с която съдът признал всички подсъдими, в частност и ищеца за невиновен в извършване на престъплението, за което бил обвинен.

Излага, че против присъдата бил внесен протест от 28.05.2013 г. от Ловешката районна прокуратура, допълнен с протест от 17.09.2013 г., изготвен от двама прокурори от Ловешката районна прокуратура и делото било пренесено за разглеждане в Плевенския окръжен съд поради изчерпване на състави от Ловешкия окръжен съд, като било образувано ВНОХД № 783/2013 г. по описа на съда.

Сочи, че с Решение от 14.01.2014 г. Плевенският окръжен съд приел, че са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и на основание чл. 335, ал. 2 НПК отменил Присъда № 26/16.05.2013 г. по НОХД № 1274/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд и върнал делото на същия съд за изправяне на подробно посочените съществени процесуални нарушения.

Твърди, че делото отново било пренесено за разглеждане в Плевенския районен съд, в който било образувано НОХД № 862/2014 г. по описа на съда.

Излага, че в свое Разпореждане № 3365/26.05.2014 г. съдията-докладчик по делото, като се запознал с материалите по досъдебно производство № 1709/2008 г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч приел, че са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и постановил прекратяване на производството по делото и връщането му на Ловешката районна прокуратура за тяхното отстраняване.

Твърди, че след отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, делото отново било внесено за разглеждане в Плевенския районен съд, който с присъда № 26/03.02.2015 г., постановена по НОХД № 862/2014 г. по описа на съда оправдал подсъдимите, в т.ч. и ищеца по обвинението му, повдигнато с обвинителния акт на Ловешката районна прокуратура за престъпление по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК.

Сочи, че на 13.02.2015 г. прокурор от Ловешката районна прокуратура внесъл протест против посочената присъда в Плевенския окръжен съд е с Решение № 82/05.05.2015 г. по ВНОХД № 207/2015 г. Плевенският окръжен съд отменил присъда № 26/03.02.2015 г. по НОХД № 862/2014 г. по описа на Плевенския районен съд поради допуснати отстраними процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство и разпоредил връщане на делото за ново разглеждане на Районна прокуратура – Ловеч, като при решаване на делото било изразено особено мнение от член от състава на съда, изразяващо се в това, че не може да се аргументира нарушаване на правата на обвиняемия и неговия защитник, тьй като именно оправдателната присъда съставлява най-пълна защита на тези права.

Сочи, че за да отстрани посочените от съда съществени нарушения на процесуалните правила, разследващ полицай от ОД МВР - Ловеч предявал обвинение на ищеца с Постановление за привличане на обвиняем от 29.07.2015 г., което било докладвано по реда на чл. 219, ал. 1 НПК на наблюдаващия прокурор от Ловешката районна прокуратура, за престъпление по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК.

Твърди, че при предявяване на материалите по разследването, ищецът направил искане за прекратяване на обвинението против него поради липса на безспорни доказателства за извършено от него престъпление, за което му било предявено обвинението, но с Постановление на прокурор от Ловешката районна прокуратура от 09.09.2015 г. това искане било оставено без уважение.

Излага, че на 29.10.2015 г. прокурор от Ловешката районна прокуратура внесъл отново обвинителен акт в Плевенския районен съд против обвиняемите, в това число и против ищеца за извършено от него престъпление по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК.

Изтъква, че образуваното НОХД № 2770/2015 г. по описа на Плевенския районен съд приключило с Присъда № 144/16.06.2016 г., с която ищецът и останалите подсъдими били признати за невиновни и оправдани изцяло.

Сочи, че против посочената присъда прокурор от Районна прокуратура – Ловеч внесъл протест на 29.06.2016 г. по преписка изх. № 1709/2008 г. на Ловешката районна прокуратура с искане присъдата да бъде отменена й вместо нея да бъде постановена нова, която да признае подсъдимите, в т.ч. и ищеца за виновни и да им наложи предвидените в закона наказания.

Изтъква, че с Решение № 239/21.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 590/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд, същият потвърдил Присъда № 144/16.06.2016 г., постановена по НОХД № 2770/2015 г. по описа на Плевенския районен съд като обоснована и законосъобразна, което Решение влязло в сила на посочената по-горе дата като окончателно.

Излага, че както е отбелязано по-горе, в Ловешката районна прокуратура е била образувана преписка № 1709/2008 г., по която било образувано досъдебно производство № 230/2010 г. по описа на ОД МВР - Ловеч.

Сочи, че конкретно против ищеца процесуално-следствените действия започнали на 13.09.2010 г. с Постановление от същата дата, докладвано по реда на чл. 219, ал. 1 НПК на наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура - Ловеч, ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. Твърди, че с Решението, постановено по ВНОХД № 590/2016 г. по описа на Плевенския окръжен бил сложен край на наказателното производство против ищеца, което продължило от 13.09.2010 г. до 21.10.2016 г. - шест години един месец и осем дни - изключително неразумен срок с оглед обстоятелството, че нито ищецът, нито останалите подсъдими по някакъв начин със своето процесуално поведение са станали причина за това.

