№ 70
гр. Габрово, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20234200500042 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на Т. Б. Д. против
постановеното определение №101 от 22.12.2022г. по ч.гр.д.№128/2022г. на РС-Трявна,
подадена в законоустановения срок.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното определение. Твърди се, че изводите на съда за неоснователност на молбата
противоречат на закона – чл.419,ал.1 ГПК и чл.424 ГПК. В случая било установено, че
заповедта не може да бъде връчена на длъжника, тъй като не пребивава в България, а
пребивава в Германия. Затова не е възможно в България да се образува изпълнително
производство срещу него. Не съществува пречка компетентният орган по изпълнението в
друга държава да връчи на длъжника заповедта и след нейното връчване той да обжалва
разпореждането за незабавно изпълнение и да възрази, че не дължи сумата.
Претендира се за отмяна на обжалваното определение и уважаване молбата на
жалбоподателя за издаване на заверен препис от заповедта и удостоверение по чл.53 от
Регламент /ЕС/ №1215/2012г.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в частната жалба доводи и
доказателствата по делото, прие за установено следното:
Предмет на обжалване е постановеното определение №101 от 22.12.2022г. по
ч.гр.д.№128/2022г. на РС-Трявна, с което е отхвърлена молбата на Т. Б. Д. за издаване на
заверен препис от заповед №63/06.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №128/2022 г. по описа на Районен съд –
Трявна, както и на удостоверение по чл.53 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел,че заповед
№63/06.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК , макар да съставлява „съдебно решение“ по смисъла на чл.2 от Регламента, към
1
момента не е изпълняемо от компетентен орган по изпълнението в друга държава – членка,
което е едно от изискванията на чл.42 ,т.1 от Регламента. Съобразно чл.419 ГПК
разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да се обжалва с
частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение, като частната
жалба се подава заедно с възражение срещу заповедта. Срокът за подаване на възражението
е също едномесечен, съгласно чл.414 ал.2 ГПК. Възражението срещу заповедта за незабавно
изпълнение спира изпълнението в случаите на издадена заповед за изпълнение въз основа на
запис на заповед, какъвто е и настоящия случай /по аргумент от противното на чл.420 ал.1
ГПК/. Само в случай, че длъжникът не подаде възражение срещу заповедта за незабавно
изпълнение в едномесечния срок от връчването й или ако подаде такова, но бъде
постановено положително съдебно решение по предявен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК, изпълнителната сила на издадената заповед за незабавно изпълнение
в производство по чл.417 ГПК се стабилизира. Едва тогава заповедта би била изпълняема по
смисъла на чл.42 , т.1 , б.“б“ от Регламента и въз основа на нея може да се издаде исканото
от молителя удостоверение по чл.53 от Регламента, като тези предпоставки в случая не са
налице, тъй като заповедта не е връчена на длъжника и за него не е започнал да тече срока за
подаване на възражение и на частна жалба срещу разпореждането за издаването й.
От данните по делото се установява, че производството по ч.гр.д.№128/2022г. по
описа на РС-Трявна е образувано по подадено на 04.07.2022г. заявление от Т. Б. Д. за
издаване на заповед по чл.417 ГПК срещу длъжника С. И. Ч..
От приложената справка от НБД от 04.07.2022г./ л.6 от гр.д.№128/2022г./ се
установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК длъжникът С. И. Ч. е с
постоянен и настоящ адрес :гр.Трявна,ул.“Бачо Киро „№6, което обосновава местната
компетентност на РС-Трявна да се произнесе по подаденото заявление съгласно чл.411,ал.1
ГПК.
Заповедният съд е постановил издаването на заповед №63/06.07.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК , с която е
разпоредено длъжникът С. И. Ч. да заплати на кредитора Т. Б. Д. сумата от 20 000,00 евро -
неизпълнено задължение по запис на заповед от 14.01.2010 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението 04.07.2022 г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 782,40 лв. - разноски по делото. Въз основа на заповедта, на
06.07.2022 г. е издаден изпълнителен лист, получен от кредитора на 08.08.2022г.
