Решение по дело №11202/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  4629

04.12.2019 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11202 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба на Т. Н. Д. против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, с която e предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем 07.07.2014 г., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, 12, 20 и за нарушаване на добрите нрави.

Счита, че поради недействителността на договора, съответно на клаузата за лихва, получените суми над върнатата главница били без правно основание. Иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 2223.02 лева, получена без основание за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК било спазено– размерите на ГЛП и ГПР били изрично посочени в договора. Общият размер на плащанията, изчислен към момента на сключване на договора, бил посочен в чл.3, т.7. ГПР. Изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК също било спазено, т.к. се прилагал фиксиран годишен лихвен процент. Изискването на т. 11 не било приложимо, тъй като не било необходимо предоставянето на информация за последователността на разпределение на вноските между различните непогасени суми. Размерът на лихвата можел лесно да бъде установен предвид посочените стойности на заема и общата сума, която следвало да бъде върната. Уговорката за възнаградителна лихва не противоречала на добрите нрави. Твърди, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК било спазено в чл. 7, ал. 3 от договора, а ищецът декларирал, че е запознат с общите условия.

Иска се отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски. 

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 07.07.2014 г. са сключили договор за паричен заем № **** по който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на кредитор, е предоставило на Т.Д., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 2300 лева, който е следвало да бъде върнат в срок до 02.03.2015 г. с плащането на 34 седмични погасителни вноски. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 146.20 %, а ГПР е 883.15%.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на  чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Относно непосочването на условията за прилагане на лихвения процент:

Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 146.20%. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на посочения в справката размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба се възразява да е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. Поради това страната не би могла да направи проверка как е образувана дължимата лихва и дали същата отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът намира, че действително е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Относно уговорената възнаградителна лихва:

В съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г.

Съдът намира, че посоченият критерий не може да бъде възприет за абсолютен, тъй като противоречието на добрите нрави следва да се прецени съобразно всеки конкретен случай, но при изследването на този въпрос, трябва да се вземе предвид съотношението между уговорения размер на възнаградителна лихва и законната лихва, наред с останалите условия и характеристики на договора.

В случая отчитайки, че възнаградителната лихва е цената за предоставеното ползване на заетата сума, както и конкретния й размер от общо 2223.02 лева, представляващ 96% от предоставената сума от 2300 лева, сравнително краткия срок на ползване- 34 седмици (около 8 месеца) и липсата на други данни увеличаващи риска, настоящият състав счита, че размерът на лихвата от 146.20% противоречи на добрите нрави, тъй като е необясним с разходите, които прави ответникът и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Предвид нищожността на договора, както и предвид нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва. От приетата справка за извършени плащания се установява, че ищцата е платила по договора възнаградителна лихва в размер на 2223.02 лева, която се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане на потребителя. Като законна последица върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ето защо претенцията е основателни и следва да бъде уважена.  

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 88.92 лева за д.т.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокат К. следва да бъде присъдена сумата от 385.61 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – ***** да заплати на Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2223.02 лева – получена без основание за възнаградителна лихва по сключения между страните договор за паричен заем № ***** г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаването на исковата молба – 04.07.2019 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – ****, да заплати на Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 88.92 лева- разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – *****, да заплати на адв. К.Й.К.,***, със служебен адрес – *****, сумата от 385.61 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ Т.Н.Д. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ : /п/

                       /Тоско Ангелов/

 

Вярно с оригинала.

Р.М.