Твърди и нещо повече, а именно, че прави впечатление упоритостта, с която представителите на прокуратурата са осъществявали своите процесуални правомощия да отстояват своята грешна позиция, посочена от съда още при първото разглеждане на делото от първата инстанция. Сочи, че съдът е връщал няколкократно делото за изправяне на допуснати на фазата на досъдебното производство съществени процесуални нарушения и представителите на прокуратурата е следвало да установят на първо място своите грешки при допуснатите съществени процесуални нарушения - няколкократното връщане на делото за отстраняване на допуснатите съществените процесуални нарушения, които са установявани от съдилищата и на второ място - приключване на делото още при неговото първо разглеждане от Ловешкия районен съд с оправдателни присъди и то против всичките подсъдими; на следващо място - постановени трикратно оправдателни присъди от първоинстанционните съдилища. Смята, че тези обстоятелства е следвало да покажат на представителите на прокуратурата, че деянията на подсъдимите, в т.ч. и на ищеца не са доказани по изискващия се от закона безспорен и несъмнен начин и не на последно място - броят на проведените по делото съдебни заседания - над 50, като следва да се отбележи и обстоятелството, че наказателното производство е приключило окончателно в края на 2016 г. за деяния, за които прокуратурата е твърдяла, че са извършени от подсъдимите през 2007 г., т.е. повече от 10 години от извършване на тези деяния.

Смята, че част от горните обстоятелства и фактически положения са отразени в Констативен протокол изх. № РС-17-117/28.06.2017 г. от Инспектората към Висшия съдебен съвет при извършена проверка, свързана с подаденото от ищеца заявление за изплащане на обезщетение по реда на Глава трета "а" ЗСВ, като към исковата молба е приложена в оригинал и трите броя споразумения, изпратени до ищеца, с оглед доказване на обстоятелството, че същият не се е възползвал от получаване на обезщетение по посочения по-горе ред и не е получавал такова.

Смята, че описаното по-горе изцяло попада в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3; чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 26 ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, с което било нарушено това правото на ищеца.

Твърди, че в резултат на описаните по-горе незаконни актове от страна на Прокуратурата ищецът е претърпял и продължава да търпи значителни неимуществени вреди, както и други тежки последици.

Изтъква, че според ищеца само по себе си това обстоятелство е довело до сериозни, непоправими и необратими негативни преживявания, които са сложили отпечатък върху личния и семейния му живот, като в своята съвкупност и наслагване, обаче стават особено тежки и се изразяват в следните НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:

Излага, че обстоятелството, свързано с реализирането на отговорността на държавата за незаконните действия на органите на прокуратурата, изразяващи се в описаните по-горе действия през посочения период се отразили негативно върху ищеца, който изпаднал в един постоянен и дълготраен психически стрес и срив, психиката му била травмирана постоянно през този изключително дълъг срок, през който продължило наказателното производство, като през всичките тези над шест години били проведени около 50 съдебни заседания, което прави средно под едно проведено съдебно заседание на всеки месец. Твърди, че най-продължителен период от време делото е престояло в Ловешкия районен съд, където са проведени и най-голям брой съдебни заседания, а в Плевенските районен и окръжен съдилища по делото са проведени общо по-малко от 20 съдебни заседания, но според ищеца това не е било, защото делото е било със значителна фактическа и правна сложност, тъй като големият брой свидетели и големият обем писмени доказателства не са го направило такова.

Смята, че продължителния срок, през който било проведено наказателното производство не се дължало според ищеца на лошо процесуално поведение, както от негова страна, така и от страна на останалите подсъдими и не се дължало и на лоша организация в работата на отделните съдилища. Последното според него се потвърждава от обстоятелството, че провеждането на наказателното производство по НОХД № 1274/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд започнало на 10.01.2012 г. /първо заседание по делото/ до 16.05.2013 г.; по НОХД № 862/2014 г. в Плевенския районен съд е продължило от края на м. ноември 2014 г. /28.11.2014 г./до 03.02.2015 г., а това по НОХД № 2770/2015 г. по описа на Плевенския районен съд - от 16.03.2016 г. до 16.06.2016 г.

Твърди, че провеждането на наказателното производство в очевидно неразумния срок от шест години един месец и осем дни е последица единствено и главно от неразчетените и незаконосъобразни действия на представителите на Ловешката районна прокуратура.Според него очевидно е също така, че тези представители нито веднъж не са направили задълбочен анализ на доказателствения материал по делото и причините за последователно и непротиворечиво следвалите във времето оправдателни присъди, което обстоятелство е следвало да ги доведе до изводите, направени от съдилищата, а именно, че обвиненията, в частност и против ищеца, не са доказани по безспорен и несъмнен начин и да прецизират своите действия по протестиране на присъдите и внасяни на обвинителни актове.

Смята, че постоянните ограничения, произтичащи от качеството му на обвиняем и подсъдим, не му давали възможност за един нормален и пълноценен живот, тъй като не можел да планира живота и бизнеса си дори в краткосрочен или средносрочен план, та камо ли за по-дълго време.

Твърди, че наказателното производство, което се провеждало за престъпни деяния, извършени през началото на 2007 г., приключило в края на 2016 г. - около 10 години, като всичко изложено по-горе сложило траен отпечатък върху психиката и начина на живот на ищеца и в отношенията му към близки и познати. Излага, че станал затворен, мнителен, жизнерадостта изчезнала от начина му на живот, заболял от повишено артериално кръвно налягане.

Смята, че тази системност и цикличност на действията на представителите на Ловешката районна прокуратура е задълбочила в голяма степен негативните преживявания, моралните болки и страдания, описани по-горе за ищеца, които той преценява като причинени му неимуществени вреди, които от своя страна оценява на сума в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева.

Изтъква, че описаните по-горе болки и страдания и свързаните с тях неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от нарушаването на правото на ищеца по чл. 6, § 1 от Конвенцията за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Той твърди, че тревожността и напрежението все още не са го напуснали и след окончателното влизане на последната оправдателна присъда в сила и въпреки това органът по чл. 3 ЗОДОВ не изпълни задължението си по този текст от Закона.