С молба вх.1113/30.11.2022г. кредиторът Т. Б. Д. е сезирал заповедния съд с
искане да му бъдат издадени заверен препис от постановения по ч.гр.д.№128/2022г. съдебен
акт, както и удостоверение Приложение 1 към Регламент /ЕС/ №1215/2012г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. Искането е обосновано с твърдение, че същите са необходими на молителя
за образуване на изпълнително производство в Германия, тъй като длъжникът С. И. Ч.
пребивава в тази страна.
Искането на молителя Д., обективирано в молба вх.1113/30.11.2022г. относно
2
издаването на удостоверение Приложение 1 към Регламент /ЕС/ №1215/2012, попада в
хипотезата на чл.620 ГПК.
Съгласно чл.620, ал.1 ГПК, вр. с чл.53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г.,
първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на страната
удостоверение за признаване или допускане на изпълнение на българско съдебно решение в
друга страна членка. Предпоставка за издаването му е наличие на влязло в сила съдебно
решение на български съд , молба от надлежна страна и правен интерес. С оглед
установените по делото факти в случая не е осъществена една от тези предпоставки –
постановеният съдебен акт по ч.гр.д.№128/2022г. на РС-Трявна да е влязъл в сила .
От данните по делото се установява, че към момента издадената заповед
№63/06.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК по ч.гр.д.№128/2022г. на РС-Трявна не е връчена на длъжника и не е изтекъл срока по
чл.414, ал.2 ГПК , предвид на което заповедта не е влязла в сила съгласно чл.416 ГПК .
Срокът за обжалване на разпореждането ,с което е уважена молбата за допускане на
незабавно изпълнение, също тече от връчване на заповедта на длъжника, както изрично е
постановено в чл.419 ГПК. В случая такова връчване не е извършено до момента, което
обосновава,че не е осъществена и визираната в чл.42,т.2,б“в“ предпоставка на Регламент
/ЕС/№1215/2012г.
Твърдението на жалбоподателя,че заповедта не може да бъде връчена на длъжника,
тъй като не пребивава в България ,е неоснователно . Длъжникът има постоянен и настоящ
адрес в Република България, видно от приложената в заповедното производство справка от
НБД , като в тази хипотеза, предвид и дадените разяснения в т.3“б“ на ТР №4/18.06.2014 по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС , може да се извърши редовно връчване на заповедта по
предвидения в ГПК ред , съответно в хипотезата на чл.46 или чл.47 ГПК .
На основание изложеното обжалваното определение №101 от 22.12.2022г. по
ч.гр.д.№128/2022г. на РС-Трявна в частта ,с която е отхвърлена молбата на Т. Б. Д. за
издаване на удостоверение по чл.53 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено в тази му
част.
Молбата на кредитора Т. Д. ,в частта относно искането да му бъде издаден
заверен препис от постановения по ч.гр.д.№128/2022г. по описа на РС-Трявна съдебен акт,
доколкото такъв се изисква по чл.42 от Регламент 1215/2012г., не попада в приложното
поле на чл.620 ГПК вр. с чл.53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. Произнасянето по това
искане от първоинстанционния съд с постановеното определение №101/22.12.2022г., не
подлежи на инстанционен контрол, тъй като такъв не е предвиден в закона ,както и това
определението не е преграждащо и е оттегляемо съгласно чл.253 ГПК. Предвид на това
частната жалба в частта й, с която е обжалван постановеният отказ с определение №101 от
22.12.2022г. по ч.гр.д.№128/2022г. на РС-Трявна за издаване на заверен препис от заповед
3
№63/06.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК по ч.гр.д. №128/2022 г. по описа на Районен съд – Трявна, като недопустима ,следва да
бъде оставена без разглеждане и се прекрати производството по настоящото дело в тази му
част.
На основание изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. Б. Д. частна жалба вх.
№103/24.01.2023г. по рег. на РС-Трявна в ЧАСТТА , с която е обжалвано определение №101
от 22.12.2022г. по ч.гр.д.№128/2022г. на РС-Трявна в частта за отхвърляне на молбата на Т.
Б. Д. за издаване на заверен препис от заповед №63/06.07.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №128/2022 г. по описа на
Районен съд – Трявна – като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.
№42/2023г. по описа на ОС-Габрово в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА определение №101 от 22.12.2022г. по ч.гр.д.№128/2022г. на РС-
Трявна в останалата обжалвана част, с която е отхвърлена молбата на Т. Б. Д. за издаване на
удостоверение по чл.53 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4