Смята, че причинените болки и страдания, които ищецът е преживял през периода на наказателното преследване против него ищецът квалифицира като причинени му неимуществени вреди, които оценява по основание на сума в размер на 30 000 лева.

Излага, че в срока по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ ищецът подал заявление с искане на основание чл. 60а, ал. 3 ЗСВ да му бъде определено и изплатено обезщетение в максимален размер на 10 000 лева, представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че това обезщетение не е в размер, с който ще бъде обезщетен справедливо, но това се наложило, тъй-като ищецът предявил пред Ловешкия окръжен съд искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и , във връзка с чл. 6, § 1 ЕКПЧ и в който съд било образувано гр.д. № 583/2016 г.  и съдът прекратил производството по делото по иска с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 6, § 1 ЕКПЧ, тъй-като не била спазена процедурата по Глава трета "а" ЗСВ.

Сочи, че на 21.09.2017 г. на ищеца били изпратени с писмо изх. № 94-Д-217/17 на Министерството на правосъдието на Република България, което той получил на 28.09.2017 г. /видно от клеймото на пощенския плик/, Констативен протокол и Споразумение в три екземпляра, в което му се предлагало да приеме споразумение за обезщетение във връзка с нарушеното му право на разглеждане на делото му в разумен срок в размер на 900 лева, но ищецът приема този размер за обидно нисък, поради което за него се явява правен интерес от предявяване на настоящия иск със следния ПЕТИТУМ:

Съдът да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 26 ал. 1 ЗОДОВ,във връзка с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 04.11.1950 г. /ратифицирана със Закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.;, изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г./ Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като  му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Прави доказателствени искания и прилага писмени доказателства.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратура на Република България, в която се изразява становище, че Съгласно т.5 от TP №3/2004г. на ОСГК на ВКС, отнасящо се за приложението на ЗОДОВ по някои спорни въпроси, Окръжна прокуратура - Ловеч прави настоящия писмен отговор от името на Прокуратурата на Р България като нейно структурно звено, което може да я представлява по гр.д.№666/2017г. без изрично упълномощаване по реда на ГПК, като този извод следва и от разпоредбата на чл.136 ал.З от ЗСВ, т.к. прокуратурата е единна и централизирана като орган на съдебната власт.

Сочи, че ищецът Д.Ч.Д. *** е предявил иск по чл.2б от ЗОДОВ, с който иска обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., произтичащи от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на ДП №230/2009г. по описа на ОД на МВР - Ловеч /пр. пр-ка №1709/2008г. на РП -Ловеч/ и съдебното производство по НОХД №2770/15г. на PC - Плевен, приключило с влязла в сила на 21.10.2016г. оправдателна присъда за престъпление по чл.311 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК.

Смята, че предявеният иск е допустим, т.к. към исковата молба са представени доказателства, че е изчерпана административната процедура за обезщетение по глава три „а" от ЗСВ, по който ред няма постигнато споразумение.

Оспорва така предявената искова претенция по основание и размер.

Твърди, че от фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба е видно, че ищецът не е уточнил кое точно процесуално действие в хода на наказателното производство и в двете му фази не е извършено в разумен срок от органите на Прокуратурата на Р България. Излага, че Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №230/09г. на 13.09.2010 г. и на 14.01.2011 г. е бил внесен обвинителния акт в PC -Ловеч. Сочи, че данни за продължителността на наказателното производство /досъдебна и съдебна фаза/ се съдържат в приложения към исковата молба констативен протокол на ИВС, от който е видно, че делото е било в досъдебна фаза още за два периода - от 20.06.2011 г. след връщането му от PC - Ловеч на РП-Ловеч за отстраняване на съществени процесуални нарушения до внасянето на OA от 19.08.2011г. и от 05.05.2015г. до 30.10.2015г. също за отстраняване на процесуални нарушения съгласно Решение №82/05.05.29.015 г. на ОС-Плевен до внасянето на акта в PC-Плевен. Твърди, че общата продължителност на досъдебното производство срещу ищеца е била за срок от 11 месеца и 25 дни. Излага, че съгласно съдебната практика за преценка разумността на процеса е от значение предмета на наказ. производство, броя на обвиняемите лица, поведението на страните и техните процесуални представители, фактическата и правна сложност на казуса. Твърди, че в настоящия случай обвиняемите лица са седем, извършени са разпити на множество свидетели, назначени са и изготвени няколко експертизи със сложни задачи и обекти на изследване. Изтъква, че е било необходимо извършването на множество процесуално-следствени действия, за да се изясни всестранно и пълно обективната истина по делото. Смята, че разследващият орган, респ. и прокуратурата е бил задължен да извърши тези действия, съгласно принципите на наказателното право и процес. Изтъква, че с оглед на тези фактически обстоятелства по делото, продължителността на досъдебната фаза не е била извън разумния срок. Излага, че много по-дълго е продължила съдебната фаза -5 години и 6 дни според констатациите от протокола на ИВСС, но Прокуратурата не може да отговаря за продължителността на съдебната фаза, т.к. след внасянето на OA съдът е този, който ръководи наказателния процес и вредите за неспазен разумен срок не могат да се вменяват в отговорност на прокуратурата.

Оспорва и размера на предявената сума за неимуществени вреди от 30 000 лева. Смята, че тази претенция е прекомерно завишена, т.к. не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в тази насока, както и с обществено-икономическите условия и стандарт на живот в страната. Твърди, че ищецът не посочва релевантни доказателства за действително претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен срок. Според ответника следва да се има предвид и факта, че ищецът Д.Ч.Д. е предявил иск с правно основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ за обезщетение на вреди, произтичащи от незаконно обвинение за престъпление по чл.311 от НК по същото наказателно производство, която искова претенция е била предмет на разглеждане по гр.д.№583/2016г. по описа на ОС - Ловеч. Излага, че Гр.д.№583/2016 г. е приключило с Решение №104/29.05.2017 г., с което на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, като решението е потвърдено с Решение №234/31.10.2017г. по в.гр.д. №306/17г. на АС - В.Търново, в мотивите на което е отчетена изрично и продължителността на наказателния процес и това фактическо и правно обстоятелство е важно, т.к. ищецът не следва и не може да бъде обезщетяван два пъти за едно и също нещо.

Смята, че направеното доказателствено искане от ищеца за назначаване на комплексна съдебно-медицинска и психологическа експертиза, която да се изготви по свидетелски показания и освидетелстване към момента на ищеца е неоснователно, тъй като към исковата молба няма приложена медицинска документация, отнасяща се за периода на наказателното производство, което е предмет на настоящето гражданско дело. Според ответника е недопустимо доказване на заболяване /ако има такова към момента/ със свидетелски показания за минал период, които показания установяват личните възприятия на свидетелите за поведението и настроенията на ищеца без наличието на медицински документи, констатиращи здравословното му състояние в годините на водене на наказателния процес и не са посочени имената на свидетелите, както и за какви обстоятелства ще свидетелстват.

Към отговора прилага копие от Решение №234/31.10.2017г. по в.гр.д.№306/2017г. на АС - В.Търново, не влязло в сила, което да бъде прието като писмено доказателство по делото.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, като за него се явява пълномощникът му адв.Г., който поддържа исковата молба. Претендира и разноските по делото в размер на сумата 410 лв.

 Представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч заявява становище в съдебно  заседание, а впоследствие и в писмените си бележки, че искът е завишен по размер и не се е доказал от събраните по делото доказателства. Оспорва исковете по основание и размер, като моли съда при определяне на размера на обезщетението да присъди да съобрази и решението по гр.д.№583/16 г. на ОС-Ловеч от 29.05.17 г. което включва и продължителността на водения наказателен процес, за което вече ищецът е получил обезщетение. Счита, че не се е доказало, че продължителността на наказателното производство в случая е извън разумния срок съгласно чл.6 ал.1 от Конвенцията, за което излага и подробни доводи.

От приложените по делото писмени доказателства: Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 13.09.2010 г.; 3. Протокол за разпит на обвиняем от 13.09.2016 г.; 4. Препис-извлечение от Обвинителен акт от 19.08.2011 г. на Ловешката районна прокуратура; 5. Препис-извлечение от Присъда № 26/16.05.2013 г. по НОХД № 1274/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд; 6. Разписка за получен препис от Протест изх. № 1709/2008 от 28.05.2013 г. на Ловешката районна прокуратура; 7. Препис-извлечение от Частен протест от 06.06.2014 г.; Присъда № 26/03.02.2015 г. по НОХД № 862/2014 г. по описа на Плевенския районен съд; 8. Препис-извлечение от Протест от 13.02.2015 г.; 9. Препис-извлечение от Решение № 82/05.05.2015 г. по ВНОХД № 208/2015 г. по описа на Плевенския окръжен съд; 10. Препис- извлечение от Обвинителен акт от 29.10.2015 г. на Ловешката районна прокуратура; 11. Присъда № 144/16.06.2016 г. по НОХД № 2770/2015 г. по описа на Плевенския районен съд; 12. Препис-извлечение от Протест изх. № 1709/2008 от 29.06.2016 г. на Ловешката районна прокуратура; 13. Препис-извлечение от Решение № 239/21.10.2016 г. по ВНОХД № 590/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд; 14. Пощенски плик; 15. Писмо изх. № 94-Д-217/17/21.09.2017 г.; 16. Проект за споразумение - 3 бр. в оригинал и 1 бр. препис за ответника; 17. Констативен протокол изх. № PC-17-117/28.06.2017 г. етапна епикриза за периода 1.01.2011 г. 12.03.2018 г. изследване от 3.07.2-18 г. на Д.Д., от показанията на разпитаните свидетели Й.Н.Н., М.П.К.и Ч.Д.Ч., от заключението на комплексната съдебно-медицинска и психологична експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното по делото копие от документи по ДП №230/09 т.ІХ л.79 се установява, че на 13.09.2010 г. с постановление на прокурор от РП-Ловеч М. е привлечен в качеството му на обвиняем Д.Ч.Д. за това, че за времето от 5.02.2007 г. до 16.03.2007 г. в гр.Угърчин  обл.Ловеч, на временен склад-площта ДЗС, в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице-горски стражар при ДЛ-Лесидрен, с охранителен участък Драгана, в кръга на службата си, като извършител сам и в съучастие с действалите като помагачи Н.К., В.Д., В.И.и М.М.състави официални документи-превозни билети, подробно изброени в постановлението, в които удостоверил неверни обстоятелства-че транспортираната с тях дървесина е с произход от отдел 1058 Б м.”Бранил” землището на гр.Угърчин, държавен горски фонд, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства при транспортиране на дървесина-престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.с.чл.20 ал.4 от НК и не са налице основаниея за прекратяване на наказателното производство..Взета му е мярка за неотклонение „подписка”, предявено му е обвинението лично и в присъствието на адв.Румен Константинов, негов защитник. Видно от протокол за разпит на обвиняем, същият е дал обяснения, че превозните билети не му говорят нищо и трябва да ги види един по един, но е категорично заявява, че никога не е вписвал неверни обстоятелства и желае да му бъдат предявени материалите по разследването. В материалите по досъдебното производство навсякъде е отбелязано, че Ч. е неосъждан и за това обстоятелство не е спорно по делото.

От приетите като доказателство по делото копия от решение №234/31.10.2017 г., и констативен протокол от 28.06.2017 г. на Инспектората към ВСС съдът установява, че С протоколно определение от 6.04.2011 г. постановено по н.ох.д.№52/11 г. по описа на ЛРС е изменена мярката ма неотклонение на Ч. от подписка в „домашен арест”, която да търпи на адрес гр.Ловеч, ул.”Св.св.Кирил и Методий” №15. Определението е отменено с определение №117/18.04.2011 г. по в.ч.нд.№176/11 г. по описа на ОС-Ловеч,  като му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 1000 лв.

От приложените като копия доказателства се установява и, че НОХД № 52/11 г. на РС-Ловеч е било образувано по внесения обвинителен акт по досъдебно производство №230/09 г. на ОД на МВР-Ловеч пр.пр. №1709/08 г. по описа на РП-Ловеч срещу 7 лица между които е Д.Ч.Д. *** за престъпление по чл.311 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК. С протоколно определение от 20.06.2011 г. е прекратено съдебното производство по н.о.х.д.№52/11 г. по описа на ЛРС и е върнато делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, съгласно дадените указания. 

 На 19.08.2011 г. Районна прокуратура-Ловеч отново внася обвинителен акт против същите седем лица, между които и Д.Ч.Д. *** за същото престъпление по чл.311 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, като по този обвинителен акт е образувано н.ох.д.№1274/11 г. по описа на ЛРС. Постановена е присъда №26/16.05.2013 г. по н.ох.д.№1274/11 г, с която е признат подсъдимия Д.Ч.Д. за невиновен по така повдигнатите му обвинения и е отменена мярката му за неотклонение „подписка”. Против тази присъда на ЛРС е подаден протест вх.№4687/28.05.2013 г. от мл.прокурор Б.В., като е образувано н.о.х.д.№378/13 г. на ЛОС. След отвод на всички съдии от ЛОС, с определение №159/29.10.2013 г. на ВКС по ч.н.д.№2035/13 г. н.о.х.д.№378/13 г. на ЛОС е изпратено на Окръжен съд-Плевен за разглеждане.

След разглеждане на делото, Плевенски окръжен съд е постановил решение №10/14.01.2014 г. по в.н.о.х.д.№783/13 г., с което е отменил присъда №26/16.05.2013 г. постановена по н.х.д.№1274/11 г. на ЛРС и е върнал делото на РС-Ловеч за ново разглеждане.

След връщане на делото в ЛРС е образувано н.ох.д.№83/14 г.. Тъй като всички съдии от този съд са се отвели  е постановено определение №101/12.02.2014 г. на Адм.ръководител председател на ЛРС, с което на основание чл.43 т.3 от НПК делото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд за разглеждането му. ВКС е постановил определение №46/25.05.2014 г., с което  по н.д.№320/14 г. с което н.ох.д.№83/14 г. прекратено на ЛРС е изпратено на Плевенския районен съд за разглеждане.

В Плевенски районен съд е образувано н.о.х.д.№862/14 г, по което с присъда №26/3.02.2015 г. Плевенски районен съд е признал всички подсъдими за невиновни, включително и Ч. в извършване на престъплението, за което е бил обвинен-по чл.311 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 и чл.201 ал.2 НК.

След протест на РП-Ловеч и РП-Плевен в Плевенски окръжен съд е образувано в.нох.д.№208/15 г. Постановено е съдебно решение №82/5.05.2015 г., с което е отменена изцяло присъда №26/3.02.2015 г. постановена по н.ох.д.№862/14 г. на РС-Плевен и е върнато делото за ново разглеждане на Районна прокуратура-Ловеч.

Отново е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Ловеч, по който е образувано н.ох.д.№2770/15 г. по описа на Районен съд-Плевен. Постановена е присъда №144/16.06.2016 г. по н.о.х.д.№2770/15 г. по описа на Районен съд-Плевен, с която е признат подсъдимия Д.Ч.Д. за невиновен. Подаден е протест срещу така постановената оправдателна присъда пред Плевенски окръжен съд по повод на който е образувано в.но.х.д.№590/16 г. С решение №239/21.10.2016 г. постановено по в.но.х.д.№590/16 г. Плевенски окръжен съд е потвърдил присъда №144/16.06.2016 г. постановена по н.ох.д.№2770/15 г. по описа на РС-.Плевен.

След като Д.Ч.Д. е бил окончателно оправдан по така повдигнатите му обвинения, той предявява пред Ловешки окръжен съд искова молба с вх.№8778/21.12.2016 г. срещу Прокуратурата на Република България и ЛРС с правно основание чл.2 т.3 от ЗОДОВ и чл.2б ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.6 §1 ЕКПЧ и чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД като претендира заплащане на обезщетение в размер на сумата 35 000 лв, по която е образувано гр.д.№583/16 г. С определение от 24.02.2017 г. ЛОС е прекратил производството по делото в частта относно предявения на основание чл.2 ал.1 т., от ЗОДОВ вр. с чл.6 ;1 от Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи на основане чл.8 ал.2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за сумата 30 000 лв. обезщетение. С решение №104/29.5.2017 г. постановено по гр.д. №583/16 г. ЛОС е осъдил Прокуратурата на Р.България да заплати на Д.Ч.Д. сумата от 10 000 лв. претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно образувано против него досъдебно производство и предявяване на обвинени за умишлено престъпление по чл.3112 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, като делото е приключило с оправдателна присъда-решение №239/21.10.2016 г. на ОС-Плевен, постановено по ВНОХД №59№/16 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът в размер на 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 35 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.С решение №234/31.10.2017 г. постановено по в.гр.д.№306/17 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново е потвърдено решение 0104/29.05.2017 г. по гр.д.№583/16 г. на ЛОС. Като правилно.В мотивите си и двете инстанции са посочили, че при присъждане на обезщетението са съобразили и продължителността на наказателното преследване-започнало на 13.09.2010 г. и приключило на 21.10.2016 г. когато е влязла в сила оправдателната присъда-6 години един месец и 8 дни.

Д.Ч.Д. е подал заявление №РС-17-117/20.03.2017 г. до Инспектората към ВСС с твърдения, че му е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по н.ох.д.№2770/15 г. по описа на ЛРС, като е претендирал  обезщетение в размер на сумата 10 000 лв.

Съставен е бил констативен протокол от 28.06.2017 г., приложен на л.45 от делото, от който се вижда, че състав на специализираното звено на Инспектората на ВСС след подробен анализ на фактите и обстоятелствата, касаещи развитието на наказателното производство е стигнал до извода, че общата продължителност на наказателното производство срещу заявителя сочи за нарушаване на рамките на разумния срок и копие от протокола, ведно със заявлението и всички документи към него са изпратени на министъра на правосъдието.

От страна на Министерство на правосъдието с писмо изх.№94-Д-217/17 г.от 21.09.2017 г. отправено до Д.Д.Ч. е предложено сключване на споразумение, като му предложено изплащане на обезщетение в размер на сумата 900 лв. Посочено е, че това обезщетение е съобразено кат размер по сходни казуси като например „С.Х.К срещу България” и „И. срещу България”. Даден е бил едномесечен срок за приемане на това споразумение, като е било указано на Ч., че в случай че не го приеме, то той има право да заведе иск за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по реда на чл.2б от ЗОДОВ.

Ч. не е приел това споразумение и е предявил настоящият иск с вх.№9023/23.11.2017 г. пред ЛОС.

За правилно решаване на спора по делото са разпитани трима души свидетели, доведени от ищеца: Й.Н.Н., М.П.К.и Ч.Д.Ч.. От техните показания става ясно, че по време на наказателното производство ищецът е станал притеснен и затворен в себе си, изнервил се е и е имал здравословни проблеми с кръвното. Категорично заявява,т че преди това той е бил весел и жизнен човек, излизал е с приятели и не е имал здравословни проблеми. Неговият син, като един от най-близките му хора сподели в съдебно заседание, че по време на наказателното преследване баща му е станал затворен, избухлив, започнал да се кара често, като твърди, че преди това те заедно са излизали често да разхождат кучето. Споделя, че баща му е имал проблеми с кръвното и сърцето. Заявява, че когато е трябвало да се ходи до Плевен заради съдебните заседания, той го е карал, защото баща му се тревожел. Често е споделял по повод на телевизионни материали, свързани със съдебни дела, че той е невинен, но макар и да е невинен, те ще го осъдят и ще понесе някакво наказание.

Съдът е допуснал назначаване на комплексна съдебно—медицинска и психологична експертиза, която е изготвена компетентно и професионално от вещи лица д-р Д. Б. и –специалист „Вътрешни болести и кардиология” и Г.С.-психолог. От експертизата се установява, че ищецът е прегледан от двамата лекари, които са установили, че по данни от изпратената етапна епикриза Ч. е със завишени стойности на кръвното налягане месеци преди 7.06.2011 г. без ясна конкретизация за началния период на повишаване на стойностите. На регистрирания преглед от личния лекар от 7.06.2011 г. като водеща диагноза е вписано І51.9 болест на сърцето неуточнена с придружаващо заболяване Н54.5 намалено зрение на средното око. По време на прегледа са регистрирани стойности на кръвното налягане 135/95 мм Нg и направената ЕКГ е била в синусов ритъм, нормофреквентна, посочено, е то е бил насочен за консултация с кардиолог за диспансерно наблюдение и месец по-късно на 7.07.2011 г. е бил осъществен профилактичен преглед и е отразено вече провеждането на медикаментозна терапия за хипертония с Ко-нентек и Нордимип, като вписаните стойности на кръвно  налягане са 130/80 мм. Проследено е последвалото му лечение и към момента на прегледа д-р Б. приема, че се касае за артериална хипертония І-ІІ стадий лека степен, сърдечна форма, с ЕКГ критерии за проводно нарушение ЛПХБ ляв преден хемиблок у лице с рискови фактори-мъжки пол. Вещото лице е отразило, че стресът може да изиграе роля на пусков механизъм за изява на високи стойности на кръвното налягане и при наличие на системен стрес, преминаващ в дистрес да води до влошаване на изявилото се заболяване артериална хипертония т.е. до изява на усложнения от пита на хипертонични кризи и поддържане на високи стойности на кръвното налягане въпреки лечението и това да води до повишаване на броя на приеманите медикаменти или често провеждане на лечение в болница. По отношение на психологическото изследване в заключението е отразено, че Д. е бил прегледан на 13.03.18 г. и е установено, че той независимо, че изглежда спокоен е вътрешно напрегнат. Споделил е за отслабване на паметта, раздразнителност, нарушена концентрация на вниманието, невъзможност да взема решения за бъдещето, блуждаещи мисли, свързани с преживяното. Споделял е, че често влиза в конфликтни ситуации в семейството, станал е чувствителен към критиките на колегите си, изпитва неудовлетвореност и липса на перспектива. Чувствал се е подтиснат, мрачен и тъжен, безпомощен, както и е имал често главоболие и намалена работоспособност. С оглед свидетелските показания и споделеното от ищеца, вещото лице прави заключение, че Ч. се намира в леко депресивно състояние, засилен невротизъм, които се констатират само чрез използването на тестова методика. Според вещото лице няма данни от проведеното психологично изследване за патологична промяна на личността, няма приложени консултации с психиатър или психолог, удостоверяващи и доказващи наличието на заболяване, изискващо прилагане на лечение.

В съдебно заседание вещите лица поддържат своите заключение, като д-р Б. пояснява, че би могло да се приеме, че след 13.09.2010 г. след като е бил привлечен като обвиняем би могло да се приеме, че стресът от предявеното обвинение е изиграло ролята на отключващ момент за изява на високи стойности на кръвното налягане при Д., а С. заявява, че при продължително наказателно преследване човек може да получи лека форма на депресия, като най-вероятно при ищеца това се е случило точно поради продължителното наказателно преследване.

                При така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че е сезиран с чл.2б ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.6 §1 ЕКПЧ за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД, с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца  неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба в размер на сумата 30 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Искът е допустим на основание чл.8 ал.2 от ЗОДОВ, тъй като към исковата молба са представени доказателства, че е изчерпана административната процедура за обезщетение по глава три”а”от ЗСВ, по който ред няма постигнато споразумение констативен протокол от 28.06.2017 г. и писмо изх.№94-Д-217/21.09.2017 г.

Нормата на чл.2б от ЗОДОВ/ДВ бр.98/12 г/ създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея се предвижда  като вътрешноправно средство за защита самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Ощетените лица разполагат с отделен иск, с който могат да установяват пред националния съд наличие на нарушение на чл.6 §1 от ЕКПЧ и да претендират обезщетение, като отговорността е деликтна. Критериите, въз основа на които съдът следва да направи преценка дали е допуснато съответно нарушение на чл.6 §1 от ЕКПЧ, са изброени примерно във закона, а механизмът, въз основа на който следва да се направи извода вали е спазено изискването за разумен срок е както следва: първо следва да се установи продължителността на периода от време, през което на ищеца е повдигнато наказателното обвинение и крайния е постановяване на окончателен акт на съда, с който се слага край на това производство и на несигурността на положението на лицето и след това следва да се прецени от страна на съда дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото и при баланс между интересите на лицето и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. Следва при тази преценка за разумност да се приложат и следните критерии, сложност на делото, поведение на ищеца и поведение на компетентните органи. В случая безспорно релевантният период от време, през който е продължило спрямо ищеца наказателното производство е от датата на привличането му в качеството на обвиняем по досъдебното производство на 13.09.2010 г. до постановяване на влязлата в сила оправдателна присъда на 21.10.2016 г., т.е. продължителността е 6 години 1 месец и 8 дни. Що се отнася до преценка на разумността на този период от време, настоящата инстанция счита, че общата продължителност на наказателното производство  срещу Д. е продължило извън рамките на разумния срок. Този извод се налага както от анализа на събраните по делото писмени доказателства, така и от констатациите на Инспектората към ВСС отразени в констативен протокол от 28.06.2017 г. които не са оспорени от Прокуратурата на Република България. По отношение на критерият фактическа и правна сложност настоящата инстанция счита, че срещу Д.Д. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.311 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като обвиняеми са били привлечени седем лица, като престъпната дейност е усложнена-касае се за продължавано престъпление, като предметът на престъплението е в особено големи размени, случаят е особено тежък и деянието е осъществено при условията на посредствено извършителство чрез неустановени лица. По този начин случаят се характеризира като „особено тежък” по смисъла на чл.93 т.8 от НК Освен това се касае за голям обем събрани по делото материали около 50 тома, разпитани са над 100 свидетели, а назначените по делото експертизи сее характеризират със значителна фактическа сложност, а правната сложност е свързана с квалифициращите обстоятелства на извършеното деяние, неколкократно е извършвана промяна на квалификацията на престъплението. Посочено в констатациите на ИВСС е, че Д. е станал причина за отлагане на две съдебни заседание, на 6.04.2011 г., когато е закъснял за съдебното заседание и това на 19.11.2013 г., когато неговият защитник адв.Г. не се явил по уважителни причини за съдебно заседание. Констатирано е, че досъдебната фаза е продължила 11 месеца и 25 дни, като за забавяне се приема връщането на делото за допълнително разследване с цел отстраняването на процесуални нарушения, които са установени едва от съда ЛРС и ПОС, както и депозирането на протести от прокуратурата срещу постановените от първоинстанционните съдилища на три пъти оправдателни присъди по отношение на всички подсъдими. Съдебната фаза е обща продължителност 5 години и 6 месеца. Установява се забавяне на делото в съдебната фаза при разглеждане на н.ох.д.№52/11 г. по описа на ЛРС, което е продължило 5 месеца и 6 дни, като още при образуването то е насрочено за след 2 месеца и 22 дни, като липсва заповед на председателя на съда за насрочване на делото извън 2 месечния срок. Освен това се е констатирало, че във второто с.з. проведено по делото, то е прекратено поради допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, което е могло да се констатира и във фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото. До забавяне на общата продължителност е довело и връщането от Плевенски окръжен съд на н.ох.д.№862/14 г. по описа на ЛРС- 7 месеца и 16 дни, тъй като постановената по него присъда впоследствие е била отменена от втората инстанция поради допуснати съществени нарушения на процесуалните прави от страна на органите на досъдебното производство. Установява се, че до продължителност на производството са довели двете разглеждания на делото от ВКС за определяне на компетентен равен по степен съд, както и отводите на ЛРС и ЛОС, което обстоятелство според съдът в Страсбург винаги води до забава на производствата. С оглед на тези констатации настоящата инстанция стига до извода, че е налице нарушение на правото на Д. за разглеждане и решаване на делото в разумен срок при продължилото спрямо него 6 години 1 месец и 8 дни. Съдът не споделя възражението на представителя на Прокуратурата на Република България, че не следва тя да носи отговорност за забавяне на производството в съдебната фаза. Отговорността на прокуратурата, като процесуален субституент на Държавата е гаранционно-обезпечителна и продължителността на наказателното производство над разумния срок е самостоятелно основание за обезщетение при този иск. Поради това за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от  противоправни и виновни действия и бездействия на съд, прокуратура и следствие които са довели до неразумна продължителност на наказателното производство, съответните правозащитни органи носят солидарно гаранционно-обезпечителна отговорност, като процесуални субституенти на държавата. В случая ищецът е избрал да насочи иска си само спрямо един от солидарно отговорните държавни органи-Прокуратурата на Република България, поради което искът е допустим, а този ответник не може да възразява, че вредите са причинени от друг държавен орган, тъй като отговорността им е солидарна. В практиката си съдилищата приемат, че всички правораздавателни органи са солидарно отговорни за повдигането и поддържането на незаконно обвинение, като прокуратурата е органът, който образува производството и осъществява контрол върху неговото развитие, поради което и освен по силата на солидарността, отговаря за вредите, причинени от цялото наказателно производство, като право на ищеца е да избере срещу кого да насочи претенциите си съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 от ЗЗД, към която препраща §1 от ЗР на ЗОДОВ. Следователно ищецът не е задължен да привлече под отговорност всички солидарно отговорни институции, което не отменя тази солидарност, включително при преценката за размера на претенциите, въз основа на цялостната вреда, нанесена от всички органи на наказателното преследване. Следващото възражение на ответника е, че съдът следва да съобрази и решението на ЛОС по гр.д.№583/16 г. в което са присъдени 10 000 лв. обезщетение на Д. в производство по реда на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция счита, че производството по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ е различно от производството по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, като репарацията на причинените неимуществени вреди са на различно основание. Изрично в разпоредбата на чл.2бал.3 от ЗОДОВ е посочено, че  предявяването на иск за обезщетение от вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.  

След като се установи, че е налице нарушение на правото на Д. за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, то настоящата инстанция следва да определи в какъв размер ще се репарират понесените от него неимуществени вреди. От събраните по делото гласни доказателства, както и от заключението на комплексната съдебно-медицинска и психологическа експертиза се установи, че вследствие на продължилото наказателно преследване спрямо Д., той е изпаднал в леко депресивно състояние, засилен невротизъм, страда от артериална хипертония І-ІІ стадий лека степен, сърдечна форма, с ЕКГ критерии за проводно нарушение ЛПХБ ляв преден хемиблок у лице с рискови фактори-мъжки пол. От експертизата се установява, че стресът може да изиграе роля на пусков механизъм за изява на високи стойности на кръвното налягане и при наличие на системен стрес, преминаващ в дистрес да води до влошаване на изявилото се заболяване артериална хипертония т.е. до изява на усложнения от пита на хипертонични кризи и поддържане на високи стойности на кръвното налягане въпреки лечението и това да води до повишаване на броя на приеманите медикаменти или често провеждане на лечение в болница. Свидетелите са категорични в своите показания, че по време на продължителното наказателно преследване против Д., той е станал раздразнителен, неспокоен, затворен, а преди това е бил общителен и весел. Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т.8 на ППВС №4/68 год. е прието, че понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства. В случая при съпоставяне на относимите към спора-продължителност на наказателното производство спрямо Д.-6 години 1 месец и 8 дни, както и конкретните нарушения на здравословното му състояние, които той е получил вследствие на наказателното преследване спрямо него искът е основателен и доказан до размер на сумата 4000 лв. В този размер са уважавани и искове по подобни казуси дори и за по-продължителен период от време от ВКС / р.№66/2.04.2015 г. по гр.д.№5813/14 г., р.№76/11.04.2016 г. по гр.д.№5721/15 г. /

   С оглед на тези данни настоящата инстанция приема за справедлив размер на обезщетението от 4000 лв., което ще възмезди ищеца за понесените неимуществени вреди, в следствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, с оглед установените и претърпени от ищеца неимуществени вреди, като искът до пълния претендиран размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Съдът счита за основателно искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху размера на претендираното обезщетение считано от 21.10.2016 г., тъй като съгласно т.4 от ТР № 3/05 год. на ОСГК отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. Ето защо от 21.10.2016 год. се дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение от 4 000 лв. неимуществени вреди.

 При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ разноските по делото, а съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК с оглед уважената част на иска и възнаграждение за един адвокат. По делото не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, и съдът определя сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата 485,20 лв.,/10 лв. ДТ и 385,20 лв. за експертиза/, а впредвид частичното уважаване на иска следва да му се присъдят и 133,33 лв. за адвокатско възнаграждение. Общо разноските възлизат на сумата 528,53 лв

Водим от гореизложеното съдът

 

              Р       Е       Ш       И       :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България  да заплати на Д.Ч.Д., ЕГН ********** *** на основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.6 §1 ЕКПЧ и чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, за времето от привличането му в качеството на обвиняем на 13.09.2010 г. до влизане в законна сила на Решение №239/21.10.2016г. по ВНОХД 590/2016 г. по описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва, начиная 21.10.2016 г. до пълното изплащане на сумата, като иска до пълния претендиран размер на сумата 30 000 лв. неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума от 21.10.2016 г. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България  да заплати на Д.Ч.Д. с горните данни разноски по делото в размер на сумата 528,53 лв. /петстотин двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки/.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: